№ 1184
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ххххххххххххххх“ АД, ЕИК хххххххххххх,
със седалище и адрес на управление в гххххххххххх, представлявано от Ж.К
Б. И., срещу Наказателно постановление № Р-10-269/26.10.2022 г., издадено
от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на
„ххххххххххххххх“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал.
1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 648, ал. 1
от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на сумата от 1000 лева за нарушение на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и несправедливост на
наложеното административно наказание. В подкрепа на изложеното се
поддържа, че видно от представения към претенцията Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 346р-2463 от 11.03.2022 г., за изясняване на
причините, касаещи случая, е образувано ДП № 28/09.03.2022 г. по описа на
РУ – С., като в законоустановения срок от 15 работни дни, с писмо с изх. №
1
1801/05.04.2022 г. от ТП „Д.С.НП.“ са изискани допълнителни документи с
цел установяване на основанието на застрахователната претенция. Сочи се, че
в процесния случай е следвало да се представят доказателства за резултата от
проведеното разследване на компетентните органи по досъдебното
производство, последното необходимо за изясняването на причините за ПТП,
а оттам и поведението на застрахованото лице. Навежда се, че визираните
обстоятелства са съществени по характера си и са мотивирали служителите на
дружеството да изискат посочената в писмо с изх. № 1801/05.04.2022 г.
допълнителна информация – а както е уточнено в самото писмо, става въпрос
за документи, с които претендиращото лице разполага или с които би могло
да се снабди, поради което се счита, че по никакъв начин не може да се
говори за нарушение на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Акцентира се, че в рамките на
срока, предвиден в чл. 496, ал. 1 от КЗ, увреденото лице е проявило пълно
бездействие в отговор на полученото писмо, като нито е възразило с
твърдение за невъзможност да предостави изисканите документи, нито е
предоставило същите. Поради тази причина и застрахователят се е
произнесъл с отказ на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б.“б“ във вр. с ал. 1 от КЗ,
като изрично е посочено, че при представяне на горепосочените документи,
претенцията ще бъде разгледана отново, т.е. застрахователят по ясен и
разбираем начин е изразил желанието си за доброволно уреждане на
претенцията по пътя на взаимното сътрудничество с претендиращото
обезвреда лице. На следващо място се излага, че в конкретния случай, освен
че допълнително изисканите по щетата доказателства имат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията, не са
налице и другите, предвидени в чл. 106, ал. 5 от КЗ хипотези, обуславящи
недопустимост на изискването им - липсва каквато и да било нормативна
пречка за снабдяване на увреденото лице с тях, а от друга страна не може и да
се говори за липса на правна възможност за представянето им, доколкото
факултативният характер на участието на увреденото лице в досъдебното
производство не представлява нормативна пречка или липса на правна
възможност по смисъла на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
По изложените съображения се отправя искане към съда атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят „ххххххххххххххх“ АД, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
2
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрк. Л., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Същата, от името на доверителя си, моли
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като
ангажира писмени бележки с подробни съображения във връзка със
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на „ххххххххххххххх“ АД, ЕИК хххххххххххх, срещу
Наказателно постановление № Р-10-269/26.10.2022 г., издадено от Заместник-
председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор", е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
На 22.06.2022 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“,
постъпила жалба с входящ № 91-02-572 от 22.06.2022 г. от Г.Г.Г. – директор
на ТП“ДГС Ново Паничарево“, в която се съдържало оплакване относно
постановен отказ по предявена пред „ххххххххххххххх“ АД претенция,
заведена с № 0801-000143/2022-1, заведена на основание договор за
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите.
На 24.06.2022 и на 11.07.2022 г. с писма от КФН били изискани писмено
становище от „ххххххххххххххх“ АД по повод на изложеното в жалбата,
ведно със заверено копие от цялата документация, съдържаща се в
преписката по претенцията.
С писма вх. № 91-02-572 на 04.07.2022 г. и на 20.07.2022 г. в КФН
постъпил отговор на „ххххххххххххххх“ АД по поставените от КФН въпроси,
ведно с изисканите писмени доказателства.
3
След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи
по преписката, било установено следното:
На 15.03.2022 г. пред „ххххххххххххххх“ АД, била предявена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Д.А.
уведомление за щета, заведена с № 0801-000143/2022-01. Преписката била
образувана по повод настъпило на 09.03.2022 г. събитие - пътнотранспортно
произшествие, при което били причинени материални щети на лек автомобил,
марка „ХХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ХХХХХХХХХ, собственост на ТП
„ДГС Ново Паничарево“. Завеждането на претенцията към
„ххххххххххххххх“ АД било основано на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица №
BG/30/121000818453.
На същата дата 15.03.2022 г., собственикът на увреденото имущество,
представил на застрахователя писмени доказателства, необходими за
установяване на претенцията по основание и размер.
На 05.04.2022 г. с писмо с изх. № 1801 ЗАД „ХХХХХХХХХ“ АД се
произнесло по претенция № 0801-000143/2022-01 с отказ за изплащане на
обезщетение, с аргумент, че след разглеждане на представените по
претенцията доказателства било установено, че липсват основания
претенцията да бъде уважена, тъй като от приложените документи не може да
се изгради ясна представа за фактическите обстоятелства във връзка с ПТП,
включително причините за него, както и наличието на евентуално
противоправно поведение и евентуална вина на сочения за виновен водач
Н.С.А.. С цитираното писмо застрахователят изискал от увреденото лице
представянето на допълнителни доказателства, а именно - план-схема към
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; преписи от всички
документи по образуваното досъдебно производство, включително протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвена скица; фотоалбум;
протоколи за разпити на свидетели; автотехнически експертизи; комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза; постановление за
привличане на обвиняем и протокол за разпит на същия, обвинителен акт;
постановление за прекратяване на наказателното производство, ако същото с
било прекратено; АУАН и НП, издадени от органите на МВР съгласно
разпоредбите на ЗДвП с отбелязване на коя дата са влезли в сила; в случай, че
4
е образувано съдебно производство - краен акт на съда.
След като се запознал с предоставените от ЗАД „ХХХХХХХХХ“ АД
доказателства, съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят С. В.
А. приела, че част от изисканите от страна на застрахователя допълнителни
доказателства не биха могли да установят по никакъв начин обстоятелства,
относими към основателността на претенцията на ТП „ДГС Ново
Паничарево“ за изплащане на обезщетение за причинените имуществени
вреди на автомобила, собственост на съответното учреждение, а от друга
страна, изисканите доказателства са такива, с които ползвателят на
застрахователни услуги не би могъл да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки и които водят до необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията, предвид това, че предвидените
наказателни и административнонаказателни производства се развиват в един
по-продължителен период от време, през който увреденото лице се явява
обективно възпрепятствано да възстанови и отремонтира автомобила си. По
изложените съображения св. А. приела, че на 05.04.2022 г. в гр. София
дружеството извършило нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ.
Поради това на 10.08.2022 г., в присъствието на упълномощен представител
на „ххххххххххххххх“ АД и двама свидетели, св. А. съставила АУАН № Р-06-
322/10.08.2022 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението.
АУАН бил съставен в присъствието и на упълномощен представител на
дружеството – Георги Янев и връчен на последния.
Въз основа на АУАН № Р-06-322/10.08.2022 г., било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляди) лева, на основание
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, за извършено
нарушение на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля С. В. А.; писмена документация във връзка
с образуваната застрахователна претенция № 0801-000143/2022-01; Заповед
№ З-139/10.05.2022 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ
5
управление "Застрахователен надзор".
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. С. В. А. като намира
същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в
процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и
не се оборват от други доказателствени източници.
Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите,
изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва
единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на
наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-
6
139/10.05.2022 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление
"Застрахователен надзор", се установява, че актосъставителят С. В. А. е
оправомощена от заместник председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ
да съставя АУАН по КЗ. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник-председателя
на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази
връзка следва да бъде посочено, че установяването на нарушението и
нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите
от ЗД „ХХХХХХХХХХХ“ АД писмени обяснения и доказателства с писма с
вх. № 91-02-572/04.07.2022 г. и на 20.07.2022 г. Именно от тази дата е
започнал да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (10.08.2022
г.) този срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е
константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав;
Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение №
1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-
ти кас. състав; Решение № 1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение №
880/17.02.2014 г. на III-ти кас. състав и т. н.
Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2 -
годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни
изисквания на ЗАНН.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон. От
събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по безспорен
7
начин се установи, че дружеството - въззивник ЗД „ХХХХХХХХХХХ“ АД е
нарушило разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от Кодекса за застраховането.
Съгласно посочената разпоредба не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на
правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да
бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В
настоящия случай основание за поставения отказ за уважаване на претенцията
от страна на жалбоподателя е, че от приложените към претенцията документи
не може да се изгради ясна представа за фактическите обстоятелства във
връзка с настъпилото ПТП, включително причините за него, както и
наличието па евентуално противоправпо поведение и на евентуалната вина на
сочения за виновен водач в ПТП от 09.03.2022 г. - Н.С.А. (водач на лек
автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХХ“ с peг. № ХХХХ. Прието е също
така, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 346р-2463 от
11.03.2022 г. е посочено, че причините за настъпване на произшествието са в
процес на изясняване и е образувано досъдебно производство по случая ДП
№ 28/09.03.2022 по описа на РУ - С., респективно и доколкото
задължителните елементи от фактическия състав за възникването на
гражданската отговорност са наличието на противоправно деяние и на
виновно поведение у деликвента, то към момента те не са установени, така че
не може да се твърди наличие на основание за претендиране за изплащане на
обезщетение за претърпени вреди. Същевременно и за формиране на
представа за събитието, дружеството – жалбоподател е изискал от ползвателя
на застрахователни услуги представяне на следните документи:
1. План-схема към Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
34бр- 2463 от 11.03.2022 г., съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-41 от 12
януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранщюпиия фонд (Обн. ДВ. бр. 8 от
30.01.2009 г.; изм. и доп., бр. 94 от 30.11.2010 г.),
8
2. Преписи от всички документи, свързани с образуваното по случая ДП,
включително, но не само: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
изготвената към него скица, фотоалбум; протоколи за разпити на свидетели;
автотехнически експертизи; комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза; постановление за привличане на обвиняем и
протокол за разпит на обвиняем, обвинителен акт; постановление за
прекратяване на наказателното производство, ако същото е било прекратено;
3. АУАН и Наказателни постановления, издадени от органите на МВР,
съгласно разпоредбите на ЗДвП на участниците в настъпилото ПТП с
отбелязване на коя дата са влезли в законна сила,
4. В случай, че е образувано съдебно производство, да се представи
препис от краен акт на съда - присъда, ведно с мотивите на съда или
сключено споразумение с прокуратурата, одобрено от съда, или оправдателно
решение, или акт за прекратяване на съдебното производство, ведно с
мотивите на съда, всички с отбелязване на датата на влизане в законна сила.
С Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, издадена от министъра на вътрешните работи и
председателя на КФН, са регламентирани документите, които се издават за
удостоверяване настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Съгласно
чл. 2, ал. 1 от същата наредба при настъпило ПТП се съставят следните
документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за
ПТП с материални щети и двустранен констативен протокол за ПТП.
Същевременно, в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. е
посочено, че при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за
ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от
органите на "Пътна полиция" – МВР, поради което и в този аспект, доколкото
видно от събраните по делото доказателствени материали такава не е била
представена, то същата законосъобразно е била изискана. В конкретния
случай обаче, застрахователното дружество недопустимо и без законово
основание е изискало от ползвателя на застрахователната услуга останалите
доказателства (преписи от всички документи, свързани с образуваното по
случая ДП, включително, но не само: протокол за оглед на
9
местопроизшествие, ведно с изготвената към него скица, фотоалбум;
протоколи за разпити на свидетели; автотехнически експертизи; комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза; постановление за
привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем, обвинителен акт;
постановление за прекратяване на наказателното производство, ако същото е
било прекратено, АУАН и наказателни постановления, издадени от органите
на МВР, съгласно разпоредбите на ЗДвП на участниците в настъпилото ПТП
с отбелязване на коя дата са влезли в законна сила, присъда, ведно с мотивите
на съда или сключено споразумение с прокуратурата, одобрено от съда, или
оправдателно решение, или акт за прекратяване на съдебното производство,
ведно с мотивите на съда, всички с отбелязване на датата на влизане в законна
сила), с които същият не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им. Разпоредбите на чл. 43, ал. 5 ЗАНН и на чл. 58, ал. 1 ЗАНН
регламентират императивно на кои лица се връчват екземпляри от
цитираните процесуални документи (постановка, имаща своите сериозни
основания в конфиденциалността на наказателните и
административнонаказателните производства). В този смисъл и от лицето,
завело претенцията, незаконосъобразно и необосновано са били изискани
копия от съставените АУАН и НП, като условие за произнасяне по
застрахователната му претенция. Отделно от това, част от изисканите от
страна на застрахователното дружество допълнителни доказателства не биха
могли да установят по никакъв начин обстоятелства, относими към
основателността па претенцията на ТП „ДГС Ново Паничарево“ за изплащане
на обезщетение за причинените имуществени вреди на автомобила,
собственост на съответното учреждение (в това число комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, протоколи за разпит на
свидетели, постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на
обвиняем, краен акт на съдебна инстанция, разглеждащ дело по същество). От
друга страна, изисканите доказателства са такива, с които ползвателят на
застрахователни услуги не би могъл да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки и които водят до необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията, още повече, че не би могла да се
направи разумна преценка, че същите имат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията. Отделно от
10
изложеното е необходимо да бъде посочено, че видно от приложения по
преписката констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в обстоятелства
и причини за ПТП конкретно е отразено, че водачът на лек автомобил „ХХХ“
с рег.№ ХХХХ – Н.С.А. с ЕГН **********, поради движение с несъобразена
скорост при навлизане в дясна крива, губи контрол над МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП, удряйки се челно в
правомерно движещия се л.а. марка „ХХХХ“, модел „ХХХ“ с рег.№
ХХХХХХХХХ, поради което и не почиват на събрания доказателствен
материал доводите на въззивника, че не може да се изгради ясна представа за
фактическите обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП, наложило
изискването на допълнителни доказателства.
Следва да се посочи, че в случая е ирелевантно дали представените по
претенцията доказателства са били достатъчни за установяване на
настъпилото ПТП, доколкото изпълнителното деяние на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение по чл. 106, ал. 5 КЗ касае
изискване на документ, с който ползвателят на застрахователната услуга не
може да се снабди. В този смисъл, с изискването на посочените по – горе
писмени доказателства, дружеството-жалбоподател е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение, доколкото застрахованият не е
можел поради действащата нормативна уредба и спецификата на настъпване
на ПТП да се снабди с визираните документи, поради което и всички доводи
на дружеството – въззивник в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
Правилно е била определена и датата на извършване на нарушението –
05.04.2022 г., доколкото именно на тази дата дружеството-жалбоподател с
писмо с изх. № 1801/05.04.2022 г. е уведомило ползвателя на застрахователна
услуга, че следва да представи изисканите доказателства, на основание които
може да се изплати претендираното обезщетение. По същество, със същото
писмо застрахователят е изискал от увреденото юридическо лице представяне
на такива документи, но и същевременно, предвид неналичието на такива,
отказва уважаване на претенцията.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че ЗД „ХХХХХХХХХХХ“
АД е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 106, ал. 5 от Кодекса за застраховането.
11
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за така извършеното
административно нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ,
която предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1000 до 20
000 лева. В обжалваното НП санкцията на дружеството-жалбоподател за
извършеното административно нарушение е била определена в минималния й
размер от 1000 лева. Предвид определяне на санкцията в минимален размер,
НП се явява законосъобразно и в тази си част, като не съществува
възможност за нейното редуциране.
Съдът намира, че настоящият случай не разкрива характеристиките на
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9
НК. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.
106, ал. 5 КЗ е формално, на просто извършване, се явяват ирелевантни
съображения за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива. При преценка характера на извършеното административно нарушение
по чл. 106, ал. 5 КЗ и неговите обективни проявления съдът не може да
приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На
първо място следва да се отчете значимостта на регулираните обществени
отношения в сферата на застраховането и презастраховането. В този смисъл
разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ се явява гаранция за защита интересите на
12
потребителите, чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне
по застрахователните претенции без да се изискват документи, които
необосновано биха забавили или удължили процедурата по уреждане на
претенцията. Съобразно изложеното, съдът счита, че с неизпълнението на
задължението си по чл. 106, ал. 5 КЗ ЗД „ХХХХХХХХХХХ“ АД е засегнало в
значителна степен обществените отношения, обект на защита от посочената
разпоредба.
Обобщавайки гореизложеното, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, както и с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-269/26.10.2022 г.,
издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на
„ххххххххххххххх“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал.
1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 648, ал. 1
от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на сумата от 1000 лева за нарушение на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
13
ОСЪЖДА „ххххххххххххххх“ АД, ЕИК хххххххххххх, със седалище и
адрес на управление в гххххххххххх, представлявано от Ж.К Б. И., да
заплати на Комисията за финансов надзор, сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14