Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4094 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Ищецът - М.А.А.Д., твърди, че е съдружник в търговско дружество „Е.7.“ ООД, като притежава дружествени дялове от капитала с номинална стойност от 586 070 лв. Останалата част от дружествените дялове от капитала на „Е.07“ ООД се притежават от дружеството „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД, което ги придобива по силата на четири договори за продажба на дружествени дялове, сключени на 25.03.2010 г. По тези сделки купувачът е поел задължение вместо да изплати покупната цена за прехвърлените дялове да подпише договор с „И.” АД, с който да замести единия от прехвърлителите на дружествени дялове – „М.П.“ ЕООД, в което дружество ищецът е едноличен собственик на капитала, в дълговете, които то има към банката по сключени договори за банков кредит. Ищецът заявява, че на 25.03.2010 г. е сключен договор за заместване в дълг, по силата на който „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД замества в дълг „М.П.” ЕООД по отношение на задълженията, които последното дружество има към „И.” АД по договори за кредит. На същата дата – 25.03.2010 г. е сключен втори договор за заместване на дълг между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.И.. По силата на този договор „Е.7 09” ООД замества в дълг „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД по отношение на задълженията, които „М.П.” ЕООД има към „И.” АД по същите договори за кредит, като тези, които са предмет и на другия договор за заместване в дълг. Ищецът счита, че в резултат на така сключените две сделки се е стигнало до това, че купувачът на дружествени дялове не изпълнява изобщо насрещното задължение, което е поел по договорите за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7.“ ООД, като за изпълнение на това задължение отговаря не купувача, а дружеството, от чийто капитал са дружествените дялове, които са продавани. Ищецът сочи, че с оглед на тази цел се стига до заобикаляне на законовите норми, предвиждащи задължение на всеки един член на дружество с ограничена отговорност да внесе своя дял в капитала и да отговаря за задълженията на дружеството с дяловата си вноска и това са нормите на чл. 113, чл. 121, чл. 124, чл. 126 ТЗ. С този договор се заобикалят и нормите на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД. Тези пороци правят договора за заместване в дълг от 25.03.2010 г., с който „Е.7 09” ООД замества в дълг „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД нищожен поради заобикаляне на закона. Ищецът твърди, че този договор е нищожен и поради липса на съгласие, доколкото съгласие за неговото сключване не е изразено от него в качеството му на физическо лице, както и в качеството му на едноличен собственик на капитала на „М.П.” ЕООД, както и в качеството му на съдружник в „Е.7 09” ООД. Ищецът М.Д. посочва, че при сключване на този договор „И.” АД е действало чрез подставено лице - „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, и целта на тази сделка е била да бъдат увредени съдружниците в „Е.7 09” ООД, сред които е и той, като се намали стойността на дяловете им в дружеството до 0 лв. С оглед на това счита, че договорът за заместване в дълг е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че договорът за заместване в дълг е и привиден, тъй като действителната воля на страните по него е била да сключат договор за продажба на недвижими имоти, собственост на „Е.7 09” ООД, на цена, която е много по-ниска от реалната пазарна цена на имота.
Ищецът твърди, че на 19.05.2011 г. между „Е.7 09” ООД, в което дружество той притежава част от капитала, и „И.” АД е сключен договор за прехвърляне в изпълнение на дълг на недвижими имоти, представляващи 1) дворно място, находящо се в гр. София, бул. „Илиянци“ № 12, съставляващо УПИ XIV – за строително производство от кв. 1 по плана на гр. София, н. „НПЗ Военна рампа“ – Изток, заедно с построените в мястото постройки, съставляващи ремонтно-механичен цех на 2 етажа и компресорна сграда, преустроени в цех за козметични продукти и пристройки, 2) дворно място, находящо се в гр. София, съставляващо УПИ XI от кв. 1 по плана на гр. София, н. „НПЗ Военна рампа“ – Изток, заедно с построената в мястото двуетажна сграда – Цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода, 3) поземлен имот с пл. № 845 по плана на гр. София, местност бул. „Разпределител Север Юг – Обеля 2“, 4) дворно място, находящо се в гр. София, съставляващо УПИ XVII от кв. 1 по плана на гр. София, н. „НПЗ Военна рампа“ – Изток. Този договор е сключен с нотариален акт № 9/ 19.05.2011 г.
Ищецът твърди, че на 02.12.2011 г. между „Е.7 09” ООД, в което дружество той притежава част от капитала, и „И.” АД е сключен договор за прехвърляне в изпълнение на дълг на недвижими имоти, представляващи 1) офис № 1, на две нива, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр. София, ул. „*******с, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ VII – 854 от кв. 1029 по плана на гр. София, местност „Бул. България“, 2) апартамент № 1, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр. София, ул. „*******, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ VII – 854 от кв. 1029 по плана на гр. София, местност „Бул. България“, 3) гараж № 4, изграден на етап груб строеж, находящ се в гр. София, ул. „Юнак“ № 22, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ II – 852 от кв. 1029 по плана на гр. София, местност „Бул. България“. Този договор е сключен с нотариален акт № 144/ 02.12.2011 г.
Ищецът твърди, че доколкото договорът за заместване в дълг е нищожен, то нищожни поради същите съображения и на две от заявените основания – заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, са и двата договора за прехвърляне на право на собственост върху описаните недвижими имоти.
Поради изложеното ищецът моли съдът да прогласи нищожността договор за заместване на дълг, сключен на 25.03.2010 г., между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.И. поради заобикаляне на закона. В случай, че съдът отхвърли предявените искове за прогласяване на договора за нищожен поради заобикаляне на закона, ищецът моли да го прогласи за нищожен поради противоречието му с добрите нрави. В случай, че съдът отхвърли предявените искове за прогласяване на договора за нищожен поради противоречието им с добрите нрави, ищецът моли да го прогласи за нищожен поради липса на съгласие. В случай, че съдът отхвърли предявените искове за прогласяване на договора за нищожен поради липса на съгласие, ищецът моли да го прогласи за нищожен като привиден.
Ищецът моли съдът да прогласи нищожността договор за прехвърляне в изпълнение на дълг на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 9/ 19.05.2011 г., между „Е.7 09” ООД и „И.” АД поради заобикаляне на закона. В случай, че съдът отхвърли предявените искове за прогласяване на договора за нищожен поради заобикаляне на закона, ищецът моли да го прогласи за нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Ищецът моли съдът да прогласи нищожността договор за прехвърляне в изпълнение на дълг на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 144/ 02.12.2011 г., между „Е.7 09” ООД и „И.” АД поради заобикаляне на закона. В случай, че съдът отхвърли предявените искове за прогласяване на договора за нищожен поради заобикаляне на закона, ищецът моли да го прогласи за нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът „И.”
АД оспорва предявените искове. Твърди, че процесните
договори за заместване в дълг и за прехвърляне на недвижими имоти са
действителни – те са сключени при спазване на разпоредбите на закона, със съгласие
на всички страни по тях и не накърняват добрите нрави. Прави възражение за
погасяване по давност на предявените искове. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира да
му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответниците - „М.П.” ЕООД и Р.И., заявяват, че преявените искове са основателни.
Ответниците - „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, не са подали писмен отговор на исковата молба
и не са изразили становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и
правна страна следното:
По исковете за прогласяване нищожността
на договор за заместване на дълг, сключен на 25.03.2010 г., между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и
р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.И.:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. Правен интерес от предявяване на установителен иск ще има тогава, когато неговото успешното провеждане би било от значение за възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения между страните по спора.
В случая при съобразяване на твърденията, направени от ищеца в исковата молба и уточняващите молби, може да се заключи, че той е изложил факти, които обуславят наличието на правен интерес от предявяване на исковете за прогласяване нищожността на договор за заместване в дълг, сключен на 25.03.2010 г. Наличието на правен интерес се извежда на първо място от обстоятелството, че М.Д. е участвал при сключване на тази сделка, в качеството му на лице, което е учредило договорна ипотека за обезпечаване изпълнението на чужд дълг, който е точно този дълг, който е предмет на договора от 25.03.2010 г., поради което той отговаря за погасяване на този дълг със собствения си недвижим имот, солидарно с главния длъжник. Освен това, трябва да се вземе предвид и това, че изпълнението на едно парично задължение зависи от платежоспособността на всички лица, които отговарят за това при условията на солидарност, с оглед на което и за всяко едно от тях не е безразлично точно с кои други лица носи отговорност. Ето защо и тогава, когато едно лице замества в дълг друго лице, то това се отразява на възможността да бъде изпълнен дълга и следователно рефлектира върху правната сфера на всички солидарни длъжници, един от които в случая е физическото лице М.Д.. Предвид изложеното, съдът счита, че за последното е налице правен интерес да предяви иск за нищожност на договора за заместване в дълг, сключен между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.И..
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са отделни искове за установяване нищожността на договора
за заместване в дълг от 25.03.2010 г., тъй като са въведени отделни основания
за нищожност на сделката. С оглед естеството на исковете съдът намира, че те са
предявени при условията на евентуално съединяване. Това е така, доколкото
нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато на
едно от заявените от ищеца основания, то няма правен интерес от установяване на
същото правно положение, но на друго основание. В този смисъл е практиката на
ВКС – Определение № 494/ 05.08.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 267/2011 г. на
ВКС, ГК, ІV гр.о. Ето защо и настоящият съдебен състав ще разгледа
последователно отделните искове за нищожност съобразно естеството на релевираните пороци, като започне от предявения иск за
прогласяване нищожността на договора за заместване в дълг поради заобикаляне на закона.
Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите, което е налице тогава, когато страните по сделката съзнават, че чрез сключването й целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, като сделката сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват сделкaта не за да получат непосредствените, типични за нея правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Съществуването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона, който е че участниците в сделката съзнават, че чрез нея постигат цел, която законът не позволява, подлежи на доказване в процеса, като тежестта за установяване на този факт се носи от ищеца.
Последиците на договора, чиято нищожност се иска да бъде установена, който е такъв за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, са, че по съгласие между стария, новия длъжник и кредитора едно лице се освобождава от отговорност към кредитора, а такава възниква за друго лице, което отговаря пред него за изпълнение на възникналите задължения с цялото си имущество. В конкретния случай за да се отговори на въпроса какви са не преките, а по-нататъшните последици от договора за заместване в дълг от 25.03.2010 г., трябва да се разгледат поредицата от сделки, които са сключени на същата дата и между които се установява да е налице връзка. Това са няколко договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговското дружество „Е.7.“ ООД, както и още един договор за заместване в дълг,.
От представените по делото доказателства се установява, че по силата на пет договора за продажба на дялове дружеството „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД е придобило дружествени дялове от капитала на „Е.7.“ ООД с номинална стойност от 5 274 630 лв., като по силата на всяка една от тези сделки е поело насрещно задължение вместо да заплати уговорената с продавачите покупна цена, да сключи с „И.” АД договор, с който да замести единия от прехвърлителите на дружествени дялове – „М.П.“ ЕООД, в задълженията му към банката, които са възникнали по три договора за банков кредит. В изпълнение на така постигнатото съгласие по сключените договори за прехвърляне на дялове, на 25.03.2010 г. е подписан договор, по силата на който „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД замества в дълг „М.П.” ЕООД по отношение на задълженията, които последното дружество има към „И.” АД по договори за кредит. Веднага на същата дата е подписан втори договор за заместване в дълг, който е процесният и с който дружеството „Е.7.“ ООД, в което след сключените прехвърлителни сделки съдружници са „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД и М.Д., замества „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД в задълженията, които са възникнали към „И.” АД по същите тези договори за кредит. В резултат от тази поредица от сделки се стига до това, че купувачът на дружествени дялове „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД реално изпълнява насрещното си задължение по договорите за продажба на дяловете не чрез своето имущество, а чрез имуществото на дружеството, в което той е придобил 90 % от капитала по силата на сключените пет разпоредителни сделки.
Съдът счита, че така постигнатият краен резултат не е забранен с нито една законова норма, включително с посочените от ищеца такива на чл. 113 ТЗ, чл. 121 ТЗ, чл. 124 ТЗ и чл. 126 ТЗ. С тези разпоредби от Търговския закон е регламентирано задължението на всеки един от съдружниците в дружеството да участва в капитала му като внесе дяловата вноска, която е равна на неговия дял от капитала на дружеството и последиците от неговото неизпълнение. Това задължение възниква при учредяване на търговското дружество, когато се внася първоначалния капитал, както и в случаите на последващо увеличаване на капитала. Такова задължение обаче не възниква за лицето, което е придобило дружествен дял по силата на възмездна сделка и след като първоначалният съдружник е внесъл изцяло дължимите вноски срещу своя дял от капитала, който е предмет на прехвърлителната сделка, какъвто е настоящия случай. Новият собственик на дружествените дялове е частен правоприемник на прехвърлителя и той встъпва в неговите права, които произтичат от притежаването на дружествени дялове такива, каквито са възникнали и съществували към момента на сключване на разпоредителната сделка. За преобретателя по силата на договора възниква задължение да заплати цената на дружествените дялове, което е съвсем различно от задължението на съдружника към дружеството да изплати дяловата вноска, което задължение в случая се доказва, че е изпълнено преди да бъдат сключени договорите от 25.03.2010 г., с които „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД е придобило дялове от капитала на „Е.7.“ ООД / това се установява при съобразяване на обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „Е.7.“ ООД, едно от които е това, че капиталът на дружеството е внесен изцяло към 20.08.2009 г./. Наред с това, трябва да се посочи, че преобретателят на дружествени дялове има право да избере как да изпълни своето насрещно задължение към купувача на дружествените дялове, което в случая той е решил да стори не като се задължи директно сам да изпълни задълженията по договорите за кредит, а като го направи чрез друго юридическо лице, което е това, в което той е придобил собствеността на 90 % от капитала му. Постигнатият чрез описаната поредица от сделки резултат не противоречи и на нито една друга материалноправна разпоредба, включително не нарушава чл. 45 ЗЗД, която норма въвежда задължението за всеки, който с противоправното си поведение е причинил вреди другиму, да го обезщети за това, тъй като по делото не се установява при сключването им да е настъпила вреда за който и да е правен субект.
Поради изложеното трябва да се приеме, че както поотделно, така и в своята връзка един с друг петте договора за прехвърляне на дружествени дялове и двата договора за заместване в дълг, имат резултат, който не е забранен от закона. Следователно сключването на тези сделки не води до заобикаляне на която и да е законова разпоредба и предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Предвид извода за неоснователност на главния иск за нищожност на договора за заместване в дълг поради заобикаляне на закона, се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката на следващото от заявените основания за това – противоречието му с добрите нрави.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са обща правна категория при приложението на която съдът прави конкретна преценка дали сключената сделка е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. В случая съдът намира, че при подписване на процесния договор за заместване в дълг не се установява да са нарушени такива норми на добросъвестността и справедливостта, които да опорочават сделката и да я правят нищожна. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че при сключване на договора за заместване в дълг от 25.03.2010 г. някоя от страните по него е действала недобросъвестно, т.е. с единствената цел да увреди ищеца, в качеството му на съдружник в „Е.7.“ ООД, като бъде намалено имуществото на дружеството и оттам стойността на неговия дял от него. В производството не се установява и твърдението на ищеца, че при сключване на договора за заместване в дълг „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД и „И.“ АД са действали в сговор с единственото намерение чрез него да бъде осигурена възможността за банката без да прави насрещна престация, да придобие правото на собственост върху всички недвижими имоти, които се притежават от дружеството „Е.7.“ ООД. Това не се доказва и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не изнасят никакви факти в тази насока, както и не възпроизвеждат пред съда каквито и да е обстоятелства, касаещи процеса на сключване на конкретния договор за заместване в дълг, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. И двамата доведени от ищеца свидетели са възприели само факти, свързани с развитието на отношенията между „И.“ АД и ищеца М.Д. по първоначалното сключване на договорите за кредит между банката и дружество, в което ищецът е едноличен собственик на капитала, по учредяване на обезпечения в полза на банката и по невъзможността на кредитополучателя да изпълни задълженията си, но не и факти, свързани с постигнатите впоследствие договорки за заместване в дълг. Ето защо трябва да се приеме, че по делото не е доказано наличието на недобросъвестно поведение на „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД и „И.“ АД при подписване на процесния договор.
Както беше посочено, по силата на сключения договор за заместване в дълг се стига до задължаване на дружеството „Е.7.“ ООД да отговаря вместо първоначалния кредитополучател за изпълнение на възникналите в негова тежест задължения към „И.“ АД по сключени договори за кредит, който резултат сам по себе си не противоречи на никакви принципи на добросъвестността. Освен това съдът съобразява, че самият ищец в качеството си на съдружник в „Е.7.“ ООД е изразил воля за сключване на тази сделка, като е гласувал за приемане на решение за нейното извършване на общото събрание на съдружниците на това дружество, проведено на 25.03.2010 г. /това е решението по т. 3 от дневния ред на протокола за проведено на 25.03.2010 г. заседание на общото събрание/, което означава, че самият той е считал, че тя не накърнява неговите интереси към датата, на която е сключена. Обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора са ирелевантни за извършване на преценка за това дали той противоречи на добрите нрави, тъй като последната се прави към момента на неговото подписване и въз основа на съществуващите към този момент факти. Ето защо в настоящото производство съдът няма да разглежда въпроса дали „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД е изпълнил задълженията, които е поел по договорите за прехвърляне на дружествени дялове, както и дали се доказва, че задълженията по договорите за кредит, които са поети от дружеството „Е.7.“ ООД, са обявени за предсрочно изискуеми. Тези факти се сочи, че са настъпили след сключване на процесния договор за заместване в дълг, поради което и са ирелевантни за извършване на преценка дали той страда от пороци, които да го правят нищожен. Освен това, тези факти са от значение за това дали са налице предпоставките да бъде ангажирана договорната отговорност на „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД з. неизпълнение на задълженията, поети с договорите за прехвърляне на дружествени дялове, но те не могат да доведат до извод за опорочаване на волята на страните при сключване на сделка, различна от тези договори, каквато е тази, която е предмет на предявените искове за нищожност.
С оглед на горното се налага извода, че договорът за заместване в
дълг не противоречи на добрите нрави и искът за прогласяване на неговата
нищожност на това основание е неоснователен и трябва да се отхвърли. Предвид неоснователността на този иск в настоящото производство се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2
ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за заместване в
дълг на следващото
от заявените основания за това – липса на съгласие.
Представеният
по делото писмен договор за заместване в дълг от 25.03.2010 г. е подписан от
ищеца М.А.А.Д. в лично качество и като представител
на юридическото лице „М.п.“ ЕООД. Следователно той обективира
неговото изявление за съгласие за сключването му и то със съдържание, такова
каквото е отразено в самия документ. В процеса не е направено оспорване, че
двата подписа в договора, които се сочи, че са на М.Д., не са положени от това
лице и не са събрани доказателства, от които да се установява това, поради
което и съдът следва да приеме, че те са автентични. Ето защо се налага извода,
че по делото се доказва, че М.А.А.Д. в лично качество
и като законен представител на „М.п.“ ЕООД е изразил съгласие „Е.7.“ ООД да
замести „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД в дълга му към „И.“ АД по сключени договори за кредит,
както и съгласие учредените от тези субекти обезпечения да продължат да
обезпечават дълга и след поемането му от новия длъжник. Това означава, че тази
сделка не е нищожна поради липса на съгласие и иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл.
2 ЗЗД трябва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на иска
за нищожност на договора за заместване в дълг поради липса на съгласие, то в настоящото
производство се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска по чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сделката на следващото от заявените основания – привидност на договора.
Привидността на договора е обусловена от постигане на уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. В случая, обаче, по делото няма ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че воля на страните при сключване на договора за заместване в дълг е различна от отразената такава в клаузите на неговото съдържание и че тя е била да се сключи сделка за прехвърляне на всички имоти, притежавани от дружеството „Е.7.“ ООД в полза на „И.“ АД, на цена, която е много по-ниска от тяхната реална пазарна цена. От ищеца не е представен документ, който да има характер на обратно писмо, нито пък каквито и да било други доказателства, от които да е видно, че страните по договора за заместване в дълг всъщност са се съгласили да сключат договор за продажба на недвижими имоти. Ето защо и искът за прогласяване на нищожността на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е неоснователен.
По исковете за прогласяване нищожността
на двата договора за прехвърляне на недвижими имоти, сключени на 19.05.2011 г.
и на 02.12.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД:
На първо място, трябва да бъде посочено, че съдът счита, че за ищеца М.Д. е налице правен интерес от търсената с така предявените установителни искове защита, въпреки че той не е страна по сделките, чиято нищожност иска да бъде прогласена от съда.
Правен интерес от предявяване на установителен иск съществува не само за страните по спорното материално правоотношение, а и за всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. За да се приеме, че един установителен иск е допустим правният интерес не е необходимо да бъде винаги непосредствен, а е достатъчен да бъде евентуален, което означава да съществува възможност субективно право, което ищецът твърди, че притежава, да бъде засегнато от съществуването на спорното такова.
В случая
ищецът излага твърдения, че чрез сключване на двата договора за прехвърляне на
недвижими имоти се засягат неговите имуществени права като съдружник в
търговското дружество „Е.7 09” ООД, което по силата на двете сделки се е
разпоредило с притежавани от него вещни права, които имуществени права са част
от съдържанието на членственото правоотношение между
него и дружеството.
В чл. 123 ТЗ
са уредени основните права, които се включват в съдържанието на членственото право на съдружника в дружество с правноорганизационна форма ООД, сред които са посочени и
тези да участва в разпределението на печалбата, както и право на ликвидационен
дял, които имат имуществен характер. Тези права представляват потенциална
възможност за съдружника да придобие право на вземане от реализираната от
дейността на дружеството печалба, както и право на вземане от имуществото на
дружеството при прекратяване само на неговото членствено
правоотношение или при прекратяване на самото дружество. Съдържанието на тези
права е пряко обусловено от имуществото, което търговското дружество притежава.
Това означава, че сключването от търговското дружество на разпоредителни сделки
с негови вещни права, при които те излизат от патримониума
му и насреща то не получава нищо или полученото е на много по-ниска стойност от
даденото, винаги води до засягане и на имуществените права на самите съдружници, които са част от членственото
им право. В тази насока е практиката на ВКС - Решение № 133 от 22.11.2011 г.,
постановено по т. д. № 17/2011 г. по описа на
ВКС, І т.о. С оглед на изложеното и доколкото в случая ищецът твърди,
че е съдружник в „Е.7 09” ООД и че с процесните
договори това дружество се е разпоредило с притежавани от него недвижими имоти
срещу получаване на цена, която е много по-ниска от действителната им пазарна
стойност, то трябва да се приеме, че тези сделки създават възможност за
накърняване на негови имуществени права, които са част от членственото
му право и които съществуват като правно очакване. Това означава, че са
изложени твърдения, които обуславят наличието за това лице на евентуален правен
интерес да установи по исков път нищожността на тези договори, което прави
предявените от него установителни искове допустими.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са отделни евентуално съединени искове за установяване
нищожността на двата договора за прехвърляне на правото на собственост върху
недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, сключени на 19.05.2011 г. и
на 02.12.2011 г. Ищецът въвежда две отделни основания за нищожност на всеки
един от тези договори, които са следните: 1) те заобикалят закона и 2) те
противоречат на добрите нрави. Доколкото фактите, на които ищецът основава
исковете си за нищожност на двете сделки са едни и същи, тъй като те имат
сходен предмет и правните им последици са сходни, то съдът ще разгледа въпроса
дали твърдените пороци съществуват заедно и за двата договора, като ще започне
с този от пороците, който по своето естество е по-тежък от другия, а именно нищожност поради заобикаляне на закона.
Както беше посочено, за да се отговори на въпроса дали със сключването на един договор е заобиколен закона, първо трябва да се извърши преценка за това до какъв краен резултат води той.
От съдържанието на двата договора за прехвърляне на недвижими имоти, сключени на 19.05.2011 г. и на 02.12.2011 г., се установява, че волята на страните по тях е „Е.7 09” ООД да прехвърли в полза на „И.” АД свои недвижими имоти, като с това да се погасят задълженията на прехвърлителя към преобретателя, които са възникнали по силата на договори за кредит и договор за заместване в дълг, до размера на уговорената между страните цена на прехвърлените недвижими имоти. С така постигнатата уговорка кредитора и длъжника на едно възникнало парично задължение изразяват съгласие то да бъде изпълнено чрез прехвърляне в патримониума на кредитора на право на собственост върху притежаван от длъжника имот, вместо чрез престиране на парични средства. Ето защо следва да се заключи, че тази уговорка по своята същност представлява такава за даване вместо изпълнение. Нейното постигане е разрешено от закона с нормата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Следователно със сключването на договорите за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти не се постига нито пряк, нито по-далечен резултат, който да е забранен от закона.
Трябва да се посочи, че със сключването на договорите за прехвърляне на недвижими имоти не се цели заобикаляне и конкретно на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, която предвижда, че е недействително съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Това е така, тъй като в случая съгласието за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на парични задължения, постигнато между кредитора и длъжника, нито предхожда, нито съвпада по време със сключването на договорите за кредит, въз основа на които са възникнали задълженията. То е постигнато след сключване на тези сделки за банков кредит и след като задълженията по тях са възникнали, станали са изискуеми и не са били изпълнени, поради което и уговорката, която е постигната с тези договори за прехвърляне на вещни права, е такава за даване вместо изпълнение и е валидна. В тази насока е практиката на ВКС - Решение № 92/ 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 761/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. и Решение № 145/ 01.12.2017 г., постановено по т.д. № 2587/2016 г. по описа на ВКС, І т.о.
Със сключването на тези прехвърлителни сделки и като част от поредицата сделки, сключени между всички участващи в процеса страни, които имат за предмет прехвърляне на дружествени дялове и заместване в дълг, също не се постига краен резултат, който да е забранен от закона с нормите на чл. 113 ТЗ, чл. 121 ТЗ, чл. 124 ТЗ и чл. 126 ТЗ, на които се позовава ищецът, като съображенията на съда в тази насока са изложени при разглеждане на иска за нищожност на договора за заместване в дълг, сключен на 25.03.2010 г.
Поради изложеното трябва да се заключи, че със сключването на нито един от двата договора за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на дълг, не се стига до краен резултат, който да е забранен от закона, което означава, че с тях той не се заобикаля. Ето защо и предявените искове за прогласяване на тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Предвид извода за неоснователност на главните искове за нищожност на договорите за прехвърляне на имоти поради заобикаляне на закона, трябва да се приеме, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките поради противоречието им с добрите нрави.
В тази връзка на първо място
трябва да се отбележи, че по делото не са представени никакви писмени
доказателства, от които да се установява, че при сключване на двата договора за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти страните по тях
са целели единствено да увредят съдружниците в „Е.7.“
ООД, един от които е ищецът, като извадят от патримониум
на дружеството всички негови недвижими имоти, без то да получи каквато и да е
насрещна престация. Това не се доказва и от
показанията на разпитаните в производството свидетели, които не изнасят пред
съда никакви факти относно това какви са били целите на представителите на „Е.7.“
ООД и „И.“ АД при подписване на тези договори. В разпита си свидетелите
посочват единствено обстоятелства, касаещи отношенията между банката и ищецът М.Д.
във връзка със сключени договори за кредит и невъзможността на последния да
погаси задълженията си по тях, но те не са били очевидци на никакви действия,
извършени във връзка със сключване на атакуваните разпоредителни сделки, по
които ищецът не е страна.
Наличието на намерение у „Е.7.“ ООД и „И.“ АД да увредят ищеца със сключването на договорите за прехвърляне на недвижимите имоти в изпълнение на дълг не се установява и при съобразяване на цената, на която страните са се съгласили, че те ще бъдат прехвърлени, която видно от заключението на изготвената от вещото лице Д.М. съдебно-техническа експертиза не е много по-ниска от средната пазарна цена на имотите към датата на сключване на сделките. Дори средната пазарна цена на два от прехвърлените недвижими имоти е в пъти по-ниска от цената, на която те са придобити от „И.“ АД по силата на сключените разпоредителни сделки. След като цената на имотите, посочена в двата договора от 19.05.2011 г. и от 02.12.2011 г., на която те са прехвърлени, не е много по-ниска от тяхната средна пазарна цена, то трябва да се приеме, че уговарянето и в този размер не нарушава добрите нрави и не води единствено до зачитане на интересите на преобретателя и на пълно пренебрегване на тези на прехвърлителя. Със сключените сделки са охранени и интересите на прехвърлителя „Е.7.“ ООД, тъй като чрез тях и постигнатата уговорка за даване вместо изпълнение, е погасена голяма част от паричните задължения на това дружество към „И.“ АД, които са възникнали по договори за кредит и договор за заместване в дълг - по договора за прехвърляне от 19.05.2011 г. са погасени задължения в размер на 8 055 713, 61 лв., а по договора за прехвърляне от 02.12.2011 г. са погасени задължения в размер на 281 800 лв.
С оглед на горното се налага извода, че двата договора за прехвърляне на недвижими имоти, сключени на 19.05.2011 г. и на 02.12.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД, не противоречат на добрите нрави и исковете за прогласяване на тяхната нищожност на това основание са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника „И.“ АД е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 440 лв., представляващи внесени от страната депозити за заплащане на възнаграждение на вещо лице и за призоваване на свидетел.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.А.Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ***,
срещу „И.” АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, „Е.7
09” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, „М.П.” ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** и Р.Г.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове,
както следва: иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за заместване в дълг, сключен на 25.03.2010 г.,
между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.Г.И., поради
заобикаляне на закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за заместване в дълг, сключен на
25.03.2010 г., между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.Г.И., поради
противоречие с добрите нрави; иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заместване в дълг, сключен на
25.03.2010 г., между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.Г.И., поради
липса на съгласие; иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за заместване в дълг, сключен на
25.03.2010 г., между „И.” АД, „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД, „Е.7 09” ООД, „М.П.” ЕООД, М.А.А.Д. и Р.Г.И., като
привиден, прикриващ договор за продажба на недвижими имоти, собственост на „Е.7
09” ООД, в полза на „И.” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.А.Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ***,
срещу „И.” АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, и „Е.7
09” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение
на паричен дълг, сключен на 19.05.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД, с нотариален акт № 9/ 19.05.2011 г.,
поради заобикаляне на закона; иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, сключен на
19.05.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД, с нотариален акт № 9/ 19.05.2011 г., поради противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.А.Д., с ЕГН:
**********, с адрес: ***,
срещу „И.” АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, и „Е.7
09” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение
на паричен дълг, сключен на 02.12.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД, с нотариален акт № 144/ 02.12.2011
г., поради заобикаляне на закона; иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, сключен на
02.12.2011 г., между „И.” АД и „Е.7 09” ООД, с нотариален акт № 144/ 02.12.2011 г., поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.А.Д. да заплати на „И.” АД сума в размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: