Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.06.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
първи граждански състав на девети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1965 по описа
за 2020г. и
като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят, че са наследници на К.С.М.. В качеството им на такива им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с кадастрален идентификатор №99088.132.27 в местност „Горна и Долна Вигла“, землището на кв.“Д.В.“ гр. Асеновград с площ от 1168 кв.м. Това станало със заповед №А-154/14,02,2006г., допълнена със заповед №А-998/03,06,2013г. на Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017г. ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Той не е владял този имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него. Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той не е собственик на този имот, както и да бъде отменен нотариален акт №1565/2017г. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
Р.М.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че живее в кв. Д.В., а спорният имот се
намира в близост до дома му. От 1990г. неговите родители владеели този имот,
като го обработвали. Засадили в него овощни дръвчета. През 2004г. той сключил
граждански брак с Г.Б. и оттогава те двамата владеят този имот. Започнали да
подменят засадените дръвчета с нови, сеят и различни зеленчуци. През последните
16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорва
твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла
в сила, като твърди, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни.
Твърди, че той и съпругата му са придобили имота по давностно
владение, упражнявано от 2004г. до сега. Ето защо моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Евентуално моли ищците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от
7000 лева, представляваща стойността на направените необходими и полезни
разноски, като прави възражение за задържане на вещта до заплащането им.
Ответницата Г.Р.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че родителите на съпруга й са владели имота от 1990 г., а от 2004г. до настоящия момент това правят тя и съпруга й. Ето защо те двамата са придобили правото на собственост върху него по давностно владение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Със заповед №А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община
Асеновград е възстановено правото на собственост на наследници на К.С.М.върху
новообразуван имот 320027 в местност „Горна и Долна Вигла“,
землище кв. Д.В., площ 1168 кв.м. В нея е отразено, че е влязла в сила на
28.06.2006г. Същата е допълнена със Заповед №А-998/03.06.2013г., съгласно която
идентификаторът на този имот по КККР на гр. Асеновград, район Д.В. е
99088.132.27. Не е спорно между страните, а и от удостоверение за наследници на
К.С.М.е видно, че такива са ищците по делото. Или по силата на цитираната
заповед на тях е възстановено правото на собственост върху описания в исковата
молба недвижим имот.
С нотариален акт №187, том 2, дело №362/2017г. по описа
на нотариус С.К.Р. Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение. Или и двете страни притежават документ
за собственост. Тъй като предмет на спора е отричаното от ищците право на
собственост на ответниците, то същите следва да
установят чрез пълно и пряко доказване, основанието, на което твърдят, че
притежават същото.
От показанията на свидетеля Н. А. се установява, че
мястото, което се обработва от Р.Б. е на 800 метра от къщата, в която живее в
кв. Д.В., ул.“В.“. До него се стига по черен път, по който свидетелят много
често се разхожда от много време. От 1974г., когато се преместил да живее в
съседство, той вижда, че Р. и семейството му
обработват този имот. Първоначално това правил баща му, когото наричат
съкратено с името Бошнак. Виждал е как той – М. и съпругата му Фатме всеки ден
ходят рано, за да го обработват, а тяхната снаха – да продава царевица, която
са произвели. Свидетелят знае, че на сватбата на Р. и Г. те им подарили това
място, но продължили да им помагат да го
обработват. В имота има и по-стари и по-млади овошки. По-младите са на около
6-7 години. Границите му са ясно очертани на място. Около него има черешови
градини.
Свидетелят А.В.Д. от 1962-1963г. обработва имот, който се
намира на 150 метра от спорния. Той си спомня, че негова леля обработвала същия
в продължение на около 15-20 години. След като починала нейната снаха се
опитвала до го поддържа, но не успяла. Мястото запустяло. През 1978г., когато
свидетелят се пенсионирал, започнала да изкупува мляко в Д.В.. Тогава се
запознал с Б. – бащата на Р.Б.. Именно той изчистил имота и започнал да го
обработва като засадил домати, чушки, царевица. Засадил плодни дръвчета, тъй
като старите изсъхнали. Направил навес от найлон и греди. Преди 10 – 15 години
в тази местност направили басейн за напояване на земите, като се заплащало по
три лева на декар. Желаещите да ползват водата се записвали в списък.
Свидетелят Д. записвал и Б. в него. Свидетелят не е виждал друг да влиза или
обработва процесния имот. Б. има син Р. и снаха.
Свидетелят е виждал съпругата на Реджеп да продава царевица, произведена от
това място. Според него имотът на Р. и Б. не е на едно и също място, като това
на Р. е на 200-300 метра. Те го обработвали докато се образува ТКЗС.
Без значение за правния спор е дали земята, която е
притежавал наследодателят на ищците преди образуването на ТКЗС, и тази, върху
която е възстановено правото на собственост са идентични, тъй като предмет на
спора е принадлежността му към настоящия момент. Установи се, че още от края на
седемдесетте години М. Б. започнал да обработва това място, което към момента е
заснето като ПИ 99088.132.27, а това означава, че оттогава той упражнява
фактическата власт върху него. През 2004г. той го „подарил“ на сина си и
неговата съпруга. Действително това не е станало в предвидената от закона
форма, но е категорично доказателство за намерението му да свои вещта, както и
за предаване на фактическата власт върху него на ответниците.
Намерението на последните за своене се предполага на
основание чл.69 от ЗС, поради което те са присъединили своето владение към това
на М. Б. и съпругата му Фатме. Ето защо към 2017г. е изтекъл период, по-дълъг
от 10 години, през който те са владели спорния имот. Не са събрани
доказателства, че владението им прекъснато, че е било загубено или обезпокоено.
Напротив – свидетелите Д. и А. многократно са ги виждали да обработват земята,
да продават и раздават произведената от тях земеделска продукция. Техните
показания са основани на непосредствени впечатления и са добросъвестно
депозирани, паради което следва да бъдат кредитирани. Те не противоречат на
показанията на свидетелите П. и К.. Първият е посещавал имота в периода от
1996г. до 2006г., но не сочи в какво състояние е бил, обработвал ли го е някой
и кой, а ако не – по какъв начин и кой е упражнявал фактическата власт върху
него. През 2010г. той закарал Л.Т. в службата по кадастър, за да се снабди с
документи за продажба на този имот, като купувачът бил „същият човек“, с когото
сега се води делото. Липсата на конкретика относно
лицето, потенциален купувач, както и на преки впечатления, съответно показания
относно изявленията на същото, не дава основание да се приеме, че е направено
признание от ответника на правото на ищците. Аналогични са и показанията на
свидетелката К.. Единственото, което се установява от тях е, че С.Г. й е
показала имота през 2016г. и й е
предоставила документи, ако някой иска да го купи. Тя знае, че фактическата
власт върху него се упражнява от други лица („някакви турци“), но не знае кои
са.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че ответниците са придобили по давност правото на собственост
върху процесния имот, поради което предявеният иск е
неоснователен. По същите съображения е неоснователна и претенцията за отмяната
на нотариален акт № 187, том 2, дело №362/02.05.2017г. на нотариус Светлана
Кожухарова, вписана в регистъра на нотариалната камара под №234 с район на
действие Районен съд Асеновград, който вярно удостоверява техните права.
Направените
възражения за заплащане на стойността на направените полезни и необходими
разноски, както и за задържане са евентуални, поради което не следва да бъдат
разгледани при този изход от спора.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на направените по
производството разноски в размер на 2000 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение и 597 лева, заплатено възнаграждение за вещи лица или общо 2597
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.Г., ЕГН **********,
Н.К.Ш., ЕГН **********, С.К.Ц., ЕГН **********, В.Г.К., ЕГН **********, Л.В.Т.,
ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********, М.В.Г., ЕГН **********, Ц.Х.Т., ЕГН **********,
В.К.Т., ЕГН **********, Х.К.Т., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН ********** и К.А.Г.,
ЕГН ********** всички със съдебен адрес ***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че Р.М.Б., ЕГН ********** и Г.Р.Б.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Асеновград, ул.“В.“ №35, не са собственици на поземлен
имот №99088.132.27 по КККР на гр. Асеновград, район Д.В., адрес на
поземления имот: гр. Асеновград – Д.В., площ: 1168 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен
идентификатор: 99088.32.1, номер по предходен план: 032027, съседи: 99088.132.33, 99088.132.60,
99088.132.26, 99088.132.65, 99088.132.15, както и претенцията за отмяна на
нотариален акт №187, том 2, дело №362/02.05.2017г. на нотариус Светлана
Кожухарова, вписана в регистъра на нотариалната камара под №234 с район на
действие Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА С.Н.Г., ЕГН **********, Н.К.Ш.,
ЕГН **********, С.К.Ц., ЕГН **********, В.Г.К., ЕГН **********, Л.В.Т., ЕГН **********,
Г.В.К., ЕГН **********, М.В.Г., ЕГН **********, Ц.Х.Т., ЕГН **********, В.К.Т.,
ЕГН **********, Х.К.Т., ЕГН **********, Г.А.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН **********
всички със съдебен адрес ***, да заплатят на Р.М.Б., ЕГН ********** и Г.Р.Б.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Асеновград, ул.“В.“ №35, сумата от 2597 лева (две
хиляди петстотин деветдесет и седем лева), направени по производството
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: