Решение по дело №1467/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260301
Дата: 26 август 2021 г.
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20145501001467
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           26.08.2021 година                    гр. С.З.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.              ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26.08.                                                                                                   2021година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                       АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР:

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

В.т.д. № 1467 по описа за 2014 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

 

По делото е постъпила молба вх.№ 260961/26.01.2021г. от “Б.” ЕАД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, с ЕИК ***.

В молбата се посочва, че по ЧГД № 919/2013г. и № 920/2013г. по описа на PC С.З. за 2013г., PC С.З. е отказал издаване на изпълнителни листи на заявителя „Б.“ АД, като се е мотивирал с обстоятелството, че от Решение № 117/27.03.2015г., влязло в законна сила на 10.09.2015г. по въззивно търговско дело № 1467/2014г. на Окръжен съд гр. С.З. не става ясно каква част от главницата и договорната лихва е призната с това съдебно решение, че дължат разделно длъжниците по изда­дените по горепосочените частни граждански дела заповеди за изпълнение, рес­пективно - в кои части същите са влезли в законна сила и може на „Б.“ АД да се издадат за тях изпълнителни листи, поради което следва да се поиска тълкуване на въззивното решение по реда на чл.251 ГПК.

Посочва се, че до настоящия момент PC С.З. не е издал изпълнителни листи по ЧГД № 919/2013г. и № 920/2013г. по описа на PC С.З. за 2013г. на заявителя „Б.“ АД и въззивното съдебно решение не е изпълнено.

Заявява, че с оглед на обстоятелството, че PC С.З. счита, процесното решение за неясно в посочената от този съд част, съгласно получени от Б. АД съоб­щения на 19.10.2015г. по ЧГД № 919/2013г. и № 920/2013г. по описа на PC С.З. за 2013г., за „Б.“ АД като заинтересована страна, възниква правото да предяви пред СтОС молба за тълкуване на въззивно решение № 117/27.03.2015г., влязло в законна сила на 10.09.2015г. по въззивно търговско дело № 1467/2014г. на Окръжен Съд гр. С.З., по реда на чл.251 ГПК в частта, посочена от PC С.З., с цел да се обезпечи правилното прилагане и изпълнение на същото.

 

С разпореждане от 26.01.2021г. по делото, съдът е изискал в.т.д.№ 1467/2014г. на СтОС, приложено по гр.д. № 1817/2013г. по описа на СтРС.

По делото е постъпило писмо вх. № 261416/03.02.2021г. от Районен съд С.З., към което са приложени заверени преписи от наличните документи, съхраняващи се в хранилището на съда, тъй като делото е унищожено поради изтичане на петгодишния срок за съхранение.

Приложени са следните документи: протокол от с.з на 08.10.2013г. по гр.д. № 1817/2013г. по описа на Районен съд С.З.; определение № 767/11.07.2013г. по т.д. № 117/2013г. по описа на Окръжен съд С.З.; 3 броя съобщения по т.д. № 117/2013г. по описа на Окръжен съд С.З.; решение № 894/04.08.2014г. по гр.д. № 1817/2013г. по описа на Районен съд С.З.; 2 броя съобщения по същото дело; решение № 117/27.03.2015г. по в. т. д. № 1467/2014г. по описа на Окръжен съд С.З.; 2 броя съобщения по същото дело; определение № 1019/30.07.2015 по в. т. д. № 1467/2014г. по описа на Окръжен съд С.З.; 2броя съобщения.

 

С разпореждане от 04.02.2021г. по делото, съдът е разпоредил препис от молба с вх.№260961/26.01.2021г. да се връчи на другата страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението.

 

В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор вх.№ 262333/18.02.2021г. от В.А.П. с ЕГН: ********** и А.А.П. с ЕГН: **********, чрез адв. В.Ц., в който вземат становище, че с Решение № 117 от 27.03.2015г., постановено по в.т.д.№1817/2013г., Старозагорски окръжен съд е отменил Решение № 894/04.08.2014г., постановено по гр.д.№1817/2013г. в обжалваната част изцяло, както и в частта за разноските като вместо него е постановил друго, с което е признато за установено, че А.А.П. и В.А.П. дължат на „Б.“ ЕАД разделно до размера на приетото наследство по описа от наследодателя А.П. П., сумата от 3 560 лв. по претендираните от ищеца суми, като отхвърля предявените искове за главница и договорна лихва над тази сума като неоснователни. Със същото решението въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делата разноски.

Считат, че съдържанието на постановеното решение е ясно, поради което същото не поражда спор между страните по делото. Заявяват, че волята на съда е обективно формирана, отсъства неяснота, противоречие или двусмисленост в нейното изразяване.

Считат, че с искането за тълкуване на съдебното решение, ищецът недопустимо иска и/или цели пререшаване на спора чрез изменение или допълване на постановения съдебен акт, още повече, че това се прави след изтичане на предвидената погасителна давност за неговото изпълнение.

Молят съда да приеме, че не са налице предпоставките за образуване на инициираното производство, като остави молбата без уважение.

 

Съдът като взе предвид постъпилата молба на въззиваемия Б. ЕАД - гр. С., писмения отговор на въззивниците В.А.П. и А.А.П., както и данните по делото намира за установено следното:

 

Молбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

 

С решение № 117/27.03.2015г., постановено по т.д. № 1467/2014г. съдът е отменил решение № 894/04.08.2014г. постановено по гр. д. № 1817/2013 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част  изцяло, както и в частта за разноските като вместо него e постановил решение, с което ПРИЗНАВА за установено, че А.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* адрес *** дължат на “Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, ЕИК *** разделно до размера на приетото наследство по опис от наследодателя А.П. П., починал на 01.09.2010г. сумата от 3 560 лева с еврова равностойност 1 820, 22 евро по претендираните суми: 11 534, 65 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2008г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 01.09.2010 г.; 3 946,25 евро, представляващи уговорена договорна лихва за времето от 28.08.2010 г. до 20.02.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013 г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 492 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. № 920/2013г. на Старозагорския районен съд, както и по претендираните суми: 423, 17 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 01.09.2010г.; 50, 93 лв., представляващи уговорена договорна лихва за времето от 24.08.2010 г. до 20.02.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013 г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 507 от 22.02.2013 г. по ч.гр.д. № 919/2013 г. на Старозагорския районен съд, като е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове за главница и договорна лихва по двата посочени договора над сумата от 3 560 лева с еврова равностойност 1 820, 22 евро до размера на така претендираните суми като неоснователни, както и предявените искове за сумата от 281, 48 евро, представляващи лихва за забава за времето от 01.12.2012г. до 20.02.2013г.  по договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2008г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 01.09.2010 г. и сумата от 93, 81 лв., представляващи лихва за забава за времето от 29.12.2010г. до 20.02.2013г. и 25 лв., представляващи такси и несъдебни разноски по кредита по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 01.09.2010г. като неоснователни.

С въззивното решение са осъдени А.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* адрес *** да заплатят на “Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, ЕИК *** сумата от 151.75 лв., представляваща направените пред първоинстанционния съд разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 161.95 лв., представляваща  направени разноски в заповедните производства по ч.гр.д. № 920/2013г. и ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, съразмерно с уважената част от исковете, както и “Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, ЕИК *** да заплати на А.А.П. и В.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* адрес *** сумата от 72, 69 лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски съразмерно с уважената част от исковете.

По същество намира, че молбата за тълкуване на така постановеното решение е неоснователна по следните съображения:

Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. По пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно.

Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното от съда в диспозитива на решението, като на тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението. В случая в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда.

С оглед на изложеното настоящият състав намира молбата за тълкуване за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 260961/26.01.2021г. от “Б.” ЕАД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, с ЕИК *** за тълкуване на въззивно решение № 117/27.03.2015г., влязло в законна сила на 10.09.2015г. по въззивно търговско дело № 1467/2014г. на Окръжен Съд гр. С.З. като неоснователна.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                           2.