Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2 0 5 1
гр.
Пловдив, 11.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3518/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 432807-F448145/02.05.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“
в ЦУ на НАП, гр.
Пловдив, с което на „Груп 97“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, представлявано от К.И.К., на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с неустановяване на момент на извършване на нарушението,
доколко от доказателствата по делото не може да се установи конкретният час на
извършване на проверката.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано от събраните доказателства,
доколкото се установява получаването на пари във връзка с извършване на
продажби.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 16.11.2018 г. в търговски обект – бар
клуб „Галакси“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, стопанисван
от „Груб 97“ ЕООД се осъществила проверка от служителите на ЦУ на НАП М.Г. и Л.
К.. Малко след 01:00 ч. те заплатили такса за вход в търговския обект в общ
размер на 10 лева, по 5 лева на човек. При извършване на покупката не се
легитимирали и не официализирали посещението си. Не им бил издаден фискален бон
за извършената покупка – такса вход в клуба. Малко преди тях в 00:20 часа в
същото заведение влезли М.Х. и Д. А., също служители на НАП, които също
заплатили такса вход на човек от 5 лева. На тях също не им бил издаден фискален
бон от И. К. на длъжност *** от въведеното в експлоатация и работещо на входа
фискално устройство „Eltrade
A300 SDVV“ с ИН на ФУ ED 229804 и ИН на ФП 44283269. На
никого от служителите не бил издаден и фискален бон от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Вътре в клуба Г. и К. извършили скрито
наблюдение, като осъществили и контролна покупка. Около 02:00 часа се
легитимирали и започнали проверката. Тогава влезли в контакт с другите им двама
колеги и разбрали, че на тях също не им бил издаден фискален бон за заплатената
такса вход. При нулиране на касовия апарат извели от него електронна контролна
лента. При прегледа ѝ установили и липсата на стойността на заплатените
такси вход от тях и от другите им двама колеги. Г. забелязала, че часът на
фискалното устройство е с около 1 час и 20 минути напред, но не го
документирала. Това било сторено на следващата вечер, когато проверката
продължила от други служители на НАП.
За извършената проверка Г. съставила протокол
за извършена проверка № 0376165 от 16.11.2018 г.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F448145/26.11.2018 г. срещу дружеството жалбоподател
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството
жалбоподател, който е посочил в самия акт, че има възражения.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. за същото нарушение на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката М.Г. - актосъставител, показанията на
свидетеля М.Х., очевидец, и от приложените писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
възражение, протокол за извършена проверка № 0376165/16.11.2018 г., опис на
парични средства в касата към момента на започване на проверката, дневни
финансови отчети, съкратени финансови отчети на фискална памет, нотариално
заверено пълномощно с рег. № 9733 от 01.12.2017 г., декларация за стопанисвани
обекти, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., протокол за
извършена проверка № 0377957 от 17.11.2018 г., фискални бонове-копия.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. В съдебно заседание изяснява подробности около извършената проверка,
които съответстват с показанията на свидетелката Х. и съставените протоколи за
извършена проверка. Съдът се довери и на показанията на свидетеля Х., който се
подкрепят с тези на Г.. Показанията им съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, включително протокола за извършена проверка от следващата вечер,
поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за
нарушаване на правилата за регистриране на всяка доставка на стоки и услуги
чрез издаване на фискален бон, свързани с контрола на държавата за спазване на
тези правила.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Установява
се извършването на вмененото нарушение от обективна и субективна страна.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ задължава всяко лице да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път,
като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална
касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118,
ал. 2 от ЗДДС, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. По същия начин регламентира
задълженията на лицата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно разпорежда всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Обсъжданите норми обвързват задължението
за издаване на фискален бон с осъществяването на „продажба“ на стоки или
услуги. По същия начин третира материята и чл. 25, ал. 1 от Наредбата, който
задължава лицата да издават фискална касова бележка за всяка продажба
независимо от документирането ѝ с първичен счетоводен документ с
изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а според ал. 3 на същия
член фискален бон се издава при извършване на плащането. Регистрирането на
операцията и издаването на касов бон се обвързва с осъществяване на продажба.
Доколкото в Наредбата не се съдържа
дефиниция на понятието продажба на стоки или услуги, следва да бъдат възприети
тези, дадени от ЗДДС в чл. 6 и чл. 9. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на
стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга -
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Именно с доставката на стока или услуга и възниква и
данъчното събитие, т.е. с прехвърляне на стоката или извършване на услугата -
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Макар в ЗДДС и Наредба да липсва легално
определение на „продажба на стоки или услуги“ законодателят употребява термина
като еквивалент на „доставка на стоки или услуги“ и прокарва идеята си в целия
закон. Най-ясно тя може да бъде открита в чл. 14 от ЗДДС, който засяга
дистанционната продажба на стоки и я определя като „доставка на стоки“ с
допълнителни елементи. Следователно за да е извършена продажба на стоки или
услуги, следва да е прехвърлена собствеността върху стоките или да е извършена
услуга, съгласно законовите дефиниции, обсъдени по-горе, т.е. да налице
доставка.
Доколкото се установи безспорно, че при
влизането си в клуба служителите на НАП не са получили фискален бон, а след
проверка не е открит издаден такъв, съдът счита, че е осъществен състава на
вмененото нарушение. Служителите на приходната агенция за предоставили определена
парична сума, в замяна на което им е предоставена възможността да влязат в
клуба. Това именно представлява доставка на стока или услуга и с извършването
ѝ възниква задължението за дружеството жалбоподател да издаде фискален
бон и да отчете продажбата.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят
да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с
обжалваното наказателно постановление.
За неоснователно
се отчете наведеното възражение за неяснота и неустановяване на момента на
извършване на нарушението. Ясно е посочено в АУАН, а се потвърждава и от
актосъставителя, че неиздаването на фискални бонове е станало около 00:20 ч. и
01:00 ч. Г. е съобразила неточния въведен час на фискалното устройство на входа
на клуба, което е установила още на мястото на проверката, но е документирано в
протокол за проверка от следващия ден. За актосъставителя съществува единствено
задължението да състави съответния акт при наличие на установено нарушение,
като това може да строи и въз основа и след преценка на останалите събрани по
преписката доказателства. В този смисъл съдът не смята, че корекциите в
протокола за проверка от 16.11.2018 г. нарушават правата на жалбоподателя и дискредитират
същия като годно доказателствено средство. В разпита си Г. потвърди
действителните данни по преписката, които се потвърждават и от последващите
проверки. Съдът отчете и необичайния час на проверката и установената часова
разлика във въведения час на ФУ на входа на клуба. Същественото е, че АУАН
съдържа вярното отразяване на елементите от фактическа страна на нарушението.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Следва да се отбележи,
че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Съдът намира обаче,
че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция не в нейния
минимален размер от 500 лв., а в размер ориентиран към средния размер на
санкцията от 1000 лв. Не се установиха обстоятелства за повишена обществена
опасност на деянието и на дееца, които да изискват и по-високо наказание.
Представените в съдебно заседание от страна на представител на въззиваемата
страна писмени доказателства, с които са били констатирани други нарушения
(протоколи за извършени проверки), не са основание да се приеме, че нарушението
е с по-висока тежест. Такива биха могли да бъдат влезли в сила НП или
потвърдени от съда със съответния съдебен акт, но не и протоколи за проверка,
които дори и нямат качеството на АУАН и не установяват с необходимата обоснованост
конкретно нарушение. Затова и обжалваното НП следва да бъде изменено в частта,
с която е наложена имуществена санкция в размер от 1000 лв. и да се наложи
наказание в размер на 500 лв., т.е. в неговия минимум. Този размер съдът счита,
че отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗАНН, доколкото санкцията би
въздействалата предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на
установения правен ред и възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност
на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
финансовата й дейност. Не се изисква и щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез отчитането на всяка доставка, като
в него са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и
отговорността при нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата.
Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на
фиска, но то на практика води именно до
ощетяването му, но и до възпрепятстване на контролната дейност на държавните
органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Като е взел
пред всичко това, административнонаказващият орган е наложил санкция за
юридическите лица от 1000 лв., която съдът намира, че следва да бъде намалена в
нейния минимум от 500 лв., а в останалата част НП - за законосъобразно. С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 432807-F448145/02.05.2019 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП Пловдив, в частта с която на „Груп 97“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Освобождение“
№ 27, представлявано от К.И.К., на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.