№ 1438
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.ева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С Решение № 260639 от 22.02.2022 г., постановено по гр. д. №
6558/2019 г. на СГС, I-12 състав, ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е
осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да заплати на Г. С. Х. сумата
от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумите 1 013 лв. и 3 416,38 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 20.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 17.05.2019 г. до окончателното им изплащане. Със същото
решение искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния
му предявен размер от 60 000 лева, този за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над присъдените 1 013 лв. до предявените 2 436,30, а искът за
имуществени вреди за сумата от 19 421, 63 лв. е отхвърлен изцяло, както и за
присъждане на законна лихва за имуществени вреди за периода до 17.05. 2019
г.
Решението е обжалвано от ищеца Г. С. Х. с доводи за неправилност в
частта, в която искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над
сумата от 40 000 лева до сумата от 60 000 лева, както и в частта, в която е
отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на 19 421,63 лв.,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи вследствие на
1
невъзможността му да работи по трудовия си договор, да получи увеличение
на трудовото възнаграждение и да повиши квалификацията си. Решението се
обжалва и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата на причиненото увреждане. Във въззивната жалба се
поддържа, че в нарушение на чл. 52 от ЗЗД съдът не е отчел конкретно
преживените от ищеца болки и страдания, както и съдебната практика по
подобни случаи. Изложени са и съображения, че исковите претенции за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, са доказани. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и претенциите – уважени.
Въззиваемата страна ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" оспорва
жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Софийският Апелативен съд, в пределите на правомощията си по чл.
269 от ГПК, като взе предвид събраните доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид, че в осъдителната му част за присъдените неимуществени
вреди за сумата от 40 000 лева и за имуществените вреди в размер на 1 013 лв.
и 3 416,38 лв. обжалваното решение като необжалвано от страните е влязло в
сила, същото формира сила на пресъдено нещо относно елементите от
фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, а именно: наличие на
валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" на виновния водач и
причинител на вредата с ответното застрахователното дружество, с период на
покритие, включващ момента на настъпване на застрахователното събитие, от
една страна, и от друга – противоправно виновно поведение, вреда и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Не е спорен и
установения от първоинстанционния съд механизъм на произшествието.
С оглед заявените в жалбата оплаквания, предметът на спора пред
въззивната инстанция се концентрира до определяне размера на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и
дължимостта на това за имуществените.
Относно неимуществените вреди
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на произшествието ищецът е получил счупване на лявата
голямопищялна кост, контузия на гръдния кош, контузия и охлузване на лява
колянна става, двете лакътни стави и двете предмишници. По своята медико-
биологична характеристика счупването на лявата голямопищялна кост е
причинила на пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са му
причинили болка и страдания с по-нисък интензитет. При нормално
протичане на лечебния процес (без усложнения) периодът на възстановяване
от такъв вид травми е около 7-8 месеца. Г. Х. е имал затруднения в хигиенно-
битовото си самообслужване и е имал необходимост от чужда помощ за срок
от около три месеца, през което време е трябвало да се придвижва с помощни
средства, за да не натоварва левия долен крайник. През периода на лечение
2
ищецът е търпял болки и страдания за около шест месеца, като първите два
месеца болките са били с по голям интензитет. Две години след първата
операция ищецът е провел второ оперативно лечение - за отстраняване на
металната остеосинтеза. След тази втора оперативна интервенция ищецът е
търпял болки и страдания за около два месеца, като през първите 30 дни
болките са били с по-голям интензитет. При извършения преглед на
16.03.2020 г. ищецът се е оплакал от болки в областта на лявата колянна става
при натоварване и смяна на времето, както и от чувство за нестабилност при
клякане и натоварване.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд взе предвид
посочените в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС общи
критерии при преценката на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, сред които възрастта (27 години) на пострадалия, характера и
вида на увреждането, начина на извършването му, интензитета и
продължителността на търпяните болки и страдания, броя на операциите и
периода на възстановяване след тях, остатъчните оплаквания и причинените
съпътстващи страдания, свързани със затрудненията от битово естество по
самостоятелно обслужване и самостоятелно предвижване, но и липсата на
допълнително влошаване на здравето, липсата на осакатявания, загрозявания
и др.под., икономическите условия в страната към датата на настъпване на
ПТП - май 2014 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика в
други подобни случаи, въз основа на които непълно споделя формирания от
първоинстанционния съд извод, че сумата от 40 000 лева е онзи паричен
еквивалент, който напълно и адекватно ще обезщети всички причинени от
ищеца неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди във вид на пропуснати ползи
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на произшествието
и в исковите периоди ищецът Х. е работел по трудово правоотношение, като
за времето, в което не е могъл да полага труд, вместо трудово възнаграждение
той е получавал обезщетение за временна неработоспособност.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
за периода от 20.05.2014 г. до 15.11.2014 г. на ищеца е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 от КСО в размер на 12127,84 лв., като размерът на паричното
обезщетение е бил 90/100 от средно дневния осигурителен доход.
Следователно, остатъкът от 10 % от сумата, която ищецът би получил, ако
можеше да полага труд – възможност, от която е препятстван изцяло в
резултат на произшествието, се явява пропусната от него полза, която той би
получил, ако не бе пострадал от деянието на застрахования при ответника
водач.
За периода от 03.04.2017 г. до 03.08.2017 г. на ищеца е изплатено
парично обезщетение за временна неработоспособност поради злополука –
нетрудова, в размер на 8001,69 лв., като размерът на дневното паричното
обезщетение в този случай е 80/100 от средно дневния осигурителен доход. За
този втори период ищецът е пропуснал да реализира доходи в размер на 20 %
3
от сумата, представляваща сбора от заплатите, които би получил, ако не беше
пострадал от процесното ПТП.
При тези данни на ищеца следва да се присъди пълният размер от
средно дневния осигурителен доход за посочените периоди, като към
изплатените суми следва да се добавят още общо 2 813,12 лв., от които за
периода от 20.05.2014 г. до 15.11.2014 г. – сумата 1212,78 лв. и за периода от
03.04.2017 г. до 03.08.2017 г. – сумата 1600,34 лв. Това обезщетение за
имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от 2813,12 лв. се дължи с
лихвата за забава от датата на извършване на деликта.
В останалата част искът на Х. за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в неосъществено повишаване на
квалификацията и предстоящи увеличавания на заплатата, се явява
неоснователен. Съобразно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, за да се присъди обезщетение за пропуснати ползи, трябва да
съществува сигурност, че имуществото на ищеца би се увеличило и това не се
предполага. Посоченият тълкувателен акт е постановен във връзка с вреди
във вид на пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, но
принципните му постановки, свързани с характера на вредата и начина на
установяването й, са приложими за всички случаи на причиняване на вреди.
Ето защо, независимо дали се касае до вреди от неизпълнение на договор или
от деликт, тези вреди трябва да бъдат доказани със сигурност, тъй като
съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД предполага се само вината, не и останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Пропуснатата
полза като форма на вредата е неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора. Тъй като представлява реална, а не хипотетична вреда,
пропуснатата полза винаги трябва да се изгражда на базата на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради
това и трябва да съществува сигурност, че имуществото би се увеличило,
която в настоящия случай липсва. Както бе посочено, логическото допускане,
че определени факти и обстоятелства биха могли и да настъпят, не е
достатъчно, за да бъдат тези претенции уважени.
Поради частично несъвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи е отхвърлен
за сумата от 2813,12 лв., и вместо това посочената сума следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва от настъпването на деликта. В
останалата му част, в която искът за пропуснати ползи е отхвърлен за
разликата до общо претендираните о 19 421,63 лв., както и в частта за
неимуществените вреди, решението следва да бъде потвърдено.
Относно законната лихва: съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е.
дължи законната лихва още от деня на причиняване на вреждането. В случая
то е причинено на 20.05.2014 г. Ето защо, законната лихва върху
обезщетенията следва да бъде присъдена от тази дата, а не от исковата молба.
4
При този изход делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и след
съобразяване на своевременно заявено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, на въззивника Х. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за защитата, осъществена пред настоящата инстанция, в
размер на 120 лв., както и сумата от 58 лв. за заплатена държавна такса,
пропорционално на уважената част от иска.
На въззиваемото застрахователно АД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"
след съобразяване на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,
следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1911,15 лв.,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260639 от 22.02.2022 г., постановено по гр. дело
№ 6558/2019 г. на СГС, I-12 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Г. С. Х. срещу ЗАД "БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп" иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 2813,12 лв. от общо
претендираните 19 421,63 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, както и В ЧАСТТА, в която искането за
присъждане на законната лихва е отхвърлено за периода от настъпване на
деликта на 20.05.2014 г. до предявяването на иска на 17.05.2019 г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно АД "БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп" с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на Г. С. Х. с ЕГН- ********** със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Проф. Н. Михайлов“, № 2, ет. 3, ап. 11, чрез адв. С. П., сумата
от 2813,12 лв. като обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати
ползи, представляващи разликата между изплатеното парично обезщетение за
временна неработоспособност и неполученото трудово възнаграждение за
периода от 20.05.2014 г. до 15.11.2014 г. и за периода от 03.04.2017 г. до
03.08.2017 г. в следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 20.05.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД "БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп" с ЕИК-
*********, с адрес: гр. София, пл. „ Позитано“, № 5, да заплати на Г. С. Х.
ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Проф. Н. Михайлов“, №
2, ет. 3, ап. 11, чрез адв. П., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва
върху главниците от 40 000 лв. за неимуществените вреди, както и върху
главниците от 1013 лв. и 3416.38 лв. за имуществените вреди законната
лихва считано от 20.05.2014 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА ЗАД "БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп" с ЕИК-
*********, с адрес: гр. София, пл. „ Позитано“, № 5, да заплати на Г. С. Х.
ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Проф. Н. Михайлов“, №
5
2, ет. 3, ап. 11, чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 178 лв.,
представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. С. Х. ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Проф. Н. Михайлов“, № 2, ет. 3, ап. 11, чрез адв. С. П., да заплати на ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
пл. „Позитано“, № 5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1911,15 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред ВКС.с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6