О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
Като се запозна с докладваното от съдия Ченалова
ВЧНД № 321 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на
чл.249 ал.3 вр.чл.341 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при
Районна прокуратура – Сливен против протоколно
определение от 19.06.2020 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 615/2020г.
по описа на Районен съд – Сливен. С атакувания съдебен акт съдът е прекратил съдебното
производство на основание чл.249 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и
е върнал делото на РП – Сливен за отстраняване на констатирани съществени нарушения
на процесуалните правила.
В частния протест се твърди неправилност на съдебния
акт, доколкото в последния е приета непълнота на действията по призоваване на
обвиняемото лице на известните по делото адреси. Според прокурора в достатъчна
степен са положени усилия за установяване на обвиняемия и призоваването му с
цел надлежно предявяване на постановлението за привличане в качеството на
обвиняем и последващите процесуални действия.
Настоява се коректно изпълнение на молбата за международна правна помощ от
страна на компетентните власти в Обединеното Кралство, включително се
подчертават направените опити за връчване призовка до обвиняемото лице на
изчерпателно посочените в призовката адреси, както и безрезултатните действия
по проследяване на лицето от компетентните власти на замолената държава.
Излагат се съображения за наличие хипотезата на чл.206 от НПК, във връзка с което
е назначен служебен защитник на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК, на който е
предявено обвинението и с участието на когото е приключило досъдебното
производство. Отправен е упрек към съда за ненадлежно призоваване на обвиняемия
за разпоредителното заседание. С оглед отговорите на компетентните власти в
изпълняващата молбата за международна правна помощ държава и отговора на ДМОС,
в които се сочи, че издирването на лицето на всички възможни адреси не е дало
резултат, се настоява, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в досъдебната фаза. Иска се отмяна определението на РС – Сливен и
връщане на делото на първата съдебна инстанция за изпълнение на задълженията й
по чл.252 и сл. от НПК.
Окръжен съд – Сливен, след като се запозна с изложените
съображения в частния протест на РП – Сливен, постановеното протоколно определение,
като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен
акт, намери за установено следното:
Частният протест е подаден от страна с правен интерес
от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1 във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Производството по НОХД № 321/2020 г. по описа на
Сливенския районен съд е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт, с
който e повдигнато
обвинение на М.К. – чешки гражданин, с адреси за призоваване в Обединеното
Кралство, по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от
24.07.2013 г. до 29.04.2014 г. в гр. Сливен, с цел да набави за себе си имотна
облага, чрез Р. К., родена на *** г. в Република Чехия, възбудил и поддържал у П.
Г. *** – член на Съвета на директорите на „Терснаб“
АД – Сливен, заблуждение, че от името на COYOT SAFETY
LTD Company гр. Лондон,
управлявано от него, ще се изработят и предоставят на „Терснаб“
АД – Сливен работни обувки на търговската марка „Крал“ и с това причинил на „Терснаб“ АД – Сливен с представител Г.П.Г. *** вреда в
размер на 2885,42 евро с левова равностойност 5643,39 лв.
По идентичен
начин е формулирано обвинението и в постановлението от 08.04.2020 г. за
привличане на обвиняем по реда на чл.206 вр. чл.269 ал.3 от НПК, предявено на служебен
защитник на обвиняемия на 23.04.2020 г.
Преди да пристъпи към предявяване на постановлението
за привличане в качеството на обвиняем на служебен защитник по реда на чл.206
вр. чл.269 ал.3 от НПК, прокурорът е изпратил молба за международна правна
помощ до компетентните власти в Обединеното Кралство, в която са посочени и
двата известни по делото адреси на обвиняемото лице – Обединено Кралство, 17 Whiteside Gardens, South Ayshire, KA9 2GA и Обединено Кралство, 48 Breck Road, Blackpool,
FY3 9DL, с искане
за връчване на призовка за явяването му в ОД на МВР – Сливен при разследващ
полицай К.Т.на 16.01.2019 г. от 11ч. или 23.01.2019 г. в 11ч. за предявяване на
обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материалите по досъдебното
производство /л.101-113, т.2 от ДП/. В изпратения от компетентните власти на
Обединеното Кралство отговор е отразено, че полицията е извършила проверки, но
обвиняемото лице не е установено. Приложен е писмен документ, отразяващ
посещение на полицейски служител на адрес на М.К., посочен в молбата за правна
помощ, който не е могъл да го установи. В доклада са отразени допълнителни
проверки в системата за проследяване на М.К., които не дали резултат. Според
документа местонахождението на лицето понастоящем е неизвестно.
След получаване на тази информация в РП – Сливен, по
досъдебното производство е назначен служебен защитник на обвиняемия и
постановлението за привличане на обвиняем му е предявено, както му е предявено
и разследването.
След внасяне на обвинителния акт в съда,
съдията-докладчик с разпореждане от 29.05.2020 г. е насрочил делото в
разпоредително заседание на 19.06.2020 г. от 11:30 ч., за което е разпоредил да
се призоват РП – Сливен, подсъдимият чрез служебния защитник и служебния
защитник, както и ощетеното юридическо лице чрез неговия представител.
Разпоредил е на подсъдимия да се изпрати препис от обвинителния акт, като му се
съобщят въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които се обсъждат в разпоредителното
заседание. Също така на подсъдимия е следвало да се съобщят и случаите по
чл.269 ал.3 от НПК, при които делото може да бъде разгледано в негово
отсъствие, както и последиците относно незаявени или неконстатирани съществени
нарушения на процесуални правила в разпоредително заседание. Разпоредено е препис от разпореждането да бъде връчен на РП
– Сливен, подсъдимия, служебния защитник и ощетеното юридическо лице чрез
неговия представител.
В протокола от разпоредително заседание на 19.06.2020
г. е отразено явяването на представител на РП – Сливен, служебния защитник и
представител на ощетеното юридическо лице. Съдът е приел подсъдимия за редовно
призован и е дал ход на разпоредителното заседание. Приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявен от ощетеното юридическо лице
граждански иск и го конституирал на позицията на граждански ищец. След
изслушване становището на явилите се страни, съдът е постановил атакуваното
определение, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2 от НПК, прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.1 т.4 от НПК. Приета
е неоснователност на заключението на прокурора за приложението на чл.269 ал.3
т.4 б. „а“ от НПК, тъй като обвиняемият не бил търсен на единия от двата адреса,
налични в делото.
Определението е правилно като краен резултат, макар и
не изложените в него доводи.
Настоящият състав на въззивния съд констатира, че и
двата адреса на обвиняемия К. са били надлежно посочени, както в молбата за
международна правна помощ, така и в призовката, която е следвало да му се
връчи, преведена на английски език за целите на процедурата. По делото е
приложен изричен доклад, отразяващ невъзможността на компетентните власти на
изпълняващата държава да издири лицето, както на посочен адрес, така и на друг
такъв. В отговора се сочи неизвестно местонахождение на лицето и
безрезултатното му проследяване от властите в Обединеното Кралство, което
правилно е възприето от прокурора като изчерпване на възможностите за
призоваване на обвиняемия в Обединеното Кралство. Липсват данни за друг адрес
или местонахождение на обвиняемия, поради което е приложена процедурата по
чл.206 вр. чл.269 ал.3 от НПК на задочно производство. Назначен е служебен
защитник, на който е предявено обвинението, както и разследването. Всички тези
действия на прокурора са законосъобразно извършени, а издирването на обвиняемия
е било щателно и чрез установените за това способи.
Въззивният съд обаче установи съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия да разбере
обвинението, доколкото са налице противоречия в обвинителния акт по съществени
елементи от обвинението.
Видно от диспозитива на
обвинителния акт, на обв. М.К. е предявено обвинение за извършване на
престъпление измама чрез Р. К.. Въведената фигура на посредствено извършителство противоречи с фактическите твърдения на
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. В обстоятелствената
част са описани както действия, извършени чрез Р. К., така и действия,
извършени лично от М.К., за въвеждане и поддържане на заблуждение у
представителите на ощетеното юридическо лице с цел получаване на облага. Така
на стр.2 от обвинителния акт е посочено провеждането на телефонни разговори
между обв. К. и представител на ощетеното юридическо лице. На стр.3 от
обвинителния акт е отразено, че обв. К. се свързвал сам, но преимуществено чрез
съпругата си Р. К. със свид. П. П.. На същата страница е направено заключение
за възбудено и поддържано лично от обвиняемия заблуждение у П. П., с което е
причинена имуществена вреда на ощетеното юридическо лице. На стр.4, 5 и 6 от
обвинителния акт е налице последователно описание на провеждана кореспонденция,
като се сочи част от нея водена от Р. К., а друга част – от обв. М.К.. Цитирани
са получени имейли и от самия обвиняем, освен от неговата съпруга. На стр.7
отново е формулиран извод за въвеждане в заблуждение на представителите на
ощетеното юридическо лице лично от обв. К.. Едва на стр.8, а в последствие и в
диспозитива на обвинителния акт /идентичен с постановлението за привличане на
обвиняем/ деянието е описано извършено от обв. М.К. чрез Р. К.. Констатираните
противоречия са съществени, доколкото препятстват възможността да се разбере
защо е използвана конструкция на посредственото извършителство,
при описани опосредени, но и лични действия на
обвиняемия в извършване на изпълнителното деяние. Доколкото настоящото
производство се движи задочно, органите на досъдебното производство следва да
формулират ясно и конкретно обвинение, което не оставя съмнение по
инкриминираните факти и повдигнатото въз основа на тях обвинение, с оглед организиране
защитата на обвиненото лице. Този извод не търпи промяна, независимо от
позицията на назначения служебен защитник, който не е съзрял недостатъци в
досъдебната фаза.
В задължителна съдебна практика – ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени указания, актуални и към настоящия момент, относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем и съдържанието на обвинителния акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда. Производството пред съда е същностното наказателно производство, а досъдебната фаза – с подготвителен характер /чл.7 от НПК/. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са изчерпателно посочени в НПК – дата и място на издаването му, както и органът, който го издава, посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем. В тълкувателното решение е прието, че не е логично информацията, която обвиняемият получава с постановлението за привличане като обвиняем, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт. За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид. По-нататък в същото тълкувателно решение е посочено, че ч
рез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен
орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. Затова изискванията към съдържанието му са значително по-големи от
изискванията към постановлението за привличане като обвиняем. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят
и времето и мястото на извършване на престъплението и данните за личността на
обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория, както и
налични противоречия, съставляват съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите
страни в съдебното производство. Доколкото в конкретния случай е налице
противоречие в описания механизъм на извършване на деянието в обстоятелствената
част на обвинителния акт и в неговия диспозитив, е
очевидно, че се касае до съществен елемент на обвинението относно извършеното
престъпление и начина на участие на обвиняемия в него. Отсъствието на
последователна позиция по въпроса конкретно кое лице и по какъв начин е въвел в
заблуждение и поддържал заблуждение у представители на ощетеното юридическо
лице, ограничава правата на правоимащите процесуални
субекти, поради което представлява основание за връщане на делото в досъдебната
фаза за отстраняването му. Макар обстоятелствената част на обвинителния акт да
съдържа подробно описание на твърдения от фактическа страна, последните стоят в
противоречие с очертаната в заключителната част на обвинителния акт правна
конструкция на посредственото извършителство, поради
което липсва дължимата яснота и прецизност при формулиране на обвинението.
Рамката
на доказване не е валидно поставена и поражда съмнения, предвид констатираните
противоречия, които препятстват възможността за разбиране на обвинението.
Ето защо,
определението на първоинстанционния съд, с което съдебното производство е прекратено и делото
е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила, като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.
В допълнение, с
оглед наведените съображения в протеста за ненадлежно призоваване на подсъдимия
за разпоредителното заседание, въззивният съд не констатира да е изпълнено
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на разпоредителното заседание
в частта му относно връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия,
разясняване на въпросите, по които следва да ангажира становище в
разпоредителното заседание, както и последиците от това, както и не се
установява да му е връчен препис от самото разпореждане за насрочване на
разпоредително заседание. В тази връзка и при ново внасяне на делото от РП –
Сливен в РС – Сливен, следва
да се съблюдават стриктно правилата за чл.178 ал.7 от НПК за призоваване на
лица, които се намират в чужбина. Извън съмнение между основните права на
обвиняемия в наказателния процес по чл. 55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във
всичките му фази – досъдебна и съдебна. Във всяка фаза на наказателния процес
законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да
обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създават
гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие.
Във всяка отделна фаза на процеса съответните органи, изпълняващи функцията на
процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез
спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното
производство. И когато досъдебното разследване е приключило при условията на чл. 206 от НПК, първоинстанционният съд е
длъжен отново да провери дали е налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия. /в посочения смисъл Решение № 323 от
30.06.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 306/2009 г., I н. о./. Във всички случаи,
когато съдът пристъпи към разглеждане на делото без участието на обвиняемото
лице, дължи обосноваване на решението за задочно производство. В този смисъл
при ново постъпване на делото в съда следва да се спазва регламентирания ред,
който е приложим още за разпоредителното заседание.
Поради изложеното
и тъй като настоящата инстанция констатира правилност на определението на СлРС
като краен резултат, протестът на РП – Сливен следва да бъде оставен без
уважение, а атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от 19.06.2020 г. постановено по НОХД № 615/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: