Решение по дело №1775/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20227180701775
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 2467/20.12.2022г.

 

гр. Пловдив, 20.12.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втората година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административнонаказателно дело № 1775 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател „С. Вивентис“ ЕООД с.Мирково с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Б.С.- К., чрез пълномощника си адв.П., обжалва Решение № 69 от 26.05.2022 г., постановено по АНД № 605/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0024665 на ОД на МВР - Пловдив за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на „С. Вивентис“ ЕООД с.Мирково е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. с чл.638, ал.4, вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Със същото решение дружеството-жалбоподател е било осъдено да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.

Претендира се отмяна на решението на РС - Карлово, като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата.  В съдебно заседание жалбоподателят „С. Вивентис“ ЕООД, редовно призован, не е изпратил представител.

От ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив, чрез ст. юрисконсулт  Б., е депозирано становище с искане за отхвърляне жалбата като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване – за намаляване на размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Костова прави искане решението на РС Карлово да се остави в сила.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Карлово, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав  и не следва да се повтаря. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил и събрания доказателствен материал, като му е дал правилна и обективна оценка, в която връзка и настоящата съдебна инстанция намира за напълно неоснователни твърденията на касационния жалбоподателя за допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Районният съд законосъобразно е счел, че е налице осъществено  нарушение по Кодекса за застраховането, за което дружеството- жалбоподател е било санкционирано с издадения електронен фиш, който първата съдебна инстанция е потвърдила, като е отчела за този си извод правилното приложение на материалния закон.  

В сезиращата съда касационна жалба са посочени съображения, свързани с твърдение за нарушено право на защита на санкционирания субект, предвид едновременното посочване в електронния фиш на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която сочи за кого и при какви условия е налице задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и тази на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда санкция при установено с АТСС управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка и се сочи, че по начина, по който е квалифицирано нарушението, е налице неяснота относно деянието, понеже двете посочени разпоредби предвиждат различни изпълнителни деяния на административното нарушение и по този начин се засяга правото на защита на санкционирания субект.

 Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно районният съд е отчел липсата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на потвърдения електронен фиш. Видно от текстовото описание на нарушението по същия, там е изрично посочено, че с АТСС е установено именно управление на МПС, което е собственост на юридическо лице, което МПС е регистрирано на територията на България и не е спряно от движение, но за него няма сключен и действащ договор за застраховка гражданска отговорност. Въпросното текстово описание на нарушението се явява напълно съответно на посочената в електронния фиш цифрово правна квалификация на същото, като не се поражда неяснота относно това за какво именно поведение е санкционирано дружеството. Пределно ясно от даденото описание е, че това е сторено предвид установено с АТСС управление на МПС, собствено на дружеството, за което няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка, а е следвало да има такъв. Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда именно, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция, посочена по чл.638, ал.1 от КЗ. В тази насока и посочването на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с нормата на по чл.638, ал.4 от КЗ е било необходимо с оглед поясненото по електронния фиш обстоятелство, че по отношение на въпросното МПС е било налице задължение за сключване на такава застраховка, доколкото то е било регистрирано в страната и не е било спряно от движение. В противен случай, ако не са налице установени такива обстоятелства, или за въпросният автомобил бе установено, че не е било задължително да се сключи застраховката „Гражданска отговорност“, то нямаше да е съставомерно и нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ. Ето защо и привързването на тази разпоредба с нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ не само, че не води до неяснота относно изпълнителното деяние, което е изрично посочено в електронния фиш – управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но напълно съответства на даденото текстово описание на фактите и обстоятелствата, очертаващи в своята съвкупност състава на административно нарушение, за което е санкционирано дружеството.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват изцяло неоснователни и решението, с което се потвърждава електронният фиш, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно разноските. При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

 При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

 

 Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 26.05.2022 г., постановено по АНД № 605/2021 г. по описа на Районен съд – Карлово.

 

 ОСЪЖДА „С. Вивентис“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Мирково, ул.“Крайречна“ №4, с ЕИК *********, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                           2.