Р Е
Ш Е Н И Е № 587
гр.Пловдив, 09.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното
от съдията т.дело №240 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
Ищецът “СИНДЖЕНТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ №115М, представлявано от Н.А.В., чрез пълномощник
адв.И.П., твърди, че със запис на заповед от 14.02.2017 г. „ЗЕНИТ ИНВЕСТ“ЕООД
се е задължило безусловно и неотменимо да му заплати сумата 2 632 200 лв. на
падеж 31.01.2018 г. с място на плащане гр.София и по банкова сметка на същия.
Твърди, че записът на заповед е авалиран от ответника, който се е задължил в
лично качество да поръчителства за пълния размер на задължението. Твърди, че
записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на поръчителя. Сумата по
същия не е платена на падежа от издателя или от поръчителя, които отговарят
солидарно. За това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с
изпълнителен лист за сумата 2 632 200 лв., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 07.02.2018 г., до окончателното плащане. Тъй като е
постъпило възражение от ответника против заповедта, на основание чл.422 ГПК
ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните. Претендират се разноските, сторени в заповедното и
в исковото производство.
Ответникът
П.М.М., ЕГН **********,***, оспорва иска. Възразява, че между страните не е
възникнало валидно правоотношение по менителнично поръчителство – авал.
Възразява, че в представения запис на заповед същият е вписан и като издател, и
като поръчител. Поемането на задължение едновременно като издател и поръчител
обуславя липса на съгласие в какво качество е подписана книгата. Сливането на
качествата издател и поръчител, съответно, представлява порок във формата на
менителничното поръчителство и води до нищожност на авала. Възразява още, че в
записа на заповед не е отразена изрично отговорността на авалиста, неговите права
и задължения, както и условията на авала. По изложените съображения счита иска
за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№2052 по описа за 2018 г. на РС Пловдив, VІ гр.с., в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу
ответника. В срока по чл.414 ГПК последният е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Установява се от
приложения в оригинал по ч.гр.д.№2052/2018 г. на ПРС оригинален документ, че на
14.02.2017 г. в гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115 М, Хермес парк, сграда Д,
ет.6, е издаден запис на заповед за сумата 2 632 200 лв., платима на падеж
31.01.2018 г. по банкова сметка на поемателя, посочена в записа. Със същия е
поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на
“СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********. Издател на записа на заповед е „ЗЕНИТ
ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Брестник,
ул.“Независимост“ №88А, представлявано от П.М.М.. Няма спор между страните, че
в графата за подпис на „издател“ е положен подпис от последния, като
непосредствено до подписа е положен и печат на дружеството – издател.
Установява се от документа, че същият е авалиран от ответника П.М., като
имената и идентификационните му данни са отразени в графа „поръчител
(авалист)“, същият е подписал документа и на мястото за подпис на поръчителя.
Там печат на дружеството не е положен. Установява се, че записът е предявен за
плащане на 14.02.2017 г., като подпис за издател и поръчител е положил отново
ответникът.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният
иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания. Заповедта за изпълнение е издадена за солидарно
присъждане на сумата по горепосочения запис на заповед срещу „ЗЕНИТ
ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, като издател, и срещу ответника – като поръчител
(авалист). Няма данни да е постъпило по заповедното производство възражение от
главния длъжник. Последното не е пречка за допустимост на настоящото
производство, тъй като кредиторът при солидарна отговорност на длъжниците може
да ангажира отговорността им едновременно или по отделно, като при възражение
само от един от тях по реда на чл.414 ГПК следва да бъде разгледан
установителният иск за вземането само срещу него.
По същество на
иска, съдът намира следното:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано
на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. Всяка от страните следва да докаже фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземане по записа на заповед.
В настоящия случай ищецът твърди да съществува каузално правоотношение
между страните, но възражения във връзка с това не са наведени от ответната
страна. Между страните няма спор, че
ответникът не е страна по твърдяното в допълнителната искова молба каузално
правоотношение – договор за доставка, сключен със „ЗЕНИТ ИНВЕСТ“ЕООД.
Ответникът не прави т.нар.релативни възражения, основани на каузалното
правоотношение, нито възражения за недобросъвестност или злоупотреба с право от
страна на поемателя, а единствено възражения относно формата на процесния
менителничен ефект, за това обстоятелствата във връзка с наличието на каузално
правоотношение, както и приложените в уверение на същите доказателства, не са
относими за спора и не следва да бъдат обсъждани. (В този смисъл Решение
№150/30.11.2016 г. по т.д.№1552/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№112/23.06.2016 г. по т.д.№1556/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.) Предмет на делото
е възникването и съществуването на валидно менителнично правоотношение, както и
съществуването на валидно правоотношение по менителнично поръчителство с
ответника. Като по отношение действителността на менителничното правоотношение
възраженията на поръчителя могат съгласно чл.485, ал.2 ТЗ да се свеждат
единствено до недостатък във формата.
В аспекта на горното съдът намира, че процесният запис на заповед съдържа
реквизитите по чл.535 ТЗ и е валиден от формална страна. Съдържа наименованието
„запис на заповед“ и същия израз в текста на документа; безусловно обещание да
се плати определена сума пари; падеж – на определен ден, който е настъпил преди
заявлението по чл.417 ГПК (обстоятелството, че записът е предявен за плащане на
друга дата, не прави падежът неясен); фиксирани са място на плащане; дата и
място на издаване, както и необходимите според закона данни за поемателя.
Записът съдържа подпис на издател. Издател на афекта е юридическото лице „ЗЕНИТ
ИНВЕСТ“ЕООД, за което след справка в търговски регистър се установява, че към
момента на издаването му е представлявано от ответника. В качеството си на
представител на издателя същият фигурира в записа и като такъв е подписал
афекта в графата подпис на издател. Подписът на издател е само един и е скрепен
с печат на дружеството, което недвусмислено сочи на това, че издател е само
едно лице и това е търговското дружество, като ответникът е действал в
качеството си на негов законен представител. Юридическият автор на един
документ е лицето, чийто подпис фигурира под изявлението. В този смисъл е
Решение №36/30.03.2011г. по гр.д.№384/2009г. на ВКС, ІV г.о. Там е казано, че
подписът изразява съгласие на автора с изявлението, което е материализирано в
документа, ето защо той се полага на място, от което се вижда това – след
изявлението. В тази връзка и доколкото след изявлението за поемане на
безусловно и неотменимо задължение фигурира подписът на ответника и печат на
дружеството, съответно по-горе в документа последното е отразено като издател,
съдът намира, че издател на процесния запис на заповед е само то. Респективно
ответникът в лично качество не е поел задължение по записа като негов издател и
не може да бъде държан за отговорен като такъв. Същият се е задължил лично да
отговаря като поръчител (авалист) по записа, което е видно от положения от него
подпис след думите „поръчител“. Последните са достатъчни, за да се приеме, че е
учреден надлежно авал по смисъла на закона – в този смисъл чл484, ал.1 ТЗ. Не е
необходимо в записа да бъдат отразявани подробно правата и задълженията на
авалиста, тъй като същите произтичат от закона и от наличието на надлежно
учредено менителнично поръчителство. Цитираната от ответника съдебна практика
за това, че е недопустимо едно лице да поръчителства за собственото си
задължение, е неприложима към настоящата хипотеза, тъй като тук задължението за
издател не е поето от ответника в лично качество, а като представител на друг
самостоятелен правен субект. Посоченото от ответника Определение
№243/02.04.2012 г. по ч.т.д.№964/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., е постановено при
друга хипотеза – на издаден запис на заповед от едноличен търговец, който в
качеството си на физическо лице е авалирал същия. Настоящият случай не е такъв.
Ето защо съдът намира, че възраженията на ответника против формата на менителничния
афект и на авала и в тази връзка възраженията за недействителност на авала, са
неоснователни. Искът се явява доказан по своето основание и следва да бъде
уважен изцяло, като се признае за установено в отношенията между страните, че
съществува вземането, предмет на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, ведно
със законна лихва от датата на заявлението.
При този изход на спора, ищецът има
право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 52 644 лв., която следва
да бъде присъдена изцяло в тежест на ответника. За исковото производство ищецът
е заплатил държавна такса в размер 52 644 лв., като претендира и
възнаграждение за адвокат. В уверение на последното представя фактури за
услугата – процесуално представителство в производство по чл.422 ГПК, и
извлечения от сметка. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато от страната е
доказано уговарянето на такова възнаграждение, както и заплащането му на
адвоката – довереник. Договорът за адвокатска защита е с писмена форма за
доказване. В тази връзка съдът констатира, че представените от ищеца фактури,
които принципно могат да материализират елементи на договор за адвокатска
защита, не са подписани за възложител и получател на услугата. Следователно не
е доказано уговарянето на адвокатско възнаграждение в претендирания размер,
поради което дори и да са налице данни, че определена сума е наредена на
пълномощника, доколкото не се установява съществуването на валидно основание за
превода, искането за присъждане на разноски в тази му част следва да се остави
без уважение. В полза на ищеца следва да се присъди заплатената от него
държавна такса в заповедното и в исковото производство, която е в общ размер
105 288 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П.М.М., ЕГН
**********,***, че същият дължи на “СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115М,
представлявано от Н.А.В., сумата 2 632
200 лв. (два милиона шестстотин тридесет и две хиляди и двеста лева) в
качеството си на авалист по запис на заповед, издаден на 14.02.2017 г. в
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115 М, Хермес парк, сграда Д, ет.6; издател
„ЗЕНИТ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив; падеж – 31.01.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на заявлението – 07.02.2018 г., до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2052 по описа за 2018 г. на ПРС, VІ гр.с.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на
“СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115М, представлявано от Н.А.В., сумата 105 288 лв. (сто и пет хиляди
двеста осемдесет и осем лева) – държавна такса в производството по ч.гр.д.№2052
по описа за 2018 г. на ПРС, VІ гр.с., и по т.д.№240/2018 г. по описа на ПОС,
ХVІ състав.
Решението подлежи
на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: