ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11043
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330112850 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № *** г. по описа на съда, с
която е предявен иск по чл. 439 ГПК от К. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„***“ № **, вх. *, ат. *, ап. *, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6, за признаване за установено, че ищецът не дължи поради изтекла
погасителна давност следните суми: 776.05 лева – главница, 671.61 лева - лихва за
периода от 28.01.2014 г. до 08.08.2022 г., 868.24 лева - неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 132.89 лева - присъдени разноски, 100 лева -
разноски по изпълнителното дело и 554.38 лева с ДДС - съставляваща такси по
Тарифата към ЗЧСИ, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. въз основа
на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, ***
гр.с., за събирането на които е образувано изп.дело № ***г. по описа на ***, рег. №
***.
В исковата молба се излагат съображение, че на дата *** г. бил издаден
изпълнителен лист в полза на **** срещу ищцата К. въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №*** г. на ПРС, ХVІІІ гр.с. и за
вземания по Договор за кредит от *** г. Твърди се, че за събиране на сумите по листа е
образувано изп.дело № ***г. по описа на ***, рег. № *** по инициатива на взискателя
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. Последният се легитимирал като цесионер на *** ЕАД, респ.
титуляр на вземането по листа. Посочва се още, че ищцата – длъжник по
изпълнителното дело, била подала молба до съд. изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като същото било образувано след изтичането на
петгодишния срок на погасителната давност. Молбата била оставена без уважение,
1
като на К. К. била връчена покана за доброволно изпълнение от съд. изпълнител за
заплащане на настоящите процесни суми. В депозираната пред съда искова молба с вх.
№ *** г. се развиват съображение, че погасителната давност относно вземането по
изпълнителния лист от *** г. била изтекла още преди образуване на изпълнителното
дело на 17.09.2020 г, поради което принудителното им събиране било
незаконосъобразно. Предвид изложеното моли за уважаване на иска.
С уточняваща молба от 10.10.2022 г. се поддържа изложеното в исковата молба
и се посочва, че Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на
ПРС, *** гр.с. била връчена на К. К. на дата *** г. и е влезнала в сила на 12.09.2022 г.,
с което санирала с обратна сила издаването на изпълнителния лист. Конкретизира се и
процесното вземане по пера.
Като разгледа материалите по делото и взе предвид изложеното от ищцата в
депозираната искова молба и в уточняващата й молба от 10.10.2022 г., съдът намира, че
предявеният иск по чл. 439 ГПК е недопустим.
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изискването
искът по чл. 439 ГПК да се основава само на посочените в разпоредбата факти и
обстоятелства е такова във връзка с допустимостта на иска. В случай, че длъжникът е
пропуснал да релевира своите възражения, вкл. и за изтекла погасителна давност, в
законоустановените за това срокове, то той губи възможността да стори това на по-
късен етап, вкл. и с иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК пък годно изпълнително основание е и влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение. До влизането в сила на заповедта за изпълнение
длъжникът в заповедното производство може да се защити срещу издадената срещу
него заповед за изпълнение като подаде възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Неподаването
на възражение създава стабилитет на издадената заповед за изпълнение и с влизането в
сила на същата се преклудират всички факти и възражения на длъжника, настъпили
преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да
оспорва вземането. След този момент той е длъжен да се изтъква само непреклудирани
факти, настъпили след изтичане на срока за възражение (в този смисъл Определение
№956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО и Определение №214 от
15.05.2018 г. по ч.гр.д. №1528/2018 г., на ВКС, IV ГО).
По настоящото дело се твърди процесната Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., да е влязла в сила на дата
12.09.2022 г., когато е изтекъл срокът за възражение на длъжника К. К. и без
последната да е възразила срещу заповедта по реда на чл. 414 ГПК. Следователно
настоящият иск по чл. 439 ГПК се явява предявен преди влизането в сила за
2
изпълнителното основание - исковата молба е от дата *** г., а заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила на 12.09.2022 г.
В конкретния случай ищцата не навежда твърдения за факти и обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на 12.09.2022г. Напротив,
излага твърдения за изтекла погасителна давност за вземането преди този момент – още
към 17.09.2020 г. Последното обосновава правният извод, че предявеният от Калин К.
иск е недопустим.
Според константната практика на ВКС, обективирана във вече посоченото
Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о., както и в
Определение № 501 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4150/2015 г., III г. о.,
Решение № 6/21.01.2016 по дело № 1562/2015 на ВКС, ТК, I т. о. и др., на
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Новите факти
следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на
чл. 416 ГПК, като неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Предвиденият специален способ
за защита на длъжника по реда на чл. 439 ГПК след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е недопустим в случай, че се основава на съображения, твърдения и факти,
които ищецът е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.
В процесната хипотеза ищцата К. е могла да релевира възражението си за
давност в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, изтекъл на дата 12.09.2022 г., на която дата и
заповедта се стабилизира. Вместо това тя, уповавайки се на обстоятелства (изтичането
на давностен срок на 17.09.2020г.), настъпили преди влизането в сила на заповедта за
изпълнение, предявява настоящия иск по чл. 439 ГПК на дата 05.09.2022 г., т.е. в срока
за възражение. Следователно предявеният иск по реда чл. 439 ГП се явява недопустим.
С оглед тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице
предпоставките за предявяване на иск по чл. 439 ГПК, доколкото ищцата не се
позовава на новонастъпил факт след влизане в сила за заповедта за изпълнение.
Допълнително следва да се посочи, че процесният иск по чл. 439 ГПК е
недопустим и на самостоятелно основание в частта, в която се иска признаване за
установено, че ищцата не дължи сумите от 100 лева - разноски по изпълнителното дело
и от 554,38 лева с ДДС - съставляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ. Посочените суми
не са включени в заповедта за изпълнение, нито в изпълнителния лист, поради което и
не може да са предмет на специалния установителен иск по чл. 439 ГПК.
Задължението на длъжника за заплащане на разноски и таксите по изпълнително дело
зависи от дължимостта и изпълнимостта на самото вземане, което се събира от съд.
изпълнител. Оспорването на конкретния размер на тези суми пък става по реда на чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК.
3
Предвид изложеното, производството по делото като процесуално недопустимо
следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № *** г. по описа на съда, с която е предявен иск по
чл. 439 ГПК от К. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, вх. *, ат. *, ап.
*, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4-6.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12850 по описа за 2022 г.
на Районен съд- Пловдив, VI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4