Мотиви към
решение № 1029, постановено на 28.05.2019 г. по
НАХД № 2046 по
описа на Районен съд - Варна за 2019 г.
Производството
по НАХД № 2046 по описа на Районен съд - Варна за 2019
г. е образувано във връзка с внесено в Районен съд - Варна мотивирано
постановление на Районна прокуратура - Варна, с което на основание чл. 375 от НПК е направено предложение обв. Г.Л.Я. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба по реда на чл. 78а от НК за това, че на
19.04.2019 г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества – хероин с нетно тегло 0,34 грама, със съдържание на
активен компонент диацетилморфин 25,1 %,
на стойност 22,10 лв. и марихуана с нетно тегло 0,25 грама, със съдържане на
активен компонент тетрахидроканабинол
6,15 %,
на стойност 1,50 лв., всичко на обща стойност 23,60 лв., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание представител на Районна прокуратура - Варна не се явява.
Адв. Красимир Балтанов,
защитник на обв. Г.Я., намира, че деянието е с
незначителната степен на обществена опасност. Излага аргументи в подкрепа на
изложената теза.
От своя страна обв.
Г.Я. в хода на съдебното следствие не дава обяснения. Заявява, че се признава
за виновен и съжалява за извършеното. В последната си дума моли за прекратяване
на наказателното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Г.Л.Я. е роден на *** ***,
с адрес в гр. Варна, ж.к. „Младост“, № 131, вх.7, ет.7, ап.143. Същият е
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Обв. Г.Я.
живее и работи в чужбина от няколко години. Съседите му го познават като добър
и възпитан мъж, който не е нарушавал правилата за вътрешен ред във входа, в
който живее. Срещу обв. Я. няма подавани сигнали от
живеещи за нарушения на обществения ред.
На
19.04.2019 г. около обяд обв. Я. срещнал свой познат
– св. С. в района на Кооперативен пазар - гр. Варна.
Обв. Я. споделил, че употребява
наркотици и попитал св. С. от къде може да си вземе спринцовка. Двамата отишли
до близката аптека, купили спринцовки и се отправили към района на старата ж.п.
гара.
Около
13,40 часа на същата дата св. М.И. и св. М.н М. (полицейски служители в 03 РУ –
Варна) извършвали обход на района и забелязали обв. Я.
и св. С. да пресичат ул. „Девня“.
Полицейските
служители наблюдавали обв. Я. и св. С., които пресекли
и железопътните релси и навлезли в храсталаци в близост до ж.п. линията.
Свидетелите И. и М. слезли от служебния автомобил,
за да извършат проверка на лицата, като тръгнали пеша след тях.Полицейските
служители забелязали как обв. Я. и св. С. изваждат
спринцовки.
В
момента, в който контролните органи доближили
обв. Я. и св. С., последните изхвърлили по
едно найлоново пликче.
Обв. Я. и св. С. обяснили на св. И.и
св. М. че в пликчетата има хероин, като обв. Я.
признал, че в джоба на якето си имал и марихуана.
С
протокол за доброволно предаване обв. Я. предал на
св. И. 1 брой полиетиленово пакетче, съдържащо зелена
тревиста субстанция и 1 бр. полиетиленово пликче,
съдържащо кафяво прахообразно вещество.
В
хода на образуваното по случая бързо производство била назначена и изготвена
физико – химическа експертиза № 294 от 23.04.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР – Варна,
от която се установява, че кафявото на цвят прахообразно вещество, съдържащо се
в 1 брой прозрачно, полиетиленово пликче, завързано с
възел в единия край, предадено на 19.04.2019 г. с протокол за доброволно
предаване от обв. Я., представлява хероин с технологични
примеси, с нетно тегло 0,34 грама, като
съдържанието на активен, наркотично действащ компонент – деацетилморфин
в изследвания хероин е 25,1 %. От същата експертиза се установява, че сухата,
зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 брой прозрачно, самозалепващо
се пликче, предадена на 19.04.2019 г. с протокол за доброволно предаване от обв. Я., представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана (индийски коноп, канабис),
с нетно тегло на растителната маса 0,25 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол в марихуаната 6,15 %.
Съгласно приложение № 2 към член
единствен от постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн.
в ДВ бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. с бр. 14 от 18.02.2000 г.) на МС стойността
на хероин с нетно тегло 0,34 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 25,1 %, е 22,10 лв., а
стойността на марихуана с нетно тегло 0,25 грама, със съдържане на активен
компонент тетрахидроканабинол
6,15 %,
е 1,50 лв.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза по делото се установява, че обв. Г.Л.Я. употребява
наркотични вещества (марихуана и хероин) от ученическите години. Същият не страда
от психично заболяване, но са налице психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. При обв. Я. е налице синдром на зависимост към хероин и вредна
употреба на канабиноиди. Вещото лице достига до извод,
че към момента на извършване на деянието на 19.04.2019 г. обв.
Я. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съгласно заключението психическото и физическото
състояние на обв. Я. му позволява да възприема
правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
към настоящия момент. От заключението се установява, че обв.
Я. може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава
сам.
По
отношение на доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите М. Д. М., М. В. И. и П. С. С., дадени по
досъдебното производство; назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство физикохимична експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза;
писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен
протокол, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
характеристична справка от мл. експерт Г. ***, справка за съдимост и бюлетин за
съдимост.
Фактът на държането на наркотични
вещества на процесната дата и място от страна на обв. Г.Я. се установява на първо място от показанията на
св. Симеонов. Същият последователно и в необходимата пълнота излага всички
относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно че на
инкриминираната дата заедно с обв. Я. са отишли в района
на старата ж.п. гара, като когато извадили спринцовки и пакетчета с хероин,
дошли полицейски служители, на които казали, че ще предадат доброволно
наркотичните вещества, включително намиращата се в обв.
Я. марихуана. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С., тъй като същите не
съдържат съществени вътрешни противоречия от една страна, а от друга страна се
подкрепят от показанията на свидетелите М. В. И. и М. Д. М., които са
наблюдавали обв. Я. и св. С., а впоследствие са им
извършили проверка и установили наличието на процесните
наркотични вещества. И тримата свидетели възпроизвеждат описаните обстоятелства
в идентична хронологична последователност, взаимно се допълват и са житейски
достоверни. Освен това същите се подкрепят и допълват и от представените по
делото писмено доказателства и по-конкретно протокол за доброволно предаване, а
и от веществените доказателства по делото и експертизите.
Обстоятелството, че св. С. не е
познавал свидетелите М.И. и М. М., а съпоставени показанията им са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, изясняват във възможната пълнота
фактическата обстановка по делото и по категоричен начин, мотивираха съда да ги
възприеме за достоверни, респективно да възприеме горната фактическа
обстановка.
Наркотичните вещества са били приобщени
по делото като веществени доказателства посредством предаването им на водещия
разследването и са били обект на експертиза, безспорно установила, че се касае
за високорискови наркотични вещества – хероин и марихуана.
Съдът приема заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство физико-химична и
съдебно-психиатрична експертизи като пълни, ясни и обосновани.
Съдът кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
От
правна страна:
Съдът прие при изложената фактическа
обстановка, че от обективна и субективна страна Г.Л.Я. не е осъществил състава
на престъплението по чл.354а, ал. 5 вр ал. 3, т. 1 НК.
Действително на 19.04.2019 г. в гр.
Варна обв. Г.Я. без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества, както следва: хероин с нетно тегло 0,34
грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин
25,1 %,
на стойност 22,10 лв. и марихуана с нетно тегло 0,25 грама, със съдържане на
активен компонент тетрахидроканабинол 6,15 %,
на стойност 1,50 лв.
Хероинът и конопът (марихуаната) имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда и
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена във вр. с
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което
макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления,
поради своята малозначителност не е обществено опасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съдът отчете, че обществената опасност
на престъпното деяние отразява неговото обективно противоречие с интересите на
обществото и неговото развитие, с установените в страната обществени отношения
от всякакъв вид в тяхната съвкупност. Разпоредбата на чл. 10 НК отразява това
обективно противоречие, като посочва и основните негови проявни
форми - деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или
други интереси, защитени от правото.
Не всяко общественоопасно деяние обаче
е престъпление, а само това, което съдържа това обективно качество, съобразно
критериите на чл. 9, ал. 1 НК и по аргумент за противното от разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НК.
Характера на обществената опасност се
определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците и степента на засягане на обекта в качествено и
количествено отношение.
Степента на обществената опасност се
определя от стойността на предмета, последиците от деянието, характерът на
действието или бездействието, начините и средствата, използвани от дееца за
осъществяване на деянието, условията на време, място и обстановка, при които е
осъществено конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението,
особеностите на субективната страна на престъплението.
Степента на обществена опасност подлежи
на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
При преценка на обществената опасност
на конкретното деяние и конкретния деец, съдът отечете следните обстоятелства:
1) пренебрежимо
малкото количество наркотично вещество, което е държал обв.
Я. - 0,34 грама хероин и 0,25 грама марихуана; 2) ниската обща стойност на
наркотичните вещества – общо 23,60 лв.; 3) ниското съдържание на активен наркотично действащ
компонент – при хероина съдържанието на активен компонент диацетилморфин
е 25,1 %, а при марихуаната съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол е 6,15 %; 4) чистото съдебно минало на обв. Г.Я., доколкото същият е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал.1, т. 2 НК за
осъждането му през 2006 г.; 5)
незабавно оказаното съдействие на органите на реда, изразяващо се в
уведомяването им от обв. Я. за наличието на
наркотични вещества в него и демонстрираното намерение веднага да ги предаде
доброволно, както и последващото им доброволно
предаване на полицейските органи; 6) доброто процесуално поведение, което доведе до
приключване на цялото наказателно производство за по-малко от 2 месеца; 7) изразеното съжаление за
стореното;
8) признаване на вината; 9)
добрите характеристични данни по местоживеене, доколкото съседите на обв. Я. го описват като добър и възпитан мъж, който не е
нарушавал правилата за вътрешен ред във входа, в който живее; 10) сравнително младата и
трудоспособна възраст на обвиняемия Я., в която същият все още формира ценности
и изгражда характер;
11) наличието на
синдром на зависимост към хероин и вредна употреба на канабиноиди,
които наред с възможността за
безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества в Република България,
надделяват при вземането на решение за снабдяване и употреба на наркотични
вещества, т.е. при обв. Я. липсват задръжки за
извършване на деянието, каквито обикновено са налице при хората, които не
страдат от посочените психични разстройства; 12) обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били предназначени за
лична употреба.
Следва
да се посочи още, че реализирането на наказателната, съответно реализирането на
административнонаказателната отговорност не е самоцел на закона, тъй като
справедливо е предвидена възможност за оценка на обществената опасност на
конкретното деяние през призмата на неговата малозначителност
и предоставянето на възможност на конкретното лице да се поправи и превъзпита.
Реализирането на наказателната репресия
в случай като този би означавало да не се даде възможност на един човек
в млада възраст да се развива без обременености в
житейския си път и да се развива като пълноценен член на обществото ни, като в
същото време не са предприети адекватни мерки за преследване на тези негови
членове, които разпространяват наркотичните вещества на младежите.
Настоящият съдебен състав намира, че по
изложените по-горе съображения, въпреки, че с деянието е реализирана обществена
опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне
обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие
то качеството на престъпление, т.е. е налице са критериите на втората хипотеза
на чл. 9, ал. 2 НК.
В този смисъл са и Решение № 870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., Решение № 557 от
13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., Решение № 414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 429/2009 г.,
ІІ н.о., Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II
н.о., Решение № 148 от 18.06.2013г. на ВКС по н.д. 370/13г., I н. о., Решение № 382 от 28.11.2014 г.
на ВКС по н. д. № 1107/2014 г., II н. о.,
Решение № 68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2000/2014 г., II н. о.,
и много др).
Същото
разбиране е застъпено и в мотивите на ВОС към решения по ВНАХД №1620/2015г.,
ВНАХД 365/2016г., ВНОХД №639/2016г., ВНАХД №873/2016г., ВНАХД 333/2016г., ВНАХД
№913/2016г., ВНАХД № 231/118г. ВНАХД № 468/18г.; ВНАХД № 777/2018 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени,
че деянието, извършено от обв. Г.Я., не съставлява
престъпление по смисъла на чл. 354 а, ал.5 вр.ал.3, т.1 НК, тъй като е с явно
незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради
което на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение,
признавайки го за невинен.
За
разноските:
На основание чл.190, ал.1 от НПК поради оправдаването на обв. Я. по внесеното в съда обвинение направените до
момента по делото разноски в размер на 218,07 лв. остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: