Решение по дело №102/2021 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-165

 

Гр.В.

 

17.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети ноември   две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                             Председател : С. С.

                                                     Членове :1.В. М.

                                                                      2.Г. Й.

при секретаря      В. У. ............................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №102    по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. е възложен в дял и  изключителна собственост на Л.М.Г., ЕГН **********,***, следният недвижим имот: Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. с административен адрес гр. В. целият с площ от 810 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект - сграда с идентификатор №        10971.503.75.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи : 2, предназначение жилищна сграда -еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Пазарната стойност на имота е определена на 35 000,00лева.

Осъдена е  Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане.

Указано е на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

Отхвърлено е  искането на М.С.И., ЕГН **********,***, за възлагане в дял и изключителна собственост на следният недвижим имот: Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. с административен адрес гр. В., целият с площ от 810кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект -сграда с идентификатор № 10971.503.75.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи : 2, предназначение жилищна сграда - еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.

Осъдена е  Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 1 803,43лева, представляваща дължимо обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот за периода от 22.08.2018г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 22-ро число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Осъдена е  Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от по 100,05лева ежемесечно обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения имот, за периода от 28.02.2020г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05 лева, считана от 28-мо число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Осъдена е Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 100,00лева, разноски по производството, за възнаграждение за вещо лице, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъдена е Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 700,00 лева за държавна такса върху стойността на дяла й.

Осъдена е  Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд В., сумата от 96,15лева за държавна такса върху уважената част от исканията по сметки.

Осъден е  М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на Л.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 14,39лева, разноски по производството, за вписване на исковата молба, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъден е  М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 700,00лева за държавна такса върху стойността на дяла му.

Осъден е  М.С.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин, сумата от 295,85лева, за държавна такса върху отхвърлената част от исканията по сметки.

 

         Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.С.И. е ЕГН ********** е постоянен адрес: ***, със съдебен адрес ***.“ - адв. А.Ц..

Поддържа се ,че Решение № 626 от 07.12.2020 г. по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Иска се да бъде отменено  и вместо него да бъде постановено друго, с което :

1/. В диспозитива на  решението  да се постанови, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот не е 35 000 лева, а е 81 736 /осемдесет и една хиляди седемстотин тридесет и шест/ лева или по-висока от тази, която ще бъде определена, след като се допусне и приеме тройна техническа експертиза за определяне на пазарната цена на процесния недвижим имот : Поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин с площ 21 кв.м., изпълнена от вещи лица архитекти и строителни инженери, притежаващи лиценз за оценка на недвижими имоти.

2/Иска се да се осъди  Л.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.И. с ЕГН ********** сумата 3656,57 /три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разликата между уважения размер от 1803,43 лева до 5460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за периода от 22.08.2018 г. /датата на връчване на нотариална покана/ до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане, като обезщетение, че въззивникът не е  допуснат от ищцата да ползва процесния недвижим имот: поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. е площ 21 кв.м., съобразно правата ми на собственост, а същият се ползва само и единствено от Л.М.Г.. /Сумата от 5460 лева е изчислена на базата на 300 лв. месечно обезщетение за 18 месеца и 6 дни./

3/. Иска се да се осъди  Л.М.Г. е ЕГН ********** *** да заплаща на М.С.И. с ЕГН ********** сумата по 199,95 /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ месечно обезщетение, представляваща разликата между уважения размер от 100,05 лева месечно обезщетение до 300 /триста/ лева месечно обезщетение за всеки един месец, през който въззивникът е бил лишен от възможността да ползва съобразно правата си процесния недвижим имот : поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 21 кв.м., считано от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. - съдебното заседание, в което приключи съдебното дирене по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд и ведно със законната лихва върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение, считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

4/. Иска се да се изнесе на публична продан процесния недвижим имот, тъй като Л.М.Г. не отговаря на законовите изисквания по чл.349, ал.2 от ГПК за да й бъде възложен този имот.

5/. Претендират се  направените по делото разноски.

 

Изразяват се следните подробни аргументи :

На първо място се изразяват доводи относно неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост при определяне на пазарната цена на недвижимия имот.

Твърди се ,че Видинският районен съд не  дал на въззивника  възможност да докаже действителната пазарна цена на  на Поземлен имот № 75 ,находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен номер № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа с идентификационен  № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и е регистри на гр.В. с площ 21 кв.м.

Във втората фаза за извършване на делбата по искане и на двете страни в процеса била назначена  техническа експертиза, която била възложена на вещо лице инж. М. Н. К. . Това вещо лице дало заключение, че пазарната цена на целия недвижим имот е 35 000  /тридесет и пет хиляди/ лева, като масивна жилищна сграда с идентификационен  № 10971.503.75.1 и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 са оценени общо на 12 114,66 лева, а поземлен имот с идентификационен  № 10971.503.75 е оценен на 22 812,80 лева /лист 6 от заключението/.

Твърди се ,че цените са уникални  и са дадени не за недвижим имот в някое Видинско село, а за недвижим имот с административен адрес: ул…-това била една от главните търговски улици на гр.В., на която много магазини, административни сгради, училища и т.н. Процесният имот имал пряк излаз на тази улица и се намирал в непосредствена близост до МБАЛ „С. П.”АД и ЦСНМП.

Сочи се ,че  инж. М. К. в заключението си твърдяла,че е използвала  метода на разходите /вещната стойност/ и според нея масивната жилищна сграда с разгърната  застроена площ от 138 кв.м. има стойност от 28 980 лева като нова, и обезценяване и стойност след обезценяване и корекция с коефициенти - на 9 915,34 лева.

По същия метод на разходите  /вещната стойност/ оценката на едноетажната постройка застрояване с разгъната застроена площ от 21 кв.м., като нова е оценена на 4200 лв. ,а след обезценяване и корекция с коефициенти - на 1 437,00 лева /таблици на лист заключението/.

Твърди се ,че  това били напълно нереални, непазарни цени,тъй като една  сграда с разгъната застроена площ от 138 кв.м. не можела да струва  като НОВА 28980 лв.Не било необходимо човек да е строителен инженер,за да  разбере, че такава сграда не може да бъде построена за 28 980 лева.

Методът на  разходите / вещната стойност/ означавал какви разходи ще се направят, за да се построи сградата. Очевидно било, че през 2020 г. за 28 980 лева /труд и материали/ не можело да се построи  масивна жилищна сграда със РЗП 138 кв.м.Дали  сумата от 28980 като пазарна цена на масивната жилищна сграда в ново състояние е реална можело да се направи извод чрез сравнение с цените на строителните материали, дадени например на „Т.” АД и други известни на цялата общественост магазини.

Въззивникът твърди ,че  своевременно бил оспорил заключението на инж. К. като още преди съдебното заседание, на което е трябвало да бъде изслушано това лице е  представил писмена молба - становище от 03.07.2020 г. с мотивирано оспорване на това заключение, както и че в съдебно заседание на 03.07.2020 г. въззивникът отново  е оспорил заключението - лист трети от протокол от съдебно заседание от 03.07.2020 г. Направил бил искане за назначаване на повторна техническа експертиза и за назначаване на тройна техническа експертиза, както и други искания за назначаване на експертизи, подробно мотивирани в писмената молба - становище от 03.07.2020 г. и в съдебно заседание.

Видинският районен съд без да изложи мотиви отхвърлил искането за повторна съдебно - техническа експертиза.Изложените от съда мотиви за неуважаване на това искане били следните:„Съдът намира искането на представителя на ответника за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза за неоснователно. Вещото лице по назначените съдебно-технически експертизи е дало обосновани и мотивирани заключения ...” - цитат от лист четири от протокол от съдебно заседание от 03.07.2020 г.Мотивите на съда за отхвърляне искането  за тройна съдебно-техническа експертиза били:„Искането за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза е неоснователно. Действително ответникът е оспорил заключенията по съдебно техническите експертизи в срока по чл.200, ал.3 от ГПК. Както бе посочено по-горе, вещото лице е дало заключения по поставените задачи, които са достатъчно пълни, ясни и обосновани ...” - цитат от лист шести от протокол от съдебно заседание от 03.07.2020 г.

Въззивникът твърди ,че е  направил процесуалните си искания в законовия срок по чл.200, ал.З от ГПК. Законът му давал право да оспори заключението. След като съдът не уважил искането  да не приема заключението на вещото лице инж. М. К. и да назначи повторна експертиза, а приел това заключение, то следвало да назначи тройна техническа експертиза. Не назначавайки такава, Видинският районен съд  лишил въззивника  от възможността да докаже твърденията си, че пазарната цена за имота и месечния наем са нереално ниски - нарушение на чл. чл.9, чл.10, чл.7 от ГПК, чл.200, ал.З от ГПК.

Видинският районен съд не мотивирал отказа да назначи повторна и тройна техническа експертизи, а липсата на мотиви било съществено процесуално нарушение.Не представлявали мотиви по смисъла на закона квалификациите, че „вещото лице по назначените съдебно-технически експертизи е дало обосновани и мотивирани заключения” или че „вещото лице е дало заключения по поставените задачи, които са достатъчно пълни, ясни и обосновани”.

Поддържа се ,че в хода на съдебния процес при изслушване на вещите лица и приемане на техните заключения съдът нямал право да изразява своето мнение по правилността на заключенията, това бил етапът, на който се събират доказателствата и всяка страна била длъжна да докаже твърденията си, а как можела да ги докаже, след като съдът не й позволявал ?Дадената от съда на този етап на процеса оценка, предварително в деня на изслушването на вещото лице, представлявала взимане на страна и нарушение на принципа за равенство на страните в процеса, нарушение на принципа за установяване на истината и принципа на служебното начало. С това ВРС нарушил чл.9, чл.10, чл.7 от ГПК.

Съдът бил арбитър и в хода на гражданския процес бил длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички. След като своевременно и аргументирано въззивникът бил оспорил заключенията на инж. М. К., то съдът е бил длъжен да му даде възможност да докаже, че определената от нея пазарна оценка е нереална и занижена, а единствената правна възможност за това е било чрез назначаване на повторна единична или тройна експертиза.

Съдът нямал право да дава предварителна оценка /в хода на съдебния процес/ относно правилността или неправилността, относно обективността или необктивността, относно верността или невярността на заключението на вещото лице - нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК, нарушение на чл.202 от ГПК. Това право той можел да упражни единствено при постановяване на решението. Чл.202 от ГПК задължавал съда да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото и едва тогава да изрази своето мнение относно заключението, а обсъждането на всички събрани доказателства по делото законодателят бил определил в чл.235 от ГПК че се прави единствено при постановяване на решението.

Сочи се ,че бил  нарушен и принципът за установяване на истината - чл.10 ГПК. Истината относно действителната пазарна цена на процесния имот не била установена, тъй като съдът отказал извършването на повторна и тройна техническа експертиза. Този принцип задължвал съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Действителната пазарна цена на имота била факт от значение за решаване на делото, тъй като при възлагане на имота на някой от съделителите, тя била основата за паричното уравняване на дяловете на другите съделители, същата била от значение и при изнасяне имота на публична продан.

Изложените по-горе съществени нарушения на процесуалните норми, допуснати от Видинския районен съд не били санирани от назначената от него допълнителна техническа експертиза, изпълнена от вещо лице С. П., тъй като тя била допусната не по всички поставени от въззивника  въпроси, още повече, че искането  е било изобщо да не се приема заключението на инж. М. К..

Неоснователно Видинският районен съд не бил взел предвид техническата експертиза на вещото лице С. П.. Мотивите му за това били:“   Вещото лице С. В. П.  е посочило пазарна стойност на делбения имот от 50 000,00 лева. Използван е сравнителен /пазарен/ метод - пряко сравняване на оценявания актив с анализиране на неотдавнашни продажби или оферти на подобни на имота активи със съответен коригиращ коефициент за офертни цени. При този метод не би могло да се оцени напълно правилно, тъй като това са предполагаеми цени. На следващо място не следва да се приеме за пазарна стойност на имота стойността на евентуално обезщетение за съсобствениците при евентуално застрояване на имота. Няма изготвен инвестиционен проект за това, както и твърдяното от ответната страна застрояване е бъдещо несигурно събитие.” /цитат от стр.5 от решението/.

Тези изводи на съда били в нарушение на чл.349, ал.4 от ГПК, която разпоредба императивно определяла, че имотът се оценява по действителната му стойност.Действителната стойност на един недвижим имот била неговата пазарна цена и именно по този пазарен метод било извършило оценяването от вещото лице С. П.. Не било вярно, че вещото лице е работило само с офертни цени, тъй като то било взело предвид и данни за неотдавнашни продажби, което било отразено в заключението.Не бил верен и изводът на съда, че „твърдяното от ответната страна застрояване е бъдещо несигурно събитие”.

Сочи се ,че от представената от въззивника  скица на имота по действащия ПУП - ПРЗ за кв.“..”, както и от заключението на вещото лице С. П. било видно, че в процесния недвижим имот е предвидено застрояване на сграда за жилищни нужди със следните параметри: височина - до 10 метра, на три етажа, Кинт - 1,2 , озеленяване - 40 %, плътност на застрояване - 60 % и при тези данни приблизителната максимална застроена площ на жилищната сграда е 364 кв.м., а разгъната застроена площ при три етажа - 1092 кв.м.

Следователно в процесния имот се предвиждало реално застрояване, което може да се реализира незабавно.

Застрояването на процесния поземлен имот щяло  да бъде бъдещо и несигурно събитие, ако по действащия ПУП - ПРЗ за кв.”..” не било предвидено такова застроително петно с посочените параметри и трябвало да се иска промяна на този застроителен план, или ако съществуващата сграда била с максималните размери на възможното по закон застрояване. В случая съществуващата сграда била с много по-малки параметри от тези, които се предвиждат като максимално застрояване. Следователно при сегашното предвиждане по този план собственикът можел веднага /след като изпълни съответните административни процедури/ да застрои имота сам или да учреди право на строеж на трето лице срещу получаване на обезщетение в размер на 15-20 % от стойността на новопостоената сграда. Това означавало, че ще получи обекти в новопостроената жилищна сграда с приблизителна площ от 218,40 кв.м. /1092 кв.м. РЗП х 20 % = 218,40 кв.м./.

 В мотивите към т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС било посочено следното: „Доколкото с възприетото становище по т. 7 се приемало, че само възникналата в резултат на наследяване собственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК. Делбата следва да бъде извършена на основание чл. 288, ал. 1 ГПК - чрез изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 288 ГПК, че пазарният - икономически - критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване."В настоящия  случай на въззивника била  осигурена обратната възможност - да получи най-ниско парично възмездяване на дела ми.

 В мотивите към т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС било дадено следното задължително за съдилищата тълкуване коя е действителната пазарна цена на имота:„Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището /време на изграждане, материали, овехтяване и др./,но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица - чл. 157 ГПК."Следователно заключението на вещото лице С. П. било изготвено в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд по този въпрос и неоснователно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не го възприел в решението си.

И след приемането на заключението на С. П.въззивникът бил искал назначаването на тройна техническа експертиза, което отново  било отказано без мотиви.

По делото въззивникът твърди ,че бил представил доказателства за това на какви цени се продават недвижимите имоти в гр.В. през 2020 г., но Видинският районен съд изобщо не ги бил обсъдил, което също било съществено нарушение на съдопроизводствените правила и задължителната съдебна практика. Това били : нотариален акт № 81 том V, рег.№ 5313 дело № 467 от 2019 г. на нотариус Т. А. с рег.№ 162, Нотариален акт № 141 том III, рег.№ 4863 дело № 398 от 2019 г. на нотариус Л. Ц. с рег.№ 29, Нотариален акт № 61 том V, рег.№ 5155 дело № 450 от 2019 г. на нотариус Т. А. с рег.№ 162, Нотариален акт № 101 том III, рег.№ 5119 дело № 403 от 2019 г. на нотариус Б. Т. с рег.№ 161, Нотариален акт № 112 том III, рег.№ 5201 дело № 414 от 2019 г. на нотариус Б. Т. с рег.№ 161, Нотариален акт № 130 том III, рег.№ 4767 дело № 390 от 2019 г. на нотариус Л. Ц. с рег.№ 29.

С оглед на изложеното се иска да се отмени  Решение № 626 от 0712.2020 г. по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд в частта му, в която е приел, че процесният недвижим имот има пазарна цена от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева и да се  постанови друго, в което да се определи пазарната цена на недвижимия имот на 81 736 /осемдесет и една хиляди седемстотин тридесет и шест/ лева по заключението на вещото лице С. П. или на по-голяма сума, определена от техническата експертиза, която се иска да бъде назначена.

На второ място се изразяват доводи относно неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост при възлагане на недвижимия имот.

Видинският районен съд бил допуснал тези нарушения  като  преценил, че Л.М.Г. отговаря на законовите изисквания да й бъде възложен в дял и изключителна собственост процесният недвижим имот.

В диспозитива на обжалваното решение не бил посочен правния текст от закона, на основание на който имотът е възложен в дял на Л.М.Г., което също било съществено процесуално нарушение, тъй като в ГПК били предвидени няколко хипотези, при които неподеляем жилищен имот може да бъде възложен.

Л.М.Г. била направила искане да й се възложи процесния имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК.В чл.349, ал.2 от ГПК били определени следните кумулативни предпоставки, за да бъде възложен недвижим имот:

1/. Имотът, който се дели, да е жилище.

2/. Жилището да е неподеляемо.

3/. Съделителят да е живял в това жилище при откриване на наследството.

4/. Съделителят да не притежава друго жилище.

Неправилно, необосновано и в нарушение на процесуалния и материален закон, в нарушение на чл.349, ал.2 от ГПК Видинският районен съд бил приел, че Л.М.Г. отговаря на законовите изисквания да й бъде възложен недвижимия имот, тъй като тя е притежавала друг недвижим имот, от който доброволно се е лишила.

По делото е представена  справка от имотния регистър към Агенция по вписванията, направена за цялата страна, която отразява извършените от Л.М. К. а сега Л.М.Г. с ЕГН ********** вписвания, отбелязвания и заличавания.

Тази справка била представена и приета като доказателство по делото в съдебно заседание от 28.02.2020 г. и от нея било видно, че на 16.06.2003 г. Л.М., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. М. Ф. е продала на Е. Ш. С. следния недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № 120 в кв.7 по кадастралния пран на с.Ш. п., община К., целият от 550,00 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж.

Въззивникът бил оспорил представената от ищцата справка от имотния регистър за това, че не притежава друг имот и бил представил разширена справка, издадена за цялата страна, в която била отразена описаната по-горе покупко-продажба и това било отбелязано на лист втори от протокол от съдебно заседание от 28.02.2020 г.

В настоящия случай Видинският районен съд, нарушавайки принципите на равнопоставеност на страните, на законност, за установяване на истината, въведени с чл.9, чл.5, чл.10 от ГПК, бил взел страната на ищцата Л.М.Г., като бил обсъдил само представената от нея справка от имотния регистър, а тази справка била издадена само на основание извършените вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията гр.В. в която се вписват само извършените сделки в съдебния район на Видинския окръжен съд, а не за цялата страна, каквато справка била представена от въззивника.Представената от него справка за Л.М., издадена за цялата страна, изобщо не била отразена в съдебното решение и не била разглеждана от Видинския районен съд.

Към исковата молба ищцата била приложила препис от удостоверение за сключен граждански брак с наследодателя С.И.Г., от който документ било видно, че фамилното й име преди брака е К. а и в самата справка от имотния регистър бил посочен единният граждански номер на лицето, който съвпадал с този на ищцата. Следователно по делото било изяснено с писмени документи, че представената от въззивника справка от имотния регистър, издадена за цялата страна се отнася за ищцата по делото Л.М.Г..

От представената от въззивника  справка от имотния регистър било видно, че Л.М.Г. с предбрачна фамилия К. е притежавала друг жилищен имот, с който се е разпоредила, като го е продала и по този начин доброволно се е поставила в положението да не притежава друг жилищен имот.

В задължителната съдебна практика наличието на друг имот, който е бил отчужден от съделителя преди или по време на делбения процес, се считал за законова пречка да бъде уважено искане за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК. Ищцата  притежавала жилищен имот с дворно място и доброволно се била лишила от него       продавайки го.

Това било злоупотреба с права ,тъй като след като съделителят  бил жилищно задоволен с подобен жилищен имот и по своя воля  го продал, като  доброволно и съзнателно се бил  поставил в ситуацията да няма жилищен имот и  в последващ делбен процес да желае да се ползва от привилегията да иска възлагане на друг жилищен имот ,за чието придобиване няма никакъв принос.

Налице била и още една пречка в настоящия случай процесният имот да не може да бъде възложен на основание чл.349, ал.2 от ГПК.Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.З от ГПК било недопустимо. Делбата следвало да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан чл.288, ал.1 ГПК.

Към исковата молба Л.М.Г. била представила нотариален акт № 73 том II рег.№ 2859 дело № 219 от 2019 г. ,издаден от нотариус Б. Т. с рег.№ 161. От него било видно, че между въззивника  и Л.М.Г. била възникнала съсобственост върху дворното място, представляващо Поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м. с права по ½  ид.част за всеки от съделителите  на основание наследство и давностно владение.

Поземленият имот без сградите бил придобит  освен на основание наследяването и на основание давностно владение, упражнено спрямо трети на делбата лица, следователно съсобствеността върху него била възникнала на два юридически факта. Общият  наследодател С. И.Г. не  бил изключителен собственик на поземления имот, а го е притежавал в съсобственост с трети лица.Давностното владение било отделен юридически факт от наследяването, поради което процесният недвижим имот не можел да бъде възложен на основание чл.349, ал.2 от ГПК на Л.М.Г..

Това тълкувателно решение било задължително за съдилищата, а разпоредбата на чл.288, ал.З от ГПК - отменен съответствала на действащия чл.349, ал.2 от ГПК.

От исковата молба било видно ,че  Л.М.Г. не прави искане за възлагане на процесния имот, а иска той да бъде изнесен на публична продан. Това искане не било направено, тъй като тя още тогава  знаела, че не отговаря на законовите изисквания, за да й бъде възложен този имот, тъй като  имала друг жилищен имот, който е продала.

Изненадващо в хода на процеса Л.М.Г. променила искането си и вече не желаела имотът да се продаде на публична продан, а да й бъде възложен. Още след смъртта на бащата на въззивника  целта на ищцата  била да придобие целия недвижим имот на ниска цена и може би първоначално е смятала, че това ще стане като имота се изнесе на публична продан и тя участва в нея, разчитайки и на това, че въззивникът  не живее в страната и може да не разбера за делбеното дело или за публичната продан. След като въззивникът  разбрал за заведеното против него дело за делба и започнал да се защитавам по него, ищцата променила стратегията си да го елиминира от имота.

Твърди се ,че преди да бъде заведено делото за делба въззивникът  се бил срещал е Л.М.Г. и  й предлагал да продадат този имот и да поделият получената сума и тя първоначално била съгласна. Но това явно  било, за да печели време и да използва отсъствието на въззивника  страната, за да търси начин да придобие процесния имот на нищожна цена. Това се потвърждавало от факта, че тя без да го уведомява подала документи до нотариус и било образувано нотариално дело № 219 от 2019 г. на нотариус Б. Т. с рег.№ 161, по което била правена преценка и за  правата на въззивника. Л.М.Г. получила нотариалния акт, в който и въззивникът  фигурира и се отнасяло и за неговите  права, и пак не го уведомила.

Ищцата не го допуснала да ползва имота, а след това измислила, че въззивникът я заплашва, което не е вярно, тъй като по времето, когато тя  подала жалба против него,той бил в И. и ходел на училище.

С оглед на изложеното се иска  моля да се отмени Решение № 626 от 0712.2020 г. по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд и в частта му, в която процесния недвижим имот е възложен в дял на Л.М.Г. и да се  изнесе на публична продан.

На трето място се изразяват доводи относно неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост при определяне на обезщетението по чл.31, ал.2 от закона за собствеността.

Иска се решението да се отмени в частта ,в която съдът е отхвърлил претендираните от суми и да бъде постановено  решение, с което икщовете бъдат уважени  в пълния им претендиран размер, а именно:

Иска се да се осъди  Л.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.И. с ЕГН ********** сумата 3656,57 /три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разликата между уважения размер от 1803,43 лева до 5460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за периода от 22.08.2018 г. /датата на връчване на нотариална покана/ до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане, като обезщетение, че не е допуснат от ищцата да ползва процесния недвижим имот: поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 21 кв.м., съобразно правата ми на собственост, а същият се ползва само и единствено от Л.М.Г.. /Сумата от 5460 лева е изчислена на базата на 300 лв. месечно обезщетение за 18 месеца и 6 дни./.

Иска се да се осъди Л.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща на М.С.И. с ЕГН ********** сумата по 199,95 /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ месечно обезщетение, представляваща разликата между уважения размер от 100,05 лева месечно обезщетение до 300 /триста/ лева месечно обезщетение за всеки един месец, през който е бил лишен от възможността да ползва съобразно правата си процесния недвижим имот : поземлен имот № 75 ,находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 21 кв.м., считано от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. - съдебното заседание, в което приключило съдебното дирене по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд и ведно със законната лихва върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение, считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивникът бил оспорил заключението на вещото лице инж. М. К. в законовия срок и по отношение на изчисленото от нея обезщетение по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността. Това обезщетение  трябвало да бъде изчислено от нея на базата на пазарния наем за подобен недвижим имот, а тя го била изчислила като за апартамент ,и то за едностаен апартамент.

Пазарният наем не бил съобразен е наемите на подобни имоти за исковия период.

Вещото лице било определило наем само за втория етаж от жилищната сграда, но не и за първия етаж и за самото дворно място.

Наемната цена не била една и съща за апартамент и за жилищна сграда на два етажа с разгъната застроена площ /РЗП/ от 138 кв.м., заедно с едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ 21 кв.м. и поземлен имот с площ от 810 кв.м.

Наемът за дворно място, представляващо самостоятелен поземлен имот, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и друга постройка ,бил много по-висок от наема на един апартамент. Апартаментът освен едно мазе не разполагал с други обслужващи помещения, нямал земя, която да може да се обработва и от която да се получава селскостопанска продукция за собствени нужди  и за продан.Дворното място можело да се използва и за паркиране на кола, с което се спестявали средства за паркинг или за гараж под наем, можело да се използва и за извършване на други дейности, от които да се спестяват разходи или да се реализират доходи /напр. за извършване на някакви ремонтни дейности и други/. Всички тези възможности  следвало да се отчетат при определяне на пазарния наем, а това в заключението на инж. М. К. не било направено, не било направено и в заключението на С. П.. Масивната жилищна сграда е с РЗП от 138 кв.м., а с такава квадратура апартаментите били многостайни, най-малко с четири стаи и пазарният наем за тях не бил 200 лева на месец.

Като не допуснало и в тази част извършването на повторна техническа експертиза или тройна техническа експертиза, Видинският районен съд нарушил чл.7 от ГПК - принципа на служебното начало, който го задължавал да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, нарушил чл.9 от ГПК - принципа за равенство на страните в процеса, чл.10 от ГПК - принципа за установяване на истината, който го задължвал да осигурява възможност на страните и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

На четвърто място се поддържа ,че делбата на процесния недвижим имот трябва да се извърши на основание чл.348 от ГПК - да бъде изнесен на публична продан.В случай, че не се изнесе на публична продан делбения имот, се иска  да се осъди Л.М.Г. да  заплати сумата 40868 /четиридесет хиляди осемстотин шестдесет и осем/ лева - половината от 81 736 /осемдесет и една хиляди седемстотин тридесет и шест/ лева по заключението на вещото лице С. П. или по-голяма сума, опредена от техническата експертиза, която се иска да бъде назначена в настоящия процес.

Иска се от съда да  назначи извършването на тройна техническа експертиза, която да се изпълни от вещи лица архитекти и строителни инженери, притежаващи и лиценз за оценка на недвижими имоти със задачи:

1/. Да определят пазарната цена на имота, след като вземат предвид местоположението на имота /находящ се на една от главните улици на града, в близост до МБАЛ …”, Център за спешна медицинска помощ и големи търговски вериги/ и след като направят справка за действителните продажни цени на подобни имоти и да вземат предвид възможността за застрояване на имота по действащия ПУП - ПРЗ за кв… в гр.В., да определят по този план сграда с какви параметри се предвижда да бъде построена и какво обезщетение ще получи собственикът на имота, ако учреди право на строеж на трето лице за построяването й, каква би била пазарната цена на целия недвижим имот, като се вземат предвид освен останалите параметри и предвижданията за неговото застрояване.

2/. Да определят обезщетението по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за невъзможността въззивникът да ползва наследствения имот, като определят размера на пазарния месечен наем на процесния недвижим имот - за целия имот, като съвкупност от самостоятелен поземлен имот с площ 810 кв.м., масивна жилищна сграда на два етажа и постройка на допълващо застрояване, а не само за втория жилищен етаж от масивната жилищна сграда. Да определят и общия размер на това обезщетение за периода от 22.08.2018 г. /датата на връчване на нотариална покана/ до 28.02.2020 г. и за периода от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. - съдебното заседание, в което приключило съдебното дирене по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд.

Подадена е и въззивна жалба с вх.№260372/15.01.2021 г. - втора по ред,като допълнение на  подадената от М.С.И. въззивна жалба с вх.№ 260298 от  13.01.2021 г. Поради това, че срокът за обжалване на Решение № 626 от 0712.2020 г. по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд изтичало на 18.01.2021 г., то въззивникът  имал право да допълни първоначално подадената въззивна жалба.Иска се да се разгледат  двете въззивни жалби от 13.01.2021 г. и от 15.01.2021 г. като едно цяло.

В допълнение на оплакванията, че определената от инж. М. К. цена на недвижимия имот от 35 000 лева не е пазарната му цена и че е крайно занижена, се иска да се има предвид и  следното:

На 25.01.2008 г. наследодателят С. И.Г. сключил с „Р.” /Б.”/ ЕАД договор за банков кредит и получил  сумата от 15000 лева за потребителски нужди. Към този договор за кредит били сключени три анекса от 30.12.2010 г., от 02.09.2010 г. и от 16.04.2015 г.

Със сумата от 15 000 лева С. И.Г. направил ремонт на процесната масивна жилищна сграда, за което по делото били събрани доказателства -свидетелските показания на А. Г. П. на стр.2 и 3 от протокол от съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 г.След като сумата от 15 000 лева била вложена за подобряване на жилищната сграда, вещото лице инж. М. К. оценявала общо жилищната сграда заедно с постройката от допълващо застрояване на сумата 12 114,66 лева, което било още едно доказателство, че тази оценка е крайно занижена и нереална, а даденото заключение не е вярно, тъй като не отговаря на действителното фактическо състояние и на пазарните цени на недвижимите имоти.

С Писмо изх.№ 855 -38 от 09.08.2018 г. „Р.” /Б.”/ ЕАД уведомил  М.С.И., че към 09.08.2018 г. непогасеният остатък от кредита, който С. И.Г. дължи ,е в размер на 5411,00 лева.

М.С.И. започнал  да изплаща на банката 1/2 от неизплатения остатък от кредита, като заплатил на банката следните суми:

1/. На 13.12.2018 г. - 500 лева;

2/. На 22.07.2019 г. - 200 лева;

3/. На 02.09.2019 г. - 75 лева;

4/. На 28.11.2019 г. - 150 лева;

5/. На 27.01.2020 г. - 150 лева;

6/. На 30.04.2020 г. - 300 лева

7/. На 01.07.2020 г. - 200 лева;

8/. На 05.08.2020 г. - 200 лева;

9/. На 20.10.2020 г. - 220 лева;

10/. На 16.12.2020 г. - 100 лева;

11/. На 15.01.2021 г. - 80 лева.

Всичко към 15.01.2021 г. - 2175 лева.

Въззивникът щял да изплати на банката сумата от 2705,50 лева - част от сумата, с която е подобрен наследствения имот, който имот е подобрен с влагането общо на 15 000 лева, но в същото време според вещото лице инж. М. К. „пазарната цена” на подобрената с 15000 лева масивна жилищна сграда и на допълнителната постройка в имота била  общо в размер на 12 114,66 лева. Подобренията би трябвало да вдигат стойността на имота, а не да я намаляват.

Към допълнителната въззивна жалба са приложени :

1/. Договор за банков кредит от 25.01.2008 г. с „Р. /Б./” ЕАД

2/. Анекси към договора за банков кредит от 30.12.2009 г.,02.09.2010 г. и 16.04.2015 г.

3/. Писмо - уведомление до наследници на починали кредитополучатели изх.№ 855 - 38 от 09.08.2018 г. на „Р. /Б./” ЕАД.

4/. Вносна бележка от 13.12.2018 г. за 500 лева, Вносна бележка от 22.07.2019 г. за 200 лева, Вносна бележка от 02.09.2019 г. за 75 лева, Вносна бележка от 28.11.2019 г. за 150 лева, Вносна бележка от 27.01.2020 г. за 150 лева, Вносна бележка от 30.04.2020 г. за 300 лева, Вносна бележка от 01.07.2020 г. за 200 лева, Вносна бележка от 05.08.2020 г. за 200 лева, Вносна бележка от 20.10.2020 г. за 220 лева, Вносна бележка от 16.12.2020 г. за 100 лева, Вносна бележка от 15.01.2021 г. за 80 лева, всички внесени от М.С.И. за изплащане на кредита на баща му, издадени от „Р. /Б./” ЕАД.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в с.з.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от  Л.М.Г. *** чрез адвокат и пълномощник  Р.Х.Д..

Поддържа се ,че във  въззивната жалба няма изложени ясни и конкретни основания за отмяна на първоинстанционното решение.От всичко написано в нея се достигало  до извода, че жалбоподателят обжалва решения на съда в частта ,в която той жалбоподателят е поискал тройно експертиза без мотивирано искане за това освен несъгласие с дадената цена ,тъй като си я представял по съвсем различен начин от действителното й състояние, не е бил готов да я заплати за изпълнение на поставената от него хипотетична задача.

Сочи се ,че във  въззивната жалба се развивали основания по чл.200,ал.3 от ГПК като нарушения пред първата инстанция - но такива нямало. По делото нямало и не била мотивирана тройна експертиза. Съдът не бил длъжен да я назначи служебно и да я заплати от бюджета на съда, поради това, че единият съделител не е съгласен с оценката. Изслушани били две експертизи. И двете установили, че имота е неподеляем по вертикала и по хоризонтала. Двете дали предполагаеми пазарни цени на имота. Едната експертиза, изпълнена от вещото лице М. К. ,била дала цената на имота като била отчела неговото разположение, застрояване, възрастта на застроените сгради, тяхното фактическо състояние и пазара на имоти. В заключението се съдържал и снимков материал на състоянието на имота. Видно от описателната част и от снимковият материал имотът бил в лошо състояние, липсвало водоснабдяване и канализация на първият етаж, второстепенната сграда - лятната кухня била пред срутване. Вторият етаж бил частично пригоден за живеене, чрез заграждане на част от терасата и превръщането й в баня с тоалетна с външна канализация чрез септична яма и външно водоснабдяване. Коридорът бил превърнат в кухненски бокс и една стая била пригодена на дневна със спалня.

Дворното място било около 800 кв.метра, но къщата се намирала в единственият му излаз на улица и дори не можело да се вкара кола в него, камо ли да се ползва за нещо различно от тревна площ или евентуално за зеленчукова градина.

Правилно районният съд не бил възприел другата експертиза, извършена от вещото лице С. П. - същата дала заключение на база средна цена на предлагане, а не на база извършени сделка, т.е действителни пазарни цени на имоти по действителни сделки. И двете вещи лица посочили, че сделки в този район са спорадични и не може да се определи реална средна цена. Предложените два имота за сравнение били пригодени на по два етажа за живеене, с подменена дограма, ламинат и дървен паркет с по две или три спални на етаж с плоча.

Разбира се, жалбоподателят- съделител държал да получи по - голям дял от имота или по - голяма стойност на дела си, но това следвало да е реалната стойност, а не силно завишената.

Към въззивната жалба в тази насока били приложени нотариални актове на трети лица /което се приема за недопустимо/ за имоти в други квартали на град В около центъра на град В. в много по- добро състояние, в нови жилищни сгради.

Сочи се ,че местоположението на имота не било до МБАЛ .. В.” и до Център за спешна медицинска помощ, а на около километър от нея в края на град В.” била търговска до Болницата, а след това имало къщи и празни дворни места.

Относно твърдяното бъдещо застрояване на имота се поддържа ,че правилно бил отчел първоинстанционният съд, че само предвиждането в плана не представлява възможност за оценка и влияние върху цената на имота. Това било предположение, бъдещо несигурно събитие, както правилно бил отчел районният съд. Изразът „ може да бъде реализирано незабавно“бил  неверен. Предвиденото застрояване засягало още три други имота, застрояване на калкан, което предполагало съгласието на още поне три други лица, може би и повече, и било сигурно, че те също трябвало да бъдат включени в обезщетяването.

Относно жалбата в частта за възлагане на имота на Л.Г.  се поддържа ,че правилно районният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл.349 от ТПК и е възложил имота на Л.Г.. Същата била съпруга на общият наследодател, имотът, предмет на делбата ,бил жилище, живяла е до смъртта му с него в този имот и не притежава друг жилищен имот, за което били представени и съответните доказателства.

Твърди се ,че жалбоподателят не доказал предпоставките за възлагане на него на процесният имот.

Неоснователни били и твърденията в жалбата, че Л.Г.  умишлено била се разпоредила със свои имот през 2003 година. Имотът ,както било видно от справката ,не бил нейна лична собственост а бил съсобствен с трети лица. Тогава през 2003 година Л.Г. едва ли е знаела, че през 2020 година ще води дело за делба и ще иска възлагане на неподеляем имот.

Неоснователни били и възраженията относно вида на възникналата наследствена съсобствност. По делото нямало доказателства за наличие на съсобственост с трети лица относно поземленият имот /дворното място/ и такива не били събиране . Във въззивната жалба тези възражения били преклудирани и е следвало да бъдат направени в първа фаза на делбата ,ако има оспорване на съсобствеността и квотите на страните по делото.

Относно обезщетението за ползване на имота се оспорва  въззивната жалба в тази и част. Л.Г.  не ползвала целият имот, а част от него, който бил пригодила за живеене. Доброволно след смъртта нанаследодателя била дала на жалбоподателят ключ от двора и първият етаж /допълнителната постройка не се заключвала/, както заявила свидетелката А. Г. .

Исковете за заплащане на обезщетение били изначално нередовни като неконкретизирани и по същество неоснователни и недоказани. Безспорно жалбоподателят живеел в И., при настъпване на смъртта на наследодателя бил непълнолетен, представляван от майка си. Нямало как да претендира плащане на обезщетение за лишаване от ползване тъй като той е бил в И. и не би могъл да го ползва.

Пазарният наем бил определен на база наличната информация. Както и вещите лица заявили пред районния съд, нямало база за сравнение ,тъй като къщи и дворни места не се отдават под наем. Самото дворно място нямало отделен и самостоятелен достъп и не можело да се ползва самостоятелно поради вида  на застрояването.Следвало да се има в предвид ,че се касае са дадени достъп чрез предоставяне на ключове ,отказани от жалбоподателя чрез негови представители и за невъзможност на същият да ползва имота тъй като бил живял за претендирания период в И., където  учил в училище и продължавал да живее и понастоящем.

За заплахите ,отправени от жалбоподателя, съществувала преписка в полицията ,в която бил приложен и звукозапис от отправените  заплахи от негова страна.

По допълнителната въззивна жалба от 15.01.2021 година се поддържа ,че същата е недопустима по изложените в нея факти и обстоятелства ,тъй като същите не  били предмет и не  били разглеждани пред първата инстанция . Тези възражение е следвало да бъдат заявени в първото по делото заседание след допускане на делбата, а не пред въззивната инстанция след изготвяне на решението по делото.

Не ставало ясно какво се претендира с изложеното в тази въззивна жалба. Не било спорно, че двете страни в делбата заплащат съобразно наследственият си дял доброволно и извънсъдебно кредит на общият им наследодател. Какво е направил с изтегленият кредит през 2008 година починалият наследодател нямало как да се разбере сега. Къде ги бил вложил и за какво също не можело да се разбере. Както било видно и от заключението на вещото лице К. имотът нямал налични подобрения, водещи до завишаване на неговата стойност, а просто бил пригоден за живеене. Това пригаждане било довело и до настоящата му цена. Около този имот на разстояние от 200-300 метра имало два- три имота в подобно състояние, които се продавали за по 15-20 000 лева и нямали купувач.

Оспорва се  искането за назначаване на тройна техническа експертиза като несвоевременно и неоснователно. Не се искало събиране на нови доказателства и факти с това искане, а се преповтаряли задачите на изслушаните до момента две експертизи. Поставените задачи били некоректни и заблуждаващи, като в тях се съдържали предположения и фикции, които нямало как да бъдат дадени като заключение от вещи лица, тъй като не отразявали факти и обстоятелства от обективната действителност.

Оспорва се искането за представяне на нотариален акт от 2003 година, с което Л.Г. била продала идеални части от притежаван от нея в съсобственост с трети лица недвижими имот. Така съществуващият факт не се оспорвал, но същият нямал отношение към настоящето дело. Искането било в противоречие с разпоредбата на чл.266,ал.1 от ГПК и не попадало в нито една от хипотезите на ал.2 на същата разпоредба.

Като обобщение се иска да се приеме, че подадената въззивна жалба е неоснователна и да се потвърди решението на районният съд в обжалваната му част, като не се приемат ангажираните и представени писмени доказателства и се откаже назначаването на нова тройна експертиза пред въззивната инстанция.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството е във фаза по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила Решение № 536 от 14.11.2019г. по настоящето дело, съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба между Л.М.Г., ЕГН **********,*** и М.С.И., ЕГН **********,***  на следните имоти, останали в наследството на С. И.Г., бивш жител ***, починал на 13.07.2018г. :

Поземлен имот № 75 в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с административен адрес гр. В, ул., целият с площ от 810 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), ведно с построените в него две сгради, както следва : самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи -два, предназначение жилищна сграда -еднофамилна, и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № 10971.503.75.2, със застроена площ 21кв.м., брой етажи : 1, предназначение постройка на допълващо застрояване.

Правата на съделителите са както следва : за Л.М.Г., ЕГН **********,***, в размер на 1 / 2 идеални части от правото на собственост, за М.С.И., ЕГН **********,***, в размер на 1 / 2 идеални части от правото на собственост.

По реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, направеното искане от ищцата Л.М.Г., за възлагане на неподеляемото жилище в нейн дял.

По реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, направеното искане от ответника М.С.И., за възлагане на неподеляемото жилище в негов дял.

По реда на чл. 346 от ГПК е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, исканията по сметки, направени от ответника М.С.И. против ищцата Л.М.Г., за заплащане на сумата от 6 800,00лева - обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода от 22.08.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане.

По реда на чл. 346 от ГПК, е прието за съвместно разглеждане и решаване в настоящото производство, искания по сметки направени от ответника М.С.И.  срещу ищцата Л.М.Г., за заплащане на сумата от 500,00 лева - месечен размер на обезщетение за лишаването му от ползването на имота за периода от 28.02.2020 г. до дата на съдебното заседание, с което приключва съдебното дирене по настоящото дело, ведно със законната лихва върху всяко едно неизплатено задължение от 28.02.2020г., до окончателното изплащане.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са три съдебно-технически експертизи.

По делото са назначени две съдебно - технически експертизи, по които вещите лица са изготвили заключения относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност.

Съгласно заключенията на съдебно - техническите експертизи, вещото лице инж. М. Н. К. сочи, че процесният имот е неподеляем съобразно правата на страните. Първи етаж от жилищната сграда се води приземен етаж или сутерен. Етажът няма тоалетна, а само баня, която е неизползваема към момента. Канализацията на първи етаж е заустена в помийна яма, находяща се в двора, а канализацията на втори етаж е заустена в канализацията на ул.““.

При определяне на пазарната стойност на имота, вещото лице е използвало три метода, съответно :

1/Метод за определяне стойността на обекта по метода на пазарните аналози чрез определяне стойността на имота въз основа на цената на съпоставими обекти по обобщени показатели, отчитайки специфични особености на конкретния имот. На базата на т. нар. пазарни множители се достига до оценка на пазарната стойност ,като се използва информация за пазарната цена на еталонни имоти - сходни, аналогични на оценявания по местонахождение, начин на изграждане и степен на завършеност. Цената на еталонния имот трябва да е известна - вече осъществени продажби или предлагане на сходни имоти. Пазарния множител е отношение между пазарна цена на имота и друг негов показател - застроена площ, разгъната застроена площ, застроен обем, площ на парцела.

2/Метод на разходите /вещна стойност/ : Пазарната стойност на имота се определя на базата на производствени разходи / разходи за строителство/ за единица обем или площ, коригирани в съответствие с ценовата конюнктура и отчитане на фактическото им състояние. Отчитат се : вида на конструкцията, нормативен амортизационен срок, продължителност на експлоатацията, възможен срок за бъдеща експлоатация, начин на ползване и др.

3/Метод на приходната стойност.

Пазарната стойност на делбения имот  към датата на съдебно-техническата експертиза, съгласно вещна и приходна стойности, е 35 000,00лева.

Вещото лице е посочило, че пазарната наемна стойност на имота за един месец е 200,10лева, като една втора идеална част е равна на 100,05лева.

Тези заключения са оспорени от ответната страна по съображения за делимост на имота, занижена пазарна стойност на същия и занижена пазарна наемна стойност. Сочи, че жилищната сграда би могла да бъде поделена по вертикала без значителни преустройства, тъй като има санитарни помещения - баня на първи етаж и баня на втори етаж. Твърди, че по действащия застроителен план на гр. В. в процесния поземлен имот се предвижда застрояване на цял жилищен блок. Този, който придобие делбения имот ,щял може да отстъпи право на строеж за построяването на жилищния блок срещу обезщетение на стойност между 20-30% от разгъната застроена площ на сградата, която ще бъде построена. Ако бъдещия жилищен блок е със застроена площ 500 кв.м. на четири етажа, собственикът би могъл да получи, като обезщетение имоти /жилища, гаражи, и др./ в сградата с обща площ 600,00кв.м.

Относно пазарния наем ответната страна оспорва размера на същия, по съображения, че вещото лице е дало такъв само на втори етаж на жилищната сграда, но не и за първи етаж и за дворното място.

Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза, вещото лице С. В. П. сочи, че пазарната стойност на делбения имот е 50 000,00лева. Използван е сравнителен /пазарен/ метод - пряко сравнение на оценявания актив с анализиране на неотдавнашни продажби или оферти на подобни на имота активи. При този метод се изхожда от покупните цени на такива имоти, чийто характеристики, влияещи върху стойността, съответстват в най - голяма степен на подлежащия на оценка имот. Използвани са данни от оферти на агенции на недвижими имоти, коригирани с коефициент за офертни цени.

Съгласно заключението на същото вещо лице, по действащия ПУП - ПРЗ за кв. „, одобрен с Решение № 193 от 30.11.2005г. на Общински съвет В., за района, в който се намира процесния имот, параметрите за застрояване са : за жилищна територия < 10м. ,височина_< три етажа; Кинт 1,2; озеленяване 40%; плътност на застрояване 60%. В процесния имот е предвидено застрояване на масивна жилищна сграда с приблизително максимално застроена площ 364 кв.м. и РЗП до три етажа 1 092кв.м. Няма изготвен инвестиционен проект за тази цел. Строителната стойност на новопостроения обект към момента възлиза на 544 908лева За обезщетяване на собствениците на земята се приема от 15% до 20% от строителната стойност на обекта в зависимост дали има изготвен и одобрен инвестиционен проект и дали има издадено строително разрешение. Към момента няма изготвен инвестиционен проект, поради което вещото лице приема 15% за изчисление на обезщетението, които са на стойност 81 736лева.

Вещото лице е посочило, че пазарната наемна стойност на имота за един месец е 230,00лева.

Въззивната инстанция е назначила тройна съдебно-техническа експертиза,изпълнена от  инж. В.П.С.-Г., арх. Г.Д.А.  и арх. Е.  Г.А..

Вещите лица дават заключение ,че поземлен имот е с идентификатор 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. целият с площ 810 кв.м. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, ведно с построената в него Еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и Постройка на допълващото застрояване с идентификатор 10971.503.75.2 със застроена площ 21 кв.м., при съседи на поземления имот по скица: 10971.503.458, 10971.503.76, 10971.509.791, 10971.503.72, 10971.503.74, с административен .адрес: гр.В., ул.“ № 163. ПИ с идентификатор 10971.503.7 по КККР на град В. е урегулиран в УПИ XIII-13, в квартал 80 по регулационния план на к-с „" град В.. В застроителния план е потвърдено петното за съществуващата жилищна сграда, като е предвидено ново свързано застрояване със съседния УПИ XIV -15 при следните устройствени показатели : етажност - три етажа при кота корниз 10 метра, плътност на застрояване до 60 %, коефициент на интензивност на застрояване до 1,20 и озеленяване минимално 40 %.

Недвижимият имот  е разположен в трета градска зона с административен адрес: гр.В. .

Районът е обособен като краен жилищен с изградена инфраструктура със сграден фонд предимно от къщи с дворни места. Няма развита търговска мрежа. Транспортната  достъпност е отлична.

Вещите лица сочат,че сградата се намира на главна градска улица “ “, недалеч от болницата,“Технополис“, Английска гимназия и др.“ Сградата е построена около 1968г. - еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. - състои се от първи полуподземен етаж с около 40 см под нивото на терена и светла височина 2,20м и втори жилищен етаж.

Жилищната сграда е с тухлени стени и дървен гредоред, основи от каменни зидове, покривната конструкция е дървена, покрита с керамични керемиди, с традиционно отводнение в улуци и водосточни тръби. Обшивката на стрехите е прогнила и е за ремонт или подмяна. Фасадите са изпълнени с пръскана вароциментова мазилка. Сградата е ситуирана в източната част на имота, към обслужващата я улица “. Жилищната сграда е със стандартни електро и ВиК инсталации.

Двата етажа са с отделни самостоятелни входове.

Еднофамилната масивна жилищна сграда, с идентификатор 10971.503.75.1, е със застроена площ 69 кв.м. се състои  от полуподземен етаж с около 40 см под нивото на терен и жилищен етаж. Двата етажа са с отделни самостоятелни входове.

В първия полуподземен етаж има две стаи, помещение, което е било пригодено за мокро помещение / санитарен възел без оборудване/и към момента е склад , входно антре - коридор.

Довършителните СМР за него са: дървена дограма на прозорци и интериорни врати, на входното антре от винкел; настилка циментова, боядисана с блажна боя и теракотни плочи; стени с гладка мазилка ,подкожушена от влага, паднала мазилка от тавана в склада, стените с постна боя и частично с тапети в коридора и входното антре.

Полуподземния етаж в момента на огледа не се използва за жилищни нужди.

Вторият жилищен етаж включва три стаи ,обособени като спалня, дневна, трапезария; коридора е обособен като кухненски бокс. Терасата е затворена с тухлена зидария и в нея е изградена баня с тоалетна и входно антре. Довършителните СМР за етажа са: настилки от теракотни плочи, ламиниран паркет и дървен паркет лакиран; стените и таваните са с шпакловка и цветен латекс; дограмата на прозорците е дървена, ПВЦ е само прозореца на трапезарията и прозорчето на банята. Интериорните врати са дървени, от алуминиеви профили са вратата на банята и входната врата на етажа.

Дворното място е оградено от към улица с ограда,бетонова с метални решетки и телена мрежа от три страни, равнинно, тревни площи и цветя. Допълнителна постройка 21 кв.м. е от тухли , бет. плоча с две стаички, която се използва за склад, в задоволително състояние.

Вещите лица са оценили недвижимия имот по метода на пазарните аналози,като дават заключение ,че цената на недвижимия имот към м.юни 2021 г.възлиза на 63 600 лв.

Разпитаните пред Районния съд  свидетели установяват обстоятелствата, че от около 16 години, ищцата, заедно с дъщеря си, свидетеля А. Г. П., са живеели в делбения имот, както и към момента на смъртта на общия наследодател. Ищцата не притежава друго жилище. Същите са обитавали втория етаж от жилищната сграда. Последният бил ремонтиран от общия наследодател на страните съвместно с ищцата. Свидетелите установяват, че ищцата е предоставила на ответната страна два броя ключове - от входната врата на двора и от първи етаж на жилищната сграда. Ключ от втори етаж от жилищната сграда не е предоставян на ответната страна. Ответната страна от 2009г. – 2010 г. живее и учи в Република И.. Ответната страна не притежава друго жилище.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд  намира следното от правна страна:

Съгласно  чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна, поради следните съображения:

Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят удобно, като това обстоятелство се приеме за безспорно. В настоящия случай районният съд е приел,че имотът е неподеляем. Въззивната инстанция споделя този извод ,тъй като той се потвърждава категорично и от заключението на назначената от въззивния съд тройна експертиза.Този факт не се оспорва и във въззивната жалба .

При това положение не е възможно обособяване на реални дялове от имота съобразно правата на страните. Предвид заключението на съдебно-техническите експертизи относно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, въззивната инстанция споделя извода на районния съд,че  процесния имот е реално неподеляем и че при тази хипотеза тъй като се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В настоящият случай са направени искания за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК от страните по делото. Исканията са направени своевременно, с писмено молба в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата.

Въззивната инстанция намира ,че са налице  предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК по отношение на ищцата, а именно,че  същата е живяла в имота към момента на откриване на наследството, както и че процесният имот е единственото жилище, което притежава. Последното се установява от представената от ищеца справка по лице за вписвания на негово име в Службата по вписванията гр. В..

По отношение искането на ответната страна за възлагане в дял на делбения имот, по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, същото е неоснователно,тъй като към момента на откриване на наследството ответникът не е живял в делбения имот.Решението в тази му част е влязло в законна сила ,тъй като не е обжалвано от съделителя М.И..

С оглед на горното, въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд относно това ,че  делбеният имот следва да бъде поставен в дял и изключителна собственост на ищцата, а делът на ответната страна следва да бъде уравнен в пари. Районният съд е приел,че  пазарната стойност на недвижимия имот е 35 000,00 лева, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице инж. М. Н. К.. Съдът не е кредитирал заключението на в.л. С. В. П. ,която е  посочила пазарна стойност на делбения имот  50 000,00 лева,тъй като е приел,че при използвания  сравнителен /пазарен/ метод - пряко сравнение на оценявания актив с анализиране на неотдавнашни продажби или оферти на подобни на имота активи със съответен коригиращ коефициент за офертни цени  не би могло да се оцени напълно правилно, тъй като това са предполагаеми цени.

Въззивната инстанция намира ,че правилната пазарна цена на процесния имот е определена от трите вещи лица,назначени от нея.Вещите лица са оценили недвижимия имот по метода на пазарните аналози,като дават заключение ,че цената на недвижимия имот към м.юни 2021 г.възлиза на 63 600 лв.Въззивната инстанция намира ,че така определената цена е справдливата пазарна цена на имота поради следното :

Методът на пазарните аналози има за цел определяне стойността на имота въз основа на цената на съпоставими обекти по обобщени показатели, отчитайки специфичните особености на конкретния обект. Процедурите на метода позволяват на базата на т. нар. пазарни множители да се достигне до оценка за пазарната стойност на оценявания обект, като се използва информацията за пазарната цена на еталонните имоти.Еталонните имоти следва да са сходни, аналогични на оценявания по местонахождение, начин на изграждане и степен на завършеност. За да бъде избран даден имот за еталон, неговата цена трябва да е известна . Вещите лица са използвали за пазарен множител цената на квадратен метър застроена площ. Изборът на този показател до голяма степен е предопределен от възможността да се осигурят числови стойности за оценявания и за еталонния имот. В настоящата оценка е използвана информация от Агенции за недвижими имоти в гр.В. и интернет сайтове.

Пазарната стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с възможната пазарна реализация на оценявания обект/ актив. Пазарната стойност не отчита характеристики и/или предимства на даден обект/ актив, които имат стойност за конкретен собственик или конкретен купувач, а отразява характеристики и/или предимства, отнасящи се до физически, технически, технологични, географски, икономически, юридически и други съществени обстоятелства за оценявания обект/ актив.

При определяне на пазарна стойност водещи следва да бъдат единствено условията на свободен пазар.

За еталонни имоти са подбрани от вещите лица подобни по площ, качество и степен на завършеност къщи, разположени в различни квартали на града.Офертните къщи са също с дворни места, поради това към сградата не е прибавена земята.

Аналозите за сравнения са три на брой и са приложени към заключението /л.108-109 от делото/.

Офертните цени са корегирани със съответните коефиценти- за местоположение, състояние, реализация.

В резултат на осъществената оценка по пазарен метод цената на поземлен имот с идентификатор 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., целият с площ 810 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и Постройка на допълващото застрояване с идентификатор 10971.503.75.2 с административен адрес: гр.В. според вещите лица възлиза към  06.2021 г.  на 63 600лв.

Въззивната инстанция намира ,че дадената от вещото лице М. Н. К. пред Районен съд-В. оценка е крайно занижена и формирана въз основа на случайно подбрани и твърде условни критерии.Така например в.л.М.К. приема ,че стойността на дворното място е 22 812 лв. ,а двуетажната къща и едноетажната постройка на допълващото застрояване са общо на цена едва 12 114,66 лв. /л.105 от делото/.Налице е грешка в изчисленията :разгърнатата застроена площ на къщата е 138 кв.м.,а не както е приело вещото лице 69 кв.м./л.103 от делото/.Всъщност в.л.К. е дала оценка само на половината от къщата и не е прибавила стойността на земята.При определената от в.л.М.К. цена на кв.метър от 283,41 евро  /л.103 от делото/ и при вземане предвид на реалната площ на двуетажната жилищна сграда се канстатира ,че всъщност в.л.К. дава заключение ,не особено различно от заключението на назначената от въззивната инстанция тройна експертиза.

С оглед на гореизложеното   решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. следва да бъде отменено в частта ,в която е постановено ,че пазарната стойност на имота е 35 000 лв.,вместо което следва да бъде постановено ,че пазарната стойност на имота е 63 600 лв.

С оглед на гореизложеното   решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. следва да бъде отменено в частта ,с която е осъдена   Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане,вместо което следва да бъде постановено     Л.М.Г., ЕГН **********,***  да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от  31 800 лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане

Решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. следва да бъде отменено в частта,в която е указано  на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан,вместо което следва да бъде постановено да се укаже  на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 31 800,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

Въззивната инстанция намира ,че са неоснователни подробно развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че Л.Г. не отговоря на законовите изисквания за възлагане на недвижимия имот поради злоупотреба с право . По делото действително е  представена  и приета справка от имотния регистър към Агенция по вписванията, направена за цялата страна, която отразява извършените от Л.М. Карагьозова, а сега Л.М.Г. с ЕГН ********** вписвания, отбелязвания и заличавания.Тази справка е представена и приета като доказателство по делото в съдебно заседание от 28.02.2020 г. и от нея е видно, че на 16.06.2003 г. Л.М., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. М. Ф. е продала на Е. Ш. С. следния недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № 120 в кв.7 по кадастралния пран на с.Ш. п. община К., целият от 550,00 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж.

Въззивната инстанция категорично приема ,че не е налице злоупотреба с права от страна на съделителя Л.Г. ,тъй като разпоредителната сделка с поземлен имот с планоснимачен № 120 в кв.7 по кадастралния пран на с.Ш. п., община К., целият от 550,00 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж е извършена през 2003 г.,а бракът на Л.Г. с наследодателя С. Г. е сключен 14 години след това на 09.06.2017 г. /л.13 от първоинстанционното дело/ и е прекратен около една година след това поради смъртта на С. Г. в резултат на трудова злополука .Повече от очевидно е ,че съделителят Л.Г. при разпоредителната сделка с поземлен имот с планоснимачен № 120 в кв.7 по кадастралния пран на с.Ш. п. община К., целият от 550,00 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж, извършена през 2003 г. не би могла да предвиди цялата поредица от последващите юридически факти .

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно приложението на т.8 от ТР №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г.на ОСГК на ВКС ,тъй като ,видно от мотивите на влязло в сила решение №536/14.11.2019 г. по гр.д.№1682 /2019 г., съдът е приел ,че наследодателят на страните е придобил собствеността върху процесните имоти преди смъртта си ,поради което е недопустимо същият въпрос да се преразглежда от въззивната инстанция във втората фаза на делбата .

Относно исканията за сметки, предявени от ответната страна М.И. против ищцата  с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС,районният съд е приел,че същите  същите са частично основателни както следва : за сумата от 1 803,43лева, за периода от 22.08.2018г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 22-ро число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване; за сумата от по 100,05лева ежемесечно обезщетение за периода от 28.02.2020г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяко ежемесечно обезщетение от по 100,05лева, считана от 28-мо число на месеца за който се дължи съответното обезщетение до окончателното издължаване,като съдът е приел,че в останалата част исканията са неоснователни. Съгласно заключението на вещото лице инж. М. Н. К. справедливата пазарна наемна цена за 1 месец е 200,10лева, като 1 / 2 ид. част е 100,05лева. Съдът е приел ,че съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има, съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС, право да получи обезщетение. Съдът е приел ,че в настоящия случай е ирелевантен фактът на предоставяне ползване от ищцата на ответника на дворно място и първи етаж от жилищната сграда,тъй като в настоящия случай съсобствениците не са уговорили, нито е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването на имота.

Решението в тази му част не е обжалвано от Л.М.Г. и е влязло в законна сила.Решението е обжалвано от М.И. ,който иска исковете да бъдат уважени в по-големи размери ,както следва :

Иска се във въззивната жалба решението да се отмени в частта ,в която съдът е отхвърлил претендираните от суми и да бъде постановено  решение, с което икщовете бъдат уважени  в пълния им претендиран размер, а именно:

Иска се да се осъди  Л.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.И. с ЕГН ********** сумата 3656,57 /три хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разликата между уважения размер от 1803,43 лева до 5460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за периода от 22.08.2018 г. /датата на връчване на нотариална покана/ до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане, като обезщетение, че не е допуснат от ищцата да ползва процесния недвижим имот: поземлен имот № 75 находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 21 кв.м., съобразно правата ми на собственост, а същият се ползва само и единствено от Л.М.Г.. /Сумата от 5460 лева е изчислена на базата на 300 лв. месечно обезщетение за 18 месеца и 6 дни./

Иска се да се осъди Л.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща на М.С.И. с ЕГН ********** сумата по 199,95 /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ месечно обезщетение, представляваща разликата между уважения размер от 100,05 лева месечно обезщетение до 300 /триста/ лева месечно обезщетение за всеки един месец, през който е бил лишен от възможността да ползва съобразно правата си процесния недвижим имот : поземлен имот № 75 ,находящ се в кадастрален район № 503 с идентификационен № 10971.503.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин с площ 810 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с идентификационен № 10971.503.75.1 със застроена площ 69 кв.м. и сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификационен № 10971.503.75.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ 21 кв.м., считано от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. - съдебното заседание, в което приключило съдебното дирене по гр.д.№ 1682 от 2019 г. на Видинския районен съд и ведно със законната лихва върху всяко едно неизплатено месечно обезщетение, считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивната инстанция намира ,че въззивната жалба в тази и част е неоснователна .Пред въззивната инстанция е назначена тройна съдебно-техническа експертиза ,която дава заключение ,че наемът на процесния имот е по същество еднакъв с този,определен от в.л.М. Н. К. пред Районен съд-В..Въззивната инстанция напълно споделя становището на посочените по-горе експертизи .Въпреки че въззивната инстанция приема ,че стойността на процесния имот е значително по-голяма от тази,приета от районния съд ,то това обстоятелство не води автоматично до повишаване на наема на имота поради редица особености на имота –липса на търсене под наем на  къщи с дворни места ,строителни дефекти и недостатъци на първия етаж,на който не е правен основен ремонт и същият не е ползван дълго време и пр.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

 

         И двете страни претендират разноски .С оглед на обстоятелството ,че въззивната жалба е уважена в една част ,а в друга е отхвърлена Съдът намира ,че разноските на страните следва да останат за тяхна сметка така ,както са направени.

С оглед изхода на делото  Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК  Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. в частта ,в която е постановено ,че пазарната стойност на имота е 35 000 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

Пазарната стойност на имота е 63 600 лв.

ОТМЕНЯ  решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. в частта ,с която е осъдена   Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА    Л.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от  31 800 лева, представляваща уравнение на дяла в съсобствеността, заедно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота до окончателното плащане

ОТМЕНЯ  решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. в частта,в която е указано е на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 17 500,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

Указва  на Л.М.Г., ЕГН **********,***, че следва да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 31 800,00лева, заедно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решение №626/07.12.2020 г. по гр.д.№1682/2019 г. по описа на Районен съд-В. .

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис. 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                   2/