РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бургас, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120104398 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на М. И. И. с ЕГН
**********, ул. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат К. К.,
против „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр. Бургас, ул.
****, представлявано от управителя **** със съдебен адрес гр. Бургас, ж.к.
**** – адвокат Р. С.. Предявен е осъдителен иск за сумата от 2061,91 лв. –
дължимо трудово възнаграждение за месец май 2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 28.06.2024г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените
съдебни разноски.
Ищцата твърди трудово правоотношение, по силата на което работила в
ответно дружество с договорено основно възнаграждение в размер на 2061,91
лв., платимо до 25-о число на месеца, следващ полагането на труда, като за
предявения период ответникът – работодател не е изпълнил задължението си
да заплати така договореното дължимо възнаграждение.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че при проведени
процесуалноследствени действия по досъдебно производство от офисите му
били иззети счетоводните документи и компютърни системи, в това число и
трудовите досиета на работниците, поради което не може да изрази становище
по наличието на трудово правоотношение с ищцата и по неговото изпълнение.
1
Бланкетно оспорва автентничността на приложените към исковата молба
трудов договор, длъжностни характеристики и допълнително споразумение.
Въвежда и възражение за извършено плащане на претендираната сума в брой.
В съдено заседание прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.128 от Кодекса на труда КТ/.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това
число и официалните удостоверявания от НОИ и НАП за подадените от
ответното дружество в качество работодател уведомления в регистъра на
трудовите договори, и показанията на разпитания по делото свидетел ***
съдът приема за установени следните въведените от ищеца релевантни
обстоятелства, на които се основава предявеният иск : през предявения период
месец май 2023г. по силата на трудов договор № 6/ 31.08.2023г. и
допълнително споразумение от 29.12.2023г. страните са обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищцата работи в ответното дружество на
длъжността „****“ с договорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2061,91 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда. Договорено е и допълнително възнаграждение от 0,6 % за
всяка прослужена година, но такова не се претендира в настоящото
производство. Това трудово правоотношение на страните е прекратено на
23.05.2024г., за което обстоятелство ответникът е подал уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ. Тези факти се установяват несъмнено от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства - трудов договор с анекс, справки от НАП
и НОИ и свидетелски показания, които не се опровергават пряко или косвено
от други доказателства, ангажирани от ответната страна.
Поради изложеното съдът приема за установено, че на основание
чл.128, т.2 от КТ ответникът дължи на ищцата договореното претендирано
основно трудово възнаграждение за отработената част от предявения период –
01. - 23.05.2024г., включваща 14 работни дни от общо 19 работни дни през
месец май 2024г. Тъй като носещият доказателствената тежест ответник не
установи надлежно да е изпълнил задължението си да заплати на ищцата
дължимото трудово възнаграждение, предявеният иск се явява основателен за
този период. Предвид реално отработената част от периода искът е
основателен и доказан за сумата от 1519,30 лв. Неоснователно е възражението
на ответника срещу присъждането на претендираното възнаграждение в
договорения брутен размер, тъй като при присъждане на брутно трудово
възнаграждение с диспозитива на съдебния акт, дължимият данък и
осигурителни вноски ще бъдат изплатени от събраните суми в
изпълнителното производство /в този смисъл решение № 166/ 25.02.2010г. по
гр. д. № 220/ 2009 г., III г. о. на ВКС/.
2
За периода след прекратяването на трудовото правоотношение /24.-
31.05.2024г./ искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер от 1519,30 лв. до предявения размер от
2061,91 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.245, ал.1 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът
дължи и законна лихва върху присъденото трудово възнаграждение, начиная
от датата на предявяване на иска – 28.06.2024г., която е след договорения
падеж на паричното задължение – 25.06.2024г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса за
уважения иск в размер на 60,77 лв.
На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца в настоящото производство са в
размер на 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, което се
удостоверява от приложения договор за правна защита и съдействие. С оглед
вида и размера на претенцията и при съобразяване с минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/
2004г. за минималните адвокатски възнаграждения съдът приема за
основателно ответниковото възражение за прекомерност на така заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на
500 лв. За тези разноски съразмерно с уважената част от иска ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 368,42 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПМЕАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.
Бургас, ул. ****, представлявано от управителя ****, със съдебен адрес гр.
Бургас, ж.к. **** – адвокат Р. С., да заплати на М. И. И. с ЕГН **********,
ул. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат К. К., сумата от
1519,30 лв. – дължимо брутно основно трудово възнаграждение за периода
01.05.2024г. – 23.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от
28.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 368,42 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. И. с ЕГН ********** с ЕГН **********
против „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** за разликата над уважения
размер от 1519,30 лв. до предявения размер от 2061,91 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
3
ОСЪЖДА „ТОПМЕАЛ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.
Бургас, ул. ****, представлявано от управителя ****, със съдебен адрес гр.
Бургас, ж.к. **** – адвокат Р. С., да заплати по сметка на Районен съд –
Бургас дължимата за производството държавна такса от 60,77 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4