Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2627
гр. Варна,05.06.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА Х.
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3316
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния
недвижим имот, представляващ реална част
с площ от 2000кв.м. от ПИ с идентификатор №*, находящ
се в село *, община *, обл.*, при граници на целия
имот: *, *, *, *, *, *. Молят за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците аргументират правен интерес от
заявените искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
По силата на нот.акт
№*, том *, н.д. №* от 07.08.1975год. на Варненски нотариус, наследодателят на
ищците С. Ж.С. е придобил следния недвижим имот, находящ
се в село *, община *, * област, а именно: дворно място с площ от 3100кв.м., от
които 500кв.м. са включени в УПИ *, а 450 кв.м. са включени в УПИ * в кв.* по
плана на селото, при граници на цялото дворно място: П. Г., н-ци
на Д. К. и от две страни улици. Дворното място е било съставено от два
поземлени имота-ПИ * и ПИ * по предходния КП на селото.
След смъртта на С. Ж.С. през 1991год. имотът
остава в съсобственост на наследниците му и се притежава от тях, както следва: И.С.Ж.-1/4,
Д. Ж.П.-1/8, Т.Ж. Т.-1/8, Т.И.А.-1/8, Й.И.А.-1/8, Н.Х.Ж.-1/8, Д.Д.С.-1/8.
Имотът винаги е бил и все още е във владение
на ищците.
Наскоро случайно разбират, че община * е
актувала като общинска собственост част от
имота им с площ от 2000кв.м. С акт за общинска собственост
№3077/03.11.2016год. община * е актувала
имота им като свой, като той е включен като част от по-голям имот с
идентификатор №* по КК на село * с обща площ от 4 174кв.м., съставляващ УПИ * в
кв.* по РП на селото. Със заповед на кмета същият този имот- идентификатор №*
по КК на селото е изнесен за продажба на публичен търг на 13.03.2017год.
Съгласно действащата кадастрална карта имота
им-бивш ПИ 42 е разделен на две части, като северната част е заснета като имот
с идентификатор №* с площ от 678кв.м. , а южната му част е заснета като част от
по-голям имот с идентификатор №*. Не е известно на ищците кога и как е направена
промяна в регулационния и кадастралния план и на какво основание община * е
актувала като свой част от имота им, но твърдят, че имотът се владее и ползва
от всички тях в цялост, включително и спорната част от него защрихован в
червено по приложената скица на имота. Твърдят, че регулационния план на селото
по отношение на УПИ * в кв.*, нито е влязъл в сила, нито е приложен. Спорната
част от имота им никога не е била прехвърляна на общината, по регулация,
отчуждавана или чрез правна сделка.
В евентуалност, ако се установи от ответника,
че процесният имот е бил придобит от ответника по
някакъв начин, заявяват, че процесният имот е
придобит от ищците в съсобственост при следните квоти: И.С.Ж.-1/4, Д. Ж.П.-1/8,
Т.Ж. Т.-1/8, Т.И.А.-1/8, Й.И.А.-1/8, Н.Х.Ж.-1/8, Д.Д.С.-1/8,
като давностното владение е упражнявано
непрекъснато през периода от 1955год. до
днес.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. С писмения отговор ответникът
изразява становище за неоснователност на иска
и моли съда да го остави без уважение.
Излага че, поземлен имот с идентификатор № *,
с площ 4 174 кв. м., ведно със сграда с идентификатор № *, със ЗП-17 кв. м. е
собственост на Община *, по силата на Акт за частна общинска собственост №
3077/03.11.2016 г. Имотът е актуван като общинска собственост въз онова на
издадени от СГКК-Варна скици, а именно: скица на поземлен имот № *-24.10.2016
г. и скица на поземлен имот№ *-24.10.2016 г.
Твърденията на ищците, че Община * е актувала
като общинска собственост част от имота им с площ от 2000 кв. м. (защрихована с
червено на приложената скица) са изцяло несъстоятелни, както и твърдението, че
съгласно действащата кадастрална карта имотът им е разделен на две части, като
северната част е заснета като имот с идентификатор № * с площ 678 кв.м., а
южната му част е заснета като част от по-голям имот с идентификатор № *. Видно
от горепосочените скици, ищците не фигурират като собственици и/или
съсобственици,както и липсва описан документ за собственост.
Видно от приложения към исковата молба
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № *, том *,
дело №*/* г. на нотариус при Варненски районен съд С. П., С. Ж.С. е признат за
собственик по давностно владение и наследство върху
недвижим имот, находящ се в с. *, а именно: дворно
място от 3100 кв. м., от които 500 кв. м. са включени в парцел *-*, заедно с
построената в него жилищна сграда и 450 кв. м. в парцел *-* в кв. * по плана на
с. *, при граници за цялото място: П. Г., наследници на Д. К. и от две страни
улици.
В нотариалния акт са индивидуализирани
единствено парцел *-*, с площ 500 кв. м. и парцел *-* с площ 450 кв. м. в кв.
12 по плана на с. *. Не става ясно признато ли е правото на собственост за
разликата от 2150 кв. м., както и къде (в кой имот) попада тя.
Видно от извадка на действащия регулационен
план на с. *, община *, одобрен със Заповед № 2421/22.04.1958 г. на Зам.
Министъра на министерството на комуналното стопанство и благоустройство, УПИ *
в кв. * по регулационния план на с. * (Поземлен имот с идентификатор № * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото) е отреден за училище.
Регулационният план на селото е от 1958 г., а нотариалният акт е от * г.
Със Заповед № 884/14.03.1983 г. по чл. 98 от
ЗТСУ е отчужден в полза на държавата част от недвижим имот, находящ
се в с. *, пл. № *, кв. * от * кв., собственост на С. Ж.С., живущ в с. *.
Предвид горното, е твърде вероятно и част от
парцел *-* в кв. * по плана на с. *, с площ 500 кв. м. да е отчужден в полза на
държавата.
С Решение № Д-3/20.10.1997 г. на Общинска
служба по земеделие и гори - с. * е възстановено правото на собственост на
наследниците на С. Ж.С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници за
имот, представляващ нива от 1.331 дка, четвърта категория, местност „*",
представляващ имот № * по картата на землището, при граници (съседи): имот № *
- нива - наследници на П. Г. С.;имот № * - населено место на Кметство *;имот № *
- нива - наследници на А. Д. Я.; имот № * - нива - наследници на С. И. С.;имот
№ * - полски път на Кметство *.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски,включително юк.възнаграждение.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищците, чрез процесуалния им представител адв. М.Г., поддържат предявения
иск и молят за постановяване на положително решение по него.
Община *, чрез процесуален представител
юрисконсулт К. Н. поддържа предприетото оспорване на иска, обективирано в
отговора на исковата молба и моли за постановяване на решение по спора, с което
искът бъде отхвърлен като неоснователен.
По
допустимостта на исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното предявяване на всички видове искове е съществуването на правен
интерес за ищеца от провеждане на избраната форма на съдебна защита, наличието
на която при установителните претенции е изрично регламентирана от
законодателя. Интересът от търсената с иска защита би могъл да бъде както пряк,
така и евентуален, но винаги следва да бъде преценяван с оглед конкретните
твърдения и очертана колизия на права между страните. В настоящата хипотеза,
съдът приема, че предявените искове са допустими и надлежно ангажират
правораздавателната му компетентност, доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба ищците излагат фактически твърдения за вписване върху имота на права с акт с акт за общинска собственост
№3077/03.11.2016год. община Аврен и упражнявана от тях фактическа власт върху
спорния имот към момента на съдебното сезиране. Фактическите твърдения на
ищците, заложени в исковата молба обосновават колизия на права, като изходът на
спора по установителните искове за собственост, би разрешил материалноправния
спор между страните досежно принадлежността към патримониума на ищците на
идеални части от спорното право върху процесния имот, с което би се постигнал и
целения от тях правен резултат в пълен обем. Последното поражда правния им
интерес от разрешаване на спора при така избраната форма на искова защита. Ето
защо, релевираните претенции се явяват допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С КНА № *, т. *, д. №*/*г. на ВН, С. Ж.С.
е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в с.*, *, представляващ дворно място от
3100кв.м., от които 500кв.м. са включени в парцел *-*,заедно с построената в него жилищна сграда и
450кв.м. в парцел *-* в кв.* по плана на село * при граници за цялото място: П.
Г.,Н-ци на Д. К. и от две страни улици.
От приетото по делото удостоверение за
наследници на С. Ж.С. , издадено от с.Бенковски, община Аврен се установява, че
С. Ж.С. е починал на 17.03.1991год. и след своята смърт е оставил за законни
наследници следните лица: Д. Е. С. – съпруга, починала на 16.06.1992год. ; Ж. С.С.-син,
починал на 10.04.1990год. и след своята смърт оставя за законни наследници
следните лица: Д.Ж.П.-дъщеря и Т.Ж. Т.-дъщеря; И.С.Ж.-син; Н. С.Д.-дъщеря,
починала на 31.01.2016год. и оставя след своята смърт за законни наследници
следните лица: Т.И.А.-син и Й.И.А.-син;Д.
С.Ж.-син, починал на 19.04.2010год. и оставя след своята смърт за законни
наследници следните лица: Н.Х.Ж.-съпруга и Д.Д.С. –
дъщеря.
Със заповед №315 от 28.02.2017год. е наредено провеждането на публичен търг с
явно наддаване за продажба на имот-частна общинска собственост, представляващ
поземлен имот с площ от 4 174кв.м., сэъставляващ
ПИ №*, ведно с построената в него сграда със ЗП-17кв.м. с предназначение-друг
вид сграда за обитаване с идентификатор №* по кадастралната карта на *, община *,
обл.*, притежаван с АчОС №*/03.11.2016год.
Към доказателствата по делото е приет
акт №* за частна общинска собственост/л.55-56/.Актът е съставен на 03.11.*год.
на основание чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС. Със същия е удостоверено, че община * на
горепосоченото правно основание е собственик на следния имот: ПИ с площ от
4 174кв.м., ведно със сграда с идентификатор * със ЗП-17кв.м. с
предназначение –друг вид сграда за обитаване.
Със заповед №884/14.03.1983год. /л.60-64/ на
основание чл.98 от ЗТСУ е отчужден част от недвижим имот, находящ
се в с*, пл.№*, кв.* от 102кв.м. собственост на С. Ж.С. на обща стойност
170.70лв. от която сума се приспадат 78лв. за 78кв.м. дворно място, отстъпвани
безвъзмездно от С. Ж.С.,прилежащи към неговия парцел *-* в кв.*.
Прието по делото е решение за
възстановяване право на собственост на наследниците на С. Ж. С. в съществуващи/възстановими/ стари реални
граници на земеделски имоти в землището на село * сред които фигурира и нива от
1.331 дка, четвърта категория, местност *, имот №* по картата на землището, при
граници: имот №* нива насл. на П. Г. С., имот №*
населено място на кметство *, имот №* нива насл. на А.
Д. Я., имот №* нива насл. на С. И. С., имот №* полски
път на кметство *.
По делото са ангажирани специални
познания, чрез заключение на ВЛ по СТЕ. От заключението на експерта се
установява следното: Описаният в НА №*, том *, дело №*/75год. в кадастралния и
регулационен план на *, общ.*, одобрен със заповед №2421/22.04.1958год. е
отразен като имот №*, записан в разписния лист на С. Ж., при граници:на
север-имот №* на Д. К., запад-имот №* на П. Г., имот №* на А. Д. и улица. При наличие
на три идентични граници, а именно: Д. К., П. Г., улица и запис в регистъра за
имот №* на името на С. Ж., експерта намира пълна идентичност между имот №* част
от който е и процесния имот и имота описан в НА №*,том
*, н.д. * от 07.08.*год.Имот с идентификатор №* в регулационния план е отреден
за училище.Частта на имот №*, попадаща в обхвата на имот №* е в размер на
1 407кв.м.Съгласно НА №*/75год. част от имота, описан в същия попада с
площ от 500кв.м. включени в парцел *-*, съответен на ПИ* и 450кв.м.включени в
парцел *-* от кв.*, съответен на ПИ * от действащата
кадастрална карта.След сканиране на кадастралния и регулационен план на село *,
община *,одобрен със заповед №2421/22.04.1958год. от зам.министър на МКСБ,
експерта изготвя комбинирана скица на която със зелен щрих е посочен имота,
описан в нот.акт, съобразно неговите граници и
съседи, описани в същия. Площта на този имот измерена аналитично е 3098кв.м.В
същият регулационен план е отразен парцел * от кв.* с площ измерена аналитично
448кв.м.На същата скица парцел * от кв.* е изчертан
със сини и червени линии и син надпис. В разписния лист към плана, парцел *-*
от кв.* е записан на Д. П. Парцел *-* с площ от 448кв.м. попада с пълната си
площ в ПИ * целият от 635кв.м. ПИ * в действащата кадастрална карта е записан
на Р. К. К. и Ю. К. К..Парцел *-* попада в ПИ * от КК с площ от 510.11кв.м.ПИ *
в действащата кадастрална карта е записан на С. Ж.С.. ПИ * от действащата
кадастрална карта е с адрес: област *, община *, село *, п.к.*,ул.*, вид собств.общинска частна,вид територия урбанизирана ,НТП за
друг обществен обект, комплекс ,площ 4174кв.м.,стар номер *, квартал *,парцел *
със заповед за одобрение на КККР №РД-18-1/10.01.2012год. на изп.директор
на АГКК. Отреждането на парцел * от кв.* за „училище“, който е идентичен на ПИ *
от действащата кадастрална карта е с регулационния план на с.*, одобрен със
заповед № 2421/22.04.1958год.от зам.министър на МКСБ.
С оглед установяване на наведените от
ищците фактически твърдения, досежно фактите, породили твърдяното право на
собственост върху имота, в хода на делото са ангажирани и гласни доказателства,
посредством разпит на свидетелите И. Д. С. и И. И. И.
От показанията на И. Д. С.-без родство и
дела със страните се установява следното: Знае имота на С. Ж. в Добри дол.
Собственика С. почива. Имотът е къща с двор напред, дълъг около два, три
декара. Сега в мястото живее сина му И., той го работи, има лозе, има люцерна.
Живее там откакто се е пенсионирал. Имота граничи отгоре с П. Г. – починал,
отдолу е на С. И., напред е блока на
стопанството и пътя за село *. Той е
ходил там още като малък и е играл с малкия му син на С. Ж. – на И. ***,
ходи си през седмицата. Не знае през годините да са продавали на някого или
някой да е вземал от мястото им. Други хора, освен наследниците на С. не са влизали
в мястото. Откакто помни той си го работи, сега И. го работи, лозе има, люцерна
има сято. Не са спорили с комшиите за мястото.
В показанията си пред съда св.И. И. И. -
без родство и дела със страните, заявява следното: Знае имота на С. Ж. в *.
Знае къщата му, имотът му е около три декара. Работил го е около 35-40 години
това място и продължават да го работят. Дядо С. почива, работи го сина му И.С..
Последно ходи там преди пет години. Имотът се работи, има сято лозе. Имотът
граничи с пътя, който идва отдолу край
нивите, единият му съсед е П. Г., който е починал, сина му А. се казва, но
продават мястото на бай П., другият съсед е С. И., който също е починал, от
другата страна е улица, която минава надолу и отива нагоре към една чешма. До
него сина му на дядо С. прави къща. Не знае имотът да е продаван или да им е
взет. Работят си имота до ден днешен. Така е чувал от наследниците, че го
работят. Когато ходих последно го вижда мястото, че се работи, лозето се
работи.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Спецификата
на предявените установителни искове в качеството им на положителни такива
обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството им на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищците
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно
установеността на активната материалноправна легитимация на ищците към момента на приключване на устните
състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно –
преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.
В разглеждания случай, ищците се позовават на констативен нот.акт №*, том *, н.д. №* от 07.08.*год. на Варненски
нотариус,съгласно който наследодателят
на ищците С. Ж.С. е придобил по давност и наследство следния недвижим имот, находящ се в село *, община *, * област, а именно: дворно
място с площ от 3100кв.м., от които 500кв.м. са включени в УПИ *-*, а 450 кв.м.
са включени в УПИ *-* в кв.* по плана на селото, при граници на цялото дворно
място: П. Г., н-ци на Д. К. и от две страни улици.
Дворното място е било съставено от два поземлени имота-ПИ * и ПИ * по
предходния КП на селото.
Действително ищците се явяват наследниците на С. Ж.С. с права като законни
наследници на наследодателя в сочените квоти. Процесният
имот обаче, представляващ реална част с площ от 2000кв.м. от ПИ с идентификатор
№*, находящ се в село *, община *, обл.*, при граници на целия имот: *, *, *, *, *, * няма
съответствие с имота по отношение на който наследодателят на ищците е снабден с
констативен нот.акт. Още при самото удостоверяване на
собствеността с нот.акт е констатирано право на
собственост върху дворно място , което в цялата си площ не е индивидуализирано
в кой имот попада. Надлежно е удостоверено правото на собственост само върху 500кв.м.
включени в УПИ *-* и 450 кв.м. включени в УПИ *-* в кв.* по плана на селото. Съгласно
заключението на ВЛ по СТЕ, описаният в нот.акт №*/*год.
в кадастралния и рег.план на село *, община *, одобрен със заповед №2421/22.04.1958год.
е отразен като имот №*, записан в разписния лист на С. Ж.. Частта на имот №*,
попадаща в обхвата на имот №* е в размер на 1 407кв.м. и тази площ е различна от констатираната с нот.акт площ от 500кв.м. Съгласно заключението на ВЛ,
частта от имота, описана в НА №*/*год. с площ от 500кв.м., включени в парцел *-*,
попада в ПИ *, а не в процесния *.По отношение на
другата част, спрямо която е съставен НА
№*/*год., също не се установи в хода на производството по делото, че попада в процесния имот №*. Видно от заключението на ВЛ по СТЕ, тази
част, описана в нот.акт №*/*год., като 450кв.м.
включени в парцел *-* от кв.* е съответна на ПИ * по действащата кадастрална карта,
а не на имот №*.Така описаният в нот.акт имот като
450кв.м. включени в парцел *-* от кв.* по разписен лист се води на лице,
различно от наследодателя на ищците и имотът в който попада по кадастрална
карта е на различно лице и различен от процесния
.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че ищците не установиха,
наследодателят им да е придобил по силата на нот.акт
№*, том *, н.д. №* от 07.08.19*год. на Варненски нотариус правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ
реална част с площ от 2000кв.м. от ПИ с идентификатор №*, находящ се в село *, община *, обл.Варна,
при граници на целия имот: *, *, *, *, *, *.Ето защо и ищците нямат права по
наследство в претендираните квоти.
С оглед обстоятелството, че ищците не установиха права по отношение на процесния имот, въз основа на нот.акт
№*, том *, н.д. №* от 07.08.*год. на Варненски нотариус,съдът дължи произнасяне
по отношение на заявеното в условия на евентуалност придобивно
основание.Заявеното в условията на евентуалност придобивно
основание е оригинерно, изтекла в полза на ищците придобивна давност, при следните квоти: И.С.Ж.-1/4, Д. Ж.П.-1/8,
Т.Ж. Т.-1/8, Т.И.А.-1/8, Й.И.А.-1/8, Н.Х.Ж.-1/8, Д.Д.С.-1/8,
с твърдения за упражнявано давностното владение,непрекъснато през периода от 1955год. до днес.
Придобивната давност е способ за
придобиване право на собственост посредством фактическото упражняване
съдържанието на тези права през период от време, определен от закона. Сам по
себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване
по давност на имота. Съгласно нормата
на чл. 68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено
следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо
който го свои. По делото не са наведени твърдения от страна на ищците спрямо
кое лице са своили имота. Въпросът относно принадлежността на правото на
собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищците е
релевантен за разглеждания спор, като в тяхна тежест е да установят, че имота е
бил частна собственост, а съответно и възможен обект на придобивна давност, към
момента на установеното владение. При наведени твърдения, че имота не е
държавен, респ. общински, следва да ангажират доказателства, че е принадлежал
на друг субект на правото – физическо или юридическо лице. Доказателства в този
смисъл не са ангажирани по делото. Съобразно действащата към 1951г. разпоредба
на чл. 6 от ЗС /Обн. Изв. бр. 92/1951г./ държавна собственост са имоти, които нямат
друг собственик. При това положение и при липса на фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, че са своили
имота спрямо физически лица, следва, че ищците са своили
имота спрямо Държавата. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към 1952г., действала
до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респ. общинска собственост. Следователно за периода от 1955г. до 1996г. давност
в полза на ищците не може да тече. От 01.06.1996г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда – 10.03.2017год. не е изтекъл изискуемия 10 годишен
период от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на
ЗС (ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. Бр. 105/2006г.; изм. Бр.
113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. Бр. 109/2008г., в сила от
31.12.2008год., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011г., изм. - ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.)
е наложен мораториум и давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Освен горното за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ищците не доказаха в хода на производството по делото да са
осъществявали владението съвместно в претендираните
квоти. От гласните доказателства по делото се установява, че владение върху
имота е осъществено от наследодателя на страните, а след
неговата смърт само от синът му И.С..
Изложените съображения по същество на спора,
обуславят извод за непринадлежността на правото на собственост върху процесния
имот на ищците на твърдяните основания-ищците, не са
придобили собствеността върху спорните идеални части от имота на основание наследство
от С. Ж.С. и нот.акт №*, том *, н.д. №* от 07.08.*год.
на Варненски нотариус и придобивна давност при заявените
й параметри.
Ответникът
е релевирал искане за присъждане на разноски,
представляващи юк.възнаграждение. С оглед сложността
на делото от фактическа и правна страна,участието на ответника в съдебните
заседания, проведени по делото, съдът определя юк.възнаграждение
в размер от 150лв.Така определеното възнаграждение съдът присъжда на
ответника,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Ж., ЕГН:**********,Д. Ж. П.,
ЕГН:**********,
Т.
Ж. Т., ЕГН:**********, Т. И. А.,
ЕГН:**********,Й.И.А.,ЕГН:**********,Н.Х.Ж.,ЕГН:**********
и Д.Д.С., ЕГН: **********, всички действащи чрез адв.М.Г. от ВАК със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г. ***,Булстат:*
с административен адрес: село * *,обл.*, ул.* №* искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот,
представляващ реална част с площ от
2000кв.м. от ПИ с идентификатор №*, находящ се в село
*, община *, обл.Варна, при граници на целия имот: *,
*, *, *, *, *, при следните квоти: И.С.Ж.-1/4, Д. Ж.П.-1/8, Т.Ж. Т.-1/8, Т.И.А.-1/8,
Й.И.А.-1/8, Н.Х.Ж.-1/8, Д.Д.С.-1/8, основани на
твърдения за придобито от тях право на собственост върху имота по наследство от С. Ж.С. и нот.акт №*, том *, н.д. №* от 07.08.*год. на Варненски
нотариус, и придобивна давност, при упражнявана непрекъсната съвместна и несмущавана фактическа
власт върху имота, с намерение за своене в периода от 1955г. до настоящия момент,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.С.Ж.,
ЕГН:**********,Д. Ж. П., ЕГН:**********,Т. Ж. Т.,
ЕГН:**********, Т. И. А.,ЕГН:**********,Й.И.А.,ЕГН:**********, Н. Х. Ж.,
ЕГН:**********
и Д.Д.С., ЕГН: **********, всички действащи чрез адв.М.Г. от ВАК със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община
*,Булстат:* с административен адрес: село * *,обл.*,
ул.*, сумата от 150лв.,представляваща
юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: