Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената от Д. С. Д. чрез неговия пълномощник адвокат П.З. въззивна жалба против Решение №... от 04.11.2013 г. на Г.районен съд, постановено по г.д.№... по описа на съда за 2013 г., в частта му, с която съдът се е произнесъл по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като е приел, че тя е на съпруга Д. Д.,респ. в частта касаеща разноските.Твърди се незаконосъобразност и неправилност на решението в атакуваната му част.Посочва се, че същото е недопустимо,тъй като ищецът не е направил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината и в хода на устните състезания процесуалният представител на ответницата е заявил, че желае бракът да се прекрати по вина на двамата съпрузи, като е изоставил направеното с отговора искане да се приеме,че вината е изцяло на ищеца.Освен това искането направено от ответницата Р. Д. не е направено с насрещен иск.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго такова, с което да се остави без разглеждане въпросът за вината, като се приеме това искане за недопустимо поради незаявяване по предвидения процесуален ред на чл.49,ал.3 от СК.Евентуално, ако съдът намери искането за надлежно заявено и допустимо, съдът да постанови решение, с което да приеме,че вината за разстройството на брачните отношения е на двамата съпрузи.Посочва се, че ответницата първа е напуснала семейното жилище.Установила е нееднократно връзки с други мъже.Понастоящем живее с друг мъж, при което ищецът е установил връзка с друга жена едва след фактическата раздяла със съпругата си.Твърди, че показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели- родители на ответницата, са неверни.Сочи, че поради спецификата на брачния процес т.н. концентрационно начало и ранна преклузия е неприложимо. В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна. В съдебно заседание на 06.02.2014 г. процесуалният представител на въззиваемата Р. К. Д. оспорва въззивната жалба.Заявява, че в практиката както и в теорията е прието, че въпросът за вината не представлява отделен иск, а същият следва да се разглежда само по повод разглеждането на брачния такъв.Заявява, че искането за произнасяне по въпроса за вината е релевирано още с отговора на исковата молба и е поддържано в цялата фаза на първоинстанционното производство.Счита за неоснователно твърдението за недопустимост.Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил брака между страните по делото Д. С. Д. и Р. К. Д. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство н брака.Приел е, че вината за това е на съпруга.Осъдил е ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски.Предмет на подадената въззивна жалба е единствено въпросът за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и свързания с това въпрос за отговорността за разноските по делото. Ищецът не е поискал с исковата молба произнасяне на съда по въпроса за вината.Посочил е единствено обстоятелствата, поради които бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. С отговора на исковата молба ответницата Р. Д. е поискала на основание чл.49,ал.3 от СК съдът да се произнесе и по въпроса за вината, като е изложила твърдение, че вината е на съпруга й поради създадена от него по време на брака им извънбрачна връзка.Жалбоподателят спори допустимостта на това искане, респ. произнасянето на съда по него, като заявява, че то е направено не в надлежната за това форма, а именно- с насрещен иск.Твърди, че това е утвърдената практика на съдилищата. Настоящото инстанция намира това възражение за неоснователно. Въпросът за вината не е предмет на отделен иск, а е свързан с иска за прекратяване на брака.В чл.49, ал.3 от СК законодателят е регламентирал задължението на съда да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака само ако е направено искане за това.Законодателят не е посочил изрично форма за това,но имайки предвид изискванията на чл.131 от ГПК, че с отговора на ИМ ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения и искания, от това следва, че най-късно с отговора следва да се заяви искането за произнасяне на съда по въпроса за вината, ако такова се прави от ответника. При това писмената форма е задължителна, като с връчването на препис от отговора на ищеца се дава възможност той да заеме становище по този въпрос и да организира защитата си.Тъй като въпросът за вината не е предмет на отделен иск, а е свързан с брачния иск, не е необходимо той да бъде заявяван с отделен насрещен иск.Достатъчно е да бъде направено искане за това в писмен вид и в срока за отговор ,каквото в случая е направено. Неоснователно е и възражението за недоказаност на вината.От събраните по делото доказателства и по-специално от показанията на разпитаните свидетели се установява наличието на извънбрачна връзка на ищеца ,предхождаща по време фактическата радяла на страните.Тази връзка именно е станала причина за раздялата, а не самоволното напускане от страна на ответницата на семейното жилище.В това отношения показанията на двамата свидетели- родители на ответницата са много конкретни и категорични.Свидетелката С. заявява, че е била извикана по телефона от ищеца да отиде в Испания, където живеели и работели съпрузите, тъй като по неговите думи Р. била в криза и можела да посÕгне на живота си.Няколко месеца преди това Д. споделил ,че излиза с друго момиче, дори запознал свидетелката с него.Бил категоричен, че връащане назад няма.Дъщеря й била разстроена и през цялото време плачела.На 19.12.2012 г. свидетелката заедно с дъщеря си си тръгнала за България, като дъщерята си изнесла багажа от семейното жилище и напуснала заведението, където работели заедно със съпруга си.Дъщеря й била обидена и се измъчвала от връзката на съпруга си с другата жена.Свидетелката имала сведения, че Д. си идвал в България с другата жена.Самият Д. й се обади да отиде в Испания защото дъщеря й изпадала в истерия ,не можела да понесе факта,че той излиза с друго момиче.Същите факти потвърждава и свидетелят К. С.- баща на ответницата. В мотивите си първоинстанционният съд е приел наличието на извънбрачна връзка на ищеца и откритото му поведение в тази посока, което довело до психическо разстройство на съпругата.Отбелязал е, че именно това е станало причина за разстройството на брака.Приел е за морално укоримо поведението на ищеца, с което той е демонстрирал явно неуважение към брачния партньор.Съдът е кредитирал напълно показанията на свидетелите С. въпреки близката им родствена връзка с ответницата,тъй като те пресъздават непосредствено възприета обстановка досежно отношенията на съпрузите.Освен това самият ищец не спори,че е извикал майката на ответницата в Испания поради влошеното психическо състояние на жена си и опасността тя да посегне на живота си.Той самият заявява в хода на устните състезания чрез пълномощника си прекратяването на брака да бъде допуснато по вина на двамата съпрузи.В същото време не сочи доказателства на евентуална вина на ответницата .В това отношение твърденията му за нейни многократни извънбрачни връзки преди фактическата раздяла остава голословно.В хода на устните състезания пред въззивната инстанция пак чрез пълномощника си той признава, че не е дочакал бракоразводното решение и е започнал извънбрачна връзка . При така очертаната фактическа обстановка въззивната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд относно вината за разстройството на брака за напълно обосновани и съответни на доказателствата по делото. Споделя изцяло мотивите на съда в тази насока и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. По изложените съображения решението на Г.съд в обжалваната му част, като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено.Ответната страна по жалбата няма претенция за разноски, поради което съдът не разглежда този въпрос. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №... от 04.11.2013 г. на Г. районен съд, постановено по гр.д.№.... по описа на съда за 2013 г. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |