№ 1607
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110209909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. П. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-010908/01.06.21г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР,
с което на жалбоподателя М. Л. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2021г. около 11:09 часа в гр. София по АМ А-1 с посока на
движение от гр. София към гр. Пловдив жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Пежо 206” с ДК № ****. Той бил спрян за проверка от
служители на СДВР на разклона на с. Лозен. Свидетелят А. В. констатирал, че
лицето-водач на превозното средство не е поставил обезопасителен колан, с
1
какъвто автомобилът е оборудван и не представил контролен талон към
СУМПС. Свидетелят съставил за тези нарушения на жалбоподателя АУАН
като квалифицирал нарушенията като такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП и по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Отразил водачът да е сам в автомобила.
Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при
същата словесна и правна квалификация на сочените нарушения на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50.0лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на
министъра на вътрешните работи заместник-актът е издаден от лице, имащо
съответните правомощия.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. В. и св. И., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-
извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на
министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитаните
свидетели. Същите са оскъдни в посоченото, но се придържат към
написаното в акта, като липсата на детайлност в показанията може и следва
да се обясни със субективния характер на източника и изминалия период от
време.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на
контрол пред съда по осъществения процесуален ред.
Разгледна по същество, тя е неснователна.
Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от
жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на
водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил
хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото
2
задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните
нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила
с учебна цел.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение е
несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът
водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил
обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това
монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани
представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен
колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е
направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в
рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и
личността на нарушитела, поради което не следва да бъде редуцирана.
Доказателствата по делото очертават водачът на превозното средство-
жалбоподателят да е управлявал същото, като към момента на извършване на
проверката, той не е представил контролен талон към СУМПС. Нарушението
е на просто извършване и изпълнителното му деяние е концентрирано в
липсата на активно поведение от страна на водача, изискуемо по закон.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въвела задължение за водачите на
превозни средства да представят контролния талон при проверка и
управление на моторно превозно средство. В процесната хипотеза водачът не
е изпълнил това си задължение. Деянието е извършено виновно, като той е
имал представи за липсата на талона, както и представи, че следва да
управлява моторно превозно средство и представи същия при проверка на
контролните органи. При тези представи е предприел управлението на лекия
автомобил и е допуснал осъществяването на нарушението. Санкцията е
определена съобразно въведеното в закона, явява се адекватна на
нарушението и личността на нарушителя/ същия има редица нарушения на
разпоредбите на ЗДвП/, поради което не следва да бъде редуцирана.
Процесните деяния не притежават признаците на маловажни такива,
3
поради което и не е приложим чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № № 21-4332-010908/01.06.21г., издадено от
началник група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя М. Л. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП
за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4