Присъда по дело №982/2023 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 14
Дата: 23 февруари 2024 г. (в сила от 10 март 2024 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова Ставрева
Дело: 20234210200982
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Габрово, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова Ставрева
СъдебниВалентина Ив. Мутафова

заседатели:Мариана Бл. Владова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
и прокурора Л. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Ставрева Наказателно
дело от общ характер № 20234210200982 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Г. С., родена на 16.08.1994г. в гр. Габрово, живуща в гр.
Габрово, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работеща,
ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че през периода 13.05.2023г. – 15.05.2023г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление /на няколко пъти/, като длъжностно
лице – ръководител смяна в „Пепко България” ЕООД с място на работа магазин „Пепко” на
бул. „Априлов” № 40, присвоила чужди движими вещи, собственост на „Пепко
България”ЕООД – пари в размер на 11 000 лева, връчени в това й качество и поверени й да
ги пази и управлява, и с това е осъществила престъпление, поради което и на основание чл.
201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г. С., със снета самоличност да заплати направените по
делото разноски в размер на 288,83 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189
ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 бр. СД, след влизане в сила на присъдата следва да
остане към делото.
1
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Габровски окръжен съд в 15 –
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: срещу подсъдимата Д. Г. С. от гр. Габрово е предявено обвинение по чл. 201 ал.1
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитана в хода на досъдебното производство подсъдимата признава вината си, дава
обяснения.
По искане на подсъдимата Д. С. и нейния защитник, делото бе разгледано по реда на
глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като съобразно
разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимата С., призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се събират доказателства
относно тези факти.
Въз основа самопризнанието на подсъдимата Д. С., съпоставено с показанията на
свидетелите Павел Венелинов И. и Т. Д. Т., заключението на видео-техническата
експертиза, както и останалите писмени материали съдържащи се в ДП № 264 ЗМ 93/2023г.
по описа на ОДМВР Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи
значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: копие от инвентаризация с
липси, допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 1590/2022г., допълнително
споразумение от 30.12.2022г. към трудов договор № 1590/2022г., допълнително длъжностна
характеристика за длъжност специалист с контролни функции, търговия/ръководител смяна,
трудов договор № 1590/22г., протокол за доброволно предаване от 06.10.2023г. ведно със
справка за предаване на пари към банка от 09.05.2023г., дневни финансови отчети за периода
09.05.2023г. до 16.05.2023г., справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
С трудов договор № 1590 от 28.03.2022г. подсъдимата Д. С. е назначена на длъжност
„касиер” в „Пепко България” ЕООД, с място на работа – магазин „Пепко” 210030, находящ
се в МОЛ-Габрово на бул. „Априлов” № 40.
С допълнително споразумение от 29.07.2022г. подсъдимата е назначена на длъжност
„ръководител смяна”. Съгласно длъжностната характеристика, като ръководител смяна и
фактически поверените й функиции, подсъдимата С. организирала целия работен процес в
отсъствието на управителя на магазина, организирала и контролирала работата на екипа,
следяла за спазване на правилата за безопасност и здраве, осъществявала кореспонденция с
ръководството на дружеството, грижила се за опазване на имуществото в магазина,
отговаряла за касата и касовата наличност, отчитала касата съвместно с всеки касиер след
приключване на смяната, отчитала всички платежни средства / пари в брой, платени с карти
и др./, предавала пари към банката, извършвала инвентаризация на сейфа, изпълнявала
дейности по предаването на касовата наличност на инкасо-автомобил веднъж седмично.
Практически подсъдимата изпълнявала всички ръководни функции на управителя на
магазина в негово отсъствие, включително и такива, свързани с пазене и управление на
имуществото на магазина. След като била назначена на тази ръководна длъжност на
подсъдимата С. бил предаден ключ от касата в магазина, в която се съхранявали парите от
седмичния оборот от извършените продажби на стоки в магазина.
Веднъж седмично, натрупаните пари от дневните обороти се изпращали с инкасо-
автомобил в гр. София, като в касата винаги оставали 2 000 лева, като оборотна сума.
През месец май 2023г. управител на магазина била свидетелката Т. Т., а районен
мениджър бил свидетелят П.И..
На 09.05.2023г. било осъществено инкасо – парите от седмичния оборот били
изпратени в гр. София, като отново била оставена оборотна сума от 2 000 лева.
1
През месец май 2023г. подсъдимата Д. С. се нуждаела от пари, за да погаси спешно
заем. Решила да се възползва от достъпа си до парите в касата и да вземе от тях. В
изпълнение на решението си, на 13.05.2023г. подсъдимата влязла в офиса на магазина,
където се намирала касата и я отключила с ключа, който притежавала. От касата взела
неустановена сума пари, след което я заключила и напуснала помещението. По същия начин
подсъдимата постъпила и на 14.05.2023г. и на 15.05.2023г., като на няколко пъти,
неустановени на брой, отключвала касата с ключа, вземала пари от нея, след което я
заключвала. Така за посочените три дни – 13.05.2023г., 14.05.2023г. и 15.05.2023г.,
подсъдимата Д. С. взела общо сумата от 11 000 лева, собственост на „Пепко България”
ЕООД гр. София.
На 16.05.2023г. около 14,00 часа, подсъдимата С. се обадила на свидетеля П.И. и му
съобщила, че в продължение на три поредни дни, взела от касата на магазина служебни
пари, общо сумата от 11 000 лева, както и че оставила служебните ключове в магазина и
повече няма да работи.
Свидетелят И. веднага се обадил на свидетелката Т. Т., която в този ден почивала и
двамата се срещнали в магазина, където извършили инвентаризация на касова наличност.
Свидетелите установили, че от натрупаната наличност след направеното инкасо на
09.05.2023г. до момента на инвентаризация на 16.05.2023г., от касата липсвала точно сумата
от 11 000 лева. Касата била оборудвана с видеокамера, като свидетелите Т. и И. прегледали
записите и констатирали, че подсъдимата Д. С. взела различни суми пари от касата на
13.05.2023г., на 14.05.2023г. и на 15.05.2023г. След случая, свидетелят П.И. неколкократно
провел разговори с подсъдимата С., която се ангажирала да възстанови присвоената сума, но
това не било сторено.
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимата Д. С.. Същата изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и се съгласи да не се събират други доказателства досежно тези факти.
Подсъдимата не оспорва начина на извършване на престъпленията. Заявява, че съжалява за
стореното.
Самопризнанието направено от подсъдимата С. се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянията и
начина на извършване.
При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът намира, че подсъдимата
Д. Г. С. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните лица са посочени
диференцирано в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" от НК и са предмет на
изчерпателно тълкуване в ТР № 73/74 г. на ОСНК на ВС. Те очертават три категории
длъжностни лица, упражняващи: "служба в държавно учреждение", която непосредствено
обективира нормативно предоставените му функции; "работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество", при която пазенето се явява съдържание на задължението
на длъжностното лице и същност на възложената дейност; и "ръководна работа", която
намира проявление в реализирането на организационно-ръководни и стопанско-
разпоредителни действия, по предназначението си ангажиращи волята на повече лица при
отправяне и изпълнение на задачите.
По делото е безспорно установено, че по силата на допълнително споразумение към
трудов договор № 1590/22г., от 29.07.2022г. подсъдимата е назначена за ръководител смяна,
като съгласно длъжностната характериста за заемата от нея длъжност, на подсъдимата е
изпълнявала всички ръководни функции на управителя на магазина в негово отсъствие, в
2
това число и тези, свързани с пазене и управление имуществото на магазина.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимата С. е
имала качеството длъжностно лице при извършване на деянието.
Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява в извършване от
длъжностното лице на действия на разпореждане с поверените му за управление парични
суми в свой личен интерес, без да има право за това. Престъплението е довършено с
осъщественото засягане на възможността собственикът на парите да се разпорежда с тях,
което е следствие на акта на имущественото разпореждане от страна на подсъдимата.
Подсъдимата превръща държането на парите от името и за сметка на юридическото лице -
собственик, от посочените в чл. 93, т. 1, б. "б" НК, във владение за себе си, като отнема
възможността на собственика да се ползува от паричната сума и започва сама да извлича
облаги за себе си.
Субективната страна на изпълнителното деяние се характеризира с това, че
подсъдимата извършва действието на своене със съзнанието, че това действие представлява
посегателство върху имущество, което й е било поверено за управление, поради което и в
резултат на разпоредителните действия юридическото лице по чл. 93, ал.1, б. "б" НК търпи
щети, а подсъдимата в резултат на разпореждане с тях, ще се облагодетелства от тях и е
съзнавала, че с разпореждането излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане
им. Целяла е противозаконното разпореждане в свой интерес.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършването на деянието,
степента на обществена опасност на деянието и деецът, както и всички други обстоятелства
имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание при приложение
разпоредбата на чл. 58 а а от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете – чистото съдебно минало,
обстоятелството, че подсъдимата сама е съобщила за извършеното от нея на лице от
ръководството на дружеството, оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната
истина, изрядно процесуално поведение, изразено съжаление за стореното.
Отегчаващи вината обстоятелства – висока стойност на причинената щета, както и че
присвояването на паричните средства е станало посредством извършени няколко отделни
деяния.
Степента на обществена опасност на подсъдимата, като деец е ниска, предвид
чистото съдебно минало.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена предвид кръга обществени
отношения които се засягат с него, по пазенето или управлението на чуждата собственост.
За деянието в извършването на което подсъдимата е призната за виновна се
предвижда наказание до осем години лишаване от свобода.
Съдът, като извърши анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне
на наказанието, не отчете наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключително такова, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Съобразно установеното съдът определи наказанието при приложението на чл. 58 а
ал.1 от НК.
Имайки предвид извършеният анализ на обстоятелствата имащи значение за
определяне на наказанието, съдът счете, че наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е съответно на извършеното и отговарящо на степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
3
Така определеното наказание от две години лишаване от свобода съобразно
правилото на чл. 58 а ал.1 от НК съдът следва да редуцира, като бъде намалено с 1/3 или
същото се явява в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Предвид размера на наказанието и чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът
счете, че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване.
Налице са предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода,
като съдът счете, че съответен се явява изпитателен срок в размер на три години
На осн. чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното общо наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание съдът счита за
справедливо, както и че с него ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36
от НК.
За постигане целите на наказанието съдът счете, че наложеното наказание лишаване
от свобода е достатъчно и по отношение на подсъдимата не следва да бъдат налагани
предвидените в чл. 201 ал.1 от НК – конфискация на имуществото до една втора и лишаване
от права по чл. 37 ал.1 т.6 и 7 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г. С., да заплати направените по делото разноски в размер
на 288,83 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 бр. СД, след влизане в сила на присъдата следва да
остане към делото.
Причини за извършване на деянието е незачитане правото на собственост.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:





4