Номер 54713.10.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201400500404 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила от В. Р. К. от гр.Козлодуй, чрез
упълномощения му адвокат Г. В., частна жалба против определение
№192/06.03.2020г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело
№1267/2019г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване
на определение №100/31.01.2020г. в частта му за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е
неправилно. Развиват се доводи, че съгласно чл.7, ал.7, вр.с ал.2 и чл.7, ал.2
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/, възнаграждението, което се е дължало на
упълномощения адвокат на длъжника В. К. е в размер на 300 лв. за
заповедното производство и 370 лв.за исковото, върху които суми, съгласно
§2а от ДР на НМРАВ, е следвало да бъде начислен и ДДС, с оглед
регистрацията на Адвокатско дружество „***“ по ЗДДС. Сочи се, че в
заповедното производство пълномощника на длъжника е подал възражение
по чл.414 от ГПК, а за исковото производство е разполагал с договор за
правна защита и съдействие, по силата на който е следвало да извършва
всички необходими действия до приключване на делото. Според изложеното
в жалбата при осъществяване на отговорността по чл.78, ал.4 от ГПК тя не
може да бъде ограничена само до извършените до прекратяването действия.
Навеждат се също доводи, че още с възражението по чл.414 от ГПК
длъжникът е изложил доводи за недопустимост на заповедното и на
последвалото го исково производство, но въпреки това първоинстанционният
1
съд е дал указания за предявяването на иска по чл.422 от ГПК и такъв е бил
предявен от заявителя „ЕОС Матрикс“ЕООД.
Иска се отмяна на обжалваното определение и допълнително
присъждане на сумата от 570 лв., представляваща разликата между
претендираните разноски от 720 лв. и присъдените от районния съд такива в
размер на 150 лв. общо за двете производства.
Препис от частната жалба е бил връчен на „ЕОС Матрикс“ЕООД-
гр.София, от което в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор, че счита жалбата за неоснователна. Сочи се, че присъждането на
адвокатско възнаграждение в поискания от жалбоподателя размер
противоречи на добрите нрави и не съответства на ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа се, че в заповедната
производство пълномощника на длъжника е подал само възражение по чл.414
от ГПК, а в исковото производство-само отговор, като открити съдебни
заседания не са провеждани. Настоява се, че за подаване на възражението по
чл.414 от ГПК адвокатското възнаграждение следва да се начисли по реда на
чл.6, т.5 от НМРАВ. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
обжалваното определение има характер на такова по чл.248, ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Посочената разпоредба не прави разлика какво е
основанието за прекратяване на делото и в кой момент в хода на
производството е извършено прекратяването, стига обаче ответникът да е
придобил качеството на такъв. По силата на чл.131 от ГПК ответникът
придобива това си качество от момента на връчване на исковата молба, като
от този момент той вече има задължение да подаде отговор, в който изрази
становище по допустимостта и основателността на иска и по обстоятелствата,
на които той се основава, както и да изчерпи всички свои доводи и
възражения срещу иска. Следователно, получаването на исковата молба е и
началният момент, от който ответника може да прави разноски в
производството по делото, в т.ч. и за адвокатска защита, съответно да има
правото да иска възстановяване на тези разноски от ищеца, при настъпване на
предпоставките за това-отхвърляне на иска изцяло или отчасти, или при
2
прекратяване на делото. Както това е посочил ВКС в свое определение
№289/12.05.2011г по ч.гр.дело №255/2011г., ІV г.о., ГК, когато ответникът е
сторил разноски за адвокатска защита след връчване на препис от исковата
молба, той има право на тези разноски при прекратяване на делото,
независимо дали е проведено първото по делото съдебно заседание.
Следователно, за да възникне правото на ответника на разноски, достатъчни
условия са делото да е прекратено, да са извършени реални разходи от
ответника след получаване на препис от исковата молба /съответно защитата
да е поета като безплатна по чл.38, ал.1 от ГПК/ и извършването на разходите
да е преди ответника да е уведомен за прекратяването на производството. В
разглеждания случай така посочените предпоставки са налице, тъй като
ответника В. К. е получил препис от исковата молба, ангажирал е адвокат,
който е изготвил и подал отговор по чл.131 от ГПК, а производството по
делото е прекратено на 31.01.2020г. след подаването на отговора,
респ.ангажирането на адвокатска защита. Самата адвокатска защита по
исковото производство е ангажирана от ответника и настоящ жалбоподател
В. К. с договор за правна помощ от 18.12.2019г., а по заповедното
производство с договор от 03.09.2019г. И в двата договора е посочено, че
поради затрудненото материално положение на ответника К., адвокатското
възнаграждение не се заплаща от него, при което в подаденото възражение
по чл.414 от ГПК и в отговора на исковата молба е поискано определянето и
присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
минимума по НМРАВ. По отношение определянето на възнаграждението в
заповедното производство ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от НМРАВ, при което е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, а относно възнаграждението в
исковото производство конкретен размер не се сочи, но се претендира
възнаграждението да се присъди заедно с ДДС. За регистрацията на
адвокатско дружество „***“ по ЗДДС по делото са представени
доказателства-л.143.
При това развитие на заповедното и на исковото производство
въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за заповедното производство
подлежи на определяне по реда на чл.6, т.5 от НМРАВ.
Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414
3
от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на основание § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се базира на вида на процесуалното действие.
Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с
Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден
образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за
възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното
попълване.
С оглед извършените от процесуалния представител на длъжника В. К.
действия по изготвяне на възражението, настоящият състав счита, че по
аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от НМРАВ–
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50
лева. Посочените действия са най-близки до тези, свързани с подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК.
В конкретната хипотеза при определяне на минималния размер на
възнаграждението е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ–
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата се
прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на
заповед за изпълнение. Депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК е една
от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта – той може да
обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение в
частта за разноските, да направи искане за спиране на изпълнението, поради
което адвокатското възнаграждение за този вид защита, не може да се
обусловя от материалния интерес.
По изложените съображения и като взе предвид регистрацията на
адвокатското дружество, представляващо длъжника, по ЗДДС, въззивният съд
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното
производство възлиза на сумата от 60 лв.с включен ДДС.
По отношение на исковото производство възнаграждението като
4
минимум, подлежи на определяне по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ и в
случая възлиза на сумата от 444 лв. с ДДС. По отношение дължимите при
прекратяване на делото разноски, законът не обвързва размера на
подлежащите на възстановяване такива с обема на ползваната адвокатска
помощ-напр.брой подадени молби, становища, отговори, брой проведени
съдебни заседания. Достатъчно условие е ответника да е ползвал адвокатска
помощ и да е представил доказателства за заплащането й, респ.доказателства
за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38 от ЗА, които условия са
налице в разглеждания случай. Доколкото поисканото адвокатско
възнаграждение е в размер на минимума по НМРАВ, същото не подлежи на
намаляване поради прекомерност, вкл. и по съображения за разрез с добрите
нрави от гледна точка на съпоставка на размера му с цената на иска.
При тези съображение и изхождайки от формираната трайна практика
на ВКС по въпроса за адвокатското възнаграждение на ответника при
прекратяване на делото след подаване на исковата молба, въззивният съдебен
състав намира, че общото възнаграждение за заповедното и за
първоинстанционното исково производство, което се следва да
пълномощника на ответника К., е в размер на 504 лв.с ДДС. Тъй като
районният съд е присъдил възнаграждение в размер на 150 лв., обжалваното
определение ще следва да бъде отменено, като на Адвокатско дружество
„***“ се присъди допълнително сумата от 354 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №192/06.03.2020г.на Районен съд-Козлодуй,
постановено по гр.дело №1267/2019г., с което е отхвърлена молбата на адв.Б.
Л., като пълномощник на В. Р. К. от гр.Козлодуй, за допълване на
определение №100/31.01.2020г. в частта му за разноските и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение №100/31.01.2020г.на Районен съд-Козлодуй,
постановено по гр.дело №1267/2019г. в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
ДОПЪЛНИТЕЛНО на Адвокатско дружество „***“-гр.София, с БУЛСТАТ
5
***, сумата от 354 лв. с ДДС представляваща възнаграждение за осъществена
адвокатска защита на В. Р. К. в производствата по ч.гр.дело №802/2019г. и
гр.дело №1267/2019г.по описа на РС-Козлодуй.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6