№ 120
гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20251500200556 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
В Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане от Главна митническа
служба О., гр. О. Федерална Република Германия по преписка № III 7-
9352/2E-B15-36A 9962/2025 с дата 24.09.2025 г. с приложено удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Федерална
служба „Правосъдие“ на гр.Бон, ФР Германия относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението по
чл.4 е издадено въз основа на решение за прилагане финансови санкции № SV
3330 – VG 127138/24, EV-1, TB-2 – F1012, постановено на 18.03.2025 г., влязло
в сила на 15.04.2025 г. от несъдебен орган на Република Германия за
прилагане на финансови санкции по отношение на юридическото лице „В.“
ЕООД, представлявано от управителя Д. В.. Финансовата санкция е в размер
на 1 250,00 € + 66,00 € разноски, според записаното в удостоверението и е
наложена на посоченото лице за извършено нарушение съгласно § 9 от Закон
за административните нарушения (OWiG) във вр. с § 16, ал. 2 и § 21, ал. 1, т. 4
от Закон за минималното заплащане (MiLoG); и във вр. с Директива
2009/52/ЕО.
В искането се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия
закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
К., ул.********* № **, редовно призовано, не се явява и не изразява
становище по постъпилото удостоверение.
Представителят на КОП изразява становище за основателност на
искането.
1
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията
на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
С посоченото писмо на Федерална служба „Правосъдие“ на гр.Бон, ФРГ,
Кюстендилския окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на
посочения закон за признаване и изпълнение на посоченото решение от
компетентните власти на ФРГ (издаваща държава по смисъла на закона) за
прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на сумата в общ
размер на 1316,00 € (или 1250,00 € - финансова санкция и 66,00 € - разноски),
нарушение. Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения
закон, от чийто превод от немски език, се установяват следните факти:
Юридическото лице е санкционирано за нарушение, установено във ФР
Германия, произтичащо от актове, приети в рамките на § 9 от Закон за
административните нарушения (OWiG) във вр. с § 16, ал. 2 във вр. с § 21, ал.
1, т. 4 от Закон за минималното заплащане (MiLoG) и във вр. с Директива
2009/52/ЕО.
Нарушението се изразява в това, че не е била подадена заявка за
извършване на работата във ФР Германия на шофьора М. Р., работник към
фирма „В.“ ЕООД, като е било установено, че лицето е работило във ФРГ
поне от 09.06.2024 г.
Издалият решението орган е компетентен такъв по см. на чл.6 от закона.
Лицето е с посоченото име и адрес и обичайно пребивава в изпълняващата
държава по смисъла на закона, т.е. Република България. Решението е влязло в
сила на 15.04.2025 г. Паричната сума, наложена с решението, е 1 250,00 € +
66,00 € разноски, или това е общият размер на финансовата санкция.
Нарушението е извършено на 10.07.2024 г. при проверка от Федерална служба
за логистика и мобилност (BALM) на шофьора М. Р., при която същият не е
представил нужните документи за извършване на работа във ФР Германия, с
което е била нарушена разпоредбата на § 16, ал. 2 от Закон за минималното
заплащане (MiLoG).
Издаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат
издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на
финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде
изпълнено само частично.
В удостоверението е посочено, че решението е влязло в сила, както и че
по информация на органа, който издава удостоверението в изпълняващата
държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че
няма такова решение, което да е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
Според т.2, б.”б” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване.
Посочено е още, че Решението е постановено от несъдебен орган в
издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален
закон; потвърдено е, че съответното решение е имало възможността да отнесе
2
въпроса и до съд по наказателни дела.
Отбелязано е, че давността за изпълнението на финансовата санкция в
размер на 1250,00 € изтича на 15.04.2030 г., а давността за събиране на
разходите по съдебното и административното производство в размер на 66,00
€ се погасяват на 15.04.2028 г.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон,
компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето или
обичайното местопребиваване на лицето- Кюстендилския окръжен съд.
Решението за изпълнение на наложената финансова санкция е изпратено
директно до съда.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16, ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че фирма
„В.“ ЕООД е санкционирана с влязъл в сила във ФР Германия акт на
несъдебен орган за плащане на финансова санкция, наложена за
административно нарушение. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила
акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИАРКОРНФС, тъй като е издаден от
несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата
санкция е постановена по повод извършено административно нарушение.
Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд, компетентен по наказателни дела.
В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИАРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова
санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите,
изискуеми по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От
приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във
връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИАРКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30, ал.2, т.7 от с.з. (поведение, което
представлява административно нарушение и е уредено в законодателството на
издаващата държава във връзка с прилагането на задължения, произтичащи от
правни актове, приети по силата на договора за функционирането на ЕС), т.е. в
този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ
от признаване и изпълнение на процесното удостоверение, визирани в чл. 35,
ал. 1, т.1-7 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по
съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за
същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава
решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла
давност по българското законодателство и административното нарушение,
извършено във ФР Германия, не е подсъдно на български съд. Липсва
3
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 €. Решението е постановено срещу юридическо лице със седалище и
адрес на управление в Р България. От съдържанието на удостоверението е
видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание
за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не са налице и основанията за
отказ по чл.35, т.1 - 11 от Закона.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и
2 от Закона за признаване на процесното решение изцяло, поради посочените
по- горе съображения в общ размер на 1316,00 € (или 1250,00 € - финансова
санкция + 66,00 € - разноски).
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи размера на
паричното задължение в левова равностойност според съотношението €-
български лев към деня на постановяване на решението. Размерът на
наложената с решението общата парична санкция от 1316,00 € (или 1250,00 € -
финансова санкция + 66,00 € - разноски) е с левова равностойност в размер на
2573,87 лв. (две хиляди, петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки). Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс на
еврото към лева към датата на постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по преписка №III 7-9352/2E-B15-36A 9962/2025 с
дата 24.09.2025 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Главна митническа служба О., гр. О.,
Федерална Република Германия, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
прилагане на финансови санкции № SV 3330 – VG 127138/24, EV-1, TB-1, TB-
2- F1012, постановено на 18.03.2025 г., влязло в сила на 15.04.2025 г. от
несъдебен орган на Република Германия за прилагане на финансови санкции
по отношение на юридическото лице „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. К., „********* № **, представлявано от управителя Д. В. – за
заплащане на финансова санкция в размер на 1250,00€ + 66,00 € - разноски,
или в общ размер на 1316, 00 €, с левова равностойност от общо 2573,87 лв.
(две хиляди, петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки)
за извършено нарушение съгласно § 9 от Закон за административните
нарушения на ФР Германия във вр. с § 16, ал. 2 във вр. с § 21, ал. 1, т. 4 от
Закон за минималното заплащане (MiLoG); и във вр. с Директива
2009/52/ЕО.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно органа,
постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и
4
на посочения имейл - адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да
се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
5