Определение по дело №1699/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 697
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 10 април 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110201699
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 697/10.4.2019г.                    Година  2019               Град Варна

                  

Варненският районен съд                                 двадесет и седми състав

          На десети април                               Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Христова-Желева

                           

      като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 1699 по описа на съда за 2019г.,   за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

          Образувано е въз основа на постъпила жалба от Й.Н.Й. ***, депозирана чрез пълномощник: адв. Марин Колев- ВАК, адресирана до ВРП, срещу Постановление на прокурор при ВРП от 07.01.2019 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 405/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

След проведено разследване, с обжалваното постановление, прокурорът от ВРП е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК на база формиран извод, че въпреки извършените в хода на разследването всички възможни процесуални действия, извършителят на престъплението не е бил разкрит.

      Жалбата е адресирана до РП-Варна. В жалбата се изразява несъгласие със становището на ВРП. Според жалбаподателят  разследването е провеждано неефективно. Излага се пространна практика на ЕСПЧ  и на други европейски институции. В заключение се иска да се отмени постановление № 13265 от 07.01.2019год. на РП-Варна, за спиране на наказателното производство по ДП № 405/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Варна, пр.преписка № 13265 по описа на РП-Варна, на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК, поради изтичане на 2 мес.срок, за издирване на автора на деянието, да се поднови наказателното производство по ДП №405/2017г., по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, да се разпореди незабавни действия за извършване на действително ефективни оперативно-издирвателни мероприятия за разкриването на извършителя на противоправното деяние. В заключение се посочва, че подадената жалба следва да се счита за жалба за определяне на срок при бавност.

 

      След като се запозна с материалите по ДП № 405/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Варна, пр.преписка № 13265/2016г. по описа на РП-Варна, съдът установи следното:

 

      Горецитираното ДП е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при ВРП от 22.01.2019г. и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК- съставяне на неистински частен документ и неговата употреба пред мобилен оператор.

      В хода на разследването са разпитани свидетели, назначена е комплексна почеркова и техническа експертиза. Приобщени са писмени материали.

      С постановление от 07.01.2019г., прокурор от Районна Прокуратура- Варна, на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, е спрял наказателното производство по ДП № 405/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Варна, пр.преписка № 13265/2016г. по описа на РП-Варна, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като е приел, че въпреки извършените всички възможни и необходими действия по разследването, авторът на деянието не е бил разкрит. В постановлението, прокурорът при РП-Варна е указал препис от същото да бъде връчено на Й., с указание, че може да обжалва постановлението в 7-дневен срок от получаването му пред РС-Варна.

       Срещу това постановление, на 27.03.2019г. в деловодството на ВРП е постъпила жалба от Й.Н.Й., по чийто сигнал е било образувано горепосоченото ДП, адресирана до Районен съд-Варна. Жалбата е с правно основание редица текстове от Конституцията на РБ, чл.6 от ЕКЗПЧОС, чл.143 от ЗСВ, чл.244, ал.1 от НПК и др. и е адресирана до Районен прокурор при РП-Варна.

      С писмо от 09.04.2019г. жалбата, ведно с материалите по ДП № 405/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Варна, общо 2 тома,  са изпратени от наблюдаващия прокурор на ВРС за произнасяне по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

       От страна на ВРП не са представени доказателства за датата на връчване на постановлението за спиране, но съдът намира, че такива доказателства в настоящото производство не са необходими.

       Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени, че така депозираната жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

       На първо място жалбата не е адресирана до РС-Варна, а до прокурор при РП-Варна.

       На следващо място, жалбата е подадена от лице, което няма активна процесуална легитимация да обжалва конкретния прокурорски акт пред съда.

       В разпоредбата на чл. 244, ал.5 от НПК изчерпателно са изброени лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора, с което се спира наказателното производство и това са обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите наследници.

     В случая жалбоподателят Й.Н.Й. не притежава нито едно от посочените качества. В този смисъл и прокурорът в разрез със разпоредбата на чл.244, ал.4 и ал.5 от НПК е изпратил препис от постановлението за спиране на Й., с указание, че може да обжалва същото пред РС-Варна.

    Видно от материалите по делото досъдебно производство № 405/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр.Варна е било образувано и се е водело срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК. По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем. Посоченото престъпление е поместено в глава ІХ, раздел ІV от НК "Документни престъпления". Същото е формално, на просто извършване и не включва в състава си съставомерни вреди - било то имуществени или неимуществени, респективно не е налице пострадало лице с право на обжалване.  Поради това, съдът счита, че жалбоподателят Й., макар да е сезирал компетентните органи и е инициирал образуване на горепосоченото ДП, не е легитимиран да обжалва постановлението за спиране на наказателното производство, доколкото не е сред кръга от лица, визирани в разпоредбата на чл.244, ал.5 НПК, на които законодателят е предоставил право на жалба при този род престъпления. Такава е и константната практика на ВКС.

    Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. При липсата на надлежно сезиране съдът не би могъл да упражни правомощията си.

    За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл.46, ал.3 и чл. 200 от НПК,  предоставяща възможност постановлението за спиране на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по- горестоящата прокуратура. Посочената разпоредба дава възможност на всяко заинтересовано лице (без да е необходимо то да има някакво процесуално качество) да сезира по-горестоящата прокуратура, с цел да бъде проверена законосъобразността на издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство.

    С оглед формулираното искане в жалбата за  определяне на срок при бавност, съдът намира, че жалбоподателят Й. не притежава и активна процесуална легитимация да иска ускоряване на досъдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.368, ал.1 от НПК това може да стори единствено обвиняемият, пострадалият от престъпление или ощетеното ЮЛ и то при положение, че са изтекли повече от две години от привличане на конкретно лице в качеството на обвиняем по делото, при тежко престъпление и повече от шест месеца в останалите случая. На първо място в случая няма привлечено лице в качеството на обвиняем и на второ място, съдът по-горе изложи аргументи защо счита, че жалбоподателят не обладава качеството на пострадал по конкретното дело , разследването по които се провежда за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

    С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счете, че подадената жалба от Й.Н.Й., депозирана чрез пълномощник: адв. Марин Колев- ВАК срещу постановлението на прокурор при ВРП от 07.01.2019 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 405/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, както и искането му за ускоряване на досъдебното производство се явяват  процесуално недопустими и като такава следва да бъде оставени без разглеждане, а съдебното производство по подадената жалба  следва да бъде прекратено.

 

     Воден от изложеното, съдът

      

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.Н.Й., депозирана чрез пълномощник: адв. Марин Колев- ВАК  срещу постановлението на прокурор при ВРП Постановление на прокурор при ВРП от 07.01.2019 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 405/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, както и искането му за ускоряване на досъдебното производство.

 

     ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1699/2019 год. по описа на ВРС, ХХVІІ-ти състав.

 

      На основание чл.244, ал.5 и чл. 369, ал.2 от НПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

    

     ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя.

 

     ПРЕПИС от определението, ведно с материалите по Досъдебно производство ДП № 405/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна / 2 тома/, да се изпратят на ВРП.

 

 

                                               СЪДИЯ при РС- Варна: