ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 06.11.2018
г., в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
като
разгледа гражданско дело № 4247 от 2018 г. по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажната собственост с административен адрес гр. София, ул********чрез процесуален представител „Вход Мениджър“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 2, срещу Д.Д.Х. с ЕГН ********** *** поддържа, че на основание договор за услуга от 01.10.2014 г. има право да представлява, включително в настоящото съдебно производство, Етажната собственост с административен адрес гр. София, ул. „Димитър Петков“ № 69. Съгласно договора същата етажна собственост се задължила да заплаща на „Вход Мениджър“ ООД възнаграждение за предоставена услуга в размер на 280 лв. месечно, които се разпределят поравно между всички 56 бр. самостоятелни обекта в сградата. На 20.04.2014 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за определяне на размера на режийните разходи (поддръжка на общите части) за всеки от самостоятелните обекти. В етажната собственост бил извършен и ремонт на входна врата и поставяне на алармено устройство на асансьор, като част от разходите са дължими от ответницата. Общата претендирана от ответницата сума е в размер на 571,41 лв. Поради неизпълнението на ответницата, било образувано ч. гр. дело № 15888/08.03.2018 г. на Софийския районен съд, изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 2140/2018 г. на Врачанския районен съд, като по последното е издадена заповед № 1900 от 28.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено на ответницата да заплати на ищцовата етажна собственост същата сума. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата Д.Х., в качеството на собственик на ап. 3 в Етажната собственост с административен адрес гр. София, ул********дължи на същата етажна собственост общата сума 571,41 лв., за която са приети решения на общото събрание на етажната собственост, формирана както следва: сумата 175,00 лв.-за фонд „Професионален домоуправител“ за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г.; сумата 364,00 лв.-за режийни разходи за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г.; сумата 22,41 лв.-за ремонт на входна врата за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г.; сумата 10,00 лв.-за алармено устройство на асансьор за периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2017 г., за която обща сума е издадена заповед № 1900 от 28.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2140/2018 г. на Врачански районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
На ответницата Д.Х. е изпратен препис от исковата молба и същата, чрез пълномощника си адв. Д.К. с адрес ***, в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор, с който е направила възражение за местна неподсъдност на делото пред Врачанския районен съд, като е поискала на основание чл. 107, ал. 2 от ГПК делото да бъде изпратено на Софийски районен съд, в чиито район се намира адреса на пълномощника на ответницата. В подкрепа на искането е посочено, че ответницата Д.Х. от 2010 г. не живее в България и има обичайно местопребиваване в гр. Лондон, Великобритания.
Съдът намира за основателно възражението за местна неподсъдност на делото пред Врачански районен съд по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУЕС, за който важи общата местната подсъдност по чл. 105 от ГПК, съгласно която разпоредба искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От находящата се на л. 48 от ч. гр. дело № 15888/08.03.2018 г. на Софийски районен съд справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. на МРРБ е видно, че ответницата Д.Х. има регистриран постоянен адрес на територията на Република България, а именно в гр. Враца, ул. ******** Установява се от приложените към отговора по чл. 131 от ГПК в оригинал и в легализиран превод на български език протокол от 21.07.2018 г. на нотариус с район на действие гр. Лондон, Великобритания и писмо от 12.07.2018 г. на Кралската банка на Шотландия, че ответницата Д.Х. от 16.08.2010 г. и до момента работи на пълен работен ден в същата банка и живее в гр. Лондон. С оглед представените от ответницата писмени доказателства за обичайното й местопребиваване, определянето на подсъдността следва да се извърши не по общото правило на чл. 105 от ГПК, а при прилагане на разпоредбата на чл. 107, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, според която когато ответникът не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес, искът се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по постоянния адрес на ищеца. Въпреки че разпоредбата на чл. 107 от ГПК е озаглавена “Искове срещу лица с неизвестен адрес”, ал. 2 въвежда като условие за приложението й само изискването ответникът да не живее в пределите на Република България, без да поставя условие за известност или не на адреса на ответника в чужбина. Посоченият от чл. 107, ал. 1 от ГПК ред на връзките на подсъдността – по постоянния адрес на пълномощника и след това по постоянния адрес на ищеца е задължителен и ищецът няма право на избор. При наличието на упълномощен от ответницата процесуален представител с адрес в гр. София, съдът намира, че с оглед направеното от ответницата с отговора по чл. 131 от ГПК възражение за местна неподсъдност Врачанският районен съд е десезиран относно предявения иск, а компетентен да разгледа спора е Софийският районен съд.
По делото липсват и данни, че страните са уговаряли алтернативна местна подсъдност при условията и по реда на чл. 117, ал. 2 от ГПК.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 119, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 и ал. 1 от ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4247 от 2018 г. по описа на Врачанския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: