О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260279
гр. Добрич, 05.11.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 920/2020
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 920/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София срещу
Разпореждане от 10.08.2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 260003/10.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1576/2020 г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в частта относно претендираните вземания за 9 935.82
лв., представляваща разликата от присъдените 4 175.00 лв. главница до
претендираните 14 110.92 лв., 717.18 лв. представляваща разликата от
присъденото обезщетение за забава върху главницата до претендираните 1 028.05 лв.
За да
постанови своя съдебен акт, първостепенният съд е изложил доводи, че уведомлението
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и
извлечението от счетоводна сметка, което изискване е приравнено до включване и
в уведомлението на задължителната информация, извлечена от счетоводните книги.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната
инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за претендираните вземания.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание
чл. 413, ал. 2 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
съобщаването на разпореждането.
Частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява основателна.
Съображенията
на настоящия състав на Съда са следните:
Заповедното
производство пред първостепенния съд е образувано по повод подаденото заявление
е по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Към заявлението са
представени Договор за потребителски кредит № **********/17.08.2018 г. и
извлечение от сметка, с което се установяват вземания на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД към
03.07.2020 г.
Видно Договор
за потребителски кредит № **********/17.08.2018 г., размерът на кредита е 14 783.64 лв. Според
извлечението от сметката на длъжника М.Ю.Д. към 03.07.2020 г. размерът на дължимата
главница е 14 110.92 лв., размерът на изискуемата възнаградителна лихва за
периода 19.10.2019 г. - 12.03.2020 г. - 219.41 лв.,
размерът на просрочената наказателна лихва за периода 25.01.2019 г. –03.07.2020
г. – 5 376.82 лв., размерът на обезщетението за забава върху просрочената
лихва за периода 25.01.2018 г. – 05.06.2020 г. – 1 028.05 лв.,
Банката
е отправила до длъжника уведомление за предсрочната изискуемост на дълга,
получена от последния на 05.06.2020 г.
Първостепенният
съд е приел, че горецитираната покана не е произвела целеното действие, тъй
като по своето естество представлявала покана за доброволно изпълнение, но не и
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От друга страна,
поканата не съдържала данни относно процесния договор, размера на дебитното
салдо, размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера; липсвала
информация. която реално и обективно да отразява фактическото състояние на
задължението; поканата не възпроизвежда реално съществуващи записвания по
счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по
нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за
предсрочно изискуем.
Съобразно
разпоредбата на чл. 60, ал.2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си
книги, като е посочено минималната информация, която извлечението от
счетоводните книги следва да документира. Законодателят е предвидил две
хипотези, при което съдът може да бъде сезиран по реда на ГПК: в случай, че се
претендират само неиздължените на падеж вноски, така също и в случай, че се
претендира непогасения остатък от кредита, включително и вноските с ненастъпил падеж. Извлечението от
счетоводни книги е задължителния документ, който следва да бъде представен на
съда и в двете хипотези, а волеизявлението на банката е документът, който
следва да бъде представен само в случай,че е упражнено правото на банката да
трансформира в предсрочно изискуемо цялото вземане. Извлечението от
счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 ГПК установява вземането, но не
представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е отправено и достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем и обратното -
волеизявлението на банката за отнемане преимуществото на срока не е документът,
удостоверяващ размера и вида на претендираните вземания.
Както е
разяснено в т. 18 от ТР – 4 - 2014 – ОСГТК, обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем (
включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми ). Волеизявлението следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да
обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законът не поставя изискване относно
съдържанието на волеизявлението за разлика от това на извлечението от
счетоводните книги. Практиката и литературата не поставят някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост. Едностранното волеизявление на кредитора за обявяване предсрочната
изискуемост на дълга трябва да е изразено ясно и недвусмислено. В писмения
документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението,
конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението. Посочването
по този начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника
покана за доброволно изпълнение, а не към обявяването на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение – р - 106 - 2017 - IV ГО, р. - 148 - I ТО,
р. 64 - 2015 - IV ГО.
В
разглеждания случай е налице ясно и непротиворечиво писмено волеизявление на
кредитора до длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, което е породило
целените правни последици.
Претенциите
на банката по отношение на вземанията за просрочена главница и разноски са
основателни и следва да се уважат.
С оглед
изложените съображения, атакувания съдебен акт на първостепенния съд като неправилен,
следва да бъде отменен и вместо него въззивната инстанция да постанови издаване в полза на заявителя на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
процесната суми.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.08.2020 г., обективирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260003/10.08.2020
г. по ч. гр. д. № 1576/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в
частта относно претендираните вземания за 9 935.82 лв., представляваща
разликата от присъдените 4 175.00 лв. главница до претендираните 14 110.92 лв.,
717.18 лв. представляваща разликата от присъденото обезщетение за забава върху главницата
до претендираните 1 028.05 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД гр. София, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: ВРЪЩА
делото на Районен съд – Добрич със задължение да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 9 935.82 лв., представляваща
разликата от присъдените 4 175.00 лв. главница до претендираните 14 110.92 лв.,
717.18 лв. представляваща разликата от присъденото обезщетение за забава върху
главницата до претендираните 1 028.05
лв., дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит
№ **********/17.08.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.