Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 09.01.2009г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,гражданска колегия в публично заседание проведено на десети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател:И. И.
При секретаря М.С. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№272 по описа на съда за 2008г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.278 от ГПК.Производството е в първа фаза по
допускане на делбата.
В исковата си молба против Г.Б.К.,ЕГН-********** *** ищцата С.А.Р.,ЕГН-********** *** твърди,че с ответник са съсобственици на недвижим имот в гр.Пазарджик,представляващ Поземлен имот №670,за който е уреден УПИ ХІІ-4387 с площ от 260 кв.м. в кв.371”б” по действащия регулационен план на гр.Пазарджик,ведно с паянтова двуетажна жилищна сграда застроена на площ от 36,35 кв.м. и масивна едноетажна сграда застроена на площ от 32,33 по цифров модел,а по нотариален акт 45 кв.м.при граници на имота:ПИ 669,ПИ 658,ПИ 671 и улица.Имота бил наследствен от Борис Кръстев К. и с нот.акт №113 от 09.1.2007г.по нот.д.№.1196/2007г.майката на ищцата Е В. и дарила ½ ид.ч.от имота описан по-горе,а останалата ½ ид.ч.била на ответника.
Твърди се ,че страните по делото не могат доброволно да си поделят съсобственото имущество описано по-горе,поради съда е сезиран с искане да се произнесе с решение,с което да допусне делба на процесния имот при квоти по ½ ид.ч.
Исковата молба се поддържа в хода на производството по
делото,сочат се доказателства.
Ответникът К. не оспорва предявения иск за делба с предмет дворното място и
паянтовата сграда.Частично оспорва иска досежно
делбата на масивната жилищна сграда като твърди и поддържа,че същата няма
наследствен характер ,тъй като е построена от ответника с негови средства и със
съгласието на останалите съсобственици на имота още преди той да бъде включен в
наследството на Б. К..Твърди се освен това ,че тази сграда винаги се е ползвала
от ответника и към нея са прикачени електромер и водомер на негово име.Ангажира
доказателства.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се
произнесе съдът прие за установено следното:
От
представеното по делото удостоверение за
смърт и наследници №2922/09.12.2007г.се установява,че Б. К. К. е починал на
25.02.1992г.и е оставил за свои
законни наследници ответника Г.Б.К. и Е. Б. В.-низходящи от първа степен и
съпруга Д. Д. К.Същата е починала впоследствие през 1993г.и освен Г.Б.К. и Е. Б. В.-низходящи от първа степен е
оставила за наследник и съпруг Н. Г. К.
починал на 22.11.2001г.
Представено
е удостоверение издадено от Пазарджишкия районен съд с №4/94 от 08.10.2007г.,от
което се установява ,че Н. Г. К. се е
отказал от наследството на съпругата си Д. Д. К..
Представен
като доказателство по делото е нотариален акт №132 от 08.02.1984г.по
нот.д.№237/1984г.,с който Б.К. К. е признат за собственик на имота предмет на
исковата молба описан като дворно място от 270 кв.м.представляващо имот
пл.№4387 в кв.371 по плана на гр.Пазарджик,в което се построени две сгради
едната паянтова на площ от 35 кв.м,а другата масивна на площ от 45 кв.м.Сред
доказателствата представени пред нотариуса в производството по чл.483 и чл.484
от ГПК /отм./ е и Решение на
Пазарджишкия районен съд №358 от
08.04.1983г.по гр.д.№398/1982г.
Идентичност
между имота описан в цитирания по-горе нотариален акт и този описан в исковата
молба се установява от представеното като доказателство по делото Удостоверение
№96/16.01.2008г.издадено от Общината гр.Пазарджик.Представена е скица на имота
.
С
нот.акт 113 от 09.11.2007г.по нот.д.№1196/2007г.ищцата е придобила ½ ид.ч.от имота-дворното място и двете построени в него
масивна и паянтова жилищни сгради, по силата на договор за дарение от Е. Б. В..Представено е удостоверение за раждане на ищцата от
07.12.20001г.,от което се установява,че Е. Б. В. е нейна майка.
Оспорвайки
съдържанието на нотариален акт №132 от 08.02.1984г.по нот.д.№237/1984г.,с който
Б. К. К. е признат за собственик на имота предмет на исковата молба ответникът
представя Решение на Пазарджишкия районен съд №358 от 08.04.1983г.по гр.д.№398/1982г.,от което се
установява,че предмет на делото е бил предявен иск за делба на процесния имот като
дворно място и паянтова жилищна сграда без масивната жилищна сграда на един
етаж,който в крайна сметка е бил възложен в дял на Б. К. К..От съдържанието на
мотивите на съдебното решение не може да се направи категоричен извод дали към
този момент е била построена спорната масивна жилищна сграда,от кого,при какви
обстоятелства и с какво предназначение.
Представени
са доказателства,че ответникът е заплащал консумираната в имота електроенергия
– 6 бр.фактури, за четири месеца от
1993г.и за два месеца от 1995г.,както и удостоверение издадено от ЕВН
“България Електроразпределение” АД-КЕЦ Пазарджик,от
което се установява,че за имота са открити две партиди,едната от които на името
на наследодателя Б. К. К.,а другата на името на ответника Г. К..Към датата на
издаване на удостоверението-02.10.2008г.,имота е необитаем,обезопасен,без
захранващи проводници.
Представен
е договор от 09.08.1989г.,с който съпругата на ответника през време на брака им
е закупила по реда на чл.117 от ЗТСУ апартамент в гр.Пазарджик.С Декларация
подадена в данъчна служба гр.Пазарджик с вх.№17097/17.03.1998г.съпругата на
ответника А. А. К. по реда на чл.14,чл.27 и пар.2 от
ПЗР на ЗМДТ е декларирала собствеността върху апартамента по ½ ид.ч.за всеки един от
съпрузите.
Представена
от ищцовата страна
и приета като доказателство по делото е декларацията подадена от
ответника по същия ред с вх.№17096/17.03.1998г.В нея е описан процесния имот като в част І ,т.1.Състояние на имота е
посочено,че същият в данъчната служба се води на името на Б. К. К.. По-надолу в
декларацията в част І,т.3.Собственици,т.3.2 ответника е посочил като документ
за собственост – нотариален акт №132 от 08.02.1984г.и в таблица 1 като
съсобственици в имота е посочил себе си и сестра си Е. Б. В..Наличието на
съсобственост между двамата е посочено
за дворното място,за жилище построено през 1923г.на площ от 35 кв.м.и за
друго жилище построено през 1978г.на площ от 45 кв.м.в съответните таблици от
декларацията озаглавени “Идеални части по документа за собственост”.
По
искане на ищцовата страна е допусната СТЕ ,която да
даде отговор на въпроса какво е състоянието и какво представлява в момента и
по-конкретно дали има характеристиките на самостоятелно жилище по смисъла на
ЗУТ по-малката от двете сгради,а именно едноетажната жилищна сграда.Вещото лице
Г. Б. предвид поставената й задача дава заключение в смисъл,че спорната жилищна
сграда на площ от 32,33 кв.м.се намира в южната част на дворното място е
построена на калкан с жилищната сграда в
съседния парцел ПИ №671.Зидовете на изток,север и запад са с дебелина
В хода на производството по делото са
разпитани по двама свидетели на ищцовата и на
ответната страна .
Св.Ц. Н.
посочена от ответната страна –първа братовчедка на ответника и на майката на
ищцата,установява,че в имота,който бил собственост на дядо й и където тя самата
е живяла като дете има построени две
жилищни сгради ,едната от които построена от ответника Г.К. преди брака си през
1978-1979г.Свидетелката установява,че ответникът построил къщата с разрешението
на баща си и чичо си ,които живеели в
другата старата къща.Съгласие за строежа дали и другите съсобственици към оня
момент-майката на свидетелката и синът
на другата им леля .След като построил
къщата ответника заживял в нея и скоро
след това се оженил.Там живял със семейството си докато си закупили апартамент
и се преместили да живеят в него.През цялото време и досега свидетелката
твърди,че ответника е ползвал построената от него къща необезпокояван от никого
и не е имало спорове около нея.Никой друг освен Г. не е живял и ползвал къщата
.Същата в момента е необитаема и неподдържана като ключовете от нея държи
ответника.Показания в същия смисъл дава и другия разпитан по делото свидетел на
ответната страна св.К. комшия на имота.Свидетелят конкретизира,че към
1991г.ответникът все още живял в построената от него къща в имота и след това
се преместил в закупения от семейството апартамент.След като напуснал къщата
никой не е живял в нея.Ответникът идва от време на време в имота като свидетелят
не е виждал друг от роднините да посещава имота и по-специално да има достъп до
къщата.
Св.Д.
на ищцовата страна без преки и непосредствени
впечатления,установява,че от 1993г.и двете къщи в имота са необитаеми и са
почти пред срутване.За едноетажната къща установява,че не знае кой я е
строил,но знае че в нея винаги живял само ответникът Г. със семейството си до
1990г.когато се преместили да живеят в апартамент.Установява,че през
1996-1997г.майката на ищцата сложила решетки на едноетажната сграда поради
оплаквания на съседите ,че в имота влизат наркомани.
Св.К.
съсед на имота установява,че през последните 10 години никой не живее в къщите
в имота,никой не поддържа къщите.Свидетелят установява,че едноетажната къща
открай време има метални решетки по прозорците. Свидетелят установява,че
заковал прозорците на къщата ,без да уточнява на коя от двете,тъй като влизали
наркомани.Знае,че имота е съсобствен ,но не може да
назове имената на съсобствениците.
С оглед
на гореизложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът приема,че предявения иск е
основателен.
По
категоричен и безспорен начин се установи,че Б. К. К. е бил собственик на процесния имот- дворното място и построените в него две
жилищни сгради.Имота е придобит в собственост от Б. К. по силата на възлагането
по реда на чл.288 ал.ІІ от ГПК /отм./ в редакцията на текста към
1993г.извършено с Решение №358 от 08.04.1983г.в сила от 16.10.1983г.по
гр.д.№1389 по описа на Пазарджишкия районен съд за 1982г.Въпреки,че предмет на
делото е било дворното място и двуетажна паянтова жилищна сграда съдът
приема,че при извършването на делбата на дворното място Б. К. е придобил и
правото на собственост и върху другата едноетажна масивна жилищна
сграда.Цитираното гражданско дело е образувано през 1982г.Към този момент има
безспорни данни ,че едноетажната постройка вече е била реализирана от ответника
Г.К. –в тази насока съдът цени и кредитира изцяло показанията на свидетелите на
ответника.Строежа обаче е осъществен без необходимите строителни документи от
една страна ,а от друга съгласието на съсобствениците не е дадено в
предписаната от закона форма ,за да породи желаните правни последици и
ответника да може въз основа на валидно
учредено в негова полза право на строеж да придобие собствеността върху
построеното.При това положение и на основание чл.92 от ЗС собственик на
постройката е станал собственика на дворното място, а именно Б. К.,тъй като към
момента на извършване на делбата ответника не би могъл да придобие
собствеността по давност предвид периода през който е осъществявал фактическа
власт от построяването на къщата през 1978-79г.до 1983г.По същите съображения
съдът приема,че с оспорения от ответната страна нотариален акт
№132/08.02.1984г.по нот.д.№237/1984г.на Б. К. са признати права в имота в
обем,който той действително притежава,а именно върху дворното място и върху
двете жилищни сгради.Ето защо съдът приема за неоснователно оспорването на съдържанието на нотариалния
акт към момента на съставянето
му,направено от ответната страна.
Съдът
приема,че ответникът по делото е придобил правото на собственост върху
изградената от него постройка по давност при условията на чл.79 ал.1 от ЗС.С оглед
депозираните по делото свидетелски показания на свидетелите на ответната страна и на св.Д. на ищцовата
страна съдът приема за безспорно установено,че от построяването на сградата
през 1978-1979г.до 1990г.ответникът е живял в къщата и е напуснал същата едва
през 1990г.когато е заживял заедно със семейството в закупения през
1989г.апартамент.Свидетелите установяват ,че в тази къща е живял единствено
ответника със семейството си и никой от останалите съсобственици от
построяването й до момента не е живял в нея ,не я е използвал за други нужди и
не е имало спорове относно ползването и собствеността с ответника.При това
положение съдът приема,че ответникът за един период от време надвишаващ 10
години е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене,доказателства за което са факти свързани както с построяването на
сградата-ответникът е искал и лично на него е дадено разрешение от останалите
съсобственици да строи,той е организирал и финансирал строежа ,а така също и с
ползването на имота впоследствие – заживял е в къщата непосредствено след
построяването й ,като самостоятелно е заплащал консумираната ел.енергия като на
името му е открита отделна партида .Това му намерение за своене
е било ясно и недвусмислено демонстрирано пред другите съсобственици и същите
не са се противопоставили на него,поради което съдът приема,че фактическият
състав на разпоредбата на чл.79 а.1 от ЗС е осъществен и към 1989г.ответникът е
бил собственик на едноетажната масивна жилищна сграда построена в процесния имот.Без значение са обстоятелствата изтъкнати от
ищцовата страна,а именно че съпругата на ответника е
закупила друг имот през 1989г.по реда на чл.117 от ЗТСУ и че самият ответник е
декларирал,че съсобственик на къщата
заедно със сестра си.На първо място закупуването на апартамента през 1989г.по чл.117 от ЗТСУ
не може да дерогира правата на ответника ,а
изявлението му дадено пред данъчната служба също е без значение за възникването
и съществуването на правото му на собственост .То не може се тълкува и във връзка
с това ,че ответникът не е имал намерение за своене
на имота,тъй като е направено пред трето за съсобствеността лице и причините за
това биха могли да бъдат най-различни,напр.че към датата на попълване и
подаване на декларацията ответникът не е притежавал документ ,който да го
легитимира като единствен собственик на имота ,а съгласно цитирания документ за
собственост на наследодателя и факта на настъпилото след смъртта му
наследствено правоприемство по документи ,както
изрично е посочено във формуляра на декларацията ,съсобственици са двамата
наследници на Б. К..Следва да се отбележи,че ищцовата
страна не формулира твърдения и не ангажира доказателства за това ,че някой е
оспорвал правата на ответника,че е смутил или отблъснал владението на последния
или впоследствие сам е придобил права на собственост върху процесната
жилищна сграда.
Ето
защо съдът счита,че иска за делба досежно
едноетажната жилищна сграда е неоснователен ,тъй като същата няма съсобствен характер ,а е изключителна собственост на
ответника по делото жилищната сграда и
поради тази причина следва да бъде отхвърлен.
Иска за делба в тази част
следва да бъде отхвърлен на още едно основание ,което следва да се изтъкне за
изчерпателност на съдебното решение.В исковата молба сградата е описана като
жилищна такава и така е въведена като предмет на делото.От заключението на
вещото лице ,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото се
установява,че същата не отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл.38
и чл.40 от ЗУТ-няма санитарен възел и не съответства на изискването на чл. 114
от Наредба №7 от 22.12.2003г.за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени
зони ,а именно жилищните помещения да са ориентирани по възможност към най-благоприятните
по отношение на слънчевото огряване посоки, които се степенуват съгласно чл.
77, ал. 1, като се спазват изискванията на чл. 78 и не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на
североизток, северозапад или север както е в настоящия казус.Ето защо сградата
на представлява жилище по смисъла на
закона и самостоятелен обект на собственост ,поради което делбата е
недопустима.Сградата представлява приращение в имота
по смисъла на чл.92 от ЗС и следва статута на дворното място.Във втората фаза
на делбата по отношение на нея евентуално биха могли да бъдат предявени
претенции по сметките.
До делба
следва да бъде допуснато дворното място и двуетажната паянтова жилищна сграда
,която след смъртта на Б. К. К. е преминала в патримониума
на неговите наследници Е. В. и ответника по делото Г.К. при права по ½ ид.ч.за всеки един от двамата.След като Е. В. се е
разпоредила с правата си в полза на ищцата С.Р. между страните по делото е
възникнала съсобственост при равни права,която няма пречка да бъде прекратена с
допускане и извършване на съдебна делба.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.Б.К.,ЕГН-********** *** и С.А.Р.,ЕГН-********** *** на недвижим имот в гр.Пазарджик,представляващ Поземлен имот №670,за който е уреден УПИ ХІІ-4387 с площ от 260 кв.м. в кв.371”б” по действащия регулационен план на гр.Пазарджик,ведно подобренията в него и паянтова двуетажна жилищна сграда застроена на площ от 36,35 кв.м. в същото дворно място при граници на имота:ПИ 669,ПИ 658,ПИ 671 и улица ПРИ ПРАВА по ½ ид.ч.за всеки един от съделителите.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА на построена в описани по-горе имот масивна едноетажна сграда застроена на площ от 32,33
по цифров модел,а по нотариален акт 45 кв.м.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: