О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……01.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 50 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
молба вх. № 260141/06.01.2021г. от Община Червен бряг, за изменение
на постановеното по делото Решение №260390/23.12.2020г. в частта за разноските,
възложени в тежест на ответниците, както и в частта, за разноските, възложени в
тежест на ищеца, чрез намаляване, респ. увеличаването им по размер при
съобразяване на първоначалния материален интерес преди предприетия от ищеца
отказ от иск в съответствие с правилото на чл.78, ал.2 от ГПК.
В предоставения от съда срок е постъпил
отговор от насрещната страна, в които изразява становище за неоснователност на
молбата.
Съдът намира, че молбата за изменение
на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е процесуално
допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен интерес в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие на представен своевременно списък за
разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по
обективираното в нея искане.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
Релевантен за разпределяне отговорността за разноските по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК е материалният интерес към момента на произнасянето на съда по съществото
на спора. Разноските се присъждат съразмерно с уважената, респ. отхвърлената
част от иска, такъв какъвто е към края на устните състезания. С оглед
диспозитивното начало съдът е обвързан от въведените от ищеца параметри на
правния спор. При частичен отказ от иска извън правораздавателната
компентетност на съда е частта от спорния предмет, с която е десезиран. Мотивите
за предприетия отказ са ирелевантни в хипотезата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
доколкото във всички случаи това процесуално действие има идентични последици –
десезиране на съда със спорния предмет.
В хипотезата на отказ от иск поради плащане в хода на
процеса разноски подлежат на присъждане единствено в хипотезата на чл.78, ал.4
от ГПК като част от прекратителното определение по чл.233 от ГПК. В този смисъл
е и цитираната от ищеца практика на ВКС, която е постановена по приложение на
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, поради което не е неприложима в
разглеждания казус. В случая в депозираната молба №270329/27.11.2020г.,
с която е извършен частичният отказ от иск, не е обективирано искане с правно
основание чл.78, ал.4 от ГПК за присъждане на разноски съразмерно с
прекратената част от исковете. Доколкото съдът не е бил сезиран с такова
искане, в прекратителното определение липсва произнасяне в тази насока, нито е
налице отложено произнасяне, както е процедирано с изричното искане на
ответника „Декуманос“ООД. В молбата е направено единствено искане за присъждане
с решението на разноските при съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, което е неоснователно по изложените по-горе съображения.
Другата възможност за запазване на първоначалното
съотношение на изходните величини е ищецът да поддържа иска вместо да го
оттегля, като претендира присъждане на разноски и за отхвърлената поради
плащане в хода на процеса част от иска, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.2 от ГПК. Единствено в тази хипотеза дължимите в полза на ищеца разноски подлежат на
изчисляване съразмерно с първоначално предявения размер на иска.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице основания за ревизиране на възприетия с решението алгоритъм за
разпределяне на отговорността за разноските, поради което искането с правно
основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ обективираното в молба
вх. № 260141/ 06.01.2021г. от Община Червен бряг, искане с
правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение
№260390/23.12.2020г., постановено по т.д. №50/2020г. по описа на ВОС, в частта за
разноските, възложени в тежест на ответниците, както и в частта, за разноските,
възложени в тежест на ищеца, чрез намаляване, респ. увеличаването им по размер
при съобразяване на първоначалния материален интерес преди предприетия от ищеца
отказ от иск в съответствие с правилото на чл.78, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: