Решение по дело №2769/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 107
Дата: 26 февруари 2018 г. (в сила от 11 май 2018 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20172150202769
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  107                                      26.02.2018г.                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и четвърти февруари            две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                        Председател: Йорданка Майска-И.

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Майска

АНДело № 2769 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Й.М. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв.Ж.И. от БАК против Наказателно постановление № 17-0304-001370/05.06.2017г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас,  РУ-Несебър, с което на осн.чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 180лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 10лв. и на осн.чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.. С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по отношение наказанието по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, с насрещно твърдение, че соченото нарушение по чл.103 от ЗДвП не е извършвано. Твърди се, че водачът не е възприел  своевременно подадена му стоп-палка по образец, но макар и възприета в последния момент, командата е изпълнена, като поради множество паркирани автомобили водачът, спрял където има възможност. В с.з. се моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

За РУ на МВР-Несебър, редовно уведомени представител не се явява, не вземат становище по жалбата и представените доказателства.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 178435/21.05.2017г., за това, че на същата дата около 09,10ч. в гр.Несебър на ул.С. до дом № 35 при движение х-лКотва – х-лМариета Палас, управлявал л.а.”Ауди А 4” с рег.№ ......, собственост на Ангел Дечев, като управлявал без поставен обезопасителен колан, поради което и му е подаден сигнал за спиране със стоп-палка, не спрял на подадения сигнал със стоп-палка, което наложило да бъде последван, настигнат и установен, като при проверката не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, с което е нарушен чл.137а, ал.1, чл.103 и чл.100, ал.1 и от ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.М.В.М. на длъжност мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър в присъствието на свидетеля Пламен Пехливанов и нарушителя, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като е предявен на последния. Нарушителя е запознат с изложената в акта фактическа обстановка и нарушените разпоредби и адекватно изгражда защитната си теза, поради което и не се възприемат възраженията че връченият му екземпляр от акта бил неразбираем за него и му било нарушено правото на защита, още повече че представеният препис е действително блед, но ясно четим.

Видно от показанията на св.М. на 21.05.2017г. заедно с колегата си били автопатрул по КАТ  на ул.С. в гр.Несебър, където контролирали пътното движение, когато забелязали движещ се бавно към тях л.а.”Ауди А 4” с рег.№ ......, водачът на който бил без поставен обезопасителен колан. Това била причината св.Пехливанов да подаде сигнал за спиране на автомобила със стоп-палка, с която посочил на водача мястото, където да спре автомобила си. Това място било непосредствено след полицейския автомобил, където имало свободно място в продължение на около 15-20метра, което било съобразено от патрула за отбиване на спрените от полицаите автомобили. Св.М. сочи че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел достатъчно бавно и е можел безпрепятствено да изпълни нареждането за спиране, но вместо това водачът подминал полицаите и продължил да се движи по улицата. Полицаите го последвали. След около 200метра жалбоподателя отбил в дясно автомобила и спрял. При проверката се установило, че водача не носи в себе си нито документите на управлявания автомобил, нито своето свидетелство за управление и контролния талон към него. По време на проверката жалбоподателя се обадил по телефона и дошло друго лице, което му донесло документите на автомобила. Показанията на св.М. се потвърждават от водения от жалбоподателя свидетел Д.Димитров, с изключение на твърдението на св.Димитров, че жалбоподателя не спрял автомобила, защото нямало къде, поради паркирани автомобили и щял да затрудни движението. Съдът не дава вяра на показанията на св.Димитров за причината, водачът да не изпълни разпореждането дадено със стоп-палка и намира твърдението за част от защитната теза на водача, който с неподчинението си се е опитал да избегне задължителната проверка на документи, каквито не е носел в себе си. Така съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай, освен че е имало предвидено от патрула свободно място, на водача е указано със стоп-палка и къде да спре автомобила, но той не е изпълнил задължението си да спре автомобила, като вместо това е продължил да се движи до момента когато е бил принуден да стори това от последвалия го полицейски автомобил. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св.М. като последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени доказателства по делото.

 Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, и очевидно е възприел фактическите констатации залегнали в акта, поради което е преценил, че нарушителят е извършил деянието виновно, е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 180лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 10лв. и на осн.чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.. Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58 ал.1 от ЗАНН.  Цитираните акт за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи съобразно представените заповеди и съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на всяко нарушение е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и за посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Видно от установената фактическа обстановка водачът на автомобила е управлявал без поставен обезопасителен колан, не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка,  а при принудителното му спиране се е оказало и че не носи задължителните свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. С горното не е изпълнено от страна на водача задължението му съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Не се установява от данните по делото водачът да попада в изключенията по чл.137а, ал.2 от ЗДвП, поради което и за него важи общото правило да използва обезопасителен колан по време на движение съобразно чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Констатира се правилно приложение и на санкционните норми, като наказанията са определени в рамките и съобразно предвиденото в закона/предвид фиксирания размер на наказанията по чл.183 ЗДвП/, при превес на отегчаващи вината обстоятелства, преценка обусловена от поведението на пътя на водача, което предвид изложеното не е съобразено със задълженията вменени му като участник в движението по пътищата и на практика представляват опит за препятстване на проверка от КАТ.

Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се както на приетите по делото безпротиворечили гласни и писмени доказателства.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0304-0011370/05.06.2017г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас,  РУ-Несебър, с което на Д.Й.М. с ЕГН-********** ***, на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 180лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 10лв. и на осн.чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: