№ 2310
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-006365 от
07.07.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. Ш., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно,
необосновано, а по своята същност и недопустимо, поради което предлага
същото да бъде отменено, като аргументация в този смисъл се развива в
допълнителни мотиви. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат Т. поддържа жалбата и взема становище, като също предлага
електронния фиш да бъда отменен, а също и да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя направените разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва,
че същата е неоснователно, в който смисъл излага аргументация. Предлага
1
жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да
бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно намаляване
присъдените разноски на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 08.07.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 12.07.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.10.2020г., около 12:06 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Кукленско шосе“
№ 47 В, в посока Път II-86, с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 581
било установено движение на МПС – лек автомобил „Фиат“ с рег.№ „***“ със
скорост от 105 км/ч. или след приспадане на толеранс от минус 3 % - 102
км/ч..
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№
„***“ било установено, че последният бил регистриран в база данни КАТ със
собственик – Г. А. Ф. - Д., ЕГН:**********. Същата, с Декларация от
19.05.2021г. посочила, че към момента на нарушението МПС – лек автомобил
„Фиат“ с рег.№ „***“ бил управляван от А. К. Ш., ЕГН:**********.
С оглед на горното, на 16.06.2021г. свидетелят С. С. Я., в качеството му
на *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив съставил АУАН с
бланков № 192724 срещу жалбоподателя Ш. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
2
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. С. Я., който помни случая и изнася
данни относно начина на установяване нарушителя, както и процедурата по
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Я. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – справка база данни КАТ за
МПС – лек автомобил „Фиат“ с рег.№ „***“ – от които се установяват
собственика на същото, Декларация от 19.05.2021г. на Г. А. Ф. - Д. – от които
се установява начина и лицето, декларирало, че трето такова е управлявало
описаното МПС.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.
В случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление,
както и на АУАН, липсва посочване на датата на твърдяното нарушение,
доколкото се сочи дата 24.10.20 24г., която е очевидно невъзможна, като все
още не настъпила. Същата дата още не кореспондира с посочената такава
извън обстоятелствената част, а именно - 24.10.2020г., като последната се
явява по същество немотивирана, доколкото не следва от изложените факти.
Следва изрично да се посочи, че очевидно невъзможната дата
24.10.2024г. е налична още в АУАН, което само по себе си би могло да се
отдаде на някаква „техническа грешка“. Непонятно в случая обаче е защо
3
наказващият орган не е приложил реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не е
издал наказателно постановление с посочване действителната дата на
нарушението, а също е възприел датата 24.10.2024г., посочвайки я
обстоятелствената част на наказателното постановление. Именно последното
не позволява да се обсъжда становище за някаква „техническа грешка“, която
не опорочава административнонаказателното производство, както и за
приложение чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото датата 24.10.2024г. е възприета и
поддържана и от наказващия орган.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от
възможността да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ
/лист 14/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер касателно
наказанието „глоба“ е 300 лева, но в случая следва да се съобрази и наличието
4
на още едно наказание, а именно – лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месец, поради което и размера на посоченото възнаграждение в
размер на 400 лева, а именно – с 100 лева повече от минималното само
относно едното наказание, е напълно справедлив и отговарящ на
фактическата и правна сложност на делото, поради което и последния не
може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-006365 от
07.07.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. К. Ш., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на А. К. Ш.,
ЕГН:********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5