Р Е Ш Е Н И Е
гр. М.
23.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Р. М. и в присъствието на прокурора…..………………, като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с искове за упражняване на родителските права, издръжка и режим на лични контакти, както и фамилното име на ищцата след прекратяването на брака.
Ищцата Б. Т. М. xxx твърди в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 20.01.2006г. с Акт №0005/20.01.2006г. в гр. М., от който имат родено едно дете – Д. З. М., роден на xxxг. Поддържа, че в началото на съвместния им живот, отношенията между тях били нормални, без някакви признаци на неразбирателство, но постепенно се влошили и между тях настъпило отчуждаване, липса на привързаност и уважение. Ищцата поддържа, че ответника започнал да употребява алкохол, като в това състояние ставал нервен, избухлив и раздразнителен, като дори и посягал да я бие. Ищцата заявява, че при един такъв скандал на 04.03.2009г. дори била принудена да извика органите на полицията, които предупредили ответника с протокол, а тя заедно с детето отишла да спи при своите родители. Твърди, че въпреки дадените обещания ответника не се променил, не полагал достатъчно грижи за детето, не отделял средства за издръжката на семейството и домакинството. Ищцата, като твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод по изключителна вина на ответника, да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на нея, а на ответника да определи режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от предявяване на иска, издръжка един на друг не си дължат, както и след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Т., както и да й бъдат присъдени направените по водене на делото разноски.
Ответникът З. М. М. xxx, чрез своя процесуален представител, по същество моли съда да постанови решение, с което бъде прекратен брака по изключителна вина на ищцата, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на него, а на ищцата определен режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от деня на предявяване на иска, ищцата да носи предбрачното си фамилно име Т., както и да му бъдат присъдени разноските, направени по делото. Поддържа, че ищцата със своето безотговорно поведение и отношение към отглеждането и възпитанието на детето, грижите за семейството и задоволяването на битовите и други нужди е основната причина за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 20.01.2006г. с Акт № 0005/20.01.2006г. в гр. М., от който имат родено едно дете – Д. З. М., роден на xxxг. в гр. М..
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че след сключването на гражданския брак съпрузите се установили да живеят в гр. М., в жилище на свободен наем. Първоначално отношенията им били нормални, като за едно младо семейство, но постепенно, с течение на времето, отношенията между съпрузите започнали да се променят – ответника започнал да употребява алкохол, в това състояние нагрубявал ищцата, ставал раздразнителен и избухлив, неколкократно посягал да я бие. Отношенията между страните се изострили до такава степен, че скандалите станали почти ежедневие – за най-дребни и незначителни неща. Двамата съпрузи непрекъснато спорели, ставали нервни и избухливи, като тези спорове в повечето случаи прераствали в скандали, в присъствието на детето, като при един такъв скандал дори се наложило да се намесват полицейските органи – на 04.03.2009г., когато и двамата били предупредени с писмени протоколи, да се въздържат от извършване на противоправни действия срещу другия. Въпреки дадените обещания, отношенията между съпрузите не се променили – скандалите и караниците между тях продължавали, което довело и до фактическата раздяла през месец март 2009г. През периода на фактическата раздяла, съпрузите не са правили опити за заздравяване на брачните отношения и помирение, не са контактували помежду си. Контактите им са ограничени относно отглеждането на малолетното дете, което след раздялата живее и при единия, и при другия родител. И двамата съпрузи са категорични, че към момента не е възможно помирение и заздравяване на брака им, поради което желаят неговото прекратяване и са непоколебими в желанието си.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от признанията на страните и от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Нито един от разпитаните свидетели обаче не може да посочи конкретна причина за раздялата на съпрузите.
Първата група свидетели – тези на ищцата, нейни майка и близка приятелка, не са живяли съвместно със съпрузите и предават това, което знаят и което им е предадено от ищцата. Същите установяват, че страните непрекъснато имали някакви недоразумения помежду си, непосредствено след сключването на гражданския брак, карали се, спорели, били нервни и невъздържани, дори в присъствието на детето. И двамата разпитани свидетели заявяват, че на побой между съпрузите не са присъствали, а знаят това, което им е предадено от ищцата. Като причина за раздялата свид. И. Б. сочи поведението на ответника и грубото му отношение към ищцата, скандалите които вдигал за най-дребни поводи – в тази връзка заявява, че ответника “от мухата слон прави”. Свид. Б. В. поддържа, че страните непрекъснато се карали, за “домашни работи”, за “най-дребни неща” и между тях имало напрежение, двамата само спорели, викали, обиждали се. Свидетелката твърди, че на побой не е присъствала, но ищцата й споделила, че при скандал съпругът й я бутнал и тя паднала на печката и се наранила.
Другата група свидетели са допуснати по молба на ответника, неговия баща и свид. Г. Г., xxx. Свидетелят М. Б. М. заявява, че между съпрузите проблемите и споровете започнали малко след сключването на брака, но нямало някакви големи различия – “леки скандали”, като във всяко едно семейство. Свидетелят обяснява за някаква евентуална връзка на ищцата с друг мъж, по повод на което твърди – “не мога да кажа дали има извън брачна връзка, но има нещо”. Свидетелят няма непосредствени впечатления от съвместния живот на съпрузите и затова и не може да посочи някаква конкретна причина за раздялата или брачно провинение на някой от тях, за което свидетелства – “не знам какво правят те, аз съм помагал... ”.
Относно показанията на свид. Г. В. Г. – същият е служител на РУ на МВР М. и депозира показания по повод на скандала на 04.03.2009г., когато е посетил адреса на съпрузите, по подаден сигнал. Поддържа, че и двамата съпрузи били употребили алкохол, детето плачело, а по съпрузите видими наранявания нямало. Свидетелят заявява, че и двамата били предупредени с протоколи по Закона за МВР.
Съдът дава В. на показанията на двете групи свидетели, тъй като същите в основни линии се подкрепят от писмените доказателства по делото, а и няма съществени, непреодолими противоречия между тях. Съдът приема като основни причини за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения на съпрузите на първо място поведението на ответника – отношението му към съпругата, употребата на алкохол и арогантното и грубо поведение в това състояние, а от друга страна впоследствие и промененото отношение на ищцата към ответника, липсата на сходство в характерите на двамата съпрузи и техните характерови особености, нежеланието за взаимни отстъпки и компромиси от всяка една от страните, което с течение на годините на брачно съжителство е довело до пълна липса на обич, уважение, привързаност един към друг, до отчуждение помежду им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, само освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяването на този брак, не са направили нужните отстъпки и компромиси, за да преодолеят различията си и да възстановят нормалните съпружески отношения – всяка една от страните е отстоявала своята позиция по даден въпрос, без да изслуша и мнението на другата страна. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, същата не е в интерес за правилното възпитание и изграждане, като личност, на непълнолетното дете. При този разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Страните имат родено едно дете – Д. З. М., роден на xxxг. в гр. М.. От събраните по делото доказателства се установява, че от раждането на детето до настоящия момент за детето се грижат и двамата родители, като всеки участва по някакъв начин в отглеждането, възпитанието и месечната издръжка на детето си. Нещо повече, между родителите е налице конфликт и съществуват сериозни противоречия, кой от двамата да упражнява родителските права по отношение на детето. Към момента детето контактува и с двамата си родители – като един ден е при бащата, който полага грижи за неговото отглеждане и възпитание, когато детето е при него, а на другия ден при майката, която полага съответните грижи когато детето се намира при нея. От писмените и гласни доказателства се установи, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, достатъчно привързано е и към майката, и към бащата. И за двамата може да се направи извод, че притежават родителски качества и двамата са достатъчно мотивирани, за да се грижат за своето дете, имат възможности и са способни да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. И майката, и бащата живеят на свободен наем, при добри С. -битови условия, и двамата могат да разчитат на помощта на близките си – на родителите, във връзка с отлеждането на детето. Д. е на навършени 3 години, установи се че често боледува, през който период детето трябва да се лекува, да приема съответните медикаменти и да стои в къщи, а именно при един такъв случай когато детето е било болно и с температура, е взето от бащата и е било навън, на студено до 21 часа. Като съобрази възрастта и пола на детето, неговите индивидуални потребности, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата и преди всичко интересите на детето, съдът намира, че майката е тази, която има възможност да полага максимално добри грижи за отглеждането и възпитанието на детето и притежава родителски капацитет за задоволяване на основните потребности на Д.. Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще за отглеждането и възпитанието му да се грижи майката, като бащата да има право да го вижда всеки съботен и неделен ден от месеца от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката. Съдът взе предвид и извършеното проучване от ДСП М., отдел Закрила на детето и преди всичко интересите на детето, които имат преимуществено значение. Детето има нужда да контактува и с двамата си родители – това са хората, които следва да подсигурят на детето условия за правилното му физическо, психоемоционално и С. развитие и конфликтите между тях не бива да оказват влияние върху развитието му. Детето трябва да контактува със своя баща, да споделя проблемите си и контактите между баща и син не следва да бъдат ограничавани. Родителите е желателно да се съобразявт с възрастта и индивидуалните потребности на сина си и да взимат решения, свързани с неговото бъдеще, които да бъдат в негов интерес. В тази насока е и писменото становище на ДСП М..
Съобразявайки възрастта на детето – навършени 3 години, неговите нужди от храна, облекло, обувки и др., съдът приема, че за задоволяване на най-необходимите му потребности, без луксозните такива, за месечната му издръжка са нужни поне по 120,00 лв. месечно, която издръжка следва да се разпредели между двамата родители. За доходите на ищцата са налице писмени доказателства, че работи по трудов договор и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 218 лева. За доходите на ответника – същият работи по трудово правоотношение и средно месечно реализира доход в размер на 260 лева. Независимо от това и двамата родители са в трудоспособна възраст и като родители са задължени да участвуват в издръжката на децата до навършване на пълнолетието им безусловно. Предвид горното, съдът осъжда ответника да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето Д. по 70.00 лв. месечна издръжка, считано от предявяване на иска, а останалата сума в размер на 50.00 лв. ще дава майката, която за в бъдеще ще полага непосредствените грижи за детето. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази както реалните нужди на детето, а също така и възможностите на родителите, както и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Съдът определи по-висока квота на участие на бащата, тъй като детето ще живее при своята майка, която ще полага и ежедневните и непосредствени грижи за детето. Искът за заплащане на издръжка над уважения до пълния предявен размер от 100 лева е прекомерно завишен, не съответства на най-необходимите потребности на детето, както и на обстоятелството, че детето през почивните дни ще бъде при своя баща, поради което, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен в тази му част.
По искането за промяната на фамилното име – съдът намира, че след прекратяването на брака отпада и основанието, на което ищцата е носила фамилното име на съпруга си, поради което същата следва да носи предбрачното си фамилно име – Т..
Съобразно този изход на делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-М. ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име и 5.00лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 40 лв. за допускане на развода,100.80 лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Б. Т. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и З. М. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 20.01.2006г. с Акт №0005/20.01.2006г. в гр. М. поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат Б. Т. М. и З. М. М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. З. М. - роден на xxxг. на майката Б. Т. М., като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата З. М. М. с детето, както следва: всеки съботен и неделен ден от месеца от 8 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА З. М. М. ДА ЗАПЛАЩА на Б. Т. М., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. З. М. - роден на xxxг., месечна издръжка в размер на 70.00 лева, считано от 05.06.2009г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск над уважения размер до размера от 100.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на ищцата Б. Т. М., като същата след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА Б. Т. М. да заплати по сметка на МРС държавна такса 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 15,00 лева за промяната на фамилното име и 5.00 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. М. М. да заплати по сметка на Районен съд М. ДТ в размер на 40.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 100.80 лева върху размера на присъдената издръжка и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: