Р Е
Ш Е Н И Е
№… Разград
22.І.2020 Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
16.ХІІ. публично
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Дияна
Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
Членове:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2019 316 20205№2054
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №357/30.VІІІ.2019г. по
гр.д.№600 по описа му за 2019г., РРС е уважил исковете, предявени в
условия на обективно кумулативно съединяване от Л. и Т. М. срещу В.В. и В.В., като на осн.чл.124 ГПК
признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно
място от 519кв.м., за което по КККР на
с.Гецово, Разградска обл. е отреден ПИ с идентификатор 185890.501.1728 и на
построената в същото стопанска постройка с идентификатор 185890.501.1728.1; осъдил
ответниците да прекратят ползването върху реална част от 126 кв.метра, находящи се в източната част на поземлен имот №18589.501.1728, заключени между
вътрешната регулационна и кадастрална линия със съседния от изток поземлен имот
№18589.501.731 и материализираната навътре в имота на ищците ограда, означени в
син цвят на считаната за неразделната
част от решението комбинирана скица, както и на построената върху спорната
реална част селскостопанска сграда с идентификатор
№18589.501.1728.1 ; осъдил ответниците да
предадат владението им на ищците Л. и Т. М., като за своя сметка преместят
изградената между двата имота ограда по регулационната
граница, отразена в кадастралния план като имотна граница.
Недоволна от така постановеното
решение, ответницата В.В. обжалва решението
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
При
редовност в призоваването, в насроченото по същество на жалбата с.з., чрез процесуално
представляващата я по пълномощие -адв.
Великова, въззивницата заявява, че
поддържа жалбата си. Възразявайки срещу
претендираните от ищците права на собственост върху процесните реални
части и построената в тях стопанска
постройка, твърди че е придобила същите в собственост по давност. Твърди съществуването на имота в този му вид
към дата на възмездното му придобиване от ищците. По отношение на въведената в
предмет на спора стопанска сграда твърди, че същата е несамостоятелен обект, функционално свързан с намиращата се в нейния имот сграда. Твърди,
че процесната ограда е изпълнена на
действителната граница между имотите и че по отношение отразената в плана имотна граница е налице
грешка. На така релевираните основания, моли за отмяна на решението и за
постановяване на такова, с което съдът да отхвърли като неоснователни
предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на доказано направени пред двете
инстанции разноски.
В предоставеният му за това срок и по реда на чл.265 ГПК, конституираният като
ответник по исковете- В.В. се присъединява към
подадената от В. жалба . В с.з. се явява лично и пледира за отмяна на решението, респ. за отхвърляне на
предявените срещу него искове.
В законоустановения предствени им за това срок, въззиваемите Л. и Т. М.
са депозирали отговор, оспорващ основателността на жалбата. В с.з., чрез представляващия ги по пълномощие
адв. М. и след отстранена в срок нередовност на исковата им молба, поддържат
становище за приложен по вътрешна
граница на имотите план и за възмездно придобито право на собственост върху процесните
126кв.м. с намиращата се върху тях
стопанска постройка, които с построената в отклонение от имотната граница и
навлизаща в имота им ограда,
жалбоподателите владеят без основание.
В съответствие с правомощията си по
см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Като
постановено от законен състав и в рамките на неговата компетентност, решението
на РРС е валидно, а в обжалваните си
части и допустимо постановен съдебен
акт. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно
разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с
проявена от тях активност в тази насока.
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е
съответна на изложените в
обстоятелствена част на иска и на
заявената в петитум защита. Във
въззивното производство не се ангажират, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства,
от които да следва извод за различна от установената пред първоинстанционния
съд фактическа обстановка, която
настоящата инстанция споделя изцяло.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
До този си извод съдът достигна след самостоятелно проведен анализ на
събраните по делото доказателства. Същите, в
съвкупността си и относимо на
поддържаните от страните становища, обосновават следните фактически и правни
изводи:
Делото е образувано на
производство пред РРС по иск на съпрузите Л. и Т. М. срещу В.В. и В.В., в качеството им на съсобственици по наследство на ПИ с
идентификатор №18589.501.731, граничещ от изток със собственият им ПИ с
идентификатор 18589.501.1728 по плана на с.Гецово. С предявяването му са поискали от съда,
след като на осн.чл.108 ЗС приеме за установено, че са собственици на ПИ с идентификатор 18589.501.1728 и
построената в същото стоп.сграда от 15кв.м. с идентификатор 18589.501.1728.1, на
осн.чл. 109ЗС да осъди ответниците да
преустановят действията, ограничаващи без основание правото им на собственост върху
принадлежащата им в собственост реална част от 126кв.м. като преместят
навлизащата в имота им ограда по отредената с плановете на селото вътрешна имотна
граница и предадат ползването на отнетите им с
поставянето на оградата 126кв.м. ведно с
построената върху тях стопанска постройка.
Между страните не се спори, а и от
приложения като доказателство нот.акт №15/23.І.2019г. по нот.д.№11/2019 по опис на нотариус
рег.№291 и р–н на действие при РРС(вж.л.5,
гр.д.№600/19 на РРС),
се следва за безспорно установено, че по силата на възмездно сключена по време
на брака им сделка на разпореждане , въззиваемите са придобили от М. М. собствеността върху процесния недвижими имот,
индивидуализиран като дворно място от 519 кв.м., за което, съгласно
одобрените със Заповед №РД-18-8611/31.Х.2016г. на СГКК- гр.Разград е отреден имот с
идентификатор 18589.501.1728 и върху построените в него сгради, както следва: жилищна сграда със
застроена площ от 46кв.м. и идентификатор 18589.501.1728.2; жилищна сграда със
застроена площ от 16кв.м. и идентификатор 18589.501.1728.3 и стопанска
постройка със застроена площ от 15 кв.м. и идентификатор
18589.501.1728.1;
В приложение на цитирания нот.акт е
посочено, че към дата на сделката, прехвърлителят по същата е легитимирал правото си на собственост
върху имота въз основа на: нот.акт за покупко-продажба №161/24.ХІ.2016г. по
нот.д.№465/2016г.
В хронология, приложените от страните доказателства относно извършваните
по отношение на процесния имот отреждания по плановете на с.Гецово, Разградска
обл. и за предприетите по отношение на този имот действия на разпореждане, относимо на изготвеното и прието от съда заключение на вещото лице - инж.Т.
(л.50 и сл.) , сочат на следното:
В одобрения през 1965г. кадастрален план на
с.Гецово е заснет имот пл. сн №731, целият с площ от 1647кв.м. През същата 1965 влиза в сила и одобреният със Заповед №1050/1965г регулационен план на
селото. Според
който, 494 кв.м. от имот пл.сн.№731 са изключени от регулация и са със статут
на зем. земя, а 73кв.м. да придадени към урегулиран парцел ІІІ-734. От оставащите, в кв. 58 по плана на селото са
отредени:
- урегулиран парцел І-731, целият
с площ от 719 кв.м., формирани като сбор
от 515 кв.м., прилежащи на пл.сн.№731 и придадени
за упълномеряването му 160 кв.м. от пл.сн.№732, 39 кв.м. от пл.сн.№733 и 5 кв.м.
от улична регулация;
- урегулиран парцел ІІ-731, целият с площ от 811 кв.м., формирани като сбор
от 565кв.м., прилежащи на пл.сн.№731 и
придадени за упълномеряването му 234 кв.м. от пл.сн.№733 и 12 кв.м. от улична регулация;
Приетата от съда СТЕ
установява, че от 1965г., с влизане в
сила на действащия и до днес регулационен план на селото, между парцели І-731 и
ІІ-731 от кв.58 съществува вътрешна дворищно регулационна
граница, обособяваща ги в самостоятелни парцели, така както са индивидуализирани
в приложения като доказателство на л.28 нот. акт №34/22.І.1970 по нот.д.№51/1970
по опис на РРС. В изготвената към заключението скица, тази вътрешно рег. линия
е отразена от вещото лице линейно в син цвят от т.т. Д, Е, З и И. Между двата парцела не е извършвано предаване
и помежду им не е имало неуредени регулационни отношения. Така приложената вътрешна регулационна линия е
отразена като кадастрална граница на
имотите през 2008г. , когато е одобрена и кадастралната карта на с. Гецово и като
такава не е променяна. В изготвената към заключението скица, съобразена от РРС като неразделна
част от обжалваното решение, с маркирани в червено т. т. Д, Е, З и И вещото лице е установило
съответствие на кадастралната граница с
приложената между двата имота вътрешна
дворищно регулационна граница.
По отношение на външните за
двата имота граници, експертът установява
неуредени регулационни отношения, съществуващи като такива до влизане на
ЗУТ в сила и съобразени с предприетото през 2006г. частично изменение на плана
за регулация в частта, касаеща УПИ І-731. Който след изменението, засягащо регулацията му по югозападната му граница,
съществува в кадастралния план на селото като урегулиран имот от 519 кв.м. Така одобреното през 2006г. частично
изменение на парцел І-731, доказано идентичен с процесния ПИ с идентификатор №18589.501.1728,
не засяга дворищнорегулационните му
отношения със съседния, собствен на въззивниците ПИ с идентификатор 18589.501.731,
доказано идентичен с парцел ІІ-731 в кв.58 на действащия от 1965г. ДРП на
с.Гецово.
В обобщение, от изложеното до тук се следва за безспорно установено от
фактическа страна, че вътрешната рег.
граница между процесните имоти съвпада
с имотната и отразена в кадастъра
граница.
През 1970г., на основание издадения му в производство по чл.483 ГПК(отм.) нот.акт №34/22.І.1970 по нот.д. №51/1970 И.Н. Петров легитимира
придобито по давност право на собственост върху двата имота , урегулирани с плана от 1965г. като парцел І-731 и парцел
ІІ-731 на кв.58. В описание на парцел І-731 е посочено, че се състои от 717
кв.м. дворно място и построени в същото „две паянтови стаи“, а за ІІ-731 е
посочено, че се състои от 818 кв. м. дворно място и построена в същото
„паянтова къща“. В съдържание на издадения по обст. проверка нот. акт изрично е
посочено, че по външните си граници и
двата парцела са с неуредени рег.отношения. В с.з. по приемане на
заключението на СТЕ вещото лице е посочило, че описаните в този нот.акт сгради
са били заснети в кадастралния план от 1965г. от двете страни на съществуващата
между имотите вътрешнорегулационна линия
като жилищни сгради, построени с
допиращи се стени(вж. обяснения на л.86 и извлечение от КП на с.Гецово от 1965г. на л.34). В
изготвената към заключението скица, описаната в нот. акт №34 къща в парцел
ІІ-731 е маркирана в жълт цвят, а описаните в парцел І-731 „две
стаи“ са защриховани в синьо между т.т.
Г, И, З и В. Същите са идентични с въведената в предмет на спора стопанска постройка с идентификатор
18589.501.1728.1.
1971г., видно от приложения на л.27
Н.а.№87/25.ІІ.1971г по нот. д. №194/1971 на РРС, И.Н. Петров продава недвижимия имот, индивидуализиран
като парцел ІІ-731 в кв.58 по плана на с.Гецово, състоящ се от 818 кв.м. дворно
място и построената в същото „паянтова къща“
на Иван Стойков и Росица
Стойкова, чиито наследници са въззивниците В. В. и В.В.. От доказателствата
по делото се следва за безспорно установено, че така описания имот е идентичен
с ПИ с идентификатор 18589.501.731. Прехвърлената по тази сделка ж.сграда е защрихована
в изготвената от експерта скица в жълт
цвят.
След кончината му, на
22.І.2007г. наследниците на И.Н. Петров продават останалият им в
наследство парцел І-731 на Г.Б.. В
удостоверяващия тази сделка нот.акт №22/22.І.2007 по нот.д.№17/2007 по опис на
нотариус с рег. №380 и р-н на действие при РРС(вж. на л.29), имотът е
индивидуализиран като дворно място от 519 с построена в същото жилищна сграда
от 40,94кв.м. В тези си размери, този имот е определен с извършената по отношение на него частична
промяна на рег. план на с.Гецово, съобразена с неприложената по външните му
граници регулация от 1965г. Съществуващата в имота стопанска постройка не е описана, в удостоверяващия
сделката акт, като обект на разпореждане и в съдържание на
същия не се установява изявление за изключването й от продажбата. По инициатива на приобретателката на имота по
тази сделка, съществуващата от 1965 и
непроменяна в годините вътрешна регулационна граница с ПИ с идентификатор 18589.501.731,
е нанесена в кадастралния план като
тяхна имотна граница.
През 2016г. Г.Б. продава на М. М.
процесния ПИ с идентификатор №18589.501.1728
ведно с построените в него - стопанска постройка със
застроена площ от 15 кв.м. и идентификатор 18589.501.1728.1, жилищна сграда със застроена площ от 46кв.м.
и идентификатор 18589.501.1728.2, и жилищна
сграда със застроена площ от 16кв.м. и идентификатор 18589.501.1728.3. (вж.
нот. акт №161/24.ХІ.2016 по нот. д №465/16 по опис на нотариус с рег.№282 и р-
на действие при РРС на л.31).
На 23.І.2019, съгласно
сключен с нот. акт №15/23.І.2019 по
нот. д.№11/2019 договор за покупко-продажба, М. М. продава на ищците процесния ПИ с идентификатор №18589.501.1728 ведно с
построените в него - стопанска постройка
със застроена площ от 15 кв.м. и
идентификатор 18589.501.1728.1, жилищна
сграда със застроена площ от 46кв.м. и идентификатор 18589.501.1728.2, и жилищна сграда със застроена площ от 16кв.м.
и идентификатор 18589.501.1728.3. Влизайки във владение на имота си, ищците
установяват, че между същия и съседният му ПИ 18589.501.731 е поставена ограда, навлизаща с около
130 кв.м. в собственото им дворно място, които ведно с построената върху тях
стоп. постройка се ползват
от въззивниците.
В отговор на поставената
задача, назначената по делото СТЕ установява, че въпросната ограда от бетонни колчета и оградна мрежа не съвпада с вътрешната регулационна линия между
имотите, която през 2008г. е нанесена в
кадастралния план като тяхна, съобразена с правата на собственост, имотна
граница. Оградата е изпълнена от собствениците на УПИ ІІ-731 по рег. план на
с.Гецово от 1965г., сега съществуващ като
ПИ с идентификатор 18589.501.731,
с навлизане в имота на ищците на
126кв.м. от дворищно
регулационната линия, която е нанесена в
кадастъра като имотна граница между имотите при съобразяване
на удостоверените в нот. актове №34/22.І.1970, №87/25.ІІ.1971г, №22/22.І.2007 и последващи, права на собственост. Оградата е
разположена изцяло в имота на ищците, „завземайки“ и построената върху
процесните 126кв.м. стопанска постройка с идентификатор 18589.501.1728.1.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът приема исковете за допустими, а по
същество – за основателни. Постановено в този смисъл, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано от доказателствата и
съответно на приложимия материален закон. С препратка по чл.272 ГПК към
обжалваното решение, от
правна страна въззивната инстанция излага следните, дължими в отговор на
въззивната жалба съображения:
С оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и като такъв
правилно е уважен от районния съд. Условие за уважаване на този иск е наличието
на доказателства, че ищците са собственици на процесния ПИ с идентификатор
№18589.501.1728 като в тази връзка по делото е представен нотариален акт, видно
от който същите са закупили посочения недвижим имот. Индивидуализацията на недвижимите имоти става
по тяхното местоположение, граници, регулационен статут. При действащ
дворищнорегулационен план, какъвто е и настоящият случай, недвижимите имоти се
индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти, като границите
им съответстват на регулационните линии, определящи местоположението и площта
им. В случая не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателите, че
се касае за имот с неуредени регулационни сметки към датата на влизане в сила
на ЗУТ и че ищците не установяват
правото си на собственост върху спорната площ. Видно от заключението на вещото,
по делото липсват доказателства за придаване
на площ към парцела на ищците от имота, за който е отреден парцелът,
собственост на ответниците. Т.е. не е установено, че спорната по делото площ е
придадена по регулация към имота на ищците. В тази връзка в съдебно заседание вещото
лице Т. изрично е посочила, че за спорната площ няма данни за неуредени
регулационни сметки, като изобщо няма данни за някакво уреждане на сметки по
регулацията. Следователно ищците са доказали, че са собственици на ПИ, където
попадат спорните 126кв. м., които се владеят от ответниците без основание,
поради което и искът по чл. 108 ЗС е основателен.
С
подаване на жалбата, въззивницата В. поддържа:
1/Възражение за неприложена по отношение на процесните имоти регулация.
Същото, доколкото касае външните граници на имотите, а не значимата за предмета
на спора вътрешна регулационна линия, съдът намира за ирелевантно. Освен
това, от доказателствата по делото се
следва за безспорно установено, че притежавания от ищците недвижим имот е
урегулиран през 2006г. в съответствие с изискванията на ЗУТ и при съобразяване
на неприложената по външните му граници регулация.
2/ Позовано на предвиденото в чл.19 ЗУТ,
въззивницата твърди придобиване на спорната реална част от имота
на ищците с построената в нея стопанска постройка по давност-. От данните по грд №600/2019 на
РОС е видно, че въззиваемата е получила
препис от исковата молба с дадените й от съда указания по чл.131 ГПК на 10.ІV.2019г. Считано от тази
дата , срокът за отговор и за
възражения, правопогасяващи заявените с иск, по отношение на въззивницата е
изтекъл на 10.V.2019г. На 9.V.2019, в срока по чл.131 ГПК чрез упълномощеният
от нея адв.Стоянов въззивницата е депозирала в регистратура на РРС отговор
вх.№4578, с който е оспорила предявените срещу нея искове и е направила
възражение „ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ“ в случай на експертно установено
несъответствие на материализираната с процесната ограда граница с планово
отредената такава за имотите. С дължимия по чл.146 ГПК доклад, съответно на заявената
с отговора защита, първоинстанционният
съд е квалифицирал възражението на въззивницата като такова за погасило се по
давност право на оспорване на границата между имотите. Едва в първото по делото с.з., насрочено и редовно
провело се на 22.VІІ.2019г.(вж.протокол на л.82 и сл.), повереникът на
въззивницата е сезирал съда с възражение за придобиване на процесната реална
част и построената в нея сграда по давност,
изтекла по реда на ЗТСУ(отм.) върху придаваемата по регулация част от доверителката
му.
В този си състав съдът намира, че
като сторено извън преклузивния срок за отговор, възражението за придобиване на
имота е недопустимо и не следва разглеждането му по същество. Отделно от това,
доколкото то е позовано на конкретен, визиран в чл.19 ЗУТ фактически състав на
придобивната давност, то възражението е
и неоснователно. По делото е безспорно установено, че двата имота са образувани от
пл. сн.731 и урегулирани като съседни с първия и действащ до момента рег. план
на с.Гецово от 1965г. Действащият регулационен план за процесните имоти от 1965
г. е приет при действието на ЗПИНМ(отм.), според нормите на който планът има
непосредствено отчуждително действие за придаваемите части. Собствеността върху
тях преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава
при евентуалното й изменение или създаване на цялостна регулация се изхожда от
първоначалното положение на имотите. Ако от
един общ имот са били образувани два самостоятелни урегулирани имота от
съществено значение е кога е била прокарана вътрешната регулационна граница,
къде е била ситуирана и дали в последващи регулационни планове е предвидена промяна по
отношение на тази граница, свързана с необходимостта да бъде заплатено
обезщетение за придадени към съседния имот части. Ако с влизане в сила на регулационния план и двата съседни имота са
принадлежали на едно и също лице, заплащане на обезщетение не се извършва.
Такъв е конкретният случай. Към дата на урегулирането им и двата имота са били
собственост на едно и също лице. След
като от общ имот, принадлежащ на едно лице през 1965г., са образувани два
парцела, следва да се приеме, че одобреният към тази дата регулационен план е
приложен.
С извършената през 1971г. сделка, като собственик и на
двата парцела, И.Н. се е разпоредил в полза наследодателя на ответниците с
парцел ІІ-731 по начин, индивидуализиращ правата им като такива върху дворно
място от 811кв.м ведно с построена в
същото „паянтова къща“. Така описаният имот е доказано идентичен с процесния ПИ
18589.501.731. По делото не се твърди да е била допусната грешка при нанасянето
на имотите в одобрения през 1965 г. регулационния план, както и при заснемането
им през 2008г в действащи от 1965г
кадастрален план на селото. По делото не се твърдят и доказват последващи изменения в местоположението на
вътрешната граница между двата съседни урегулирани имота, които да сочат на придаване на площи по регулация в размера
на реално претендираните по иска 126кв.м.
Въз основа на гласните
доказателства следва да се приеме за установено, че на място между двата имота,
още приживе на наследодателя на ответниците е била материализирана ограда от
бетонни стълбове и оградна мрежа. Вещото лице установява, че за имотна граница
на имотите, в кадастралния план е заснета одобрената с ДРП от 1965г. вътрешна
дворищно регулационна линия, а не материализираната
с поставената между имотите ограда.
Т.е., заснемането на границите на процесните имоти , нанесени в одобрената със Заповед на АГКК кадастрална карта, е извършено по втория
приоритет на чл. 14, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а
именно посочените от собствениците гранични точки на имотите, които точки са в
съответствие с актовете, определящи правата на собственост за имотите. Процесната ограда не е трайно стабилизирана и
не се доказва наличие на съгласие на собствениците за поставянето й в придобития
от ищците ПИ 18589.501.1728, изискуемо се по см. на 51ЗКИР към приложение, на който препраща чл.46
ЗТСУ(отм.). Предвид
това, че установената на място ограда е паянтова и изпълнена без съгласието на
собственика на засегнатия с поставянето й имот, границата е отразена съгласно приложения
регулационен план, съответно на границата
по кадастралния план и по правилото на § 5. от ПЗР ЗКИР имотът е отразен в кадастралната карта в съответствие с
регулационните му линии като поземлен имот.
3/ С жалбата се въвежда за първи
път твърдение за несамостоятелност на спорната
селскостопанска постройка, която жалбоподателката
твърди, че се ползва като обслужващо
жилищната й сграда избено помещение. В
отговор, в този си състав съдът приема, че спорната стопанска постройка е
съществувала като самостоятелен обект-„две паянтови стаи“ още при първоначалното
урегулиране през 1965г на парцел І-731,
доказано идентичен с придобития от ищците имот. Към дата на
урегулиране на имота и в одобрения през
1965г. кадастрален план сградата е заснета като самостоятелно
съществуващ обект в парцел І-731 на кв.58. С приложените по делото
доказателства и заключението на СТЕ се
установява , тази сграда е съществувала
в урегулирания І-731 през 1965г. като застроена с допираща се до ж.сграда в
парцел ІІ-731 стена - на калкан, на границата на вътрешната регулационна линия
В годините на последвалите сделки на разпореждане с парцел І-731, сега ПИ№18589.501.1728, сградата не е променяла разположението си. Същата никога не е имала статут на допълващо
строителство по см. на чл. 41 ЗУТ. Нещо
повече, както бе изяснено, процесната регулационна линия е вътрешна и по силата на чл. 21, ал. 4 ЗУТ
постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано само на
вътрешните имотни граници, като се изисква нотариално заверено писмено съгласие
на собствениците на съседните УПИ, в които се установява свързаното застрояване
– арг. чл. 21, ал. 5 ЗУТ.
Спорната сграда е била застроена
и ползвана за жилище от първоначалния собственик на УПИ І -731 , и не е била обект
на извършените от него действия на разпореждане с нот. акт №87/25.ІІ.1971г.
Т.е., същата не е и със статут на обект, обслужващ по предназначението си имота на въззивницата. В тежест на ответниците е било да докажат, че са
придобили сградата в хипотеза на чл.97ЗС. Такива доказателства не са
ангажирани, а следва да бъде подчертано, че това си възражение ответницата В.
въвежда едва с въззивната си жалба.
С негаторния иск по чл. 109 ЗС се защитава притежаваното право на
собственост или ограничено вещно право от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които
без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в
пълен обем правомощието да ползва собствения си имот. Предпоставки за уважаване на иска е
установяването, че ищецът е собственик на недвижимия имот, предмет на защита,
както и че ответникът е извършил неоснователно действие, с което му пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. Неоснователното действие
следва да продължава към момента на завеждане на делото или да е оставило
трайни последици.
Обосновано от доказателствата, първоинстанционният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците, като
собственици на с УПИ ІІ-731, а сега ПИ с идентификатор 18589.501.731, незаконно
са завзели от притежавания от ищците имот реална част в размер на 126 кв.м., заключена по точки А, Б, В, Г, И, З, Е и Д от Скица, приложена към писменото заключение
на изготвената от инж. Т. СТЕ, поради
което е допуснал принудителното удовлетворяване на притезателното право на
ищците тази площ от земята, която се владее от ответниците, да бъде
възстановена. След като е приел за установено, че с процесната
ограда ответниците са навлезли в имота на ищците и са се отклонили от
дворищно регулационната и заснета като имотна граница на имотите, районният съд е счел, че с това
неправомерно действие се смущава упражняването на правото на собственост на
ищците върху притежавания от тях ПИ в
пълен обем, поради което е постановил преместване
на оградата от ответниците за тяхна
сметка.
При тези съображения, поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото,
съдът не дължи произнасяне за разноски,
тъй като въззиваемите не са
заявили искане в този смисъл.
По изложените мотиви и в
хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава Решение №357/30.VІІІ.2019г. по
гр.д.№600/2019 по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ