Р Е Ш Е Н И Е
№................./.............2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2620 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Ванхил“ ЕООД, предявена чрез управителя на дружеството Х.В.М.,
срещу потвърдения с решение № 168/13.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт № Р-03000320004049-091-001/02.06.2021 г.
на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, с който на „Ванхил“ ЕООД са
установени задължения за ДДС и за мораторна лихва върху главницата по
ревизионния акт от настъпването на падежа на вземането за ДДС до издаването на
ревизионния акт, както следва: за данъчен период м. октомври 2018 г. –
задължение за ДДС в размер на 319,16 лв. и за мораторна лихва в размер на 82,54
лв.; за данъчен период м. декември 2018 г. - задължение за ДДС в размер
на 23 697, 74 лв. и за мораторна лихва в размер на 5 700, 47 лв.; за
данъчен период м. февруари 2019 г. - задължение за ДДС в размер на 2, 98
лв. и за мораторна лихва в размер на 0, 67 лв.; за данъчен период м. ноември
2019 г. - задължение за ДДС в размер на 2, 98 лв. и за мораторна лихва в
размер на 0,42 лв.; за данъчен период м. декември 2019 г. -
задължение за ДДС в размер на 11280 лв. и за мораторна лихва в размер на 1 582,
46 лв. и за данъчен период м. февруари 2020 г. - задължение за ДДС в
размер на 5 692, 90 лв. и за мораторна лихва в размер на 703, 06 лв., като са
установени и задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за
данъчен период 2018г. – задължение за корпоративен данък в размер на
25 687, 21 лв. и за мораторна лихва в размер на 6 798, 47 лв. и за
данъчен период 2019 г. – задължение за корпоративен данък в размер на 6 115,
08 лв. и за мораторна лихва в размер на 572, 49 лв.
В
жалбата са изложени две групи съображения: 1/ за допуснати при
ревизията по чл. 122 ДОПК съществени процесуални нарушения поради връчването на
ревизираното лице на две уведомления по чл. 124 ДОПК, в които са посочени
различни обстоятелства по чл. 122 ал. 1 ДОПК, като второто уведомление е
връчено 5 дни преди приключване на ревизията, с което е нарушено правото на
ревизираното лице да изрази становище по изложените в него обстоятелства по
чл. 122 ал. 1 т. 2 ДОПК; 2/
за нарушения на материалния закон, във връзка с което се сочи: 2.1/ че незаконосъобразно
при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК в частта по ЗКПО
приходната администрация, вследствие на необосновано непризнаване на издадените
към фактури №№ 40/20.06.2018 г. и 39/20.06.2018 г. кредитни известия №№
51/27.12.2018 г. и 52/28.12.2018 г., е извършила увеличение с неотчетен приход
в размер на 220 000 лв. за 2018 г.; 2.2/ че незаконосъобразно е начислила
на ревизираното лице допълнителен ДДС за внасяне в размер на 13 000 лв. за
данъчен период м. 12.2018 по непризнато кредитно известие № 51/27.12.2018 г.
към фактура № 40/20.06.2018 г.; 2.3/ че незаконосъобразно приходните
органи не са признали за 2019 г. разход на ревизираното лице по издадена от
„Еко Енерджи Могилино“ ЕООД фактура № 177/02.12.2019 г. за заплащането на наем
в размер на 56 400 лв. и незаконосъобразно по същата фактура не са му
признали и правото на данъчен кредит в размер на 11 280 лв. за данъчен
период м. 12. 2019 г.; 2.4/ че незаконосъобразно приходните органи не са
признали на ревизираното лице правото на данъчен кредит по издадената от
„Булинвестмънт 2000“ ЕООД фактура № 605/27.12.2019 г., в резултат на което
неправомерно са му определили допълнителни задължения за ДДС.
Въз
основа на това е формулирано искане ревизионният акт да бъде отменен от съда. Във
връзка с допуснатото процесуално нарушение по връчване на уведомленията по чл.
124 ДОПК се иска спрямо направените в ревизионния акт констатации да не се
прилага презумпцията по чл. 124 ал. 2 ДОПК.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез
пълномощника на жалбоподателя адвокат Десислава П.-Т., която в пледоарията по
съществото на спора претендира при отмяната на ревизионния акт на доверителя й
да се присъдят направените по делото съдебни разноски по представен за целта
списък по чл. 80 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл.
159 ал. 2 ДОПК, изразява чрез пълномощника си юрисконсулт П.Г. становище за
неоснователност на жалбата, в подкрепа на което сочи, че липсват доказателства
за реалността на непризнатите от данъчната администрация доставки. Претендира
при отхвърляне на оспорването съдът да присъди в полза на Дирекция „ОДОП“ –
Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт.
За да
се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на оспорването, съдът
съобрази следното:
По
допустимостта на съдебното производство:
Като
родово и местно компетентен правораздавателен орган съдът е сезиран с жалба срещу
подлежащи на съдебен контрол ревизионен акт на основание чл. 156 ал. 1 ДОПК, предявена
от процесуално легитимирано лице в 14-дневния срок по чл. 156 ал. 1 ДОПК,
поради което оспорването е процесуално допустимо.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното:
Потвърденият
по реда на глава ХVІІІ ДОПК ревизионен акт № Р-03000320004049-091-001/02.06.2021
г. финализира
ревизионно производство, образувано на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК със
ЗВР № Р-03000320004049-020-001/07.07.2020 г. /л. 2 от преписката/, издадена на
основание чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК от оправомощения със заповед № Д -
1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП-Варна орган по приходите началник
сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна Елена Спасова
Христова /л. 14 от преписката/.
Със
заповедта за възлагане на ревизия е определен нейният предметен обхват, според
който тя следва да се занимае с установяването на задълженията за ДДС на
ревизираното лице „Ванхил“ ЕООД за периода 01.08.2018 г. – 31.05.2020 г. и на
задълженията му за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.
като следва да приключи в срок от три месеца от връчването на ЗВР, което според
приложената на л. 1 от преписката разписка е извършено по електронен път на
21.07.2020 г. Като ревизиращ екип са определени приходните органи - главен
инспектор Милена Христова Минева, ръководител на ревизията, и старши инспектор
Стела Йорданова Вичева.
С
връчена по електронен път на 09.11.2020 г. ЗИЗВР №
Р-03000320004049-020-002/20.10.2020 г. срокът за приключване на ревизията е
удължен до 20.11.2020 г. /л. 4 и 3 от преписката/. С нова ЗИЗВР №
Р-03000320004049-020-003/18.11.2020 г., връчена по електронен път на 22.11.2020
г., срокът за приключване на ревизията е отново удължен до 21.12.2020 г. /л. 6
и 5 от преписката/.
По
искане на ревизираното дружество, обективирано в заявление вх. № 52744#22/02.12.2020
г. /л. 8 от преписката/, със Заповед № Р-03000320004049-023-001/08.12.2020 г.,
връчена по електронен път на 10.12.2020 г. /л. 10 – 9 от преписката/, ревизионното
производство е спряно, считано от 08.12.2020 г. до 02.03.2021 г. С връчена по
електронен път на 12.03.2021 г. Заповед № Р-03000320004049-143-001/04.03.2021
г. ревизионното производство е възобновено като със същата заповед срокът за
приключване на ревизията след възобновяването е определен до 17.03.2021 г. /л.
12 – 11 от преписката/.
В
изпълнение на чл. 124, ал. 1 ДОПК с електронно връчено на 09.11.2020 г. уведомление
№ Р-03000320004049-113-001/23.10.2020 г. /л. 114 и 113 от преписката/
ревизиращият екип е информирал ревизираното лице, че поради наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК основата за облагане с данъци ще
бъде определена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК като му е определил 14-дневен
срок след съобщаване на уведомлението за представяне на доказателства и
становище.
На
12.03.2021 г. органите по приходите са връчили отново по електронен път на
ревизираното лице второ уведомление по чл. 124 ДОПК №
Р-03000320004049-113-002/05.03.2021 г., в което са се позовали на наличието на
установени при ревизията обстоятелства по 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /л. 122 и 121
от преписката/.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000320004049-092-001/31.03.2021
г., кореспондиращ по съдържание с изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 462
– 444 от преписката/. В изпълнение на чл. 117 ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице по електронен път на 04.04.2021 г. /л. 444, гръб от
преписката/. По искане на ревизираното дружество от 18.04.2021 г. /л. 464 от
преписката/ срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства по
ревизионния доклад е продължен до 18.05.2021 г. с Уведомление № Р-03000320004049-РУС-001/19.04.2021
г., връчено по електронен път на 26.04.2021 г. /л. 466 – 465 от преписката/. На
18.05.2021 г. в срока по чл. 117 ал. 5 ДОПК срещу ревизионния доклад е подадено
възражение по електронен път, входирано с вх. № 52744-26/19.05.2021 г., с което
ревизираното лице е оспорило констатациите на приходните органи /л. 469 – 467
от преписката/.
В
срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните съгласно разпоредбата органи – Е. С. Х., възложител
на ревизията, и М. Х. М., ръководител на ревизията, са издали обжалвания по делото ревизионен
акт № Р-03000320004049-091-001/02.06.2021 г. /л. 479 – 471 от преписката/, с
който за ревизирания период са установили задължения на ревизираното лице за
ДДС, за корпоративен данък и за мораторна лихва върху тях от настъпването на
падежа на всяко от вземанията до издаването на ревизионния акт, както следва:
за данъчен период м. октомври 2018 г. – задължение за ДДС в размер на
319,16 лв. и за мораторна лихва в размер на 82,54 лв.; за данъчен период м. декември
2018 г. - задължение за ДДС в размер на 23 697, 74 лв. и за мораторна
лихва в размер на 5 700, 47 лв.; за данъчен период м. февруари 2019 г.
- задължение за ДДС в размер на 2, 98 лв. и за мораторна лихва в размер на 0,
67 лв.; за данъчен период м. ноември 2019 г. - задължение за ДДС в
размер на 2, 98 лв. и за мораторна лихва в размер на 0,42 лв.; за
данъчен период м. декември 2019 г. - задължение за ДДС в размер
на 11280 лв. и за мораторна лихва в размер на 1 582, 46 лв.; за данъчен
период м. февруари 2020 г. - задължение за ДДС в размер на 5 692, 90 лв. и
за мораторна лихва в размер на 703, 06 лв. и задължения за корпоративен данък,
съответно за данъчен период 2018г. – в размер на 25 687, 21 лв. и
за мораторна лихва в размер на 6 798, 47 лв. и за данъчен период 2019 г.
– в размер на 6 115, 08 лв. и за мораторна лихва в размер на 572, 49 лв.
Формално, ревизионният акт отговаря на
изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от
съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е
приложен като неразделна част от него.
Направените
с РА установявания относно данъчните задължения на ревизираното лице изцяло
кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Възприетите
констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА и че ревизията е
проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за
това.
Фактът
на връчването на две уведомления по чл. 124 ДОПК с различни обстоятелства по
чл. 122 ал. 1 ДОПК, второто от които уведомления е връчено на ревизираното лице
при неосигуряването на възможност за вземането на становище в нормативно
определения 14-дневен срок, не може да обуслови извод за незаконосъобразност на
ревизионния акт поради допуснати при издаването му съществени административно-производствени
нарушения, тъй като защитата, която ревизираният данъчно задължен субект е могъл
да проведе срещу издирените и посочени от ревизиращия екип обстоятелства в уведомлението,
е имал след това възможност да реализира както с възражението си срещу
ревизионния доклад, така и след това с жалбата си до директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна и в крайна сметка с оспорването на ревизионния акт пред съда.
При
проведения административен контрол по реда на глава ХVІІІ ДОПК ревизионният акт
е потвърден изцяло от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с решение №
168/13.10.2021 г., приложено без номерация по преписката и връчено по
електронен път на ревизираното лице на 12.11.2021г. /л. 18 от делото/.
По
материалната законосъобразност на ревизионния акт относно установените с него
задължения на ревизираното лице за ДДС и за корпоративен данък съдът намира
следното:
В хода
на ревизията са установени следните релевантни за данъчните задължения на „Ванхил“
ЕООД факти:
Според
данните в ревизионния доклад ревизираното лице „Ванхил“ ЕООД е регистрирано по
ЗДДС, считано от 30.06.2010 г. През обхванатия от ревизията период дружеството е
извършвало дейност по производство на селскостопанска продукция и услуги в
областта на земеделието. Упражняваната дейност е в следните обекти: офис в гр.
Варна, ул. „Оборище“ №7, ет.1, ап. 1 и наети земеделски земи в землищата на гр.
Девня, с. Аврен, с. Бенковски, с. Дъбравино, с. Казашка река и с. Юнак.
Дружеството няма регистриран ЕКАФП. Едноличен собственик на капитала му е Х.В.М.,
а управител през ревизирания период е Добромир Добрев.
С
ревизионния акт в частта по ЗКПО за 2018 г. приходната администрация е
установила, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани общи приходи
196 494, 96 лв.; общо разходи 188 674, 14 лв.; счетоводна печалба
7 820, 82 лв.; декларирани в намаление на финансовия резултат – 8 600
лв. и данъчна загуба 779, 18 лв. Установено е, че ревизираното лице е получило
по банков път субсидии от Държавен фонд „Земеделие", като част от
получените суми са осчетоводени в сч. с/ка 7051, а сума в размер 7254,80 лв.,
получена на 13.12.2018г., и сума в размер 27 372, 89 лв., получена на
19.12.2018 г., не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и не
са отчетени като приход. Предвид счетоводните стандарти и разпоредбите на чл.
78 ЗКПО, с цитираните суми в общ размер 34 627, 69 лв. органите по приходи са
увеличили размера на декларираните от дружеството приходи при формиране на
данъчната основа по чл. 122 ДОПК за 2018 г.
За 2019
г. данъчно задълженото лице „Ванхил“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с
декларирани общи приходи 125 842, 64 лв., общо разходи 124 829, 31
лв., счетоводна и данъчна печалба 1 013, 33 лв., дължим корпоративен данък
101, 33 лв., който не е внесен в бюджета. Аналогично на 2018 г., дружеството не
е осчетоводило приход от субсидии от ДФ „Земеделие“ за следните получени суми: 917,
78 лв., получени на 30.01.2019 г.; 9, 17 лв., получени на 26.09.2019 г. и 2
780, 71 лв., получени на 22.11.2019 г. (общо 3 707, 66 лв.).
Предвид счетоводните стандарти и разпоредбите на чл. 78 ЗКПО, с цитираната сума
в общ размер 3707, 66 лв. органите по приходи са увеличили размера на
декларираните от дружеството приходи при формиране на данъчната основа по чл.
122 ДОПК за 2019 г.
В хода
на ревизията е установено, че ревизираният субект „Ванхил“ ЕООД е издал на „ФВ
парк Могилино 4“ ЕООД ф-ра № 39/20.06.2018 г. с данъчна основа 155 000 лв. и с предмет
„слънчоглед реколта 2018 г. незавършено производство и кориандър реколта 2018 г.
незавършено производство, съгласно договор от 20.06.2018 г.“ /л. 295 от
преписката/, към която фактура впоследствие е издадено кредитно известие №
52/28.12.2018 г. на стойност -155 000 лв. /л. 296 от преписката/.
Установено
било още, че дружество „Ванхил“ ЕООД е издало на „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД и ф-ра
№ 40/20.06.2018 г. с дан. основа 65 000 лв., ДДС 13000 лв. и с предмет „маточина
реколта 2018 г. незавършено производство, бял равнец реколта 2018 г.
незавършено производство, люцерна реколта 2018 г. незавършено производство,
съгласно договор от 20.06.2018 г." /л. 295, гръб от преписката/, към която
фактура впоследствие е издадено кредитно известие № 51/27.12.2018 г. с дан.
основа -65 000 лв. и ДДС -13 000 лв. /л. 296, гръб от преписката/.
Установено
било, че фактури № 39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г. и издадените към тях кредитни
известия № 52/28.12.2018 г. и № 51/27.12.2018 г. са счетоводно отразени в с/ка
4141 „Клиенти по продажби при определени условия".
С
ИПДПОЗЛ № Р-03000320004049-041-001/14.07.2020 г. /л. 91-89 от преписката/ от ревизираното
лице са изискани всички първични счетоводни документи и регистри, договори и
др. документи за дейността му, като относно процесните доставки то е представило
единствено екземпляри от двете фактури с кредитните известия към тях. Не били представени
други доказателства, включително и такива относно основанието за издаване на
кредитните известия. При посещението в офиса на дружеството на органите по
приходи било представено Споразумение за прихващане от 20.06.2018 г. /л. 126 от
преписката/, сключено между „Ванхил“ ЕООД и „ФВ парк Могилино
4“ ЕООД, съгласно което от задълженията на „Ванхил“ ЕООД в общ размер на
234 212 лв. по издадените от „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД фактури № 14/10.06.2018 г. и № 15/10.06.2018 г. се приспада
задължението на „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД в общ размер на 233 000 лв. по
издадените от „Ванхил“ ЕООД фактури № 39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г., в
резултат на което „Ванхил“ ЕООД остава да дължи на „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД по
издадената от това дружество фактура № 15/10.06.2018 г. само 1 212
лв.
При
извършена насрещна проверка на „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-03000320131007-141-001/10.09.2020
г. /л. 303-301 от преписката/, дружеството е представило копия на издадените от
него фактура № 14/10.06.2018 г. с кредитно известие към нея № 19/21.12.2018 г.
/л. 294, заглавна страница и л. 293, гръб/ и фактура № 15/10.06.2018 г. с
кредитно известие към нея № 16/20.12.2018 г. /л. 294, гръб и л. 293, заглавна
страница/. Представило е и издадените от „Ванхил“ ЕООД фактури № 39/20.06.2018
г. и № 40/20.06.2018 г. с кредитни известия към тях № 52/28.12.2018 г. и № 51/27.12.2018
г. В писмено обяснение /л. 292 от преписката/ управителят на „ФВ парк Могилино
4“ ЕООД е посочил, че за доставките по издаваните от дружеството фактури и за извършваната
от него дейност не се изисква кадрова обезпеченост като дейността се извършва
от управителя, а при необходимост дружеството ползва склад под наем в гр. Девня
от „Еко енерджи Могилино“ ЕООД. Посочил е още, че предмет на фактурираната
продукция е собствено производство на дружеството като то няма предходни
доставчици.
Относно
разглежданите доставки между „Ванхил“ ЕООД и „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД органите
по приходите установили, че в Окръжен съд Варна е образувано гр. дело №
2270/2018 г. по подадени по реда на чл. 435 ал. 2 т. 2 и ал. 4 и сл. ГПК жалби
на „Ванхил“ ЕООД и „ФВ парк Могилино“ ЕООД срещу действия на ЧСИ по изп. дело №
20177130400221 по описа на ЧСИ Л. Т., обективирани в насочването
на изпълнение върху движими вещи-земеделска продукция, чрез налагането на запор
и насрочването на опис. Длъжникът по изпълнението „Ванхил“ ЕООД е поддържал по
делото становище, че запорираната селскостопанска продукция не е негова
собственост, тъй като с договор за покупко-продажба от 20.06.2018 г. /л. 382 от
преписката/ е прехвърлил правото на собственост върху бъдещата селскостопанска
продукция, която не се намира в патримониума му, доколкото с
приемо-предавателен протокол от същата дата /л. 378 – 376 от преписката/ масивите,
от които ще се добие продукцията, са предадени на купувача „ФВ парк Могилино 4“
ЕООД. Последният пък е изложил по делото доводи, че по силата на нотариално
заверен договор е придобил правото на собственост върху
бъдещата селскостопанска продукция срещу цена, платена изцяло на продавача
„Ванхил“ ЕООД. Приходните органи установили, че по гр. дело № 2270/2018 г. Окръжен
съд Варна се е произнесъл с решение № 1745/25.10.2018 г.
/л. 385 – 383/, с което приел, че по силата на сключен с „ФВ парк Могилино 4“
ЕООД договор от 20.06.2018 г. собствеността върху процесната земеделска продукция
/люцерна, слънчоглед, кориандър, бял равнец и маточина от реколта 2018 г./ е
прехвърлена от продавача „Ванхил“ ЕООД на купувача „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД като
към момента на налагане на запора и провеждане на описа длъжникът „Ванхил“ ЕООД
не е собственик на вещите, върху които е насочено изпълнението. В мотивите на
решението било прието, че в случая изпълнението е насочено върху бъдеща
селскостопанска продукция люцерна, слънчоглед, кориандър, бял равнец и маточина
от реколта 2018 г., посята в земи, находящи се в землището на с. Аврен, с.
Бенковски и с. Казашка река, съгласно опис в Анекс № 1 към договора за
прехвърляне правото на собственост върху продукцията /л. 382, гръб – 379 от
преписката/, като владението върху масивите, в които е посята, е предадено на
третото за изпълнението лице „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД към датата 20.06.2018 г.
Според решението движимите вещи, върху които е насочено принудително изпълнение,
са бъдещи родово определени вещи и на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД правото на
собственост върху тях се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а
когато не е извършено такова - с фактическото им предаване. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства: договор за покупко-продажба, Анекси 1 и 2 и приемо-предавателен
протокол от 20.06.2018 г., както и от фактури № 39/20.06.2018 г. и №
40/20.06.2018 г., съдът е извел в решение №1745/25.10.2018 г. извод, че поисканият
от взискателя по изпълнителното дело запор е наложен върху селскостопанската
продукция - незавършено производство, реколта 2017-2018 г., съгласно приложен
опис, предмет на договора за покупко-продажба, с който третото за изпълнението лице
е придобило собствеността върху нея и поради това е отменил, на основание чл.
435, ал. 4 ГПК по жалбата от „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД действията на ЧСИ,
изразяващи се в налагането на запор и опис на собствените на жалбоподателя „ФВ
парк Могилино 4“ ЕООД вещи- селскостопанска продукция, незавършено производство
реколта 2017-2018 г.
При позоваване на постановеното от ВОС решение № 1745/25.10.2018
г. приходната администрация е приела, че съществува противоречие между защитаваната
от ревизираното лице теза в рамките на ревизионното производство, поддържана и
от „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД при извършената насрещна проверка, и развиваната
от двете дружества теза в производството по гр. д. № 2270/2018 г. на ВОС.
Докато пред съда дружествата са се позовали на подписания от тях договор от
20.06.2018 г. с анекси към него и на изготвения приемо-предавателен протокол от
20.06.2018 г., за да обосноват твърдението си, че „ФВ
парк Могилино 4“ ЕООД е собственик
на селскостопанската продукция по договора, то пред приходните органи са защитавали
точно обратната теза, позовавайки се на развалянето на договора за продажба на бъдещата
селскостопанска продукция. Приходните органи са установили, че това становище
на ревизираното лице не е подкрепено в хода на ревизията с надеждни доказателства
за развалянето на сделката, тъй като: 1/ липсват подписани между продавача и
купувача приемо-предавателни протоколи, констатиращи обратното предаване на
масивите от купувача на продавача; 2/ кредитните известия към фактури №
39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г. са издадени чак в края на м. декември
2018 г., докато стопанската година, за която се отнася незавършеното
производство, е приключила на 30.09.2018 г.; 3/ ревизираното лице не е
заприходило продукция от слънчоглед, кориандър, люцерна, бял равнец и маточина от
реколта 2017-2018 г., която би следвало да се намира в патримониума му след
развалянето на договора от 20.06.2018 г., и съответно няма и извършени продажби
на такава продукция; 4/ с подписаното между „Ванхил“ ЕООД и „ФВ парк Могилино
4“ ЕООД споразумение за прихващане от 20.06.2018 г. е извършено прихващане на насрещни
вземания между двете дружества до размера на по-малкото от тях от 233 000
лв. по фактури № 39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г., с което задължението на
получателя на доставките по двете фактури „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД е погасено
изцяло чрез плащане на фактурираните доставки, но при ревизията на доставчика
„Ванхил“ ЕООД не са представени доказателства за уреждане на разчетите по издадените
впоследствие кредитни известия към фактурите.
Въз основа на тези констатации приходните органи
са приели, че ревизираното лице „Ванхил“ ЕООД реално е извършило доставки по издадените
от него фактури № 39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г., но въпреки това не е
отчело приход от продажбите в размер 220 000 лв. като неправомерно е издало към
фактурите кредитни известия № 51/27.12.2018 г. и № 52/28.12.2018 г. При
съобразяване на счетоводните стандарти и чл. 78 ЗКПО, при формиране на
данъчната основа по чл. 122 ЗКПО ревизиращите са увеличили с 220 000 лв. размера
на декларираните от данъчно задълженото лице „Ванхил“ ЕООД приходи за данъчната
2018 г.
Предвид приетото наличие на реално извършена
доставка по фактура № 40/20.06.2018 г. и приетото отсъствие на основания по чл.
115 ал. 1, 2 и 3 ЗДДС за издаване на кредитно известие № 51/27.12.2018 г. към
фактурата, ревизиращите са увеличили с начисленото по фактура № 40/20.06.2018 г.
и невнесено в бюджета ДДС от 13 000 лв. размера на задължението за ДДС на
ревизираното лице за данъчен период м. декември 2018 г., в който е издадено
кредитното известие.
При
ревизията е установен осчетоводен през 2019 г. разход от ревизираното лице в размер 56 400 лв. по сч. с/ка 602 въз основа
на издадена от доставчика „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД на получателя „Ванхил“
ЕООД фактура № 177/02.12.2019 г. с данъчна основа 56 400 лв. и ДДС 11280
лв. и основание за издаването й „наем по договор“ /л. 269 от преписката/. С
дадени пред ревизиращите писмени обяснения /л. 96 и 95 от преписката/
управителят на „Ванхил“ ЕООД е представил във връзка с фактурата сключен в гр.
Варна между „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД като наемодател
и „Ванхил“ ЕООД като наемател договор от 02.01.2019 г. с предмет отдаването
под наем на собствен на наемодателя склад № 2 с обща
площ 910 кв. м., ведно с прилежаща открита площ 1200 кв. м. срещу заплащане
от страна на наемателя на 4 700 лв. месечен наем или 56 400 лв.
годишен наем /без ДДС/ - л. 98 от ревизионната преписка. С чл. 2 ал. 2 от
договора страните са уговорили плащанията да се извършват по банков път по
сметка на наемодателя /непосочена в договора/ като съгласно ал. 3 при
изтичането на договора страните следва да изготвят констативен протокол, след
което наемодателят следва да издаде фактура. Като място на изпълнение на
договора в чл. 3 е посочен гр. Девня, обл. Варна, без повече уточнения. Наред с
договора за наем, с писмените обяснения управителят на „Ванхил“ ЕООД е
представил и подписан в гр. Варна между „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД и „Ванхил“
ЕООД констативен протокол от 02.12.2019 г., с който двете страни са приели за
установено ползването на складовите площи - склад № 2 с обща площ 910 кв. м.,
ведно с прилежаща открита площ 1200 кв. м.,
за периода м. януари – м. декември 2019 г. като са посочили, че нямат
претенции една към друга /л. 97 от преписката/.
При насрещната
проверка на „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, приключила
с ПИНП № П-03000320130985-141-001/10.09.2020 г. /л. 275-273 от преписката/, „Еко
Енерджи Могилино“ ЕООД е представило копие на издадената фактура №
177/02.12.2019 г. и счетоводни регистри относно извършеното плащане по
фактурата, но не е представило документ за собственост върху отдаденото под
наем складово помещение. От информационния масив на НАП органите по приходите
са установили, че „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД притежава множество недвижими
имоти, но сред тях не фигурира имот, който да е с параметрите по сключения с
„Ванхил“ ЕООД договор за наем.
От проверката в счетоводството на ревизираното
лице приходната администрация е установила, че през 2018 г. обемът му на дейност
със заприходена във връзка с нея селскостопанска продукция е много по-голям в
сравнение с 2019 г., но въпреки това за 2018 г. то не е отчело разходи за наем
на склад за съхранението й. Приходните органи са заключили, че липсват доказателства
за какви точно цели ревизираното лице е използвало през 2019 г. наетия склад по
договора за наем от 02.01.2019 г. като с това не е доказало, че отчетеният
разход за наем е свързан с дейността му. Позовали са се и на отсъствието на
достатъчна индивидуализация на наетият обект в сключения договор за наем от
02.01.2019 г. и въз основа на всички тези констатации, при съобразяване на чл. 26,
т. 1 и т. 2 ЗКПО при формиране на данъчната основа по чл. 122 ДОПК са намалили
размера на разходите на „Ванхил“ ЕООД за 2019 г. с 56 400 лв.
В резултат, приемайки че не са налице
доказателства за реалността на доставката на услуга по издадената от „Еко Енерджи
Могилино“ ЕООД фактура № 177/01.12.2019 г., ревизиращите не са признали правото
на ревизираното лице на ползване на данъчен кредит по фактурата в размер на начисления
по нея ДДС от 11 280 лв. и с тази сума са увеличили задълженията му за ДДС за
данъчен период м. декември 2019 г.
При
ревизията е установено още , че за данъчен период м. февруари 2020 г. „Ванхил“ ЕООД е
упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер 5 692, 90 лв. по издадена
от доставчика ,,Булинвестмънт-2000“ ЕООД фактура № 605/27.12.2019 г. с данъчна
основа 28 464, 50 лв. и ДДС 5 692, 90 лв. и с предмет доставката на глицерин,
машина за поставяне на коркови тапи, машина за етикети, полиламинатни капсули, тапи
101, тапи 108, тапи 111, етикети, тапи и счетоводна услуга 2019 /л. 82 от
преписката/.
При
извършената насрещна проверка на „Булинвестмънт-2000“ ЕООД, приключила с ПИНП №
П-03000320130979-141-001/10.09.2020 г. /л. 188-186 от преписката/, е установено,
че с договор от 27.12.2019 г. „Булинвестмънт-2000“ ЕООД
е продало на „Ванхил“ ЕООД стоки по опис, предадени на купувача с приемо-предавателен
протокол от 27.12.2019 г. в склад на продавача в гр. Девня, бул.
„Съединение" № 134. Установено е, че фактура № 605/27.12.2019 г. е осчетоводена
като приход при доставчика на стоката „Булинвестмънт-2000“ ЕООД /чрез с/ка 499 -
л. 150 от преписката/, отразена е в дневника му за продажби и в справката декларация
по чл. 125 ЗДДС за съответния данъчен период като ДДС е начислен по сч. с/ка
4532. Според представеното при проверката писмено обяснение от управителя на „Булинвестмънт-2000“ ЕООД /л. 173 от преписката/ дружеството
ползва при необходимост склад под наем от „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, а стоките,
предмет на доставката по фактура № 605/27.12.2019 г., са закупени от доставчика
„Булинвестмънт-2000“ ЕООД още в периода 2010 г. - 2014 г., поради което,
предвид дългия период на съхранение, дружеството е затруднено да представи
издадените за тях първични счетоводни документи, но е в състояние да даде информация
за доставчиците и номерата на фактурите за покупка. Тази информация е
представена допълнително с ново писмено обяснение /л. 181 от преписката/,
според което стоките по фактурата са закупени първоначално в периода 2010/2015
г. от доставчиците „Симей“ ООД, „Хемитрейд“ ООД, СД „Слийв дивелопмънт“, „Бену“
ООД, ЕТ „Дарс-Димитър Събков“ и „Херти М“ ООД.
От аналитичен
дневник на сч. с/ка 304 приходните органи са установили, че всички стоки са
свързани с дейности по бутилиране на напитки /заведени са артикули „машина за
поставяне на коркови тапи на шампанско“, „етикети за узо“/, каквато дейност не
се извършва от ревизираното лице „Ванхил“ ЕООД. Наред с това са установили, че по
счетоводни данни към 31.05.2020 г. стоките по процесната фактура № 605/27.12.2019
г. са налични при ревизираното лице, но то не е предоставило информация нито къде
и как ги съхранява, нито доказателства, че са закупени във връзка със стопанската
му дейност за извършване на последващи облагаеми доставки.
При
тези констатации приходните органи са приели, че по фактура № 605/27.12.2019 г.
няма реално извършена доставка на стоките, а е налице единствено движение на
частни по характера си документи, отчитайки при това и обстоятелството, че
„Ванхил“ ЕООД, „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД и „Булинвестмънт-2000“ ЕООД са
„свързани лица“ по см. на §1, т. 3, буква „д“ ДР на ДОПК, тъй като и трите
дружества са притежание на един и същи собственик – „Чек инвестмънт холдинг“, и
са с един и същи управител - Добромир Атанасов Добрев.
Въз
основа на тези констатации приходните органи при формиране на данъчната основа
по чл. 122 ДОПК за данъчен период м. февруари 2020 г. не са включили фактура №
605/27.12.2019 г. в размера на доставките с право на приспадане на данъчен
кредит като са намалили размера на упражнения в този данъчен период данъчен
кредит с размера на начисления по фактурата ДДС от 5 692,90 лв.
При
съдебното обжалване на ревизионния акт е допусната по искане на жалбоподателя
съдебно-счетоводна експертиза /л. 63 – 86 от делото/, от неоспореното от
страните заключение на която се установяват следните релевантни за изхода на
спора факти и обстоятелства:
Съответно издадените от „ФВ Парк Могилино 4“
ЕООД кредитни известия № 16/20.12.2018 г. и № 19/21.12.2018 г. към издадените от
дружеството фактури № 14/10.06.2018 г. и № 15/10.06.2018 г. са счетоводно отразени
при него като сторно на авансово плащане по дебита на сметка 411- Клиенти и по
кредита на сметка 4122-Клиенти по аванси. Тъй като посочените по фактурите
слънчоглед, кориандър, семена - резене и лавандула разсад не са заведени като
материални запаси-стоки или готова продукция, то и осчетоводяванията по
кредитните известия, на които е посочено недоставено количество слънчоглед,
кориандър, семена - резене и лавандула разсад не засягат сметките за Материални
запаси - стоки или готова продукция.
В т. 2 от заключението след проверка на
приложените по делото документи, както и на тези в счетоводството на „Еко Енерджи Могилино” ЕООД и на „Ванхил” ЕООД, вещото
лице е извело извод, че „Еко Енерджи Могилино” ЕООД е разполагало със сгради,
отразени в Инвентарна книга на ДМА за 2018 година и в Амортизационен план на
ДМА за 2018 година. Посочило е, че в тези регистри не са посочени детайлно вида
и квадратурите на сградите, както и точният им адрес. В тях с инвентарен номер
5 - Сгради Девня с дата на придобиване 19.07.2016 г. на стойност 90 000 лв. са записани
придобитите селскостопански сгради по нот. акт № 54 том 5 рег. № 4263 дело №
553 от 19.07.2016 г., заведен в СВ под № 6, т. ІХ, дело № 1648/2016 г., в това
число по т. 2 - селскостопанска сграда с идентификатор 20482.501.2096.2 със
застроена площ 936 кв.м., намираща се в гр. Девня, ул. „Съединение” № 134
(Приложение 4), който имот според съдържащите се в жалбата до съда и изложени
преди това пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна твърдения на жалбоподателя
му е бил отдаден под наем от „Еко енерджи Могилино“ ЕООД със сключения договор
за наем на склад от 02.01.2019 г. Имотът по т. 2 от нот. акт № 54 том 5 рег. № 4263
дело № 553/19.07.2016 г., заведен в СВ под № 6, т. ІХ, дело № 1648/2016 г., е
отразен като наличен при „Еко енерджи Могилино” ЕООД по счетоводни данни към
31.12.2018 г.
Въз основа на счетоводните записвания при „Еко
енерджи Могилино” ЕООД относно сключения договор за наем на склад от 02.01.2019
г. с наемателя „Ванхил“ ЕООД, които са както следва:
Дебит сметка 411 - Клиенти – 67 680 лв.
Кредит сметка 703- Приходи от продажба на услуги
-56 400 лв.
Кредит сметка 4532 - Начислен ДДС по продажбите –
11 280 лв.,
вещото
лице е извело извод, че от „Еко енерджи Могилино” ЕООД е отчетен приход от
отдаването под наем на стойност 56 400 лв., начислено е задължение за ДДС в
размер на 11 280 лв. върху стойността на наема и е отчетено вземане от клиента
„Ванхил” ЕООД в размер на общата стойност от 67 680 лв. /данъчна основа + ДДС/.
Според вещото лице сумата на вземането от „Ванхил” ЕООД в размер на 67 680 лв.
е получена по банковата сметка в ДСК на „Еко Енерджи Могилино” ЕООД на
15.01.2020 г. на четири вноски от 22 480 лв., 22 200 лв., 2000 лв. и 21 000 лв.
или общо получени 67 680 лв., видно от банково извлечение от банка ДСК на „Ванхил”
ЕООД от 01.01.2020 до 17.01.2020 г. (Приложение № 5). Според заключението „Ванхил”
ЕООД не разполага по счетоводни данни със собствени недвижими имоти и няма
други наети имоти.
От представените оборотна ведомост, инвентарна
книга и амортизационен план на ДМА за 2019 година на „Ванхил” ЕООД експертизата
е установила, че дружеството е разполагало със собствени машини и техника в това
число косачка, поливна инсталация, компактор, универсален надробител, трактори,
отразени по дебита на сметка Машини и съоръжения в размер на 159 898, 39 лв.
към 31.12.2019 г. Също според счетоводните записвания дружеството не е
разполагало с наличности на стоки към 31.12.2019 г. През 2018 г. е отразено движение
по сметка Стоки като дебитен оборот от придобиване на стоки по фактури № 14/10.06.2018
г. и № 15/10.06.2018 г., издадени от „ФВ Парк Могилино 4“ ЕООД на „Ванхил” ЕООД,
и кредитен оборот от сторнирано придобиване на стоки на основание издадените от
„ФВ Парк Могилино 4“ ЕООД кредитни известия № 16/20.12.2018 г. и № 19/21.12.2018
г. към издадените фактури № 14/10.06.2018 г. и № 15/10.06.2018 г. Движението
през 2018 година по сметка Стоки е само като дебитен и кредитен оборот, т.е.
само движение като придобити и изписани стоки (влязло-излязло) без наличности
на стоки в началото на 2018 година и в края на 2018 година.
Съгласно т. 3 от заключението стоките, закупени
от „Ванхил” ЕООД по издадената от „Булинвестмънт-2000” ЕООД фактура № 605/27.12.2019
г. на обща стойност 28 464, 50 лв. без ДДС са налични по счетоводни данни към
31.05.2020 г. Към момента на изготвяне на заключението стоките също са налични
по счетоводни данни, видно от представена Оборотна ведомост на „Ванхил” ЕООД
към 31.05.2022 г. (Приложение № 6). Към датата на издаване на фактура № 605/27.12.2019
г. „Булинвестмънт- 2000” ЕООД не е разполагало по счетоводни данни със собствен
склад за съхранение на стоки в гр. Девня. От извършената проверка в
счетоводството на „Булинвестмънт-2000” ЕООД вещото лице е установило, че
дружеството е отчело разходи за наеми по фактура №170/30.10.2019 г. в размер на
7 105 лв. без ДДС и по фактура № 192/06.01.2020 г. на стойност 7 600 лв. без
ДДС с доставчик „Еко Енерджи Могилино” ЕООД.
На въпрос на съда в с. з. на 15.06.2022 г. вещото лице
е обяснило, че при изготвяне на заключението на съдебно-счетоводната експертиза
е използвало документите, съдържащи се в ревизионната преписка, както и
документи – банково извлечение, нотариален акт и извлечения от счетоводните
системи на съответните дружества, които не се съдържат в преписката, но са
приложени към заключението като всички те са приобщени към доказателствения
материал по делото в с.з. на 15.06.2022 г.
При
установяване на фактите по делото съдът кредитира изцяло неоспореното от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно и
компетентно дадено, констатациите по което са подкрепени изцяло от вещото лице
при изслушването му в с. з. на 15.06.2022 г. като за тяхната достоверност свидетелстват
и представените по делото документи.
При
така установените факти въз основа на събраните по делото доказателства съдът
намира за изцяло неоснователна жалбата на „Ванхил“ ЕООД срещу потвърдения с
решение № 168/13.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП ревизионен акт № Р-03000320004049-091-001/02.06.2021 г. на органите по
приходите при ТД на НАП-Варна.
При
ревизията на „Ванхил“ ЕООД, приключила с обжалвания по делото ревизионен акт,
приходната администрация правилно е приела, че ревизираното лице е извършило реални
доставки по фактури № 39/20.06.2018 г. и №
40/20.06.2018 г., неправомерно издавайки към тях кредитни известия № 52/28.12.2018
г. и № 51/27.12.2018 г., вследствие на което неправомерно не е отчело
приход от продажбите към фактурите в размер 220 000 лв., с която сума при
формиране на данъчната основа по чл. 122 ЗКПО ревизиращите с основание са
увеличили размера на декларираните от „Ванхил“ ЕООД приходи за 2018 г.
Правилно
като последица от приетото наличие на реално извършена доставка по фактура №
40/20.06.2018 г. е увеличен и размерът на задължението за ДДС на ревизираното
лице за данъчен период м. декември 2018 г., в който е издадено кредитно
известие № 51/27.12.2018 г., с начисленото по фактурата и невнесено в бюджета
ДДС от 13 000 лв.
По
смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗДДС за реалността на доставката на стока е необходимо да
се установи, че собствеността върху стоката е прехвърлена от доставчика на
получателя. Когато се касае за родово определени вещи, каквито са тези по фактури
№ 39/20.06.2018 г. и № 40/20.06.2018 г., собствеността върху тях съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД се прехвърля щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липсата на такова,
когато бъдат предадени. В случая, тъй като сключеният между „Ванхил“
ЕООД и „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД договор от 20.06.2018 г. е с предмет
продажбата на бъдеща селскостопанска продукция, нейното определяне е извършено
с предаването под опис от продавача на купувача на датата на сключване на
договора на фактическата власт върху масивите, от които ще бъде придобита
засадената/засята продукция.
Относно
извода за реалност на доставките по двете фактури, освен постановеното от ВОС
решение № 1745/25.10.2018 г. по гр. д. № 2270/2018 г., от определящо значение е
и фактът, че „Ванхил“ ЕООД не е представило при ревизията абсолютно никакви надеждни
доказателства за последващото разваляне на сключения с получателя „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД договор от 20.06.2018 г. за
покупко-продажба на бъдещата селскостопанска продукция като
липсват както подписани между двете страни по договора приемо-предавателни протоколи
за обратното предаване на земеделските масиви във фактическата власт на продавача
„Ванхил“ ЕООД, така и счетоводни данни за заприхождаването при „Ванхил“ ЕООД на добитата от масивите селскостопанската
продукция от слънчоглед, кориандър, люцерна, бял равнец и маточина от реколта
2017-2018 г. Не са налице и абсолютно никакви доказателства къде и как ревизираното
лице е съхранявало реализираната от реколта 2017/2018 г. селскостопанска продукция,
след като твърди, че е развалило сключения за нея договор с получателя „ФВ парк
Могилино 4“ ЕООД от 20.06.2018 г., нито какви последващи операции е извършило с
нея. От съществено значение е и фактът, че стопанската година, до която се отнася
незавършеното производство, предмет на договора от 20.06.2018 г., е приключила още
на 30.09.2018 г., което означава, че към тази дата продукцията от прехвърлените
още на 20.06.2018 г. във фактическата власт на „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД
земеделски масиви вече е била готова, но въпреки всичко към датата на издаване
на решението по гр. д. № 2270/2018 г. на ВОС /25.10.2018 г./ нито „Ванхил“
ЕООД, нито „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД са променили първоначалната си защитна
теза срещу действията на ЧСИ по изп. дело № 20177130400221, според която на
основание сключения между двете дружества договор от 20.06.2018 г. предстоящата
да се придобие от предадените масиви продукция е собственост на купувача по
договора „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД. Остава открит въпросът защо, ако страните по
договора действително са го развалили впоследствие, това обстоятелство не е
било посочено от тях в производството по гр. д. № 2270/2018 г. Абсолютно неясно
е и самото основание за разваляне на сключения на 20.06.2018 г. договор за
продажба на бъдеща селскостопанска продукция. Ревизиращите
правилно са съобразили, че според предоставената им информация от община Аврен
няма данни за форсмажорни обстоятелства в землището на общината през 2018 г.,
които да са довели до погиване на селскостопанска продукция. Несериозен е
изложеният в жалбата до съда довод, че поради съществуващия риск продукцията да
бъде иззета от ЧСИ получателят по
договора от 20.06.2018 г. „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД е преустановил извършването
на нужните селскостопански мероприятия в масивите, от което би следвало да се
заключи, че с това е било осуетено придобиването на продукция от тях. Няма нито
правна, нито житейска логика, след като срещу задължението за заплащане на
немалка цена е договорено, че ще придобие собствеността върху бъдещата земеделска
продукция от засетите и обработвани до този момент масиви, два месеца и
половина преди края на стопанската година „ФВ парк Могилино 4“ ЕООД ще се
откаже от по-нататъшната им поддръжка, респективно ще се откаже и от събирането
на реколтата от масивите, заради наложения от ЧСИ запор, още повече, че за да
защити правата си по договора и за да се противопостави на действията на ЧСИ,
„ФВ парк Могилино 4“ ЕООД е подало и жалбата до ВОС, която е била уважена от
съда. Налага се убеждението, че в производството пред ВОС и в ревизионното
производство „Ванхил“ ЕООД тълкува фактите не според тяхното действително
значение, а според това как могат да бъдат обвързани с изгодни за него правни
последици. В тази връзка следва да се отбележи, че единствено счетоводното
отразяване на издадените към фактури № 39/20.06.2018 г. и 40/20.06.2018 г. кредитни
известия № 52/28.12.2018 г. и № 51/27.12.2018 г. далеч не е достатъчно, за
извеждането на обоснован извод за сторниране на разплащането по двете фактури. Същото е относимо и за осчетоводяването
на издадените от „ФВ Парк Могилино 4“ ЕООД кредитни известия № 16/20.12.2018 г.
и № 19/21.12.2018 г. към фактури № 14/10.06.2018 г. и № 15/10.06.2018 г.
При
ревизията приходните органи правилно са приели, че липсват доказателства за реалността
на доставката на услуга по фактура № 177/01.12.2019 г., издадена на основание сключения
между „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, като наемодател, и „Ванхил“ ЕООД, като
наемател, договор за наем от 02.01.2019 г. и на това основание не са признали на
ревизираното лице правото на ползване на данъчен кредит по фактурата в размер
на начисления по нея ДДС от 11 280 лв., увеличавайки с тази сума задълженията
му за ДДС за данъчен период м. декември 2019 г.
Съгласно
чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за
извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема
доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на
регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от
регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на
злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70
ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на
данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86
ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице
в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен
документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в
справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този
данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за
продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно,
че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на
неговата изискуемост, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на
облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която
пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Чл. 8 ЗДДС определя като
услуга по смисъла на закона всичко, което има стойност и е различно от стока,
от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство. Пак в тази връзка чл. 9 ал. 1 ЗДДС регламентира, че доставката на услуга
е всяко извършване на услуга.
От
така проследената нормативна уредба с основание може да се заключи, че за да
възникне за ревизираното лице правото на ползване на данъчен кредит по издадената
му от „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД фактура № 177/01.12.2019 г. то трябва да
установи по безсъмнен начин факта на извършване на фактурираната услуга, което
в случая означава, че трябва да установи факта на предаването за ползване на
отдадения му под наем обект по сключения с наемодателя „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД
договор за наем от 02.01.2019 г. За целта обаче още в договора за наем трябва
ясно да е посочено кой точно обект се отдава под наем, за да не възникват
каквито и да било съмнения за това, което в случая не е налице. Направеното с
чл. 1 от договора уточнение, че се отдава под наем склад № 2 с обща площ 910 кв.
м., ведно с прилежаща открита площ 1200 кв. м. не е достатъчно за постигането
на яснота за кой конкретно обект страните са постигнали споразумение за отдаването
му под наем, след като липсва указание за точното му местонахождение, както за и
други индивидуализиращи го данни като например идентификатор по кадастралната
карта, с който е заснет. Посоченото в чл. 3 място на изпълнението на договора в
гр. Девня, макар да внася някаква конкретика, съвсем не е достатъчно да
компенсира допуснатия пропуск при индивидуализацията на обекта, след като не е
посочен точният му административен адрес. Отделно от това от събраните при
ревизията и при административното и съдебното обжалване на ревизионния акт
доказателства не се установява наемодателят „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД да е
притежавал собствеността върху недвижим имот с посочените в договора за наем
параметри, за да може при това положение да го предаде за ползване на наемателя
по договора „Ванхил“ ЕООД. Некоректно е извършеното за целта от страна на
жалбоподателя „Ванхил“ ЕООД позоваване както пред директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна, така и пред съда на издадения нот. акт № 54 том 5 рег. № 4263 дело № 553/19.07.2016
г., заведен в СВ под № 6, т. ІХ, дело № 1648/2016 г., тъй като видно от
съдържанието му, с него купувачът „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД не е придобил
собствеността върху недвижим имот с параметри, изцяло кореспондиращи на тези по
договора за наем от 02.01.2019 г. Даденото от „Ванхил“ ЕООД обяснение в жалбата
до съда, че предмет на договора за наем е посоченият в точка 2 на нотариалния
акт обект с идентификатор 20482.501.2096.2 с площ 936 кв.м., от която само 910
кв.м. са му отдадени под наем, не се споделя от съда, тъй като предмет на
наемния договор е наемането не на идеални части от обект, а на цял обект с
неговата застроена площ, посочена като 910 кв.м. Извършеното счетоводно
отразяване на сделката при двете страни само по себе си, без други надеждни
доказателства, посредством които да се установи фактическото предаване от
наемодателя на наемателя на обекта по наемния договор, не може да послужи като
основание да се приеме по безсъмнен начин, че услугата по договора за наем
действително е извършена. В тази връзка следва да се посочи, че както договорът
за наем, така и подписаният между „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД и „Ванхил“ ЕООД
констативен протокол от 02.12.2019 г., с който двете страни са приели за
установено ползването на складовите площи - склад № 2 с обща площ 910 кв. м.,
ведно с прилежаща открита площ 1200 кв. м.,
за периода м. януари – м. декември 2019 г., са все частни документи,
първият – диспозитивен, а вторият – удостоверителен. Диспозитивният документ
поначало няма материална доказателствена сила, а само формална такава, поради
което е доказателство единствено за обстоятелството, че посочените в него лица са
направили обективираните в съдържанието му волеизявления. Доколко обаче тези
волеизявления действително са довели или изобщо са могли да доведат до постигането
на целените с тях правни последици, следва да се преценя с оглед на всички данни
по делото. Що се отнася до частния удостоверителен документ, той, за разлика от
официалния свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила като верността на удостоверените с него обстоятелства следва да се преценя
като се държи сметка за целия събран по делото доказателствен материал. Именно
неговата преценка в случая не води до извод, че на наемателя по договора
„Ванхил“ ЕООД действително е бил предаден за ползване посоченият в чл. 1 от
наемния договор обект.
Правилно
при ревизията приходната администрация не е признала на ревизираното лице и реалността
на доставките по издадената му от доставчика ,,Булинвестмънт-2000“ ЕООД фактура
№ 605/27.12.2019 г. с данъчна основа 28 464, 50 лв. и ДДС 5 692, 90
лв., във връзка с която в данъчен период м. февруари 2020 г. то е упражнило
правото на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата
от 5 692, 90 лв. Предвид непризнатата реалност на доставките по фактурата, при
формиране на данъчната основа по чл. 122 ДОПК за данъчен период м. февруари
2020 г. приходните органи законосъобразно не са включили фактура №
605/27.12.2019 г. в размера на доставките с право на приспадане на данъчен
кредит и са намалили размера на упражнения в този данъчен период данъчен кредит
с размера на начисления по фактурата ДДС от 5 692, 90 лв. Относно този извод
следва да се има предвид проследената в предходната част на мотивите нормативна
уредба на данъчния кредит.
Предмет
на издадената от ,Булинвестмънт-2000“ ЕООД фактура № 605/27.12.2019 г. е
доставката на родово определени вещи - глицерин, машина за поставяне на коркови
тапи, машина за етикети, полиламинатни капсули, тапи 101, тапи 108, тапи 111, етикети,
тапи, както и на счетоводна услуга. Ревизиращите правилно са съобразили, че ревизираното
лице „Ванхил“ ЕООД не извършва стопанска дейност, която по естеството си да
предполага закупуването на подобни
стоки. От съществено значение за непризнаването на реалността на доставката на
стоките по фактурата е и фактът, че липсват доказателства относно начина и
мястото на съхранението им от получателя по доставката като единствено извършеното
счетоводно отразяване на фактурата при него само по себе си не е достатъчно, за
да доведе до извод, че стоките фактически са му били предадени от доставчика, само
при което условие ще бъде осъществена по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗДДС вр. чл. 24
ал. 2 ЗЗД реална доставка, за която купувачът да разполага с правото на
приспадане на данъчен кредит по издадената за нея фактура. Ревизиращите
правилно са отдали значение на обстоятелството, че по твърдения на самия
доставчик стоките, предмет на фактура № 605/27.12.2019 г., са закупени от него
още в периода 2010 г. – 2015 г., като липсват доказателства как и къде ги е
съхранявал до последващата им продажба, осъществена чак през 2019 г., при
положение, че корковите тапи изискват специални условия на съхранение, а
глицеринът, който според предоставената информация от „Булинвестмънт-2000“ ЕООД
е закупен от него още през 2010 г., поначало е със сравнително кратък период на
годност - между 2 и 5 години. Обяснението на управителя на „Булинвестмънт-2000“
ЕООД, че при необходимост дружеството ползва склад под наем от „Еко Енерджи Могилино“
ЕООД с основание е било поставено под съмнение от приходните органи, предвид наличието
на свързаност между двете дружества по смисъла на §1, т. 3, буква „д“ ДР на
ДОПК. Такава свързаност е установена и по отношение на ревизираното лице
„Ванхил“ ЕООД, тъй като и трите дружества са притежание на един и същи
собственик и имат един и същ управител - Добромир Атанасов Добрев, който е
подписал от името и на продавач, и на купувач всички оформени частни документи
във връзка с доставката /договор, приемо-предавателен протокол и фактура/. Що
се отнася до доставката на фактурираната счетоводна услуга основателно е
съобразено, че липсва яснота каква е действително извършената от доставчика работа.
При установената
неоснователност на жалбата, тя следва да се отхвърли от съда като при този
изход на спора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2001,96 лв.,
на основание чл. 161 ал. 1 изр. последно ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ванхил“ ЕООД срещу потвърдения с решение № 168/13.10.2021 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03000320004049-091-001/02.06.2021 г. на органите по приходите при ТД на
НАП-Варна, с който на „Ванхил“ ЕООД са установени задължения за ДДС и за
мораторна лихва върху главницата по ревизионния акт от настъпването на падежа на
вземането за ДДС до издаването на ревизионния акт, както следва: за данъчен
период м. октомври 2018 г. – задължение за ДДС в размер на 319,16 лв. и за
мораторна лихва в размер на 82,54 лв.; за данъчен период м. декември 2018 г.
- задължение за ДДС в размер на 23 697, 74 лв. и за мораторна лихва в
размер на 5 700, 47 лв.; за данъчен период м. февруари 2019 г. -
задължение за ДДС в размер на 2, 98 лв. и за мораторна лихва в размер на 0, 67
лв.; за данъчен период м. ноември 2019 г. - задължение за ДДС в размер
на 2, 98 лв. и за мораторна лихва в размер на 0,42 лв.; за
данъчен период м. декември 2019 г. - задължение за ДДС в размер
на 11280 лв. и за мораторна лихва в размер на 1 582, 46 лв. и за
данъчен период м. февруари 2020 г. - задължение за ДДС в размер на 5 692, 90
лв. и за мораторна лихва в размер на 703, 06 лв., като са установени и задължения
на „Ванхил“ ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен
период 2018г. – задължение за корпоративен данък в размер на 25 687,
21 лв. и за мораторна лихва в размер на 6 798, 47 лв. и за данъчен
период 2019 г. – задължение за корпоративен данък в размер на 6 115,
08 лв. и за мораторна лихва в размер на 572, 49 лв.
ОСЪЖДА
„Ванхил“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2001, 96 лв. /две хиляди и един
лева и деветдесет и шест стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: