Р Е Ш Е Н И Е

Номер 312                                   03.12.2012 г.                                  гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шести ноември                            две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар   В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№775 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Депозирана е искова молба от М.К.М. срещу  Териториално поделение на “НОИ” гр. Р. за заплащане сумата от 252,71 лв явяваща се обезщетение за забава върху дължими пенсии. Сочи, че получавала пенсия за инвалидност, като изплащането на същата пенсия било преустановено по силата на решение на ТЕЛК – гр. К. Същото решение било обжалвано и отменено с решение на НЕЛК – гр. С. и на ищцата отново била определена лична пенсия за инвалидност в размер на 276,65 лв. месечно. На *** г. получила пощенски запис за сума в размер на 7945,87 лв, представляваща сбор от дължимите пенсии за периода *** г. – *** г. Тъй като счита, че правото и на пенсия е възобновено от деня на отпадане на основанието за спиране на плащането, т.е. от датата на решението на НЕЛК, счита, че ответната страна й дължи и обезщетение за забава за периода *** г. – *** г. в претендирания размер.  Претендира и разноски.

            Ответната страна депозира становище като оспорва иска. Считат, че не са допуснали забава, възстановяването на пенсията на ищцата се забавило поради необходимост от корекция на решението на НЕЛК относно датата на инвалидизиране.  

          В съдебното заседание ищцовата страна поддържа иска. Ответната страна не изпраща представител.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: С Решение от *** г. та ТЕЛК гр. Р. на ищцата била определена 92% намалена работоспособност в резултат на което и била изплащана и пенсия за инвалидност по реда на КСО. С Решение на ТЕЛК К. от *** г. било прието, че намалената работоспособност на ищцата е 42%. Считано от датата на това решение било прекратено и изплащането на пенсията на ищцата. Посоченото решение на ТЕЛК било обжалвано и частично отменено с Решение № *** г. на НЕЛК гр. С., като на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 54%. Ищцата подала до *** г. заявление за възстановяване на пенсията и впоследствие с разпореждане на ТП на НОИ гр. Р. на ищцата била определена лична пенсия в размер на 276,65 лв. На *** г. с пощенски запис и е изплатена сумата 7945,87 лв – сбор от дължимите пенсии за периода *** г. – *** г. Тези обстоятелства не са спорни по делото.

        При изложените обстоятелства съдът намира от правна страна следното: При прекратяване на изплащането на пенсия прекратената пенсия се възстановява от деня на отпадане на основанието за прекратяването й, ако правоимащото лице е подало заявление за възстановяване в 3-годишен срок от тази дата – чл.97, ал.2 КСО. В случая спор възниква относно момента който следва да се приеме като деня на отпадане основанието за прекратяване. В случая основание за прекратяване на изплащането на пенсия е експертно решение на ТЕЛК, което обаче е отменено, като на ищцата е възстановена и пенсията и за периода от постановяването му  до отмяната му. И това е така защото отменителното решение на НЕЛК касае именно срокът на инвалидизиране по решението ТЕЛК. В този смисъл с отмяната на решението на ТЕЛК може да се поддържа, че основание за прекратяване на пенсията на ищцата не е съществувало – получаването на пенсия  е възстановено считано от момента в който е прекратено. Доколкото обаче решението на ТЕЛК, макар и обжалваемо,  се е изпълнявало в този период, то същото е било и пречка за ищцата за реализиране правото й на пенсия за инвалидност. Затова и с отмяната на същото решение за ищцата възниква правото да иска възстановяване и това е единствения момент в случая от който може да започне да тече тригодишния срок по чл.97, ал.2 КСО. При това становището на ищцата, че в случая именно датата на отменителното решение на НЕЛК следва да се счете за дата на отпадане на основанието за прекратяване на пенсията й, следва да бъде споделено. От този момент, тъй като ищцата е спазила срока за депозиране на заявление за възстановяване на пенсията й, на ищцата се дължи изплащане на пенсия, както за следващите месеци, така й за периода от прекратяването на пенсията до отмяната на решението на ТЕЛК. Едва на *** г. тя е получила плащане на начислените пенсии общо за периода от прекратяването на пенсията й до отмяната на решението на ТЕЛК и на междувременно начислените й пенсии за периода от м.май *** г. до м.август *** г. – очевидно със забава. Задълженото лице ТП на НОИ гр. Р. е следвало да изплати своевременно дължимите на ищцата суми, тъй като правото на последната да ги получи вече е било възникнало. Вместо това обаче е допусната забава, като в становището на ответната страна се сочи, че понеже в решението на НЕЛК имало грешно посочена начална дата на инвалидизация /посочено *** г, вместо *** г./  следвало да изчакат коригирането му. Тези доводи не изключват виновната забава. Решението на НЕЛК е било факт, както и отмяната на предходното решение на ТЕЛК, било е безспорно каква е степента на намалена работоспособност на ищцата и срокът на определената неработоспособност /сгрешената дата е предходна и не касае този срок/. Правото на ищцата за възстановяване на пенсията вече е било възникнало и изпълнението на задълженията съответстващи на това право не би следвало да се отлага във вреда на ищцата под предлог, че се чакала поправка на техническа грешка, при положение, че последиците на експертното решение на НЕЛК са били безспорни. Крайният извод е, че ищцата има право да претендира обезщетение за забава, което за процесния период се явява 252,71 лв, както установява назначената експертиза, изхождайки от дължимите на ищцата суми за съответните периоди и изчислявайки обезщетението от ***г. /денят следващ постановяването на решението на НЕЛК/ до ***г. когато натрупаните главници все пак са изплатени. Затова и искът следва да бъде уважен изцяло. 

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от последната разноски в размер на 230  лв. /такса за завеждане на иска от 50 лв, адвокатски хонорар от 100 лв и 80 лв възнаграждение за вещо лице.  

          Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НОИ гр. Р., с адрес, гр. Р., ул. Б. Л. № *** да заплати на М.К.М. *** сумата от 252,71 лв, явяваща се обезщетение за забава върху дължими пенсии за периода *** г. –*** г., както и сумата от 230 лв за разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: