Решение по дело №1203/2019 на Районен съд - Варна

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                 №                     850/2.5.2019г.

                                               гр. Варна, 02.05.2019 г.

 

 

 

 

 

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Варненският районен съд                        тридесет и седми състав

На седемнадесети  април                         година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар : Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1203 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

 

           Образувано е по жалба на „ОБЕРМАЙЕР - АГРАРХАНДЕЛ И ТРАНСПОРТ - ГАНГКОФЕР" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,  с едноличен собственик и управител А.Г., роден на *** год., гражданин на Република Германия, депозирана чрез пълномощник - адв.М.Д.Ж. ***, против Наказателно постановление № 23-0000019/17.01.2019 год. на Началника ОО „АА” в ГД „АИ“ гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 /пет хиляди/лв. на основание чл.97, ал.1, пр.последно от същия закон.

          В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и същото се явява необосновано, при неизяснена фактическа обстановка. Сочат се нарушения на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН - относно АУАН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като се твърди, че в НП липсва съответствие между описанието на нарушението и посочената правна квалификация на същото. При излагане на обстоятелствата на процесното нарушение не ставало ясно защо се приемат датата 28.11.20118 год. и този час като време на извършване на нарушението. В поканата бил фиксиран периода на проверка - 01.08.2017 г. до 31.01.2018 г., посочено било и кога е била получена от адресата й, но не било посочено кога се изисква от превозвача да предостави изисканите документи. Към момента на констатиране на нарушението с АУАН - 28.11.2018 г., липсвали факти, сочещи неизпълнение на задължението по чл. 916, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр., тъй като никъде не е посочен срок за изпълнение. Началният момент според жалбоподателя на срокът по чл.34 от ЗАНН бил датата, на която изтича указаният от контролните органи 7-дневен срок за изпълнение на това задължение, уреден с чл. 12 ал. 4 от Наредба № Н-14/27.08.2009 год. на МТ, считано  от  датата  на  връчване  на поканата.

        На следващо място се сочи, че непредставянето на изисканото копие на свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водача W.G.A., управлявал МПС, кат. N3, с рег. № В 97-71 НВ, марка „Рено Магнум“, собственост на превозвача било прието като нарушение на чл. 916, ал.1, т.1 от ЗАвПр. В конкретния случай изобщо липсвало представяне на исканите документи на лицето W.G.A., защото то не се намирало в трудово - правни отношения с дружеството жалбоподател.

      Изтъква се още, че на дружеството жалбоподател били издадени множество наказателни постановления за всеки един непредставен документ изискан с покана peг. № 81-00-10-383/01.03.2018 г. общо деветнадесет броя. Изтъква се, че непредставянето на всички документи представлявало едно административно нарушение по смисъл на чл. 97, ал. 1 от ЗАвПр. Съгласно цитираната разпоредба се налагало едно наказание за непредставяне на исканите от проверяващите документи. Затова се твърди, че неправилно е приложил материалния закон. В конкретния случай не била налице хипотезата на чл. 18 от ЗАНН. С тези и други аргументи се моли за отмяна на НП.

         В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства. Във фазата по същество моли за отмяна на НП, като акцентира на изложените в жалбата основания.

       Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        През 2018 год., служители на ОО „АА“-Варна, сред които и св.Й.Й. извършили проверка на документацията относно транспортната дейност за периода от 01.08.2017г. до 31.01.2018г. на превозвача „ОБЕРМАЙЕР - АГРАРХАНДЕЛ И ТРАНСПОРТ - ГАНГКОФЕР" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 4027/01.06.2010 год. за международен обществен превоз на товари. Във връзка с проверката, на 01.03.2018год. до управителя на въззивното дружество била изпратена покана изх.№ 81-00-10-383/01.03.2018 год., с указание в 7-дневен срок от получаване на поканата да представи документи на превозвача, а с т.ІІ от поканата озаглавена „Копия от документи на водачите“, се изисквало представяне на следните документи: 1.СУМПС и КТ към него; 2.Удостоверение за психологическа годност на водачите, 3.Трудови договори, 4.Карта за квалификация на водачите, съгласно графика определен в Наредба №41/2008 год. на МТ. В цитираната покана била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите документи по чл.91б, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била получена от упълномощено от представляващия въззивното дружество лице на 02.05.2018 год. /видно от отбелязването в самата покана/. В дадения в поканата срок, на 09.05.2018 год., въззивното дружество представило редица от документите, посочени в поканата, за което бил съставен приемо- предавателен протокол. До изтичане на посочения в поканата срок обаче, въззивното дружество не представило за проверка на органите на ОО „АА“-Варна копие на един от документите посочен по т. II-1-копие на копие на свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водача W.G.A., управлявал МПС, кат. N3, с рег. № В 97-71 НВ, марка „Рено Магнум“, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф "Siemens AG", тип 1381.**********, сер. № **********, номер на одобрен тип е 1-84, предназначено за извършване на международен обществен превоз на товари, за което има издадено копие на лиценза с перфо номер 186541. Копие от този документ не бил представен и до края на проверката, която приключила на 28.11.2018 год.  

       При тези констатации, на 28.11.2018 год., св.Й.Й. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 258127, в който било посочено, че то е нарушило разпоредбата на чл. 91б., ал.1, т.1 от ЗАвтП, тъй като не било представило за проверка на 28.11.2018год. в сградата на ОО „АА“ Варна копие на един от документи посочен по т. II-1 от поканата на копие на свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водача W.G.A. , управлявал МПС, кат. N3, с рег. № В 97-71 НВ, марка „Рено Магнум“, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф "Siemens AG", тип 1381.**********, сер. № **********, номер на одобрен тип е1-84, предназначено за извършване на международен обществен превоз на товари, за което има издадено копие на лиценза с перфо номер 186541.

      Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на упълномощено от представляващия лице, което го подписало с отбелязване, че няма възражения.

      Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Поради това на 17.01.2019 год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, АНО приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание чл.97, ал.1, пр.последно от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв.

 

      Наказателното постановление било връчено лично на упълномощено от представляващия дружеството лице на 27.02.2019 год. В законоустановения 7-дневен срок, на 05.02.2019г. /видно от пощенското клеймо/, чрез ОО “АА“-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

      Съдът напълно кредитира показанията на св.Й.Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

      Съдът кредитира и писмените материали по делото /приложени по АНП и събрани в хода на с.з./, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

      Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ“ –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

 

      Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

        НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, предвиден в ЗАНН.

 

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът счете, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалният закон. Съображенията на съда затова са следните:

 

         АУАН и НП не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 от ЗАНН реквизити. Не са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано. За да е налице нарушение по чл.91б от ЗАвтПр следва превозвачът да не е представил на проверяващите всички документи.

          Наредба № Н – 14 на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 27.08.2009 год. е издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от Закона за автомобилните превози и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията на Закона за автомобилните превози, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. Съгласно чл. 12 от тази наредба се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка. Съгласно чл.12, ал.4 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 год. на МТИТС Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да извършва контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката, а съгласно чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Безспорно, видно от приложените по делото доказателства, елемент на проверката е била документацията, касателно транспортната дейност на дружеството, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 год., като в тази връзка в поканата до дружеството подробно са описани документите, които е следвало да бъдат представени. Безспорно сред тези документи са били и копия на свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водачите, в това число и на водача W.G.A., управлявал МПС, кат. N3, с рег. № В 97-71 НВ, марка „Рено Магнум“, собственост на превозвача. Изисканите документи са били изрично посочени в поканата. Определеният срок в ал. 5 от Наредбата за представяне на документите за проверката е 7-дневен. Подзаконовата норма задължава съответната Автомобилна администрация да извършва контролни проверки на предприятия чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката, като документите следва да се представят в 7-мо дневен срок от получаване на уведомлението за проверката. Видно от доказателствата по делото е, че с покана изх.№ 81-00-10-383/01.03.2018 год. ОО “АА“- Варна е изискала от възивника да представи документи във връзка с извършвана контролна проверка на дружеството, свързана с неговата транспортна дейност, като изрично в т. IІ 1 от поканата е визирано да представи копия от свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водачите, към който безспорно се числи и W.G.A.. Видно от приложените по делото доказателства /отбелязване в самата покана/, поканата е била получена лично от упълномощено от управителя на дружеството лице на 02.05.2018 год. Въззивното дружество чрез своите органи на управление е било длъжно да представи в указаният му срок – до 09.05.2018 год. /сряда работен ден/ съответните документи, което му е вменено в задължение предвид нормата на чл. 91б,. ал.1 от ЗАвП - Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Не се оспорва от въззивното дружество, че в указания му срок не са представени указаните му копия от копия на  свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водачите, в това число и на водача  W.G.A., управлявал МПС кат. N3, марка "Рено Магнум", с peг. № B 97-71 HB, както и че такова не е представено изобщо в хода на проверката, а и на по-късен етап. В случая даже и законът да не посочва срок за предоставянето на визираните и изискани от проверяващите документи, това не означава, че АНО може да налага наказание на субекта за нарушение, извършено на произволна дата. Седмодневният срок е определен не само нормативно в чл.12 ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 год. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя, но и АНО с покана е определил седмодневен срок за предоставянето на документите. Поради това нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата, т.е. в първия ден след изтичане на срока за предоставянето им, а именно 10.05.2018 год.

 

         В АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е избрал за дата на нарушението 28.11.2018 год. Това не става ясно и от доказателствата, събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното производство. Според св.Й., за дата на нарушението била посочена дата в края на проверката. Нарушението, изразяващо се в непредставяне на документи, когато за представянето им е определен срок, се счита извършено в първия ден на забавата. Нормативно определеният седмодневен срок, считано от 02.05.2018 год., когато е връчена поканата, изтича на 09.05.2018 год., присъствен ден и на 10.05.2018 г. вече е осъществен състава на нарушението, наказуемо по чл. 97 ал.1 пр. последно от ЗАвПр и то вече е извършено. След като срокът за представяне на документи е определен, то превозвачът не може да бъде наказан за това, че не е предоставил документите в по-кратък, или в по- дълъг срок. И когато ЗАвПр в чл. 97б., ал.1, т.1 говори за непредоставяне на документи, следва да се има предвид, че за тях наредбата предвижда седмодневен срок за предоставянето им и нарушението следва да се счита извършено веднага след изчитане на този срок. Именно от тази дата на извършване следва да се преценяват и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Считано от 10.05.2018 год. нарушението е станало известно на АНО, тъй като на св. Й. са му били известни фактите, че са поискани такива документи и че те не са предоставени в седмодневния срок. Тримесечният срок за издаване на АУАН изтича на 10.08.2018 год. Видно от същия, той е издаден едва на 28.11.2018 год. Ето защо и съдът приема, че АУАН е съставен извън срока по чл.34 от ЗАНН.

      Датата индивидуализира нарушението по безспорен и категоричен начин и посочването й е винаги дължимо, затова тя е и задължителен реквизит на АУАН и НП. Поради това е дължимо и описанието на фактите, от които да става ясно защо АНО е обвинил лицето за конкретната дата. Такива факти не се сочат в АУАН и НП и не стават ясни дори и от доказателствата по делото. Поради това съдът намира, че е ограничено правото на защита на въззивната страна и НП следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения.

 

       Освен това, съдът намира, че и материалният закон е приложен неправилно, т.к. нарушението не е извършено на датата 28.11.2018 год. Когато законът не е определил срок за изпълнение на едно задължение, то такъв срок може да определи контролният орган. Видно от приложената покана, АНО е посочил предвидения в закона седмодневен срок. Поканата е връчена на 02.05.2018 год. на упълномощено лице. Седмодневният срок, в който превозвачът е имал възможност да представи исканата информация изтича на 09.05.2018 год., присъствен ден, поради което нарушението следва да се счита извършено на 10.05.2018 год. Това, че актосъставителят е решил да изчака по-дълго време, не променя извода, че още на тази дата е осъществен съставът на нарушението. Превозвачът е наказан за нещо, което не е извършил, тъй като на 28.11.2018 год. не е осъществен състав на нарушение. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е лишен от възможност да измени НП, тъй като това ще означава да накаже лицето за съвсем друго нарушение.

 

       Съгласно приложената от АНО, административно наказателната разпоредба - чл.97, ал.1, пр. последно от ЗАвП, който не представи за проверка свързани с превозната дейност, документи се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 5 000.00 (пет) хиляди лева. Волята на законодателя е пределно ясна, касае се за изобщо непредставени документи. В настоящия случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, въззивното дружество е санкционирано за това, че не е представило документи изобщо. В принципен план това не се оспорва и от въззивника, тъй като от депозираните в с.з. доказателства, а и от тези приложени по АНП е видно, че за водача W.G.A. не е било налично свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ на водачите за проверявания период и поради това такова не е представено на проверяващите. Съдът споделя становището на въззиваемата страна, че няма значение дали водачът е в трудовоправни отношения с превозвача, или не, а и независимо от практикуването в чужбина за водач, управляващ МПС на превозвач на товари регистриран в България, следва да е налично свидетелство за управление на МПС, от съответната категория „С“ и „СЕ“ каквито са изискванията на закона. Тук следва да се отбележи, че волята на законодателя е видна и ясна от разпоредбата на чл.97, ал.1, пр.последно на ЗАвПр - касае се за непредставяне на проверяващите на налични документи.

         Съдът не споделя виждането на въззивника и на неговия процесуален представител, че е налице нарушение, че за непредставянето на всеки отделен документ е издадено отделно НП, тъй като непредставянето дори и само на един документ осъществява състава на нарушението по чл.97 ал.1 от ЗАвПр. Нарушението е осъществено чрез бездействие, а за предоставянето на отделните документи са дължими отделни действия. Поради това не е налице хипотезата на извършено с едно деяние на няколко нарушения. Всяко едно бездействие е отделно деяние, осъществяващо отделно нарушение и АНО е в правото си да прецени издаването на отделни наказателни постановления, следвайки принципа за индивидуализация на нарушенията, съответно и за налаганите спрямо тях наказания.

 

         С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и  като такова следва да бъде  отменено.

   

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000019/17.01.2019 год. на Началника ОО „АА” в ГД „АИ“ гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 91б., ал.1, т.1 от ЗАвтПр на „ОБЕРМАЙЕР - АГРАРХАНДЕЛ И ТРАНСПОРТ - ГАНГКОФЕР" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/лв. на основание чл.97, ал.1, пр.последно от същия закон.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :