РЕШЕНИЕ
№ 6856
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110123469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по установителни искове, предявени от „Т.
С.“ ЕАД срещу Т. Р. Г. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 007,69 лв. (хиляда и седем лева и 69
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.01.2024 г. в
размер на 177,43 лв (сто седемдесет и седем лева и 43 стотинки), за които
суми е издадена заповед № 4173 за изпълнение на пърично задължение по чл.
410 ГПК от 01.02.2024 г. по ч.гр.д. 4188/2024 г.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за гореописания топлоснабден имот – апартамент № **,
находящ се в гр. С., ЖК.Л., бл. **, вх. *, ет. *, аб.№ ******, за посочения по-
горе период. Сочи се, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и
1
обезщетение за забавено плащане. Твърди се, че за сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т. С.”
ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Във
възражението по чл. 414 ГПК, подадено в заповедното производство, навежда
възражение, че по силата на споразумение, сключено с Г. Р.а Г.а, единствено с
Г.а съществувало облигационно отношение по повод доставка на ТЕ в
описания в исковата молба имот.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 23.01.2024 г. "Т. С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Р.а Г.а и Т. Р. Г. за
сумите, както следва:
Г. Р.А Г.А: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, аб.№ ******, от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 007,70 BGN
(хиляда и седем лева и 70 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
23.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 15.01.2024 г. в размер на 177,42 BGN (сто седемдесет и седем
лева и 42 стотинки);
Т. Р. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, аб.№ ******, от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 007,69 BGN
(хиляда и седем лева и 69 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
23.01.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 15.01.2024 г. в размер на 177,43 BGN (сто седемдесет и седем
лева и 43 стотинки)
С разпореждане от 01.02.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение като е присъдил процесните суми, както разноски.
Заповедта е връчена на длъжника Т. Р. Г., който е подал възражение по
чл. 414 ГПК в срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
че през процесния период ответникът е собственик на ½ ид.ч. от
описания в исковата молба имот;
че от м. септември 2018 г. титуляр на партидата с аб.№ ****** при ищеца
е Г. Г.а;
че през процесния период и за процесния имот от ищеца е доставена
топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната
стойност, посочени в исковата молба.
По делото е приета Заповед № РД **-***/06.06.1985 г. /л. 87/, с която на
Р. Т. Г. е прехвърлена собствеността върху апартамент № **, на трети етаж, вх.
Б от блок 12-17, ул. 102, ж.к. „Л. *“.
2
По делото е прието удостоверение за наследници на Р. Т. Г. от 27.07.2018
г. /л. 13/, от което се установява, че Р. Т. Г. е починал на 22.06.2011 г., като е
оставил следните наследници по закон: Т. Р. Г. /син/ и Г. Р.а Г.а /дъщеря/.
Прието е заявление от 03.09.2018 г. от Т. Р. Г. /л. 14/, с което Г.
информира ищцовото дружество, че между него и сестра му – Г. Р.а Г.а е
постигнато споразумение Г.а да ползва имот – апартамент № **, находящ се в
гр. С., ж.к. „Л. *", бл. **, вх. *. Иска се партида да бъде открита на името на
Г.а.
Към заявлението от 03.09.2018 г. е приложен и е приет по делото
споразумителен протокол от 09.08.2018 г. /л. 15/, сключен между Т. Р. Г. и Г. Р.а
Г.а, с нотариална заверка на подписите. По силата на инкорпорираното
споразумение страните като съсобственици на недвижим имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ап. **, ет. * се съгласяват Г. Р.а Г.а да прехвърли
на нейно име партидите на гореописания имот за ток към „Ч. Е. Б.“ АД, за
вода към „С. в.“ АД и за топлинна енергия към „Т. С.“ ЕАД.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици от 01.10.2013 г. /л. 22/ на адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, на
което е взето решение да се сключи договор със "Б." ООД за извършване на
услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да
сключат договор от името на етажната собственост. В приложение към
протокола е представен списък на собствениците.
Приет е и договор № 107/13.11.2017 г. /л. 24/, сключен между "Т. С."
ЕАД – възложител и „Б. Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № **-***/10.08.2007 г.,
срещу насрещно задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От третото лице – помагач „Д.“ ООД са представени /л. 49-72/
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период за аб. № ******.
Видно от справките всички те са за титуляр-потребител Г. Р.а Г.а.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
3
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Спорно е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
4
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 63 от приложимите за
процесния период Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., е предвидено, че (1) При
смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са
длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. (2) В случаите по ал. 1, Продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило
собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение
между наследниците, Продавачът открива партида на всички наследници,
отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници.
Настоящият състав на съда приема, че по делото се установява, че
между наследниците на починалия клиент – физическо лице Р. Т. Г. е
постигнато писмено споразумение за промяна на партидата на името на
единия от двамата наследници – Г. Р.а Г.а.
Ищцовото дружество е било информирано за споразумението, което е
видно от обстоятелството, че препис от споразумението е представен с
исковата молба. При това положение продавачът е следвало да открие партида
за имота единствено на името на Г. Р.а Г.а, която да отговаря за задълженията
за топлинна енергия.
Всъщност, видно от представените от третото лице-помагач
индивидуални справки титуляр на партидата за посочения в исковата молба
имот през процесния период е единствено Г. Р.а Г.а.
Във връзка с горното следва да се подчертае, че с доклада на делото,
неоспорен от страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че че от м. септември 2018 г. титуляр на партидата с аб.№ ******
при ищеца е Г. Г.а.
Действително, от страна на Г.а не е депозирано пред ищцовото
дружество заявление-декларация за промяна на партида, но такова не е и
5
необходимо, в случай, че до знание на топлофикационното дружество е
сведено постигнатото писмено споразумение за промяна на партидата, тъй
като с това е изпълнено условието, предвидено в чл. 63, ал. 2, изр. 1 ОУ. В чл.
63, ал. 2 ОУ не е предвидено кой от наследниците следва да уведоми
дружеството за постигнатото споразумение, като нормата поставя акцент
върху свеждането на информацията за постигнатото споразумение до знание
на дружеството.
Следва да се обърне внимание, че съгласно Чл. 62., ал. 1 ОУ клиент,
който напуска семейното жилище по силата на официален документ, издаден
от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено Продавача, в срока по чл.
12, т.11, като подаде заявление за промяна на партидата. Това означава, че
заявление за промяна на партидата може да се подаде не само от лице, което
ползва топлоснабден имот, но и от лице, което освобождава/напуска такъв
имот. По аналогия, настоящият състав намира, че заявление за промяна на
партида може да се подаде и от неползващия имота сънаследник, който
представя на дружеството препис от писмено споразумение по чл. 63, ал. 2 ОУ.
Внимателният преглед на ОУ разкрива, че единствено в хипотезите на
промяна на собствеността или на правото на ползване /чл. 61/ и промяна на
наемното правоотношение /чл.64, ал. 2/ се изисква новият и предишният
титуляр на вещно право, респективно новият и предишният наемател да
подадат заявления за промяна на партида. По аргумент на противното, в
останалите хипотези, за които не е изрично предвидено, смяна на партида
може да бъди поискана, както от ползващото имота лице, така и от
неползващото имота лице, което представи доказателство, че напуска
семейното жилище /чл. 62/, или че друг сънаследник ползва имота при
постигнато споразумение за титулярство на партидата /чл. 63/.
По изложените мотиви настоящия състав стига до извод, че през
процесния период между ищцовото дружество и ответника не е съществувало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия,
поради което исковите претенции се явяват недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът,
но той не претендира заплащането на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
С., УЛ. „Я.“ ** *, срещу Т. Р. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл.
**, вх. *, ет. *, ап.**, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 007,69 BGN (хиляда и седем лева и
69 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.01.2024 г. в
6
размер на 177,43 BGN (сто седемдесет и седем лева и 43 стотинки), за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2024 г. по ч.
гр. д. № 4188/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********,
като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7