ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 06.07.2021г.
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа АД №556 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Я.М.Х.
– гражданин на САР , към настоящия момент настанен в РПЦ Харманли, срещу
Заповед №4537 ПАМ-48 от 30.03.2021г. на Началник ГПУ Ново село, като
жалбоподателят прави искане по реда на чл.161 от Административнопроцесуалния
кодекс – за възстановяване на срока за обжалване на заповедта.
В искането по чл.161, ал.1 от АПК жалбоподателят сочи,
че е бил изолиран и поставен под карантина за срок от две седмици, а достъпът
извън помещението, в което бил настанен, бил изцяло ограничен. Освен това бил чужденец,
не разполагал със знания, умения и култура, както и нямал възможност да се
срещне и консултира с адвокат, поради така определената каратнина. Освен това и
за периода на настаняването рядко адвокати посещавали СДВНЧ, а и се срещали при
посещенията само с избрани лица. Едва на по-късен етап успял да осъществи среща
с адвокат, който да се ангажира със защита му. Иска се възстановяване на срока
за обжалване, като се твърди, че срокът бил пропуснат поради особени,
непредвидени обстоятелства.
Ответната страна не взема становище относно искането
за възстановяване на срока за обжалване.
Като разгледа искането с правно основание чл.161, ал.1
от АПК - за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №4537 ПАМ-48 от
30.03.2021г. на Началник ГПУ Ново село, съдът установи от фактическата страна
следното:
Обжалваната Заповед №4537 ПАМ-48 от
30.03.2021г. на Началник ГПУ Ново село е издадена на основание чл.41, т.1 от Закона за чужденците
в Република България, като е постановена принудителна административна мярка
Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна на чужденеца.
В същата заповед на основание чл.60, ал. 1 от АПК и поради опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението ѝ,
административният орган е допуснал предварително изпълнение. В заповедта изрично
е посочено, че същата може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по
административен ред - пред по-горестоящия орган, и по съдебен ред - пред
Административен съд Хасково, чрез органа, който я е издал. От направеното
отбелязване върху самата заповед е видно, че същата е връчена лично на Я.М.Х. на 30.03.2021г. - срещу
подпис, и на разбираем за него език - арабски /чрез преводача А. З. М. К. от
гр.С./, назначена с представената по делото заповед – л.17.
В представената административна преписка
се съдържат Заповед за задържане на лицето за 24ч. от 29.03.2021г., протокол за
извършен личен обиск, докладни записки за изпълнение мероприятия, предложения
за налагане на ПАМ, Приемно-предавателен протокол от 30.03.2021г., ведно със
справка за съпровождащи документи и други такива, свързани с идентификацията на
лицето, а също и Заповед УРИ 4074з-2952/27.12.2018г. относно компетентност на
издателя на оспорения акт.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.05.2021г.
в деловодството на съда, а не чрез административния орган.
С оглед изясняване на спора от фактическа
страна съдът е изискал данни от СДВНЧ Любимец относно настаняването на
жалбоподателя, като с Писмо №105450-2018 от 21.06.2021г. се сочи, че Я.М.Х. е преведен
в СДНВЧ Любимец на 30.03.2021г. и е карантиниран на същата дата до 14.04.2021г.
на основание Заповед №5364-763/20.03.2020г., след което е настанен в общо
помещение. Допълнително е изложено, че на 20.04.2021г. има продведена среща с
представители на БХК, както и е подадена от жалбоподателя молба за международна
закрила, а на 22.04.2021г. чужденецът е предаден на РПЦ Харманли.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни
административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс,
а именно – по чл.149, ал.1 от АПК в 14-дневен срок от връчването. Страните
не спорят и съдът приема за установено, че заповедта е била връчена на 30.03.2021г.,
жалбата срещу нея е постъпила сред срока за обжалване, изтичащ на 13.04.2021г.,
а именно: жалбата е постъпила на 07.05.2021г.
Съгласно чл.161, ал.1 от АПК искането за
възстановяване на срока за обжалване следва да бъде подадено в 7-дневен срок от
съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане или със самото оспорване,
ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на
поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. За да се
възстанови пропуснат срок за упражняване процесуалното право на жалба, то
следва да се докаже наличието на една от алтернативно предвидените предпоставки
за пропускането му. В искането за възстановяване се твърди настъпване на
особени непредвидени обстоятелства, като за такива съдебната практика приема,
че това са обикновено факти от действителността, при наличието на които лицето
изпада в обективна невъзможност да реализира своите права, или са пречки, които
лицето не би могло да отстрани или преодолее. Няма спор и по твърденията от
жалбоподателя, че е чужденец и е настанен в СДВНЧ, не е могъл да разполага със
знания и умения да организира сам своята защита, а също и не е имал възможност
да се срещне с адвокат в срока за обжалване поради осъществената карантина до
14.04.2021г. Жалбоподателят не спори, че заповедта му е била връчена и е бил
запознат със съдържанието, както и възможностите за оспорване на заповедта,
като това е станало на разбираем за него език.
Поставянето под карантина следва да бъде
прието като непредвидено обстоятелство при което е пропуснат срока за обжалване
на заповедта, но следва да се има предвид, че по делото се установява
представено пълномощно от 19.04.2021г. за адв.Ш. да представлява жалбоподателя
в производството по оспорване на заповедта за ПАМ – л.6 от а.д.№4882/21 на
АССГ. Така съдът приема, че именно от тази дата започва да тече срока за
обжалване, а до 04.05.2021г. /03.05.2021г. е неприсъствен ден/, когато изтича
този срок, е следвало да бъде подадена жалба, но такава не е постъпила в съда. За
последното не би бил направен различен извод и ако се приеме друга дата след
която жалбоподателят да е имал възможност да подаде жалбата, а именно:
14.04.2021г., като това е краят на карантината. Действително жалбата е
постъпила в деловодството на АССГ на 07.05.2021г., а така е подаването ѝ
е след срока за обжалване, определен от момента, в който за жалбоподателя са
отпаднали обстоятелства, поради които не е могъл да организира своята защита. В
подкрепа на последното е и че след 19.04.2021г. жалбоподателят е предприел
други процесуални действия, като е подал и молба за международна закрила. Да се
приеме, че жалбоподателят е разполагал с неограничена във времето възможност да
подаде жалбата след като е бил поставен в карантина и пропуснал поради това
срока за обжалване, би означавало да му бъде представено право за оспорва акта
без оглед на определения срок по чл.149, ал.1 от АПК. В този смисъл съдът счита,
че молбата за възстановяване на срока за обжалване е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Като приема, че срокът започва да тече от
19.04.2021г., както и че 14–дневният срок за оспорването изтича на 04.05.2021г.,
а жалбата на Я.М.Х.
е подадена на 07.05.2021г., то съдът намира, че към този момент вече е
преклудирано неговото право да сезира съда, тъй като е направено след изтичане
на установения в закона срок. Така жалбата, като подадена след изтичане на
срока за обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото на основание чл.159, т.5 от АПК следва да бъде
прекратено.
По искането с правно основание чл.83,
ал.2 от ГПК, съдът, като взе предвид, че жалбоподателят е чужд гражданин и
видно от представената декларация не притежава имущество, както и не реализира
доходи, то счита, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателно.
Мотивиран така и на основание чл.159, т.5, чл.161, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя Я.М.Х. от
внасяне на държавна такса по адм.д.№556/2021г. по описа на АС Хасково.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.161, ал.1 от АПК на Я.М.Х. за възстановяване на срока за обжалване срещу Заповед
№4537 ПАМ-48 от 30.03.2021г. на Началник ГПУ Ново село.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.М.Х., роден на
***г. гражданин на САР , срещу Заповед №4537 ПАМ-48 от 30.03.2021г. на Началник
ГПУ Ново село и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№556/2021г. по описа на
Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано в
7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред Върховния административен съд
на Република България.
Съдия: