ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 892
гр. Перник, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500642 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от С. Б. С., с адрес: ***, чрез пълномощника му
адв. Б. В. – ***, със съдебен адрес: *** срещу Определение № 3152 от 12.09.2022г.,
постановено по гр. дело № 6030/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е
оставена без уважение частна жалба, депозирана от С. Б. С., чрез пълномощника му, за
изменение на постановеното по делото Определение № 1675/13.05.2022г., постановено
по гр.дело №6030/2021г., в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и постановено извън процесуалните норми и материалния закон.
Уточнява се, че исковата молба е подадена в съда след изтичане на срока на поканата,
отправена до ответното дружество, поради което вина за завеждане на иска има
ответникът. Сочи се, че в съдебната практика подобен казус със такъв резултат и при
тези обстоятелства е немислим да се постановява, най-малкото защото ГПК –
процесуалния закон не регламентира подобно действие. Твърди се, че съдът няма
право на разноски при депозиране на молба по реда на чл. 232 от ГПК и към момента
на прекратяване на делото, а и няма правна възможност по ГПК или друг закон в
настоящия случай да си присъжда разноски на себе си, изразяващи се в заплащане на
държавната такса по неслучило се и неразгледано по съответния ред дело, а
противното би означавало, че по всички прекратени на това основание дела и ако би
следвало да се внасят такси, то тогава те да се събират от съда без съответното правно
основание и липсата на такова по закон. По изложените в жалбата съображения,
жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта, в която
съдът е осъдил С. Б. С. да заплати държавна такса за образуване на делото. Направено
1
е и искане за възстановяване на държавната такса, внесена от жалбоподателя по
предходна негова частна жалба.
Насрещната страна – „Топлофикация Перник“ АД, в предоставения й
едноседмичен срок, не е депозирала отговор на частната жалба.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
За да се произнесе по частната жалба, Пернишкия окръжен съд съобрази
следното:
С искова молба с рег. № 11586 от 03.12.2021г. ищецът С. Б. С. от ***, чрез
пълномощника си адв. Б. В. – ***, е сезирал Районен съд – гр. Перник, предявявайки
осъдителен иск срещу „Топлофикация Перник“ АД за сумата от 4136,00 лева.
С Разпореждане от 07.12.2021г. съдът е оставил без движение исковата молба на
ищеца, с указания за внасяне на държавна такса в размер на 165,44 лева по сметка на
ПРС, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането.
На същата дата – на 07.12.2021г. в Районен съд – Перник е получена молба с
рег. № 11828 от ищеца по делото, чрез пълномощника му адв. Б. В., с която последният
заявява, че оттегля исковите си претенции, поради направено от страна на ответника
доброволно плащане, извършено на 03.12.2021г. Уточнява се, че информацията за
извършеното плащане от обслужващата банка и достигнало до ищеца и пълномощника
му на 06.12.2021г.
Със съобщение от 09.12.2021г., получено от пълномощника на ищеца на
17.12.2021г., последният е уведомен, че делото ще бъде прекратено след изпълнение на
дадените с Разпореждане от 07.12.2021г. указания. По делото не се съдържат писмени
данни, които да сочат, че от страна на ищеца са предприети действия по изпълнение на
така дадените указания.
С Определение № 112 от 11.01.2022г. съдът е прекратил производството по
делото на основание чл. 232 ГПК, като е осъдил ищеца С. Б. С. да заплати дължимата
се по делото държавна такса. Определението е било обжалвано от ищеца с частна
жалба от 14.02.2022г., която е била оставена без разглеждане от Пернишки окръжен
съд, доколкото подадената частна жалба по същество представлява молба по чл. 248
ал. 1 от ГПК за изменение на обжалваното определение в частта за разноските.
С Определение № 1675 от 13.05.2022г. ПРС се е произнесъл по частната жалба
на ищеца С. Б. С., като е осъдил отново последния да заплати сумата от 165,44 лева по
сметка на ПРС, представляваща дължимата се по делото държавна такса. В мотивите
си съдът е посочил, че страната, която е поискала прекратяване на производството по
чл. 232 ГПК е тази, която дължи държавна такса по делото, тъй като именно тя е
оттеглила иска. Това определение е било атакувано по реда на инстанционния контрол
пред Окръжен съд – гр. Перник, при което последния, с Определение №
551/18.08.2022г. го е обезсилил и е върнал делото за ново произнасяне от ПРС.
С Определение № 3152 от 12.09.2022г. районният съд се е произнесъл по
жалбата на С. Б. С., оставяйки я без уважение, като неоснователна. За да достигне до
този извод първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото, поради и което, предвид развилия се ход на производството, на
последния не следва да се възлага внасянето на дължимата се в производството
държавна такса.
2
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, обективирани в депозираната частна жалба, намира последната
за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Определението на първоинстанционния съд от 11.01.2022г., с което ищецът е
осъден да заплати дължимата се по делото държавна такса, по същество представлява
произнасяне на съда по реда на чл. 77 ГПК, каквото задължение стои пред съда по
повелята на посочената правна норма. Непротиворечива е съдебната практика,
съгласно която определението по чл. 77 ГПК, подобно на това по чл. 78 ГПК
(доколкото, когато съдът се произнесе с решението си по исканията на страните за
разноски, то решението в тази му част има характер на определение), може да бъде
изменяно по реда на чл. 248 от постановилия го съд.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че държавна такса по
„неслучило се и неразгледано по съответния ред дело“ не се дължат. Съгласно чл. 71
вр. чл. 73 ал. 3 ГПК по водене на дело се събират държавни такси, които са дължими
при предявяване на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 б. а от
Закона за държавните такси. Следователно, държавна такса се дължи за образуването
на гражданско дело, а не за разрешаването на предявения спор по същество.
В настоящия случай, въз основа на подадената от ищеца искова молба е било
образувано гр. д. № 6030/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, по което са
били извършени действия от правораздавателния орган по проверка редовността на
исковата молба, поради което с последващото десезиране на съда от решаване на
правния спор не е отпаднала дължимостта на определената от съда държавна такса.
Въпросът коя от двете страни в настоящия случай е задължена за внасянето на
дължимата се държавна такса, следва да бъде разгледан по реда на чл. 77 ГПК.
Съгласно чл.77 ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране. Касае за финансовоправно
задължение към бюджета, което се присъжда служебно от съда, като това може да
стане и след завършване на делото според цитираната разпоредба. Държавната такса се
събира предварително по чл.3 ЗДТ и чл.73, ал.3 ГПК, освен в указаните от закона
случаи. Задължението за внасяне на държавна такса е финансовоправно задължение
към бюджета, държавната такса се присъжда служебно от съда, като това може да
стане и след приключване на делото и процесуалният ред е именно по чл.77 ГПК. /Така
Определение №214/4.10.2012г по т.д.№555/2012г на ВКС І Т.О., определение
№162/30.12.2008г на ВКС, по гр.д.№4328/2008г на ІІІ Г.О., определение
№555/29.09.2009г на ВКС по ч.гр.д.№465/2009г, ІV Г.О., определение №
105/5.04.2017г на ВКС по ч.гр.д.№60383/2016г, ІІІ Г.О., ГК, определение №465/2009г
на ІV Г.О., по т.д.№555/2012г. І Т.О., определение №521/22.11.2012г на ВКС по ч.гр.д.
№546/2012г, ІІ Г.О., ГК/.
В Определение №67/19.03.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№385/2015г., ІІ Г.О., ГК, се
отчита разликата между чл.77 ГПК, вкл. и след приключване на делото и отговорността
за разноски по чл.78 ГПК, която е облигационно правоотношение между страните по
спора, има материално правен характер и обхваща само разноските за производството,
действително направени от насрещната страна по делото, като страната не може да
бъде освободена от тази отговорност, обусловена винаги от изхода на спора, която
може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Приема се, че когато съдът
3
пристъпи към събиране с решението на невнесена дължима предварително съгласно
чл.73, ал.3 ГПК от ищеца държавна такса, при липса на правна норма, обвързваща
дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно
резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което
включително и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по
реда на чл.77 ГПК от ответника. Довнасянето на таксата от ищеца не се явява
направени от страната разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, поради което за нея не
може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да
се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на държавна
такса и от това да черпи права срещу ответника. Даденото разрешение се прилага
независимо дали актът по чл.77 ГПК е постановен по време на висящността на процеса
или след приключване на делото в рамките на давностния срок, когато ищецът не може
да направи искане по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с осъждането си за държавна такса. /В
този смисъл е Определение №104/9.02.2015г. по ч.т.д.№112/2015г. на ВКС, І Т.О./
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3152 от 12.09.2022г., постановено по гр. дело №
00642/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4