Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 20.06.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в,
в открито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Д. МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.д. N 267 по описа за 2018г. и за да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Предявени
искове с правно основание чл. 127 ал.2 вр.чл. 59 ал.9
от СК.
П.В.М. *** , в депозирана против
Б.И. Балджива , с посочен адрес за призоваване с. Хвойна общ Чепеларе, и
гр. Лъки, ул. „Речна“ № 5 ИМ моли да
бъде постановено решение,
с което да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на
детето В.П.М. на ищеца, и определен режим на лични контакти на детето с
майката , да бъде осъдена ответницата да заплаща на непълнолетното дете чрез
неговия баща и законен представител издръжка в размер на 200лв, считано от
01.01.2017г до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска.
Твърди, че от фактическото съжителство на страните е родено детето В.П.М., от 08.03.2013г родителите на детето
не живеят заедно, а по иск на майката и в образуваното гр. д. 829/2013г на АРС и след постигнато между
страните споразумение , упражняването на
родителските права е върху детето е
предоставено на майката, като детето
живее при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения и същият се е
задължил да заплаща издръжка в размер на 110лв. От началото на 2016г детето
живее само при бащата и единствено той полага грижи по отглеждането, възпитанието
и издръжката му, а от същата година ответницата не се интересува от детето,
нито го посещава и не полага грижи за него. Ответницата получава присъдената
издръжка от 110лв – същата е удържана от ТВ на бащата, но не живее с детето, не
полага грижи за него. Ответницата е напуснала гр. Лъки, продала е жилището си в
гр. Лъки, а от продажната сума не е оказала финансова помощ на детето. Детето е
ученик в осми клас в училище „Христо Ботев“ в гр Лъки, бащата получава добро
трудово възнаграждение, има собствено жилище и всички необходими условия за
отглеждането и възпитанието на детето, а майката не притежава никаква
собственост, изоставила е детето . Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че
са родители на детето В.П.М. , както и че по силата на спогодба
постигната по гр. д. 829/2013г на АРС родителските права върху детето са
предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 110лв , и му е определен режим на лични отношения. Оспорва твърдението
детето да живее при баща си и единствено той да полага грижи за възпитанието и
отглеждането му, оспорва и твърдението бащата да заплаща редовно дължимата
издръжка, както и да притежава собствено жилище. Твърди , че бащата не
спазва определения режим на лични
отношения, не се интересува от възпитанието и образованието на детето, а тъй
като не заплаща редовно дължимата издръжка, ответницата е образувала изп.д.
16/2016г на ДСИ при АРС, а сумите които
постъпват по сметката се разходват единствено на детето. Твърди, че жилището в което живее бащата е
съсобствено, а понастоящем в РС Асеновград има висящо производство за делба на
съсобствения имот в образуваното гр. д. 2038/2017г. След раздялата на родителите, ответницата е
работила в ТП ДЛС „Кормисош“ гр. Лъки като лесничей, и й е предложена работа в
РДГ Пловдив. Ответницата е провела разговор с детето (тогава в шести клас), в
който то е споделило че желае да завърши
основното си образование в гр. Лъки и няма против да остане да живее при баба
си по майчина линия, след което ответницата се е преместила да работи и живее в
гр. Пловдив, а детето е останало в Лъки при нейните родители. След като се е
преместила в Пловдив, ответницата е
заживяла на семейни начала и от това
съжителство има родено дете – Борис Апостолов Ганев. Заявява, че притежава
жилище в Пловдив, поддържа ежедневен контакт с детето, а в събота и неделя са заедно. Детето желае
да живее при баба си до завършване на основното си образование, и в този
дом има всички необходими условия за неговото развитие, бащата не се
грижи за детето, не го вижда с месеци. Поради горното счита, че не са налице
обстоятелства за изменение мерките относно местоживеенето и родителските права
върху детето. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
О“ЗД“ при Д“СП“ Асеновград в
постъпилия социален доклад изразяват становище, че основните грижи за детето към момента на
проучването се полагат от бабата и дядото по майчина линия - Иван и Захарина Б.,
които към момента живеят в гр Лъки ул. „Речна“ № 5 ет.2, заедно с детето. Според становището, бащата не поддържа
адекватна родителска връзка с детето, майката е тази която показва
заинтересованост и се стреми да оказва нужната помощ и подкрепа в отглеждането
на В., а в жилището на бабата и дядото където към момента живее В.М. са осигурени нужните условия за нормалното му
отглеждане.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, Асеновградски районен съд намира за установено следното: Детето В.П.М.
- род на ***г е с родители (съгл. представеното удостоверение за раждане, изд
въз основа АР № 0387/08.09.2003г на община Асеновград- в заверен препис): майка
- Б.И.Б. и баща – П.В.М.. Бащата на
детето П.В.М. съгласно представеното
у-ние от 19.06.2018г е получавал за 2017г средно месечно възнаграждение от около 500лв. Детето В.П.М. ЕГН ********** е
записан в СУ „Христо Ботев“ гр. Лъки като ученик във 8 „А“ клас за учебната 2017/2018г(л.6).
По силата на постигната спогодба по гр д 829/2013г по описа на АРС(в сила от
23.08.2013г) упражняването на родителските права върху В.П.М. е предоставено на
неговата майка Б.И.Б., като на бащата е определен режим на лични отношения, и
той се е задължил да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 110лв, считано
от 08.03.2013г. За събиране на сумите по определената издръжка е образувано изп
д 16/2016г на ДСИ при АРС(л.15). От представеното извлечение от банкова сметка ***,
дължимата издръжка за 2017г е заплащана
от бащата ежемесечно(л.16-19вкл). Със Заповед № 15/14.10.2016г е прекратено
трудовото правоотношение на Б.И.Б. ***, и същата е назначена на длъжност „главен специалист стопанисване
на горските територии“ в Дирекция ГС РДГ
Пловдив, считано от 10.11.2016г(л.20,21). Представеното Решение №
70/26.02.2018г по гр д 2038/2017г на АРС
е в незаверен препис и не се коментира. Ответницата има родено още едно
непълнолетно дете – Борис Апостолов Ганев – од на 25.05.2017г(у-ние за раждане
изд въз основа АР № 0896/26.05.2017г на община Пловдив- в заверен препис).
Ответницата притежава съсобствено с
Апостол Борисов Ганев жилище в гр. Пловдив на адрес гр. Пловдив, ЖК ТРАКИЯ ул. „Спас
Зафиров“ № 3, състоящо се от две спални
и трапезария(НА № 142 том 5 дело 893/2017г на нотариус Кашилска с
район на действие ПРС – в заверен препис). На 17.07.2017г Б.И.Б. е продала на
Биляна Руменова Марудова апартамент № 16
с площ от 55 кв м, разположен на
втори жилищен етаж в жилищен блок № 34
находящ се в гр Лъки, на ул. „Освобождение“ № 1, която покупко-продажба
е оформена с НА № 32 том 2 дело 206/2017г на нотариус Начкова, с район на
действие АРС(л.52)
Съгласно заключението на СПЕ,
неоспорено от страните което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно изготвено, В. е във
втората фаза на непълнолетието , физически и психически здрав с особености в
емоционалната сфера и поведенчески репертоар. Вещото лице е посочило, че
емоциите му са нестабилни, поведението се характеризира с импулсивност, В. има
периоди на бързопреходни симптоми на тревожност, подтиснатост, моторна агресивност
като проявите са само в рамките на семейството. В. проявява привързаност към баба си и дядо
си по майчина линия, и към майка си, индиферентно отношение към баща си. Според
експерта не са установени данни за
процес на манипулация, сочи че В. е
въвлечен в конфликта на родителите си, които го въвличат в множество процедури,
които допълнително оказват негативно влияние върху психиката му.
Ищецът, изслушан по реда на чл.
59 ал.6 СК заявява, че живее в гр Лъки сам, работи на ненормирано
работно време, а майка му му помага ако се наложи, и би могла да се премести
при него ако се наложи.
Ответникът, изслушан по реда на чл. 59 ал.6 СК заявява, че живее
на семейни начала с друг мъж, от когото има родено едно дете , В. идва два три пъти в месеца за две нощувки в
дома на майката и по време на ваканциите, в добри отношения е с мъжа, с когото
майката живее на семейни начала, в жилището където живее има самостоятелна стая
за В..
Детето В.П.М. , изслушано по реда на чл. 15 ал.1 ЗЗДет заявява, че живее
в гр Лъки с баба си и дядо си, баща му също живее в гр Лъки, но детето не му
ходи често на гости, тъй като няма време. Детето учи в гр Лъки, заявява че иска
да живее при баба си, тъй като му е по-уютно там, и не желае да живее в гр
Пловдив, там не му харесва. Заявява освен това, че дори и майка му да не живее
с мъжа, с когото живее в момента пак няма да иска да живее в гр Пловдив. Детето
няма вещи в дома на баща си , в дома на майка си също няма своя стая, но спи в
една от стаите когато нощува там.
В хода на производството бяха събрани
гласни доказателства. Св. Дочо Бакларев(дядо на ответницата)
заявява, че бабите на детето отглеждат същото, бащата на детето му обръща внимание,
гледа го за каквото се наложи. Според свидетеля, детето В. му заявило че мъжът
с когото живее майка му в момента, е искал да го удари веднъж. Детето В. ***,
тъй като не искало да живее при майка си, не знае кога бащата е виждал В. за
последно, твърди че детето се вижда с баща си редовно. Свидетелят заявява, че откакто
ответницата живее с друг мъж, той не желае да се вижда с нея, а с ищеца винаги
са били приятели. Твърди, че от детето знае, че баща му му дава джобни пари, не
знае дали ответницата изпраща пари на майка си за отглеждането на детето.
Според свидетеля, ищецът отбягва да пие алкохол, тъй като е шофьор. Св
Софка Янкова (познава страните) твърди,
че ищецът е отговорен, акуратен и
грижовен, много общителен и приятелски настроен към колегите си. Твърди, че
детето В. е придружавало баща си няколко пъти на работа като товари стока,
според свидетеля ищецът много страда за детето, изпада в отчаяние. Свидетелят не
конкаткува с колегите си извън работно време, но твърди че ищецът се грижи за детето, дава му пари, а
наскоро с майката на детето купили музикален инструмент на стойност 6-7 хиляди
лв(това го знае от бабата на детето). Малко -късно в показанията си заявява, че
бащата и бабата купили инструмента. Виждала е ищеца с детето миналата година
оттогава не е виждала ищеца с детето,знае че за
детето се грижи бабата по майчина линия. Св. Апостол Ганев(живее с
ответника на семейни начала) заявява, че детето живее с баба си по майчина
линия от октомври 2016г, откакто ответницата живее със свидетеля, като според
свидетеля детето пожелало да живее в Лъки тъй като там има приятели. Ответницата
праща пари на майка си за отглеждането на детето, а не него му дава пари като
идва при нея. Детето е при майка си и свидетеля през ваканциите, а баща си
последно е виждал през януари - това го е чул от детето. Майката на детето
се е преместила в Пловдив, тъй като
получила -добра работа, и поискала и детето да дойде с нея, но то не пожелало.
Твърди, че не е имало конфликти между него и детето. Последно детето е било при
майка си и свидетеля на 25 май , когато са ходили на ресторант и увеселителен
парк.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените
твърдения и формулирания петитум, следва да се направи извод, че са предявени искове по реда на 127 ал.2 вр.чл. 59 ал.9 СК – за изменение определените посилата на съдебна спогодба по гр д 829/2013г на АРС мерки относно детето В. П.М.. С
оглед твърденията за изменение на обстоятелствата, при които са определени
мерките, искът се явява допустим при
наличие на интерес.
Разгледан по същество. Не е
спорно по делото обстоятелството, че страните са родители на детето В.П.М., а и
това се установява от представените и приети по делото(неоспорени от страните)
писмени доказателства. Не се спори и относно обстоятелството, че след
определяне на мерките по силата на съдебна спогодба по гр д 829/2013г на АРС, майката се е преместила
да живее в гр. Пловдив, където живее и в момента, заедно с Апостол Ганев, от
когото има родено още едно дете. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че от началото на
2016г детето живее при него и той
едиствено полага грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Установи
се от показанията на разпитаните свидетели,
че детето живее при баба си и
дядо си по майчина линия в дома им в гр.
Лъки. В тази връзка са както показанията на св. Бакларев(прадядо на детето по
майчина линия), така и показанията на св. Янкова и св Ганев( с когото ответницата живее на семейни
начала). Детето В., изслушано по реда на
чл.15 ар.1 ЗЗДет заявява, че се чувства
уютно при баба си и дядо си по майчина линия.
От направеното социално проучване
се установява, че бащата на детето не поддържа адекватна връзка с него, а
съгласно заключението на допуснатата СПЕ, В. проявява
привързаност към баба си и дядо си по майчина линия, и към майка си,
индиферентно отношение към баща си.
Настоящият
състав намира с оглед установените по делото обстоятелства, че не е налице изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 59 а.9 СК, които да мотивират съда да измени определените по
силата на съдебна спогодба по гр д 829/2013г на АРС мерки относно детето В.. Напротив, счита че в интерес на детето да бъдат запазени съществуващите благоприятни
за него условия на живот към момента, които съответстват на нуждите му и са в
състояние да осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Ето защо искът като неоснователен и недоказан
ще се отхвърли
При този изход
на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден
ищецът да заплати на ответницата разноски по производството ( съобразно представените
доказателства за направени такива) в размер на
320лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.М. ЕГН **********
*** иск против Б.И.Б. ЕГН ********** , с посочен адрес за
призоваване с. Хвойна ул. „Георги
Русенов“ общ Чепеларе, и гр. Лъки , ул. „Речна“ № 5 бл.16 ап.11, за
изменение определените по силата на съдебна спогодба по гр д. 829/2013г по
описа на АРС мерки по отношение на детето В.П.М. ЕГН **********,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.В.М. ЕГН ********** *** да заплати на Б.И.Б. ЕГН ********** , с посочен
адрес за призоваване с. Хвойна ул.
„Георги Русенов“ общ Чепеларе, и гр. Лъки , ул. „Речна“ № 5 бл.16 ап.11 разноски по производството в размер на 425(четиристотин
двадесет и пет)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: