Р Е Ш
Е Н И Е
№ 663
гр. Перник, 17.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на 02 04 2019 година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при
секретаря Л Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04303 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.50 във връзка чл.45 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
И.Е.Х. ***
И чрез адв Н.Б.
***
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца
сумата в размер на 18 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от И.Е.Х. ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
болки, страдания, уплаха, неспокойство и психическо разстройство в резултат от падане
поради подхлъзване заради непочистен
сняг, върху заледен и непочистен тротоар, на 21.01.2018г., на спирката пред Бизнес комплекс Елена
гр.Перник, в резултат на което претърпява счупване на дясна ръка
ведно със законна лихва за забава
от момента на
увреждането до окончателно изплащане на вземането.
Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковата претенция по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на осн. чл.51 ал.2 ЗЗД
Прави възражение за прекомерност на размера с оглед
трайната съд.практика.
Привлича като трето лице помагач –
ЛИЕЛ Констръкшън ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес
на управление гр.Перник ул.Софийско шосе 31 предст. от Велко Романов
И
ЗАУБА АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул.Цариградско шосе № 48-50 предст. от А. Тенчев
Двете дружества- като участници в ДЗЗД КОМУНАЛ с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Перник ул.Софийско шосе 31 ЕИК ********* предст. от Велко Романов
Срещу посочените Община Перник предявява ОБРАТЕН ИСК – за същата сума, на
същото основание – като възложител на работа, която не е изпълнена- иск по реда
на чл.219, ал.3 ГПК за сумата предмет на главния иск – ако и за колкото Община
Перник като първоначален ответник бъде осъдена да заплати на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответниците по предявения обратен
иск са подали писмен отговор, с който предявеният иск е оспорен по основание и
размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по главния иск следното:
По иска по чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди:
Основателността на предявения от
ищцата против Община Перник осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки:
- причинени в правната сфера на
ищеца вреди,
- причинна връзка между вредите и
противоправно, виновно поведение на лице, на което от процесуално легитимирания
ответник е възложена работа, което именно лице – изпълнител на възложената
работа е осъществило по отношение на ищеца граждански деликт.
Отговорността на възложилият
работата е обективна, с гаранционно – обезпечителна функция, като субективното
отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав.
Субективният елемент от състава на деликта –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето – изпълнител към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване за оборване на твърденията на ищеца за наличие
на елементите от правопораждащия отговорността по чл. 49 ЗЗД фактически състав.
В конкретния случай се претендира заплащане на
обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ
– състоянието на тротоара, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно
състояние на вещта – чл. 50 ЗЗД, поради което отговорността на нейния
собственик е по чл. 45, съответно 49 ЗЗД - за виновно бездействие за отстраняването
на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
Видно от доказателствата, се установява, че на
посочената дата ищцата се движи по тротоара пред спирката на градския транспорт
пред Бизнес парк „Елена“в гр.Перник в условията на непочистен сняг и лед,
когато пада и получава „ счупване на горния край на раменна кост /
хумерус/“-дясна раменна става
Първоначално е подценила последиците, като е помислила,
че е само навяхване, което ще отшуми, но след един-два дена се оказва, че
болките са силни и отива на консултация при лекар, видно от амб.листове.
Откарана е в
МБАЛ Перник, след което в Травматологично отделение под локална анестезия й е
направена мануална репозиция на фрактурата и наложена гипсова имобилизация, с
носене на гипсова лонгета за 45 дни.
Видно от представени мед. документи – установява се с
какви лекарствени средства е била лекувана.
По делото е изслушана и приета СМЕ която дава
заключение, че твърденият от ищцата механизъм на травмата отговаря и е могло да
бъде получено по начина и механизма който описва.вещото лице описва падането и
счупването като крайно болезнено, защото : при счупването се отчупва малка
костица и е имало кървене с болков синдром.Рамото се лекува за около 30 дни с
последваща рехабилитация.
Към настоящия момент има още какво да се желае откъм
възстановяване и е нужна допълнителна рехабилитация.
Касае се за битова травма, която представлява ВРЕМЕННО
разстройство на здравето.
Изпитвала е болки при получаване на фрактурата, при
наместването / под локална анестезия / и при раздвижване и възстановяване
Проведената рехабилитация е била правилна и с цел пълно
възстановяване на функциите на рамото.
От показанията на св. Т.Т.С.– колежка на ищцата, се
установяват изложените в искова молба обстоятелства относно претърпените от
ищцата вреди следствие падането й на посочената дата – когато е края на учебния
срок, а ищцата е учителка и е следвало да оформя срочния успех на класа, което
я затруднило максимално, защото не можела нищо да пише, поради което се е
наложило да диктува по телефона оценките и др.формалноски по уч.документация.
Другият свидетел- съпругът на ищцата О.С.Х.– също
описва трудностите при хигиенното ежедневно обслужване докато рамото се
възстанови, както и притесненията на ищцата, че не може да оформи крайните
оценки на учениците.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, като лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия
за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда - чл. 3 ЗДвП.
Тротоарът представлява ЧАСТ от техническата
инфраструктура на територията на община Перник. Като “ пътна принадлежност “ –
т.3 от
Чл.4
от Наредба за управление на общинските пътища в сила от 14.05.2012г.
В
чл.35 от същата са описани видовете “зимно поддържане”
Дори и при договор за концесия отговорността на
общината за поддържането на пътя, както и на неговите части остава в задължение
на общината, от една страна като собственик на пътя /договорът за концесия няма
транслативен ефект, а с него се учредява едно особено право на ползване, но при
всички случаи собствеността върху предмета на договора за концесия, се запазва
за лицето предоставило този предмет на концесия/,
от
друга страна
като задължено лице, което по закон е задължено да осъществява контрол върху
договора за концесия, тъй като в този случай тя се явява и възложител на работа,
по смисъла на чл.
49 ЗЗД, независимо че лицето на което тя възлага работа, също е юридическо
лице и по отношение на неговите служители,
тя
не е в преки трудови правоотношения с тях /в този смисъл Решение № 390 от
19.10.2011 г. по гр.д.№ 174/2011г на ВКС/.
В
отношенията с пострадалия-ищец противоправно е бездействието на служителите на
общината.
Евентуалното
бездействие на ТРЕТО ЛИЦЕ е релевантно в отношенията между дружеството и общината
във връзка с поетото договорно задължение, но дружеството- трето лице не отговаря спрямо ищеца, а пред своя
възложител-общината.
Ето защо, съдът приема за доказана материалната легитимацията на община
Перник да отговаря по предявените срещу нея искове на увреденото лице от падане
на непочистения от сняг и заледен
тротоар.
Или, според доказателствата по делото,
деликтът е резултат от наличието на сняг и лед непочистен тротоар като елемент
от техническата инфраструктура на община Перник, без означение за евентуално
опасно за здравето на минувачите препятствие, което да позволи на ищцата да
възприеме и избегне опасността, с оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД
отговорността възниква за община Перник.
Неоснователно е
възражението на ответника за това, че липсват доказателства, че телесното
увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин.
Напротив - видно от
представените медицинска документация и медицинска експертиза при прегледа е
констатирано, че уврежданията могат да бъдат получени по механизма на действие
, описан в ИМ и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава
ищцата при прегледа, което подкрепя твърденията й, като произшествието е
описано и от свидетелите.
Ответната Община не е установил възможен друг
източник на установеното от първоначалния медицински преглед и СМЕ увреждане,
поради което правилно е да се приеме, че това увреждане е от подхлъзване и последвалото падане на тротоара.
Ищецът е доказал механизма на увреждане, с
което е провел главно и пълно доказване, като той не е длъжен да изключи
всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да
му се вмени в задължение да доказва отрицателни факти.
Проявеното
бездействие от страна на Община Перник, изразяващо се в неосъществен контрол по
поддържане на уличните тротоари, въпреки наличието на законово изискване за
това, е това противоправно бездействие, което е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, като виновното поведение на длъжностните лица на община
Перник е било ясно: те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
тротоара с оглед предотвратяване на злополуки.
Поради бездействието
на длъжностните лица от Община Перник, на ищеца са причинени неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на телесни увреждания, като
освен това ищецът е преживял и страх, който също е пряка и непосредствена
последица от проявеното бездействие от страна на ответника.
При иска по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие
на служител на Община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй
като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и
тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди.
Вината на съответното длъжностно лице,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по
настоящето дело, такова обратно доказване не е проведено.
Твърдяното от ответника съпричиняване от
страна на ищеца, съдът намира за частично основателно.
В МБАЛ Р. Ангелова
– Перник са й били направени необходимите манипулации, но не в
деня на падането, а в по-късен момент, което е индиция за подценяване на
инцидента от ищцата, което води до забавяне на лечението, когато травмата е „
застинала“ и по-трудно се „намества“ фрактурата-
поради което може да се приеме, че пострадалата до известна степен е съпричинила увреждането,
като не е положила дължимата грижа към себе си.
По размера на
обезщетението:
Съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начин на
причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния
процес, причинените морални страдания.
В настоящия
случай се установява, че ищцата е претърпяла увреждания, които са овладени и
зараснали в рамките на около 30-45 дни, като остатъчни явления в здравния
статус вследствие на получените травми не се наблюдават, а страданията са били
силни първоначално и умерени впоследствие по интензитет, без данни за други
неблагоприятни последици.
В момента на увреждането, а и след това същата е
изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства.
Тези болки и емоционални смущения са естествена
последица от причинените й телесни повреди.
Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се
в контузни рани и травматични увреждания, изживява негативни емоции,
включително и твърдените и доказани от ищцата болки и страдания.
Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки,
страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността
им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се формира като
обективна последица от причинената телесна повреда, поради което уврежданията и
трудностите, които е имала ищцата, са дали негативно отражение на общото й
физическо и душевно състояние.
В съответствие с
установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество,
-отшумели в рамките на нормалното време за протичане на
оздравителния процес,
-без усложнения, а също и изживения стрес и търпените
неудобства от ищцата,
съдът определя по справедливост обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 4000 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 8000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД като
обезщетение за забава в изплащане на сумата се дължи и компенсаторна законна
лихва от момента на увреждането до изплащане на обезщетението, така както е
поискано от ищеца.
ПО ОБРАТНИЯ ИСК :
Видно от отговора по първоначалния иск, Общината
твърди, че с трето лице – фирмите , посочени по-горе ,има договорености относно
зимно почистване, които Общината е възложила на фирмата със свои заповеди /
приложени по делото/
Видно от същите, те не представляват облигационен
договор, който да поражда съответни права и задължения за възложителя /
изпълнителя.
Обаче е налице и съответен ДОГОВОР/ приложен по
делото/, който вече е облигационно правоотношение, влечащо със себе си права и
задължения за страните.
Действително, тротоарът е част от пътя и пътното
платно, но възлагането на този вид работа не става със Заповед на Кмета , а с
двустранно подписан договор, който да породи правни последици, както и да има
основание за отговорност по чл.49 ЗЗД – какъвто е налице.
Следователно,
обратният иск следва да се уважи изцяло до размера на главния иск.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът по предявения обратен иск отговаря по отношение на Община Перник за сумата, за която
последният е осъден да заплати на ищцата като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се
разглежда по същество единствено ако бъде постановено неблагоприятно решение по
делото за подпомаганата страна.
Изложеното разбиране следва изрично от
естеството на претенцията, без да необходимо подпомаганата страна изрично да
посочи, че предявява иска си при условията на евентуалност.
Уважаването на главния иск е предпоставка за
разглеждане на евентуалния такъв, като при негова основателност се създава
условно изпълнително основание – правото на изпълнение по тази претенция се
поражда единствено при изпълнение на главното задължение.
В т.смисъл- Решение № 49/27.04.2010г. по т.д. № 814/2009г.
по описа на ВКС, I
ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./.
Както и трайното схващане както в правната
доктрина, така и в съдебната практика, че евентуалният иск се уважава под
условие, че подпомаганата страна изпълни главното задължение.
По разноските
Ищцата е освободена от внасяне на
д.такси и разноски като социално слаба, следователно при този изход на спора, в
съответствие с уважената част на иска, общината следва да бъде осъдена да заплати д.такса160лв. по сметка
на ПРС, 200лв. за вещо лице по сметката на ПРС за вещи лица, както и
адв.разноски на ищцата в размер 500лв.
Ответникът претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение, които следва
да му се присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска -
в размер 300лв.
С оглед изхода на спора по предявения обратен иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
посочените фирми –ответници по обратния иск -следва да бъдат възложени
дължимите от Община Перник съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер
на 300 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и за вещо лице и д.такса / тъй като ищцата е освободена от
заплащането им /
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на И.Е.Х. ***
И чрез адв Н.Б.
ПАК
сумата
в размер 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от посочената неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и
психическо разстройство в резултат от падане
поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и непочистен
тротоар, на 21.01.2018г., на спирката
пред Бизнес комплекс Елена гр.Перник, в резултат на което претърпява счупване
на дясна ръка
ведно със законна лихва за забава
от момента на
увреждането 21.01.2018г.до окончателно
изплащане на вземането
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер
18 000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, както и с оглед частично
уваженото възражение за съпричиняване.
ОСЪЖДА
ЛИЕЛ Констръкшън ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник
ул.софийско шосе31 предст. от Велко Романов
И
ЗАУБА АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул.Цариградско шосе № 48-50 предст. от А. Тенчев
Двете дружества- като участници в
ДЗЗД КОМУНАЛ
с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Софийско шосе 31
ЕИК ********* предст. от Велко Романов
да заплатят СОЛИДАРНО на Община Перник, с адрес гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A
на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
сумата
в размер 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от
И.Е.Х. ***-
неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, уплаха, неспокойство и
психическо разстройство в резултат от падане
поради подхлъзване заради непочистен сняг, върху заледен и непочистен
тротоар, на 21.01.2018г., на спирката
пред Бизнес комплекс Елена гр.Перник, в резултат на което претърпява счупване
на дясна ръка
ведно със законна лихва за забава
от момента на
увреждането 21.01.2018г.до окончателно
изплащане на вземането
ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община Перник заплати посоченото обезщетение на
И.Е.Х. ***, пл. „Св. Иван Рилски“ да заплати на И.Е.Х. ***-
на основание чл. 78 ГПК ,сторени съдебни разноски: 500лв.адв.възнаграждение
ОСЪЖДА
ЛИЕЛ Констръкшън ЕООД ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.Перник ул.софийско шосе31 предст. от Велко Романов
И
ЗАУБА АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул.Цариградско шосе № 48-50 предст. от А. Тенчев
Двете дружества- като участници в
ДЗЗД КОМУНАЛ
с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Софийско шосе 31
ЕИК ********* предст. от Велко Романов-
да заплатят СОЛИДАРНО на Община Перник, с адрес гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 200 лева за вещо лице и
160лв. за д.такса, както и 300лв. юк.възнаграждение за юк.на Община Перник,
представляващи сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на ЛИЕЛ Констръкшън ЕООД ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.Перник ул.софийско шосе31 предст. от Велко Романов
иѝ
ЗАУБА АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул.Цариградско шосе № 48-50 предст. от А. Тенчев
Двете дружества- като участници в
ДЗЗД КОМУНАЛ
с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Софийско шосе 31
ЕИК ********* предст. от Велко Романов
– трето лице помагач на страната на ответника по
главния иск Община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски”.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.