№ 97
гр. С.З., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20205500901221 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Й. Д. В. от
гр.С.З. против ЗК „Б.“ АД - гр.С. с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45
от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 01.01.2019 г. в община С.З. на път I - 5, км 234+500
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“
с ДКН СТ 7252 РВ, собственост С.М. С., ЕГН: **********, и управляван от Б.
Св. С., ЕГН: **********, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с
ДКН СТ 5505 А собственост и управляван от Н.К.К., ЕГН: **********.
Посочен е следният механизъм на ПТП: при движение в посока запад-изток
по път 1-5, км 234+500 лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“
с ДКН СТ 7252 РВ, управляван от водача Б. Св. С., навлиза в насрещната
пътна лента за движение, насочва се косо на ляво и се блъска в движещия се
срещу него в посока изток-запад лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“
с ДКН СТ 5505 ВА, управляван от водача Н.К.К.. В следствие настъпилото
ПТП Н.К.К. умира.
Посочено е, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ 7252 РВ, Б. Св. С.,
който губи контрол над лекия автомобил и навлиза в лентата за насрещно
движение, в която по същото време се движи лек автомобил „БМВ 328 И“ с
1
ДКН СТ 5505 ВА, и го блъска челно.
Изложено е, че за увреждащия лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с
ДКН СТ 7252 РВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Б.“ АД, обективирана в полица №BG/02/118003150554
със срок на валидност от 11:52 ч. на 05.11.2018 г. до 23:59 ч. на 4.11.2019 г.,
тоест към момента на настъпване на ПТП на 01.01.2019 г. същият е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР е образувано ДП №ЗМ 1/2019г.
по описа на СКАТ “Пътна полиция“ С.З..
Изложени са съображения във връзка с Тълк.решение № 1/21.06.2018г. и е
посочено, че ищцата е сестра на починалия в следствие на настъпилото на
01.01.2019 г. пътнотранспортно произшествие Н.К.К. и има право на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Наведени са твърдения, че Й. Д. В. - сестра на Н.К. - ще търпи до края на
живота си болката от загубата на своя брат. Сочи се, че една от най-тежките
мъки на този свят е тази, която човек изпитва, когато губи най-близките си
хора. Й.В. ще трябва да живее с тежката мисъл, че никога вече няма да види
брат си, когото толкова много обича.
Изложено е, че след загубата на брат й животът на ищцата е коренно
променен. Между тях е съществувала силна емоционална връзка и дълбока
привързаност. Помагали са един на друг и си споделяли всичко. Поддържали
са близки и топли отношения. Посочено е, че Й.В. не може да повярва какво
се е случило и чувства, че никога няма да успее да преживее загубата на брат
си. Усещала болезнено липсата му, която с всеки изминал ден ставала все по-
осезаема. Загубата на толкова близък човек я е направила изключително
затворена, необщителена и обезверена. Непрекъснато мислила за брат си и се
отдавала на спомените си за него, тъй като с прекъсването на съществувалата
емоционална връзка са прекъснати мечтите й, както и усещането на обич,
хармония и спокойствие, характерни за семейството преди случилото се.
Сочи се, че към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие Н.К.К. е едва 20-годишен. Имал е мечти и амбиции за бъдещето
си, планирал е да завърши висше образование. Напускането на този свят
внезапно, в момент, в който е толкова млад и целият живот би трябвало да е
пред него, прави мъката на сестра му още по-дълбока и неописуема. Тя страда
2
неимоверно много, че мечтата на брат й да бъде студент никога няма да се
осъществи. Всички тези морални и душевни страдания ще я съпътстват
докато е жива.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция от
21.07.2020 г. Й. Д. В. е предявила претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред ЗД "Б." АД, в следствие на което е образувана
щета №**********. Представила е и всички налични у нея документи, в това
число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на
местопроизшествие, Съдебномедицински експертиза на труп №2/2019 г.,
както и Автотехническа експертиза /първоначална и допълнителна/,
изготвена по образуваното досъдебно производство. Посочила е и банкова
сметка за превеждане на обезщетението. С писмо изх №НЩ 4379/29.07.2020
г. ответното дружество уведомило ищцата, че няма основание да удовлетвори
претенцията й.
Ищцата сочи, че за нея възниква правен интерес да предяви осъдителен иск.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ЗД "Б." АД, да й заплати
следните суми:
-Сумата в размер на 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от Й. Д. В. неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на брат й Н.К.К. в следствие настъпило на 01.01.2019 г.
ПТП.
-Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 29.07.2020 г., датата на
която ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение по
образуваната в следствие на заведена застрахователна претенция по чл. 380 от
КЗ щета №**********, до окончателно изплащане на сумата.
-Претендират се разноските по делото.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
заявява, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер по следните
съображения:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек
автомобил „Тойота Корола Bepco", с pen № СТ7252РВ.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
3
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал. Според ответника, единствено доказателство за механизма, което
ангажира ищцата е съставения по случая Протокол за ПТП, който не се
ползва материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Твърди, че
без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това
кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина
по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като
счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Твърди, че ПТП е
настъпило изцяло по вина и противоправно поведение на покойния Н.К.К.,
който е управлявал МПС „БМВ 328“ с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост. Счита, че именно този водач е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е предизвикал ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно
(чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита, че
при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Посочено е, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС, ответникът твърди, ПТП и
произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди.
Твърди, че настъпилата смърт на Н.К.К. не са резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Корола Bepco", с
pen № СТ7252РВ. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,
който е управлявал МПС „БМВ 328" с превишена и несъобразена с пътните
4
условия скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение или
алтернативно не е направил опит да заобиколи другото МПС, въпреки че това
е било обективно възможно. Твърди се, че починалият е допринесъл за
уврежданията си и тъй като е управлявал л. а. „БМВ 328", с pen № СТ 5505
ВА без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като така е допринесъл в значителна степен за
уврежданията си. Твърди, че е налице обективна причинно- следствена връзка
между поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди,
като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. Сочи, че при правилно поставен предпазен колан вредите или не
биха настъпили или щяха да бъдат в значително по лека степен.
Оспорва да е налице „...особено близка връзка с пострадалия и
действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на т.р. № 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е налице изключение, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия между ищцата и
пострадалия. Твърди се, че в отношенията на ищцата и пострадалия няма
нищо изключително, което да подлежи на обезщетение. Сочи, че цитираната
тълкувателна практика визира случаи, на „особени" изключения, а не всяко
страдание свързано със загубата на роднина, то трябва да е „особено" и
„изключително".
Оспорва твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди от страна
на ищцата под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на
загубата на сродника й. Оспорва твърденията за това, че приживе между тях
са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди.
Отбелязва, че формалната родствена връзка между ищцата и пострадалия
сама по себе си не е основание или самостоятелна предпоставка за
присъждане на обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията
им са били на практика прекъснати.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 30000 лева е силно завишена и не отговаря
на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен
род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи
се, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по
5
чл. 45 ЗЗД, като са изложени съображения в тази връзка.
Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи
лихва върху обезщетението. Сочи, че ищецът не е сезирал дружеството по
претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ. Заявява, че съгласно
чл. 380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковите
претенции на Й. Д. В., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално,
прави искане да се намали размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията.Претендира за направените в производството разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата прави
следните пояснения и възражения: Намира за неоснователно възражението на
ответника за неоснователност на предявените искове поради неизяснен
механизъм на ПТП и липса на причинна връзка между произшествието и
настъпилите вреди, а именно смъртта на Н.К.К.. Посочва, че безспорно е
установено, че водачът на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН СТ
7252 РВ, Б. Св. С., е извършил нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, предвид което
са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на
ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че са налице: валидно
застрахователно правоотношение между водача С. и ответника,
застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение, както и вина на водача. Заявено е, че Б. Св. С. виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 20 от
ЗДвП, която задължава водачите на ППС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и да се движат със
съобразена с пътните условия скорост на движение, като в случай на
необходимост или опасност за движението намалят скоростта или спрат.
Твърди се, че същият е изгубил контрол над автомобила като е навлязъл в
пътната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили,
насочил се е косо на ляво и се блъснал в движещия се срещу него в посока
изток-запад лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505 ВА,
управляван от водача Н.К.К.. Сочи, че по делото е представен Констативен
6
протокол за ПТП с пострадали лица, в който са посочени участниците в
процесното ПТП, като е отразен и номерът на образуваното досъдебно
производство. Към исковата молба приложено са представени също така
Автотехническа експертиза и Допълнителна автотехническа експертиза по
ДП №1/2019 г., чрез които е изяснен механизмът на ПТП. Въпреки
съображенията на ответника, ищцата счита, че както посочените експертизи,
така и съдебномедицинката такава, изготвени в хода на образуваното
досъдебно производство, са писмени доказателства и следва да бъдат ценени
от съда като такива, а не като експертни заключения. Отбелязано е, че
съгласно заключението на посочената експертиза водачът С. е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, ако е контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил, както и ако не е допуснал
същият да навлезе в насрещната пътна лента, още повече, че по същото време
в нея се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И“ с ДКН СТ 5505
В А. Водачът Н.К. от своя страна не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента, в който
управляваният от С. автомобил е навлязъл в насрещната пътна лента,
сумарната опасна зона на спиране на двата автомобила е била по-голяма от
взаимното разстояние, на което те са се намирали един от друг. Сочи се, че
именно с оглед изясняване поведението на участниците и предвид
обстоятелството, че отговорността на застрахователя е гаранционно-
обезпечителна и е функция от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД, с
исковата молба са направени доказателствени искания за назначаване на
съдебноавтотехническа експертиза. Счита, че в тази връзка, изводите на
ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му и за
евентуална вина на водача на лек автомобил „БМВ“ са недоказани и
неоснователни на този етап от процеса, тъй като са предприели необходимите
действия за изясняване както на механизма на ПТП, така и на вината на
водача Б.С. чрез изготвяне на експертно заключение.
За неоснователно намира възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.К..
Изложени са аргументи в тази посока и се твърди, към момента на настъпване
на ПТП Н.К. категорично е бил с поставен обезопасителен колан. Наведени са
твърдения, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е
навлизането на лек автомобил „Тойота“ в насрещната пътна лента за
7
движение, предвид което са неоснователни и съображенията за несъобразена
скорост на движение на управлявания от пострадалия автомобил. Освен това
се сочи, че наличието на принос трябва да се докаже по категоричен начин от
страната, която прави възражение за съпричиняване. Твърди се, че такова
доказване не е направено от страна на ответника.
Счита за неоснователно възражението на ответника за липса на близки
отношения на ищцата с нейния брат, които да обусловят присъждането на
застрахователно обезщетение. Изложени са съображения с постановяването
на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на
Върховен касационен съд. Сочи се, че в настоящия случай, видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, а именно
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Й. Д. В. №42/15.07.2020 г.,
същата е сестра на починалия Н.К.К.. Твърди се, че двамата са прекарвали
ежедневието си заедно и са поддържали близки и топли отношения,
разчитали са един на друг безусловно. Намира за абсурдни твърденията, че
към датата на настъпване на ПТП отношенията им на практика са били
прекъснати. Сочи се, че в настоящото производство предстои събирането на
доказателства относно техните отношения.
Намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
размера на предявените искове, като счита същото за неоснователно.
Изложени са съображения по чл. 52 от ЗЗД и е посочено, че с исковата молба
се направени доказателствени искания в тази посока, а именно събиране на
гласни доказателствени средства.
За неоснователно намира и възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение. Счита, че размерът на обезщетението от една страна е съобразен
с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО. Изложени са съображения в тази връзка
и е посочена съдебна практика.
Счита за неоснователно възражението за недължимост на законна лихва
върху претендираните суми. Твърди, че не отговарят на истината
твърденията, че ищцата не е предявила пред застрахователя претенция на
основание чл. 380 от КЗ, както и че не е посочила банкова сметка, по която да
бъде преведено обезщетението. Отбелязва, че именно на основание чл. 380 от
8
КЗ със застрахователна претенция от 21.07.2020 г. Й. Д. В. е предявила
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗД "Б."
АД, в следствие на което е образувана щета №**********. Представила е и
всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие,
Съдебномедицински експертиза на труп №2/2019 г., както и Автотехническа
експертиза /първоначална и допълнителна/, изготвена по образуваното
досъдебно производство. Изрично е посочила и банкова сметка за превеждане
на обезщетението. Посочва, че с писмо изх. №НЩ 4379/29.07.2020 г.
ответното дружество е уведомило ищцата, че няма основание да удовлетвори
претенцията й. Изложено е, че с разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ
законодателят е предвидил, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 т.е, твърденията на ответника са неоснователни.
Отбелязва, че посочената застрахователна претенция е приложена към
исковата молба, препис от която е получен от ответника. В настоящия случай
счита, че дружеството дължи лихва върху претендираните суми от 29.07.2020
г., датата на която ЗД "Б." АД е отказало изплащане на обезщетение по
образуваната в следствие на заведена застрахователна претенция по чл. 380 от
КЗ щета №**********, до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното
дружество, в случай, че то надвишава минималните размери съгласно
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който моли да се приеме и следното
становище:Намира, че въпросът оборудвано ли е МПС „БМВ 328” с колани
не е общ и има пряка връзка с предмета на делото, като същият е свързан с
доказване на възражението ни за съпричиняване, поради непоставен
обезопасителен колан. Сочи, че с това си искане ще установи, че починалият
9
е имал възможност да използва предпазен колан, както и че употребата на
такъв намалява риска от травми.Поддържа останалите оспорвания в отговора,
в това число възраженията за случайно събитие, за съпричиняване от страна
на починалия, поради непоставен колан и управление на МПС в нарушение
на ЗДвП. Поддържа твърдението си, че не се установява изключителна и
близка връзка между ищцата и починалия, както и че отношенията между
лицата на практика се липсвали и/или са били прекъснати, поради което
близка връзка между тях липсва. Доколкото връзка се установи, поддържа
становището си, че в нея не е имало нищо изключително.Поддържа
възраженията си по размера на претенцията и твърдението си, че тя не
съответства на чл. 52 ЗЗД, а е в необосновано завишен размер.
Моли, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят направените в
производството разноски, в това число и заплатеното адвокатско
възнаграждение. В случай, че претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител е в размер над минималния, прави възражение за
прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК да се намали същото.
Третото лице-помагач в процеса Б. Св. С. чрез пълномощника си изразява
становище,че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и в
условията на евентуалност да се намали размера на претендираното
обезщетение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.432 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
В хода на производството се установява следното: На 01.01.2019 г., около
01:30 часа, в землището на град С.З., по път I -5, км 234+500 /в района на „Т-
образно" кръстовище за военни поделения и селскостопанско летище/
настъпва ПТП между лек автомобил Тойота Корола Bepco с per. № СТ 72-52
РВ и лек автомобил БМВ 328 И с per. № СТ 55-05 ВА. В резултат на сблъска е
причинена смъртта на водача на л.а. БМВ, наранявания на водача на л.а.
Тойота и материални щети по двата автомобила.
Назначена е комплексна съдебна авототехническа и медицинска
експертиза,от чието заключение се установява,че мястото на удара се намира
изцяло в лентата за движение на лекия автомобил БМВ, на 38,4м .по
направление от мерната линия (МЛ) /източно от ориентира/, в граници от 0,25
10
- 0,40 северно от разделителната линия на платното за движение. Към
момента на удара лекия автомобил БМВ се е намирал изцяло в лентата си за
движение, с лява страница на около 0,25 м от разделителната осева линия, с
ос успоредна, или почти успоредна на платното за движение. Към момента на
удара лекия автомобил Тойота е бил с малка част в лентата за насрещно
движение, до около 0,40 м с предния си ляв ръб, косо с надлъжна ос на ляво
спрямо посоката си на движение, под ъгъла около 3- 5° спрямо оста на
платното за движение.
Автотехническият експерт установява,че водача на БМВ няма техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така
изчислената си скорост на движение и при движение със скорост 50
км/ч.Водача на лекия автомобил Тойота има техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза в лентата за насрещно
движение при наличие на насрещно движещо се МПС.
Установява се следния механизъм на ПТП: На 01.01.2019 г, около 01:30
часа, в землището на град С.З., по път I -5, км 234+500, лек автомобил Тойота
Корола Версо с per. № СТ 72-52 РВ, управляван от Б. Св. С. се движи в
посока от запад на изток. В района около „Т-образно" кръстовище за военни
поделения и селскостопанско летище, при движение по прав и равнинен
участък със скорост на движение около 87 км/ч и опасна зона за спиране
около 124 м, лекият автомобил навлиза в лентата за насрещно движение. В
същия този момент в посока от изток на запад и в лентата за насрещно
движение се е движел лек автомобил БМВ 328 И с per. № СТ 55-05 ВА,
управляван от Н.К.К. със скорост на движене от около 137 км/ч и опасна зона
за спиране около 243 м. Настъпва удар, като мястото на удара се намира
изцяло в лентата за движение на лекия автомобил БМВ, на 38,4 м по
направление от мерната линия (МЛ) /източно от ориентира/, в граници от 0,25
- 0,40 северно от разделителната линия на платното за движение. Към
момента на удара лекия автомобил БМВ се е намирал изцяло в лентата си за
движение, с лява страница на около 0,25 м от разделителната осева линия, с ос
успоредна, или почти успоредна на платното за движение. Към момента на
удара лекия автомобил Тойота е бил с малка част в лентата за насрещно
движение, до около 0,40 м с предния си ляв ръб, косо с надлъжна ос на ляво
спрямо посоката си на движение, под ъгъла около 3-5°. След удара и двете
МПС придобиват силна ротация и се установяват върху платното за
11
движение.
Скоростта на движение на лекият автомобил Тойота към момента на удара
и преди настъпване на ПТП е около 87 км/ч. Скоростта на движение на
лекият автомобил БМВ към момента на удара и непосредствено преди
настъпване на ПТП е около 137 км/ч. В резултат на ПТП на пострадалия
Калчев са нанесени следните увреждания: Черепномозъчна травма/
разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на лицето и главата,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/. Вдишана в белите дробове кръв. Оток
на мозъка и белите дробове. Съчетана гръднокоремна травма / охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош, счупване на IX-X-XI леви ребра, разкъсване
на слезката и левия бъбрек, кръв в коремната кухина/. Счупване на лявата
мишница, лявото бедро и лявата подбедрица. Изкълчване на лявата
ходилнопредноходилната става. Разкъсноконтузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на крайниците. Охлузвания на шията. Причина за смъртта на
са тежки и множествени травматични уврехщания, несъвместими с
живота.Видно от експертното заключение наличието или неналичието на
предпазни колани не са фактор,определящ характера на травматичните
увреждания.
При така установеното настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат наведено от
ответника и третото лице-помагач в процеса.Съдът кредитира с доверие
заключението на назначената съдебна автотехническа-медицинска
експертиза.Независимо от скоростта на движение на л.а. „БМВ",алкохолното
съдържание в кръвта на пострадалия и наличието или не на предпазен колан
уврежданията не биха били по-леки.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за граждансския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл
настоящият съдебен състав намира,че не е обвързан от доводите за
съпричиняване на вредоносния резултат,развити в наказателното
производство.В настоящото исково производство не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
12
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
причинените морални страдания и др.
С оглед доказване на претендираните от ищците неимуществени вреди в
хода на производството са събрани гласни доказателства. Видно от
показанията на свидетелката С.Б.Д. на ищцата Й. много зле й се отразило
смъртта на брат й.От малък тя полагала грижи за него.Свидетелката С.Н.С.
установява,че пострадалият не живеел в едно домакинство със сестра
си.Ищцата била семейна със съпруг и деца.Бащата на Н.К. бил К.К. ,а Й.
имала друг баща,когото свидетелката не познавала.
При така установеното съдът намира следното:За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
,на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ иск, с която норма е регламентирано
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
13
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди,които в настоящото производство се
установяват.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените вреди, тъй
като видно от заключението на СМЕ е установено, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените при настъпилото ПТП
травматични увреждания и настъпилата смърт.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди от настъпилото
ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и
указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от ищцата, която е сестра на
пострадалия и ,която твърди особено близки отношения с последния. Не се
установява между същите да е била налице изключителна връзка
надхвърляща обичайна такава. Нормално е братът и сестрата да са прекарвали
известно време заедно, но това обстоятелство говори за едни нормални
отношения.
14
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия, свързано с
болки и страдания от загубата на близък, от погребението и неговата липса,
накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания не доказват твърденията за изключителна близост.
Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това
обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително
дълбока връзка.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между починалия
и ищцата са се характеризирали с особена изключителна връзка, надхвърляща
обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт. Изключителни
обстоятелства биха били налице ,ако по някакви житейски причини
тези родственици биха заместили най-близките такива. Не се установиха
толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, които
да сочат на основателност на предявените искове, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество
,тъй като съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението следва да бъде в размер на
1430 лв. В този смисъл следва да се присъдят в полза на ответника сторените
в производството разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й. Д. В. от гр.С.З. ул.*** EГН **********
против З. „Б.“ АД - гр. С., ***, с ЕИК: *** за заплащане на сумата в размер на
30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
от Й. Д. В. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат й
Н.К.К. в следствие настъпило на 01.01.2019 г. ПТП,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.07.2020 г., датата на която ответното дружество е
отказало изплащане на обезщетение по образуваната в следствие на заведена
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ щета №**********, до
15
окончателно изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Д. В. от гр.С.З. ул.*** EГН ********** да заплати на З. „Б.“
АД - гр. С., ***, с ЕИК: *** сумата в размер на 2405 лв./две хиляди
четиристотин и пет лева/-разноски в производството.
Решението е постановено при участието на третото-лице помагач в
процеса Б. Св. С. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
16