РЕШЕНИЕ
гр. София, 9
Май 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6069 описа за 2017 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск за собственост по реда на чл.21 ал.4 от Семейния кодекс (СК) вр.чл.124 от ГПК.
Ищцата
Р.Н.М. твърди, че като поданик на В., сключила граждански брак с ответника на
18/7/1997 год. Целта на брака била да се осигури основание за законно пребиваване
на ответника в чуждата държава. Ето защо бракът помежду им нямал типичното за такъв
вид отношения съдържание; двамата нямали деца, а домакинството било издържано винаги
и изцяло от ищцата. По време на брака им, ищцата придобила недвижими имоти, с лични
средства – дивидент от участие в четири дружества, трудово възнаграждение, доходи
от отдаване под наем на лично имущество, а ответникът нямал никакъв принос за
придобиване на средствата, с които били закупени имотите. Бракът между ищцата и
ответника бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 918/2015 год.
на РС-гр.Разлог. Имотите, придобити с изцяло лични средства на ищцата по време на
брака й с ответника, които са предмет на настоящото производство били следните:
1. УПИ ХІ-15 от кв.354 по плана на гр.София,
м. ГГЦ-Г-6-Ічаст с площ от 370.50 кв.м., при съседи: ул.“Цар Самуил“, УПИ ХІІ-16,
УПИ ХІІІ-17, УПИ ХІV-отреден за поликлиника и УПИ Х-14, заедно с построените в него
паянтова жилищна сграда в дъното на имота със застроена площ от 88.21 кв.м., състояща
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с мазето под сградата; масивна
двуетажна къща, построена в предната част на имота, състояща се: на сутерена – две
зимнични помещения; първи етаж-апартамент със застроена площ от 74.70 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения; втори етаж-апартамент със застроена
площ от 74.70 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с всички подобрения и приращения в имота; 2.
Апартамент, находящ се в гр.София, в жилищна сграда на ул.“*******, на партерния
етаж, застроен на 102.30 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор, кухня и клозет,
при съседи: калкан към Г.Г., коридор и от три страни двор, заедно с избено помещение
с площ от 25.50 кв.м., при съседи: калкан към Г.Г., двор и коридор, заедно с 1
453 140/4 608 486 ид.части от общите части на сградата и 1/3 ид.част от мястото,
върху която е построена, съставляващо парцел V-15 от кв.341 по плана на гр.София,
м.“Буката“, с площ от 245 кв.м., при съседи: Г.П., С.А.улица и Г.Г., съседи по скица:
парцел VІ-1, парцел VІІ-2, парцел ІХ-4, парцел Х-5,6, парцел ІІ за ОЖС и ул.“Стрешер“.
Ищцата твърди, че цената и за двата имота била преведена от нейната банкова сметка,
***, в която били събирани от превод на суми от банкови сметки, открити на нейно
име във В. преди сключване на брака и постъпления от трудови доходи, отдаване под
наем на лично имущество, дивидент от търговски дружества, за който ищцата заплатила
данъци. Ответникът предявявал собственически претенции върху имотите на ищцата.
Ето защо тя предявява иск, с който моли да бъде призната за изключителен собственик
на посочените два имота, поради липса на принос на ответника за придобиването
им. Претендира разноски.
Ответникът
Д.М.С. оспорва предявените искове. Оспорва фактическите твърдения, заявени в исковата
молба. Твърди, че с бившата му съпруга са закупували, ремонтирали, отдавали под
наем и продавали апартаменти на територията на В., като с получените средства започнали
бизнес в България, където също закупили множество недвижими имоти. Средствата за
закупуването на процесните два имота били общи и резултат от съвместен принос на
двамата съпрузи. За закупуването им те реинвестирали имущество и финансови средства,
ето защо ищцата не била изключителен собственик на имотите. Ищцата не разполагала
с достатъчно доходи, за да закупи имотите. Самият ответник също получавал различни
по вид и размер доходи, които вложил в общото имущество. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски.
Съдът констатира от фактическа страна следното:
С
договор за продажба от 23/12/2004 год., оформен с нотариален акт № 106, том
ІІІ, рег. № 6036, н.д. № 468/2004 год. на нотариус № 311 от регистъра на
Нотариалната камара, Р.Н.М. е закупила УПИ ХІ-15 от кв.354 по плана на гр.София,
м. ГГЦ-Г-6-І част с площ от 370.50 кв.м., при съседи: ул.“Цар Самуил“, УПИ ХІІ-16,
УПИ ХІІІ-17, УПИ ХІV-отреден за поликлиника и УПИ Х-14, заедно с построените в него
паянтова жилищна сграда в дъното на имота със застроена площ от 88.21 кв.м., състояща
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с мазето под сградата; масивна
двуетажна къща, построена в предната част на имота, състояща се: на сутерена – две
зимнични помещения; първи етаж-апартамент със застроена площ от 74.70 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения; втори етаж-апартамент със застроена
площ от 74.70 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с всички подобрения и приращения в имота. Имотът е с идентификатор
68134.1001.274, а съседните му имоти с идентификатори: 68134.1001.276,
68134.1001, 275, 68134.1001.984, 68134.1001.273, 68134.1001.277. Имотът е
закупен за сумата 275 00 евро.
С
договор за продажба от 19/1/2004 год., оформен с нотариален акт № 4, том І,
рег. № 418, н.д. № 4/2004 год. на нотариус № 311 от регистъра на Нотариалната
камара, Р.Н.М. е закупила апартамент с идентификатор 68134.203.339.1.1., находящ
се в гр.София, в жилищна сграда на ул.“*******, на партерния етаж, застроен на
102.30 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор, кухня и клозет, при съседи: калкан
към Г.Г., коридор и от три страни двор, заедно с избено помещение с площ от
25.50 кв.м., при съседи: калкан към Г.Г., двор и коридор, заедно с 1 453 140/4
608 486 ид.части от общите части на сградата и 1/3 ид.част от мястото, върху която
е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.203.339,
съставляващ парцел V-15 от кв.341 по плана на гр.София, м.“Буката“, с площ от
245 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.203.336,
68134.203.337, 68134.203.377, 68134.203.340, 68134.203.341 и 68134.203.338, а
по нотариален акт Г.П., С.А.улица и Г.Г., съседи по скица: парцел VІ-1, парцел
VІІ-2, парцел ІХ-4, парцел Х-5,6, парцел ІІ за ОЖС и ул.“Стрешер“. Имотът е
закупен за сумата 31 221 лева.
С
решение, постановено по гр.д. № 20151240100918/2015 год. на Районен съд-Разлог,
е прекратен сключеният на 18/7/1997 год. брак между Д.М.С. и Р.Н.М.. Решението
е влязло в сила на 22/4/2016 год.
От
представени фишове от 31/3/2000 год. и 19/4/2001 год., издадени от Р.Г., се
установява, че Р.М. е получила възнаграждение/надбавки, освободени от данък в
размер на 19 488.91 GBR
и заплата, обложена с данък и осигурителни вноски в размер на
3 208.84 GBR. За 2002 год. е
издаден документ от Митнически орган на Обединеното кралство, от който се
установява, че Р.М. е получила доход от 32 089 GBR, посочен е и размерът
на дължимия данък, в размер на 360.70 GBR (след изваждане на необлагаеми
данъчни кредити). От представена данъчна декларация от 23/3/2004 год. на Р.М.,
се установява, че за 2002 год.-2003 год. тя е реализирала доход от 105 760
GBR, за който дължимият данък е 16 031 GBR. За 2003-2004 год. Р.М. е
реализирала доход от 68 653 GBR, за който е дължала данък от 8594.90 GBR.
За 2004 год.-2005 год. Р.М. е реализирала доход, в това число и от дивиденти и
спестявания, в размер на 73 396 GBR, за който е дължала данък от 9532.26 GBR.
За този период като работодател в данъчната декларация е посочен Ю.Б.С.ООД.
От
оборотни ведомости на Д.ЕООД се установява какъв е бил балансът на дружеството
в периода 2007-2014 год. Справка в Търговския регистър показва, че
дружеството е регистрирано през 2004 год. и негов управител е Д.М.С..
В периода юни 1999
год.- януари 2006 год., януари март 2013 год., декември 2013 год.-март 2014
год. и юли-септември 2015 год. Д.С. е работил по трудови договори, като
осигурителния му доход е между 67 лева и 1503 лева.
От представено
удостоверение за регистрация на Ю.Б.С.Л.се установява, че фирмата е
регистрирана със седалище в България и има регистрирано чуждестранно
представителство в Англия. Представител на фирмата е Р.Н.М. и Е.Д.Щ.. Като
служител – бизнес администратор, в тази фирма работи С.Ц.К..
В периода 2003
год.-2009 год., в Обединеното кралство е било регистрирано дружество с ограничена
отговорност Манипорт, с предмет на дейност парични преводи и финансово
посредничество.
Вещото лице по
назначената счетоводна експертиза дава следното заключение: имотът в гр.София,
ул.“********е заплатен чрез преводи, направени от банкова сметка ***,
регистрирана на името на Р.М.. Към 15/12/2002 год. сметката е имала салдо 2620
евро. Сметка била захранвана по следния начин – в периода септември-декември
2003 год. на каса от Р.М. били внесени 7320.01 евро; начислена била лихва от
17.92 евро; през януари 2004 год. на каса, от С.Ц.К., била внесена сумата 4280
евро; на 19/1/2004 год. бил нареден превод от Р.М. на сумата 10 000 GBR или 14 419.61 евро; на същата дата Р.М. е
наредила превод от 20 000 евро от тази сметка в полза на сметка на
продавача по договора за продажба.
Вещото лице е констатирало, че част от продажната цена от 2960.39 лева е
внесена в брой и не може да установи произхода на тези средства. Имотът,
находящ се в гр.София м.“ГГЦ-Г-6-1“ бил заплатен както следва: с нареден банков
превод за сумата 236 000 евро от банковата сметка на Р.М. в ОББ АД,
извършен на 16/12/2004 год., два банкови превода от 31/1/2005 год. за сумата от
по 10 000 евро; два банкови превода от 25/5/2005 год. за сумата от по
15 000 евро и 27 500 евро, заплатени при подписване на договора.
Средствата по банковата сметка на Р.М., послужили за заплащане на продажната
цена са осигурени чрез извършен превод за 50 000 евро от М.ООД с посочено
основание лични средства; превод през април 2004 год. на сумата 105 105.07
евро, представляващи равностойност на 70 000 GBR от лична сметка на Р.М.;
върнат заем от 8500 евро от ТП Юнайтед бизнес системс; нареден превод на
144 300.14 евро, представляващи равностойност на 100 000 GBR от лична
сметка на Р.М..
Свидетелката М.В.М.
– майка на ищцата, дава следните показания: през 1998 год. свидетелката се
преместила да живее при Р.М. и Д.С., които живеели заедно в Лондон, Англия. С
тях тя живяла до 2008 год. Д.С. не взимал участие в семейството. Р.М.
пазарувала, а свидетелката готвела. На свидетелката било казано, че Д.С.
работел като таксиметров шофьор. Няколко пъти обаче се случвало дъщеря й да
излиза през нощта и да отсъства дълго време. На въпрос на свидетелката какво е
правела през това време, ищцата отговаряла, че ходела да търси Д.С. и го
намирала в казиното на Хайд Парк. Свидетелката заявява, че през деня Д.С. се
прибирал, преспивал, ставал излизал, после пак се прибирал, преспивал и не
давал обяснения къде ходи и какво прави. В периода 1998 год.-2008 год.
домакинството на ищцата се състояло от четири човека – ищцата, Д.С.,
свидетелката и майката на свидетелката. Свидетелката питала дъщеря си защо й е
„този човек“ (за Д.С.), тъй като той нито давал пари, нито се интересувал от
нещо, а само влизал и излизал, идвал да се нахрани, след което отивал някъде. Р.М.
отговаряла, че Д.С. е временно там, че не й е съпруг и живеят заедно, за да му
направи услуга. Според свидетелката Д.С. никога не е пазарувал, нито е давал
пари. Когато тя му поискала веднъж 5 лева, той заявил, че няма. Другата дъщеря
на свидетелката, която работела във фирмата на ищцата казвала, че Д.С. влизал в
офиса, отварял касата и си взимал пари оттам. Всички сметки се плащали от Р.М..
Свидетелката дала пари на дъщеря си от продажбата на имот в София, за да си
купи тя нещо в Лондон. Апартаментът на ул.“Стрешер“ бил закупен от Р.М. за нея
и дъщеря й Моника.
Свидетелката М.Й.Б.–
дъщеря на ищцата, дава следните показания: свидетелката присъствала на брака
между майка й и Д.С. – това било през юли 1997 год. Бракът бил сключен, тъй
като имало опасност Д.С. да бъде депортиран от Англия и Р.М. решила да му
помогне, за да остане той. Свидетелката знае, че Д.С. имал влечение към
хазартни игри – те заедно ходели понякога на казино. Самият той се хвалел, че е
член на казино. Свидетелката знае, че Д.С. дължал много пари по кредитни карти
и на банки. Случвало се, докато тя е в жилището им, да пристигат писма за него
от банки, с червени надписи да не бъдат игнорирани и с покани за заплащане на
суми. Около 1997 год. Д.С. работел като таксиметров шофьор, а след това
свидетелката не знае той да е работил. Тя не знае и той да е имал доходи.
Имотът на ул.“Стрешер“ не бил закупен от Р.М. и Д.С.. Той бил закупен само от Р.М.,
след като тя осъзнала, че като се прибира в България няма къде да отсяда.
Цената на апартамента била заплатена по равно от свидетелката и Р.М..
Свидетелката не знае Д.С. да е имал участие, включително и в решението за
закупуване на апартамента. След закупуването, апартаментът бил ремонтиран от
майстори, наети от Р.М.. Свидетелката и майка й отсядали в апартамента, когато
се прибират в България. В апартамента отсядал понякога и Д.С.. Самата
свидетелка работела във фирмата на майка си, която имала седалище в Англия и
клон в България. Свидетелката не знае Д.С. да е работел в периода 1997-2016
год. Той се появявал на строежи, правени от Р.М., но не участвал никога
финансово или организационно.
Свидетелят Б.Л.Ц.заявява,
че познава Д.С. от 1993 год., а Р.М. от 1995 год. Те се запознали в Лондон,
където свидетелят живее. Д.С. и Р.М. се познавали от 1995-1996 год., но
свидетелят не бил виждал интимни отношения между тях, двамата не излизали
заедно, свидетелят бил в обща Компания, в която била и Р.М., но никога тя и Д.С.
не били в обща компания със свидетеля. Свидетелят знае, че около 1997 год.
много българи, в това число и Д.С. били заплашени от депортиране от Англия и
затова сключвали бракове, за да останат. Д.С. получил писмо от Хоум Офис на В.
за напускане. Така бил сключен бракът между Д.С. и Р.М. и Д. могъл да остане в
Англия. През 1993 год. Д.С. работел като таксиметров шофьор; после изпълнявал
таксиметрови услуги на хора, които го молели. Д.С. имал лоша репутация и хората
не искали да му дават пари на заем. Д. искал заем и от свидетеля.
При така установените факти, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск
за признаване на изключителна собственост върху имот, придобит по време на
брак, поради липса на принос от единия съпруг.
Страните по
делото са бивши съпрузи и по време на брака си са придобивали недвижимо
имущество, сред което са и двата процесни недвижими имота в гр.София. Имуществените
отношения на съпрузите се уреждат от СК от 2009 год., съгласно параграф 4 ал.1
от Преходните и заключителните разпоредби на кодекса, тъй като бракът им е
заварен към момента на влизането на нормативния акт в сила и е прекратен след
този момент, а с имотите не са извършени разпоредителни сделки до настоящия
момент. Режимът на съсобственост върху имотите следва да бъде определен като
съпружеска имуществена общност, доколкото при влизането в сила на СК, съпрузите
не са заявили, че избират режим на разделност, нито са сключили брачен договор,
който да урежда имуществените им отношения (вж. параграф 4 от Преходните и
заключителните разпоредби на СК от 2009 год.).
Режимът на
съпружеска имуществена общност означава, че имуществото, придобито по време на
брака, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име е
придобито, като законът създава оборима презумпция, че приносът за придобиване
на имуществото е съвместен на двамата съпрузи. В настоящото производство ищцата
се стреми да обори презумпцията на чл.21 ал.3 от СК, като докаже, че процесните
два имота са нейна лична собственост, тъй като същите са придобити с нейни
лични средства, за придобиването на които ответникът няма принос. В този
случай, законът – чл.21 ал.4 от СК, определя, че, независимо от факта, че
имотите са придобити по време на брака, те ще бъдат изключени от режима на
съпружеската общност и ще се считат за индивидуална собственост на съпруга,
вложил лични средства в придобиването им.
Основният
релевантен въпрос, на който съдът следва да отговори по делото е какъв е
произходът на средствата, с които са придобити двата процесни имота. По този
въпрос по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана счетоводна експертиза. Въз основа на
съвкупната преценка на тези доказателства, съдът приема, че процесните имоти са
придобити със средства, получени от ищцата при упражняване на трудовата й
дейност и при упражняване на търговска дейност. Въз основа на данъчните
декларации за периода от март 2000 до април 2005 год. безспорно се доказва, че
ищцата М. е реализирала доход от трудово възнаграждение, от обезщетение, от
директорска дейност и от дивиденти и данъчни кредити в Обединеното кралство, на
стойност значително надвишаваща стойността на придобитите имоти. От изслушаната
счетоводна експертиза се установява безспорно, че имотите са заплатени изцяло с
парични преводи, наредени от сметка на ищцата в Република България, както и че
тази сметка е била кредитирана с парични преводи, наредени от самата ищца или
от служители в търговското дружество, чийто управител е тя; в сметката са били
правени вноски на каса от ищцата М.. Съдът приема за доказано, въз основа на
описаните по-горе доказателства и показанията на свидетелите М.М. и М.Б., че
ищцата е работела в периода преди закупуването на двата имота и е реализирала
доход, който й е позволил да осигури средствата за закупуване на имотите.
Процесните два
имота са лично имущество на ищцата, въпреки, че същите формално попадат в
категорията на имуществени права, които представляват съпружеска имуществена
общност. Това е така, защото придобиването на тези имоти не е резултат от
съвместния принос на двамата съпрузи, а е осъществено без съдействието на
съпруга. Имотите са закупени изцяло с парични средства, получени от упражнявана
от ищцата търговска дейност и от трудовите й доходи, без ответникът да е влагал
средства при придобиването им, да е участвал с труд или работа в домакинството
към момента, когато имотите са били закупени. За да достигне до този извод,
съдът взема предвид преди всичко показанията на тримата свидетели. Свидетелите М.
и Б., които имат преки впечатления от съвместния живот на страните по делото,
установяват категорично, че ответникът не е полагал грижи за семейството, не е
участвал в издръжката на домакинството и не е реализирал доходи, които да му
позволят да участва в издръжката на семейството. От показанията на тези
свидетели съдът приема, че ответникът не е извършвал нито една от дейностите по
чл.20 ал.2 от СК, които определят съвместния принос на двамата съпрузи.
Свидетелят Ц., чрез показанията си, установява ответникът да е имал материални
затруднения, както и да не е полагал труд, от който да получава доходи;
работата му е била по-скоро инцидентна. Липсата на съвместност в семейството на
бившите съпрузи свидетелите обясняват с формалното сключване на брака им,
целящо единствено да предотврати депортирането на ответника от В.. В
допълнение, ответникът не представи никакви доказателства за своето участие в
издръжката и поддържането на домакинството, в което е живеел с ищцата. Не
доказа и в периода, в който са закупени процесните два имота той да е
реализирал някакви доходи. Представените от него доказателства касаят
реализиран оборот на търговско дружество, чийто управител е ответника, за
период следващ закупуването на двата процесни имота с 3 години.
При тези
доказателства, съдът приема за оборена презумпцията на чл.21 ал.3 от СК.
Правното значение на оборването на презумпцията за съвместен принос е
признаване на индивидуална собственост на ищцата върху процесните имоти,
въпреки, че същите са придобити по време на брака. Ето защо предявения иск
следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски: при този изход
на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 1525.71 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
установителния иск за собственост, предявен по реда на чл.21 ал.4 от СК,
вр.чл.124 от ГПК от Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, пл.“*******,
Адвокатско дружество „К.и Ко“ против Д.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв. М.Щ., че Р.Н.М. е собственик на следните недвижими имоти:
·
Поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.274, представляващ УПИ ХІ-15 от кв.354 по плана
на гр.София, м. ГГЦ-Г-6-І част с площ от 370.50 кв.м., при съседи: поземлени имоти
с идентификатори: 68134.1001.276, 68134.1001, 275, 68134.1001.984,
68134.1001.273, 68134.1001.277, а по нотариален акт ул.“Цар Самуил“, УПИ ХІІ-16,
УПИ ХІІІ-17, УПИ ХІV-отреден за поликлиника и УПИ Х-14, заедно с построените в него
паянтова жилищна сграда в дъното на имота със застроена площ от 88.21 кв.м., състояща
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с мазето под сградата; масивна
двуетажна къща, построена в предната част на имота, състояща се: на сутерена – две
зимнични помещения; първи етаж-апартамент със застроена площ от 74.70 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения; втори етаж-апартамент със застроена
площ от 74.70 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с всички подобрения и приращения в имота, закупен с договор за продажба
от 23/12/2004 год., оформен с нотариален акт № 106, том ІІІ, рег. № 6036, н.д. №
468/2004 год. на нотариус № 311 от регистъра на Нотариалната камара.
·
Апартамент
с идентификатор 68134.203.339.1.1., находящ се в гр.София, в жилищна сграда на ул.“*******,
на партерния етаж, застроен на 102.30 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор, кухня
и клозет, при съседи: калкан към Г.Г., коридор и от три страни двор, заедно с избено
помещение с площ от 25.50 кв.м., при съседи: калкан към Г.Г., двор и коридор, заедно
с 1 453 140/4 608 486 ид.части от общите части на сградата и 1/3 ид.част от мястото,
върху която е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор
68134.203.339, съставляващ парцел V-15 от кв.341 по плана на гр.София, м.“Буката“,
с площ от 245 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.203.336, 68134.203.337, 68134.203.377, 68134.203.340, 68134.203.341 и
68134.203.338, а по нотариален акт Г.П., С.А.улица и Г.Г., съседи по скица: парцел
VІ-1, парцел VІІ-2, парцел ІХ-4, парцел Х-5,6, парцел ІІ за ОЖС и ул.“Стрешер“,
закупен с договор
за продажба от 19/1/2004 год., оформен с нотариален акт № 4, том І, рег. № 418,
н.д. № 4/2004 год. на нотариус № 311 от регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв. М.Щ. да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, пл.“*******,
Адвокатско дружество „К.и Ко“, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 3025.71 лева разноски и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд..
Председател: