№ 22609
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110145141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. М. срещу „Н.“ ООД и насрещна
искова молба на последното, като ищецът предявява претенции за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от
сключения между страните Договор за потребителски кредит „до ***“ №
********************* г. поради нищожност на същия поради противоречие
със закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР),
евентуално – че договорът следва да се прилага без уредената в чл. 6
неустойка в случай, че ищецът не предостави обезпечение по договора, а
първоначалният ответник предявява насрещни претенции за осъждане на
първоначалния ищец да му заплати сумата от *** лева – главница по същия
договор, ведно с обезщетение за забава за плащането от датата на подаване
на насрещния иск – 05.12.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2022 г. ищецът (за назоваване на
страните в актовете си съдът ще използва само качеството им по
първоначалния иск) сключил с ответника описания в предходния абзац
договор за кредит, по силата на който ответникът му отпуснал *** лева при
задължение на ищеца да я върне, като заплати и годишна лихва от 40,60 %,
като в договора е записан годишен процент на разходите (ГПР) 49,09 %. В чл.
4, ал. 3 от договора било уговорено задължение на ищеца да осигури
обезпечение на кредита чрез поръчители или банкова гаранция, като ако не го
направи съгласно чл. 6 от договора следвало да плати и неустойка в размер на
186,36 лева. Поддържа се, че тази неустойка е уговорена в противоречие със
закона и добрите нрави, тъй като не е ясно какво точно задължение
обезпечава, не е свързана с главния предмет на договора и цели само да го
оскъпи, като заобиколи забраните за максимален ГПР. Поради това клаузата
била нищожна, но нищожен е и целият договор, тъй като неустойката не била
включена при определяне на ГПР. Поради това се иска уважаване на исковете,
както и разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Н.“ ООД, с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа
се, че не било ясно в какво се състои порокът, който би довел до нищожност на
целия договор, като това не ставало ясно от текста на исковата молба, а освен
това не било установено, че е начислявана неустойка, което правело искът
недопустим като хипотетичен. Поддържа, че ГПР по договора е изчислен
правилно, като признава, че неустойката за неосигуряване на обезпечение не е
включена като разход за изчисляване на ГПР, тъй като се дължала само при
неизпълнение и не следвало това да се прави, и иска отхвърляне на исковете.
Възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
С отговора на исковата си молба първоначалният ответник предявява и
насрещен иск, като поддържа, че е отпуснал на ищеца кредит от *** лева,
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, но не е получил нито едно
плащане. Договорът бил с изтекла дата на падеж и се иска връщане на
дадената главница.
Първоначалният ищец е подал в срок отговор на насрещния иск, с който
признава, че дължи частично изпълнение по договора за кредит, който обаче е
нищожен и не се дължат никакви лихви и такси. Не е посочено в каква част
искът се признава.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени първоначални
искове и насрещен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр по първоначалния главен иск; чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП по евентуалния първоначален иск, и чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр – по насрещния иск, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит „до ***“ № ********************* г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца сумата от *** лева, която последният е следвало да
върне в срок от една година; че е уговорен лихвен процент от 40,60 % годишно
и в договора е посочен ГПР 49,09 %; че в чл. 6 от договора е предвидена
неустойка, ако в деня след получаване на кредита ищецът не осигури банкова
гаранция за обезпечаването му, в размер на 4 лева и 0,89 % от усвоената сума
по кредита за всеки ден, в който не е осигурено обезпечение; че тази неустойка
не е включена в разходите по кредита, от които се изчислява ГПР.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
2
останалите поискани от ищеца доказателства, тъй като същите не са относими
към предмета на спора съобразно позицията на ответника по делото.
При служебна проверка съдът констатира, че насрещната исковата
молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и
петитум – нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като поради това на
ищеца следва да се дадат указания да уточни защо предявява иска си за
сумата от *** лева като частичен, при положение, че това е цялата отпусната
за него сума по договора, и не е ясно коя е останалата част от предявеното
пред съда вземане, а за икономия делото да се насрочи за разглеждане в
открито заседание, като ако междувременно ищецът не изпълни указанията на
съда, делото ще бъде прекратено в тази част.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещна искова молба с вх. №
398313/07.12.2024 г.
УКАЗВА на основание чл. 211, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 4 ГПК
и чл. 129, ал. 2 ГПК на първоначалния ответник „Н.“ ООД да уточни с молба
с препис за насрещната страна в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото разпореждане:
1. дали претендираната сума от *** лева представлява само главницата
по кредита;
2. ако се претендира само главница по отпуснат кредит от *** лева,
какъв е интересът от предявяване на иска като частичен, доколкото
отпуснатата по кредита главница е равна на претенцията;
3. ако претендира и други суми, да посочи кои са тези суми и от кой
факт (договорка между страните) произтича задължението по тях, като
уточни размера на отделните претенции, произтичащи поотделно от всеки
твърдян отделен факт – източник на задължение.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено в частта за насрещния иск.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
ПРИЕМА на основание чл. 211 ГПК за разглеждане предявения от
първоначалния ответник НАСРЕЩЕН ИСК.
НАСРОЧВА гражданско дело 45141 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9
юни 2025 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са като първоначални обективно съединени две групи искове
– два установителни иска – главен отрицателен установителен за признаване
3
на необвързващ страните поради нищожност на договор за кредит поради
противоречие със закона – неправилно посочен реквизит – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и евентуален
положителен установителен – за установяване на съдържание на договора без
нищожните поради неравноправност клаузи за неустойка при непредоставяне
на поръчители – иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП
и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Предявен е и насрещен иск за осъждане на ответника да заплати
получената по договор за потребителски кредит главница с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, в който ГПР не е определен съгласно условията на
закона, а евентуалният иск – ако се установи уговаряне на неустойка, която
няма присъщата си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Насрещният иск ще се уважи, ако се установи сключване на договора за
кредит и предоставяне на ищеца на претендираната парична сума, като
доколкото се иска присъждане на главница съгласно чл. 23 ЗПКр
действителността на договора за кредит не е относима към уважаването на
този иск.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит „до ***“ № ********************* г., по силата на
който ответникът предоставил на ищеца сумата от *** лева, която последният
е следвало да върне в срок от една година; че е уговорен лихвен процент от
40,60 % годишно и в договора е посочен ГПР 49,09 %; че в чл. 6 от договора е
предвидена неустойка, ако в деня след получаване на кредита ищецът не
осигури банкова гаранция за обезпечаването му, в размер на 4 лева и 0,89 % от
усвоената сума по кредита за всеки ден, в който не е осигурено обезпечение;
че тази неустойка не е включена в разходите по кредита, от които се изчислява
ГПР.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: падежа на задължението по договора за кредит.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
4
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва. Да се изпрати на ищеца по
електронната поща на адвоката му и профила на адвоката в ЕПЕП, а на
ответника – по ССЕВ, като по делото се приложи разписка, потвърждаваща
получаване, от двете системи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5