№ 9335
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20211110166766 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение от „.“ ЕООД срещу „.“ – търговско представителство на чуждестранно лице.
От извършената от съда служебна справка Регистър БУЛСТАТ се установява, че
соченото като длъжник лице е регистрирано като представител на чуждестранен търговец,
който не е регистриран в Република България.
Не съществува спор в правната теория и последователната съдебна практика, че
клонът на търговско дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице,
поради което клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната
форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес, тъй като не притежава
изискуемата процесуална легитимация. Като част от търговското предприятие, което се
персонифицира единствено чрез принципала-търговско дружество, клонът несъмнено не
може нито да предявява самостоятелно искови претенции от свое име, нито да отговаря по
предявени срещу него искове. Извод за противното не може да бъде изведен от разпоредбата
на чл. 20 ТЗ, която предвижда, че при спорове, произтичащи от преки отношения с клон,
исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона, която
възможност е възпроизведена и правилата за местна подсъдност на процесуания закон –
чл.108, ал.1, пр.2 ГПК, тъй като и в сочената хипотеза претенцията следва да бъде насочена
срещу търговеца, а не срещу клона. В подкрепа на изложеното са Решение №
119/01.09.2017 г. по т.д. № 1056/2016 г. ВКС, II ТО, Определение № 141/02.02.2010 г. по ч.
т. д. № 496/2009 г. ВКС, I ТО и др. Идентични изводи се налагат и по отношение на
търговското представителство на чуждестранно лице.
С разпореждане от 09.12.2021 г. съдът е предоставил възможност на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да насочи претенцията си срещу
правосубектно лице. Препис от указанията на съда са връчени на страната чрез
1
процесуалния й представител на 20.12.2021 г., като в указания срок не са предприети
съответните процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 93869/23.11.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2