Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 05.03.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори август две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 110/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63а от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 129 от 29.06.2023 г., постановено по н.а.х.д.№ 276/2023 г. по описа на Ловешки
районен съд, осми състав, на основание чл.58в, ал.1, т.1 от ЗАНН и чл.266, ал.3
от ЗГ е наложил на Р.А.М. ***, ЕГН : **********, административно наказание „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ в размер на 40 /четиридесет/ часа, за срок от 1
/една/ година, за нарушение извършено при условията на повторност по чл.213,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, за това, че на 19.03.2023 г. е допуснала малолетния
ѝ син К.И.Л., ЕГН : **********, да транспортира с конска каруца 1 пр. м3
/един пространствен кубически метър/ сурови дърва от акация, с дължина на
асортиментите 2 метра, които не са били маркирани с Контролна горска марка и не
са били придружени с превозен билет.
Със
същото решение, съставът при РС Ловеч, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е отнел
в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно: 1 пр. м3 дърва
от акация, а по отношение на иззетата със съставения АУАН 1 брой конска каруца
е постановил след влизане на решението в сила да се върне на Р.А.М..
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д.№ 276/2023 г. по описа на
РС Ловеч – и.д. директора на на РДГ Ловеч инж.П.Г.П.. Решението е обжалвано в
частта относно постановеното връщане на 1 брой конска каруца на Р.А.М..
В
касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Според касационния жалбоподател, разпоредбата на чл.273, ал.1
от ЗГ е специална спрямо тази по чл.20, ал.1 от ЗАНН, поради което веща
послужила за извършване на нарушението се отнема, независимо чия собственост,
освен ако бъде установено, че ползвана независимо от волята на собственика
ѝ. Изтъкват, че в РДГ Ловеч не е постъпвало заявление от собственика на
задържаната вещ и от което да е видно, че той не е знаел или че същата е била
използвана против волята му, т.е. липсват доказателства, които да обосновават
приложението на изключението по чл.273, ал.1 от ЗГ. Сочат и че в случая липсват
категорични доказателства относно собствеността върху конската каруца. Поради
това считат, че връщането ѝ е в пълен разрез с целта вложена от
законодателя в нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, тъй като една от целите на
отнемането е да се попречи на извършителя на нарушението да извърши
впоследствие други подобни нарушения. Изтъкват и че от тяхна страна са
извършили оценка на конската каруца по пазарен подход, като са отчели степента
на овехтяването ѝ и че с видими следи от използване и захабяване.
Категорични са, че в никакъв случай не може да се твърди, че стойността на
превозваната дървесина е по-ниска от тази на конската каруца, за да е приложима
разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН.
По-нататък в жалбата са развити и
подробни съображения относно това, че следва да бъдат отчетени обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението – повторно, в едногодишния срок, в който
Р.М. е била наказвана за същото по вид нарушение, както и че нарушението
предмет на настоящето производство е било извършено едва около 2 месеца след
като е влязло в сила предишното НП за нарушение от същия вид. Считат, че
отнемането на веща не представлява ненужна репресия и не причинява вреди несъизмерими
с преследваната от закона цел. Сочи се, че с оглед степента на обществена
опасност на безспорно установеното нарушение, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения, а също и
с оглед личността на нарушителя, отнемането на веща послужила за извършване на
нарушението е законосъобразно.
В заключение се иска отмяна на
решението на РС Ловеч в обжалваната част и се постанови ново, с което да се отнеме
в полза на държавата на конската каруца, задържана при съставянето на АУАН №
625/27.03.2022 година.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.Тотева,
която поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и пледира обжалваното
решение да бъде отменено в оспорената част и се отнеме конската каруца в полза
на държавата.
Ответната
страна, редовно призована, явява се лично Р.А.М., която моли да се постанови
решение, с което се остави без уважение жалбата. Сочи, че каруцата им трябва, тъй
като с нея си изкарват прехраната.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за това, че касационната жалба е
основателна по изложените в нея съображения и пледира да бъде уважена.
Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.63а от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища, с които са наложени наказание „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, осми състав при РС Ловеч е наложил на основание чл.266, ал.3 от Закона за
горите, административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 40 часа, за срок от 1 година на Р.А.М. ***, за нарушение извършено
при условията на повторност по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. В съответствие с
разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ е отнел в полза на държавата вещите предмет
на нарушението - 1 пр. м3 дърва от акация. В тази му част решението на районния
съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По
отношение на иззетата със съставения АУАН вещ, послужила за извършване на
нарушението - 1 брой конска каруца, в която част е и оспорено решението на РС, е
постановено след влизането му в сила да се върне на М..
Настоящият
касационен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи
относно решението му да върне на нарушителката Р.М. конската каруца.
Няма
спор, че в случаят каруцата е вещ, която е послужила за извършване на
нарушението и с нея е транспортирана дървесината, която не е била маркирана с
КГМ и придружена с превозен билет. За да стигне до решението да върне каруцата
на Р.М.,*** е приел, че отнемането ѝ противоречи на разпоредбата на
чл.20, ал.4 от ЗАНН, тъй като съпоставката между стойността на тази вещ и
стойността на предмета на нарушението води до извод за явно несъответствие, с
несъобразяване с тежестта на нарушението и с обществената опасност на деянието
и на дееца. В тази връзка следва да се отбележи, че в
административнонаказателната преписка липсват данни по какъв начин са оценени и
съответно стойността на вещите предмет на нарушението (дървесината от акация),
както и тази на задържаната конска каруца. Поради това и не става ясно въз
основа на какви стойности районният съд е извършил преценка и съпоставка между
стойностите на тези вещи. В касационната жалба се твърди, че стойността на 1
пр.м3 дърва за огрев от акация възлиза на 120 лева, а тази на конската каруца
на 50 лева, но липсват доказателства, от които касаторът черпи основания за
тези си твърдения. Такива са стойностите посочени в приложеното НП № 583 от
20.12.2022 г. /л.7 от делото на РС/, но последното касае случай на подобно по
вид нарушение, извършено от Р.М., в качеството ѝ на родител на малолетно
дете и което НП е приложено като доказателство относно признака повторност при
извършването на нарушението, предмет на настоящето производство. Следва обаче
да се има предвид, че стойността на вещите предмет на нарушението и на тези
послужили за извършването му, не са единствените, а нерядко и най-съществените
критерии относно преценката за съответствие с тежестта на нарушението и с
обществената опасност на деянието и на дееца. Такъв съдът счита, че и е тук
обсъждания случай.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН на отнемане в полза на държавата подлежат
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон
или указ. За обсъждания случай такъв специален закон безспорно е Закона за
горите, който в разпоредбата на чл.273, ал.1 предвижда, че се отнемат в полза
на държавата и вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо и против
волята на собственика. Безспорно е също така и в този смисъл съдебната практика
е последователна и непротиворечива, че разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН се
явява специална както по отношение на ал.1 от същия текст, така и по отношение
нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ. В обсъжданият казус е доказано по несъмнен
начин, че Р.А.М., в качеството ѝ на родител на малолетния К.И.Л., ЕГН : **********,
е извършила нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, като
незаконно добитата дървесина от вида акация е била транспортирана със
задържаната от горските служители конска каруца и в тази му част решението на
районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Основателен е и следва да
бъде съобразен довода на касатора, че в РДГ Ловеч не е постъпвало заявление от
собственика на веща (конската каруца), че същата е използвана независимо или
против неговата воля, за да е налице предвиденото в чл.273, ал.1 от ЗГ
изключение. Такова не е правено и пред първоинстанционния съд. Споделят се също
така от настоящия касационен състав аргументите на касатора за това, че
отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението има превантивен
характер и цели да бъде отнета възможността на нарушителя да извърши и други
нарушения. В случая, основното обстоятелство, което следва да бъде съобразено е
не дали стойността на отнетата вещ е съответна на стойността на отсечената
дървесина, а това, че Р.А.М. и преди е била санкционирана за извършени от нея
нарушения по ЗГ, видно от приложената справка на л.12 от делото на РС, както и
от заверения препис от НП № 583 от 20.12.2022 г. /л.7 от делото на РС/, като
съществен момент е и факта, че нарушението предмет на настоящето производство е
било извършено само два месеца, след като е влязло в сила така цитираното НП,
т.е. целеният с него превантивен и възпиращ ефект не е бил постигнат, напротив
– налице е демонстрирано упорство и постоянство в нарушаване на установения ред
за добив на дървесина. Основателни са и доводите на процесуалния представител
на касатора, че единствено стойността на отсечената дървесина не изчерпва
вредите, които са причинени от незаконосъобразното поведение на нарушителя.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя схващането, че следва да се проявява
нетърпимост към подобен род нарушения, които нанасят вреда на горския фонд като
цяло и имат много по-широки измерения като обществена опасност.
От
изложеното до тук е ясно, че обществената опасност на деянието и дееца е висока,
поради което въведената с чл.20, ал.4 от ЗАНН забрана не е приложима към
конкретния случай и иззетата със съставения на Р.М. АУАН вещ, следва да бъде
отнета в полза на държавата, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ. Отново следва да
се подчертае, че основната цел, която се преследва с отнемането на вещите,
послужили за извършване на нарушението е превенцията и отнемането на
възможността на същия нарушител да извърши и други противозаконни действия, а
както се посочи по-горе, нарушението е било извършено при условията на
повторност и то много кратко време, след като М. е била санкционирана за същото
по вид нарушение по ЗГ.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира касационната жалба на Директора на РДГ
Ловеч за основателна, а решението, предмет на проверка в настоящето
производство за неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е постановено
връщане на веща, послужила за извършване на нарушението – 1 брой конска каруца.
Ще следва в тази му част решението на РС Ловеч да бъде отменено и вместо това
да се постанови отнемане в полза на държавата на 1 брой конска каруца, иззета с
АУАН № 237/31.03.2023 година.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във връзка с чл.63а от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч,
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 129 от 29.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 276/2023
г. по описа на Районен съд гр.Ловеч В ЧАСТТА, с която е постановено да се
върне на Р.А.М. ***, ЕГН : **********, веща, послужила за извършване на
нарушението – 1 /един/ брой конска каруца, иззета с АУАН № 237/31.03.2023 г. по
регистъра на РДГ Ловеч /Серия Б00А 2022, бл.№ 000625/ и вместо това :
ОТНЕМА на
основание чл.273, ал.1 от Закона за горите, във връзка с чл.20, ал.1 от ЗАНН, в
полза на държавата веща, послужила за извършване на нарушението - 1 /един/ брой
конска каруца, иззета с АУАН № 237/31.03.2023 г. по регистъра на РДГ Ловеч
/Серия Б00А 2022, бл.№ 000625/.
В останалата си част Решение № 129
от 29.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 276/2023
г. по описа на Районен съд гр.Ловеч е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.