№ 598
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20211200101136 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от С. Е. З. против С. Д.
Ю., за признаване за установено, че С. Е. З., е биологичен баща на детето Е.
Д. Ю., с правно основание чл.66, ал. 2 СК.
Ищецът сочи, че с ответницата С. Ю. са се запознали през лятото на
2018 г. като връзката им прераснала в интимна и продължила до м. март,2019
г., когато са се разделили. Не е знаел обаче, че ответницата е забременяла и е
родила на 5.9.2019 г. дъщеря -Е.. Това научил от приятели. Разговорите със С.
по въпроса приключили без резултат, като тя е оспорила и извършеното от
него припознаване. Предявява иска за признаването му за баща на детето
респ. да бъде вписан в удостоверението й за раждане като неин баща, като не
възразява детето да живее с майка си, като му се определи от съда подходящ
режим за лични отношения, като не възразява да плаща и определен от съда
размер месечна издръжка, считано година преди завеждане на настоящия иск.
Ответницата депозира отговор, в който сочи, че признава иска, като
изразява становище за определяне от съда местоживеенето на детето да е при
нея; да се определи тя да упражнява родителките права спрямо детето, като
на ответника се определи подходящ режим на лични контакти с него, при
съобразяване, че до момента детето не го познава. Не възразява да се
определи размер на издръжка, както е предложил ищеца 1 година назад от
завеждане на иска, като посочва конкретен размер за месечна издръжка от 250
лв. и 2 130 лв. за минало време. Възразява е детето да носи името на
ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при съобразяване
тезите на страните и закона, съдът приема за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Ищецът С. З. и ответницата С. Ю. са имали интимна връзка от лятото на
2018 г. до м. март,2019 г., когато са се разделили. По този факт страните не
спорят като той се потвърждава и от показанията на св. И. З. – брат на ищеца
и на св. М. Ш., приятелка на ответницата, с която се познават от деца.
Първият свидетел сочи, че връзката им е била от м. юни 2018 г. до м. март,
2019 г., като разказва, че при едно от гостуванията им при него в гр. София,
С. и С. са спали заедно, както разказва и за случай, в който през м. декември
2018 г. С. се е прибрал от банкет в гр. Ямбол в Благоевград при С.. Вторият
свидетел също сочи, че в периода на връзката, която е приключила в
началото на 2019 г., без да може да назове точния месец, но при раздялата С. е
била втория-третия месец от бременността, страните са имали интимни
взаимоотношения, като и гарантира, че през този период С. не е имала
интимни взаимоотношения с друг. От показанията на Ш. се установява още,
че С. при раздялата със С. е знаел, че тя е бременна тъй като разказва за
обстоятелствата от преди раздялата, при които тя му е честитила – в кафе
Фрейм в началото на бременността, както и за разговор, проведен от майката
на С. със С., при който майка му я е попитала „защо не неправиш аборт“,
като предположението на свидетелката е, че за бременността тя е
информирана от сина си – С..
От изложеното според съда категорично се установява, че роденото 5- 6
месеца след раздялата им момиченце на 05.09.2019 г. от С. Ю. е вследствие
на интимните й отношения със С. З. т.е. Ст. З. е биологичния баща на детето.
В удостоверението за раждане детето е записано с бащиното име Д., което е
името на нейния дядо Д. по майчина линия / с името на бащата на майката/ и с
фамилията на майка си - Ю.. Графата баща е непопълнена. Събрани са
доказателства, че ищецът е депозирал заявление в Община Благоевград на
19.3.21 г. с искане за припознаване на детето, което искане майката е
оспорила.
Според чл. 66, ал. 2 от СК Когато припознаването се оспори,
припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да
предяви иск за установяване на произход.
По делото се установява, че тримесечния срок за предявяване на иска за
установяване на произход е спазен предвид, че датата на изходящото от
Общината уведомление № 94-00-2646 до З., с което е уведомен за
оспорването е с дата 09.11.2021 г., а исковата молба е изпратена по пощата
на 29.12.2021 г. т.е. в рамките на тримесечния срок. Липсата на данни за
конкретната дата на получаване на уведомлението от З. не променя този
извод, тъй като логично е да го е получил най-рано на или след датата на
издаване на уведомлението - 9.11.21 г.
Поради гореизложеното иска се явява основателен.
На основание чл. 73-75 от Закона за гражданската регистрация
бащиното и фамилното име на детето трябва да бъде променено съобразно
разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 с.з., като в новия акт за раждане детете
са впише с името Е. С.ова З.а.
2
Чл. 8 от ЕКЗСПЧ, на който се позовава ответницата, за да запази
досегашното бащино и фамилно име на детето - не е основание за друг извод.
В т. 1 от нормата е разписано, че всеки има право на зачитане на неговия
личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата
кореспонденция. А в т. 2, че: Намесата на държавните власти в ползването на
това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната,
за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и
морала или на правата и свободите на другите.
Очевидно е, че основната цел на посочената разпоредба е да защити
гражданина от произволна намеса на държавата в личния живот т.е.
държавата да не се намесва повече от изискуемата минимална законова
регламентация. А в случая цитираните императивни разпоредби от ЗГР са
израз именно на тази минимална законова регламентация, и са необходими в
интерес за защита на морала и на правата и свободите на другите в случая, на
правата и свободите и на бащата, и на детето, което трябва да знае истинския
си произход, намиращо отражение и в името – бащино и фамилно. Ето защо
за в бъдещи детето ще носи за бащино и фамилно име, име, което е
съобразено с биологичния си произход от бащата С. З. и ЗГР.
По арг. от чл. 70 от СК и в настоящата хипотеза, съдът следва
служебно да определи при кого от родителите да живее детето, мерките за
упражняване на родителските права, режима на лични отношения между
детето и родителите, както и неговата издръжка.
От доказателствата е видно, че детето и бащата не са имали никакви
взаимоотношения до момента. Детето Е. на 05.09.2022 г. е навършило 3
години.
В Социален доклад № ПР/Д-Е/76-001/5.5.22 г., изготвен от ДСП,
Дупница се сочи, че детето не познава баща си и тепърва трябва да се
изгражда емоционална връзка помежду им; че бащата има условия и среда за
отглеждане на детето, както и че е в интерес на детето да бъде припознато от
баща си и да осъществява редовни контакти с него, за да изградят помежду си
емоционална връзка.
В Социален доклад № ПР/Д-Е/76-001/5.5.22 г., изготвен от ДСП,
Благоевград се сочи, че от извършеното социално проучване установили, че
между детето Е. Ю. и майката С. Ю. е налице силна емоционална връзка; че
досега те не са се разделяли по никакъв повод; както и че детето има
изградена силна емоционална връзка и с близките и роднините по майчина
линия – родители на майката, сестра и брат.
Посочено е още в доклада, че майката притежава необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето; че е
консултирана, че е в интерес на детето да бъде припознато от биологичния си
баща, то да знае истинския си произход, да има редовни контакти с него като
в случая са препоръчали първоначално опознавателен процес, както и че
родителите е необходимо да си сътрудничат относно отглеждането и
3
възпитанието на детето. И в социалния доклад на ДСП, Благоевград, както и в
този на ДСП, Дупница е изразено становището, че в най-добър интерес на
детето е то да бъде припознато от биологичния си баща и да има редовни
контакти с него.
Назначена е и изслушана психологическа експертиза относно
първоначалния режим на отношения на Е. с баща й.
Според експерта Е. разбираемо за възрастта е силно привързана към
майка си, в компанията на която тя е защитена и обичана. В присъствието
на бащата у детето не се регистрират симптоми на страх, а по скоро на
притеснение към непознат човек, така както то реагира спрямо изследващия,
спрямо който комуникацията е подкрепена от майката. С оглед
психологичното и психично състояние на детето, според експерта - е
необходимо постепенното въвеждане на бащата в живота му. Първоначалните
срещи да се извършват в контактен център или друго обществено място, в
присъствието на майката. Присъствието на социален работник не е
задължително, като такъв може да е психолог или психотерапевт. Периодът
на първоначалните срещи е силно субективен и зависи от съдействието на
майката, като препоръчва 3 месеца, след които да се направи преоценка на
случая.
Вещото лице сочи, че с детето си комуникират, но то е заради
съдействието на майката, към която то е силно привързано и е недоверчиво
към непознати. Сочи, че детето е възпитано да се пази от непознати; живее
само с майка си и кръга на майката, поради което ще е по-трудно да се отдели
от нея и да бъде само с бащата. Констатирал е, че детето в присъствието само
на бащата пред психолога изпитва притеснение и срам, като към непознат
човек, което в случая е нормално. Затова препоръчва контактите с бащата да
стават в присъствието на майката. С оглед сравнително нетърпимите
отношения между родителите вещото лице препоръчва ако са съгласни да
посещават фамилен терапевт. В случай на несъгласие режима на контакт с
детето, тъй като е наложително да става в присъствието на майката, следва да
се осъществява и в присъствието на социален работник. Счита, че ако по един
час два пъти месечно осъществяват редовно контакта в продължение на
година детето ще се запознае и разбере, че това е нейния баща и ще може да
остава за по-дълъг период с него.
От изложените факти за ниската възраст на детето привързаността му
към майката, пола, отглеждането до момента единствено и само от майката и
липсата на какъвто и контакт с бащата, както и от характеристичните данни за
майката, съдът счита, че следва да се постанови детето да живее при нея, на
която се предоставят упражняване на родителските права и задължения. В
Социалния доклад на ДСП, Благоевград се съдържат факти, по които не се
спори, въз основа на които е изразено становище от дирекцията, че майката
има родителски капацитет адекватно да се грижи за детето, както и че има
всички необходими условия за осигуряване на среда за нормалното
отглеждане на детето.
По отношение на контактите на бащата с детето, съдът съобрази
4
спецификата на конкретния случай, както и трайно установена съдебна
практика на ВКС, според която при вземане на решение за режима на лични
отношения на детето с родителя, се преценява най-добрия интерес на детето
според критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето, както и разясненията в Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС,
Д.звити и в многобройната практика на ВКС.
Ето защо като се съобрази наред с горепосоченото за връзката между
детето и майката, така и с желанието на бащата да се научи да общува с
детето по подходящ за детето начин, да научи за неговите интереси и нужди
съдът намира за удачно да постанови да се осъществява следния режим на
контакти: До навършването на 4 годишна възраст на детето всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 11:00 до 12:00 ч. в присъствието на
майката или на посочено от нея лице, както и на служител от дирекция
„Социално подпомагане“. Нуждата от социалния работник се налага поради
взаимоотношенията между родителите, които не могат да се овладеят да
спазват приличен тон при контактите си съотв. да демонстрират поведение,
което да допринася за ефективност на контакта между баща и дете. Интересът
на детето предполага то да общува и да получава нужната подкрепа и
насърчение и от родителя, комуто не е възложено да упражнява родителските
права.
Детето не бива да се въвлича в конфликтите между родителите, а всеки
от тях следва да проумее, че интереса на детето предполага всеки от тях да
зачита и съхранява авторитета на другия родител.
Режимът на лични отношения е постановен от съда по начин , по който
да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.
По въпроса за дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
В социалните доклади е отразено, че С. З. работи като геолог във фирма
„Геотехника“, София и получава месечно възнаграждение в размер на 1600
лв., а С. Ю. работи като стилист в Н§М с месечно възнаграждение от 1300 лв.
Получаваните възнаграждения са декларирани от всяка една страна в
представена декларация за семейно, материално и имотно положение. В
декларацията С. З. е декларирал и че притежава 1/6 ид.ч. от апартамент с
площ от 125 кв.м. в гр. Дупница; 1/6 ид.ч. от къща и поземлен имот с площ
от 83 кв.м. също в гр. Дупница и МПС марка БМВ. С. Ю. е декларирала, че
притежава апартамент на адрес Владая, кв. Освобождение; ПИ в м. Петкова
валта, гр. Благоевград; УПИ в м. „Орлова чука“ и два автомобила без да
посочва марката, а само номерата им.
Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е 1/4 от минималната
работна заплата. С Постановление № 37 от 24.03.2022 г. за определяне нов
5
размер на минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 710 лв., считано от 01.04.2022 г. и съответно, минималният
размер на издръжката е 177, 50 лв.
Съдът отчитайки действителните нужди на детето, което е на 3 години
от храна, облекло, занимания, както и възможностите на родителите му и
липсата на техни задължения за издръжка по закон за други лица при
съобразяване, че размерът се определя така, че да се задоволят потребностите
на детето по начин, както биха били задоволени ако родителите живееха
заедно, съдът определя общ размер на издръжката от 450 лв. От общия
размер от 450 лв., съдът определя 250 лв. да се заплащат от бащата, за която
сума и майката е съгласна и 200 лв. от майката,
При определяне частта на всеки родител, съдът отчете малко по-високия
доход на бащата, както и че ежедневните грижи по отглеждане и
възпитанието на детето са предоставени на майката.
Съдът счита, че на основание чл. 149 СК следва да присъди издръжка от
2 130 лв. за минало време – една година назад от завеждане на иска, тъй като
такова искане е направено от майката, като страните не спорят по размера на
същата да е в размер на поискания от 2 130 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът
осъжда С. З. а да плати по сметка на БлОС държавна такса по иска за
издръжка и по иска за минало време в общ размер от 445, 20 лв. /360+85,20/.
Водим от изложеното и на основание чл. 66, ал. 2 и чл. 70 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от С. Е. З. с ЕГН
**********, от гр. Дупница против С. Д. Ю., с ЕГН **********, лично и като
майка и законна представителка на Е. Д. Ю., че С. Е. З., с ЕГН ********** е
биологичен баща на детето Е. Д. Ю., р. на 05.09.2019 г., с ЕГН **********, от
майка С. Д. Ю., с ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане №
1138/10.09.2019 г. от Община Благоевград, въз основа на който е издадено
удостоверение за раждане оригинал № **********.
ПОСТАНОВЯВА промяна в удостоверението за раждане на детето Е. Д.
Ю., р. на 05.09.2019 г., с ЕГН **********, от майка С. Д. Ю., с ЕГН
**********, като същото бъде записано с имената Е. С.ова З.а, а за неин баща
- С. Е. З., с ЕГН **********; майката остава непроменена.
Определя местоживеенето на детето Е. С.ова З.а, с ЕГН ********** при
нейната майка С. Д. Ю., с ЕГН ********** в гр. Благоевград, ул.“адрес“, 6.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. С.ова З.а, с ЕГН ********** на майката С. Д. Ю., с ЕГН
**********.
Постановява режим на лични отношения с бащата както следва: Бащата
С. Е. З., с ЕГН ********** да може вижда детето Е. С.ова З.а, с ЕГН
6
********** всяка първа и трета събота от месеца, от 11.00 ч. до 12:00 ч., по
местоживеене на детето в присъствието на майката, или на посочено от нея
лице, както и в присъствието на служител от ДСП, Благоевград.
ОСЪЖДА С. Е. З., с ЕГН ********** да заплаща на Е. С.ова З.а, с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител С. Д. Ю., с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на
исковата молба 11.3.2022г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, както и за заплащане на сумата от 2 130 лв.
представляваща издръжка за минало време за периода от 11.3.2020 г. до
11.3.2021 г.
Препис от решението след влизане в сила да се изпрати на органа по
гражданско състояние при община Благоевград за съставяне на нов акт за
раждане, в който се отрази промяната в бащинството на детето и имената.
ОСЪЖДА С. Е. З., с ЕГН ********** да заплати по сметка на БлОС, в
банка „ЦКБ“, АД – клон Благоевград IBAN: BG 11 CECB 9790 3113 8353 00 и
BIC: CECBBGSF държавна такса по исковете за издръжка в размер на 445,20
лв. в едноседмичен срок от получаване на насjоящия акт.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7