Р
Е Ш Е
Н И Е № 260107
17.05.2021г., гр.Кюстендил
В
И М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено
на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения
Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря:Галина Кирилова, след като
разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№88/21г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №260068 от 29.01.2021г. на
Кюстендилския районен съд Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена
да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на
КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до
окончателното изплащане.Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена
да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 лв.-обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, по което е
оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г., както и деловодни
разноски в размер на 310 лева.Иска за заплащане на обезщетение за понесени
имуществени вреди за разликата над 50, 00 лева до 300, 00 лева е отхвърлен,
като неоснователен.
Препис от решението е връчен на
Прокуратурата на Република България на 02.02.2021г., на 10.02.2021г. е подадена
въззивна жалба, чрез Наталия Илева –
мл.прокурор в Районна прокуратура – Кюстендил.В жалбата се твърди неправилност
на решението.Жалбоподателят се позовава на факта, че К. е бил привлечен, като
обвиняем на 03.07.2017г., но по отношение на същия не е била взета мярка за
неотклонение, обвиняемият се е явил на разпит без защитник и е обявил, че не
желае да ползва защитник.На 05.07.2017г. е било изготвено постановление за
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, което е било внесено в РС Кюстендил на
същата дата, образувано е анд №1321/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
като с решение №289/2018г. В.К. е бил оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и признат за невиновен.Присъдата е
протестирана от КнРС с протест от 30.05.2018г., образувано е било внад
№570/2018г. по описа на КнОС, като с решение №164/10.12.2018г.
първоинстанционният съдебен акт е потвърден.Въз основа на описаните факти,
жалбоподателят обосновава извод, че разследването, както и съдебното производство
са протекли в разумни срокове в рамките на година и 6 месеца при разглеждане на
делото от прокуратурата и съда.Жалбоподателят оспорва наличието на категорични
доказателства по гражданското дело, че ищецът е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи с в преживяни срам, унижение, засягане на честта и достойнството му,
промяна в начина на живот, че е станал подтиснат, притеснен, че е ограничил
контактите си и работата си, изолирал се от околните, изпитвал е страх, че щял
да бъде осъден за нещо, което не е бил извършил.Счита, че не е доказано как
воденото наказателно производство се е отразило на психическото и здравословно
състояние на ищеца,че не е доказано, че К. е бил злепоставен, че са били
засегнати честта и достойнството му пред обществото, че е изпаднал в депресия,
която се е отразила на психическото му здраве, не са представени доказателства,
за посещение на психолог/ психиатър и прием на антидепресанти – медицински
епикризи и рецепти за изписани лекарства.Въззивникът поддържа, че не е доказано
претърпяването на сочените в исковата молба вреди и непосредствената им
причинно – следствена връзка с обвинението, за което е бил признат за невиновен
и по – късно оправдан.Счита, че показанията на свид.В.К. не са достатъчни - това
е лице от близкия семеен кръг на ищеца, излага само общи твърдения за преживян
срам, притеснение, преустановяване на контакти с приятели и роднини,
притеснявал се от неоснователно осъждане, чувствал се подтиснат и притеснен,
ограничил е работата и социалните си контакти и поради това, че показанията му
не са подкрепени от други доказателства.Въззивникът оспорва размера на
присъденото обезщетение, като завишен, несъответен на икономическия стандарт в
Република България, на съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ,
несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.Позовава се
на дадените в т.ІІ на ППВС №4/1968г. разяснения и приложимия съгласно чл.52 ЗЗД, принцип на справедливостта, при определяне на обезщетението, изискващ
преценка на конкретни обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено,последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, както е
прието и в решение на ВКС – решение №55/11.03.2013г. по гр.д.№1107/2012г., че
обезщетението следва да е съобразено с конкретното обществено – икономическо
развитие, икономическата конюктура, стандарта на живот, средно – статистически
размер на доходите.Предвид решение №401/21.10.2011г. по гр.д.№483/2011г. на
ВКС, ІV г.о излага, че подлежат на преценка – тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на обвиненото лице, с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда били упражнени, колко
и с каква продължителност, и с какъв интензитет, действия по разследването с
участието на обвиняемия са извършени, ефекта на всички действия по отношение на
него и средата му.Въззивникът поддържа, че причинените в конкретния случай на
ищеца вреди – интензитетът на принуда и засягане на законоустановените свободи
е в най – ниска степен, причинените неудобства са обичайните при водено
наказателно производство.Ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 НК, по
отношение на него обаче, не е била взета мярка за неотклонение, както и не са
постановени други мерки на процесуална принуда, с негово участие са извършвани
множество действия по разследването и досъдебното производство не е продължило
дълъг период от време, а с оглед спецификата на казуса е протекло в разумни
срокове.Изтъква, че обвинението не е било публично разгласено.В жалбата се
съдържа искане за изменение на постановеното решение, като бъде намален размерът
на присъденото обезщетение, който е завишен, като бъде присъдено обезщетение,
което съответства на действително претърпените вреди и критериите за
справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД.
Препис от жалбата е връчен на другата страна-
ищецът в първоинстанционното производство В.К..Той не се е възползвал от
правото да подаде писмен отговор.В хода на съдебното дирене, чрез пълн-к адв.Д.
пледира за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, мотивирано и в съответствие със събраните
докозателства.Излага, че неангажирането на адвокат на досъдебното производство
не оневинява прокуратурата, показанията на бащата на ищеца, като лице - близък, който няма как да не е наясно със
състоянието му, при повдигнато срещу същия обвинение, исканото обезщетение е
твърде ниско, като се има предвид, че средната работна заплата в страната е
2400 лева.
Нови доказателства по делото страните не са
ангажирали.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в
писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001
г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено
е решение - при наличие на
изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно
предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова
молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с
търсената с исковата молба защита –
решението е допустимо.
Въз основа на представените по делото
доказателства първоинстанцонният съд е приел за установено, че са се
осъществили следните факти :
Образувано НАХД №1321/2017г., по внесено от
КРП постановление по чл.78а НК срещу В.В.К. за престъпление по чл.345, ал.2
вр.ал.1 НК.Проведени по това дело 8 съдебни заседания, като с решение от
29.05.2018г. е признат за невинен и оправдан.По протест на КРП е образувано
НАХД №570/18г. на КОС, като с решение от 10.12.2018г. е потвърдено решението на
КРС.
С оглед изложените в жалбата доводи, оспорено е наличието на неимуществени вреди
от образуваното наказателно производство, протекло в разумен срок, евентуално размера на дължимото обезщетение,
а с оглед позоваване на обстоятелството, че ищецът не е ангажирал адвокат във
връзка с воденото досъдебно производство – факт който е изтъкнал и в първоинстанционното
производство, в подадения писмен отговор на исковата молба, съдът от
представените по делото доказателства констатира, че действително при привличането на лицето, като
обвиняем с постановление от 03.07.2017г. той е заявил, че няма да ползва
защитник, такъв не е участвал и при извършения на същата дата разпит на
обвиняемия и изобщо в хода на досъдебното производство, но е участвал такъв в
протеклото на две инстанции съдебно производство, от което първото в 8
заседания, с разпит на свидетели и изслушване на вещо лице, а въззивното в 1
заседание.
Постановлението за привличане на ищеца, в
качеството на обвиняем е от
03.07.2017г., на същата дата е проведен разпит на обвиняемия, а с Постановление
от 05.07.2017г., КнРС е сезиран от РП-
Кюстендил с искане обвиняемият К. да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 28.06.2017г.
в с.Багренци, в посока към центъра на с.Багренци, управлява МПС – мотоциклет „***“, с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС – престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 НК.
Искането си заплащане на обезщетение в размер
на 2000 лева, във връзка с повдигнатото му обвинение в исковата молба ищецът е
основал на факта на неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление,
съпроводено с полицейска регистрация – действие унизително и накърняващо
доброто му име, съставен акт за административно нарушение – обжалван и отменен,
в месеци обвиняем и подсъдим за умишлено престъпление, налагащо ограничения
които е бил принуден да търпи, настъпили неблагоприятни последици – станал
раздразнителен, изолирал се от околните и се затворил в себе си, тормозел се
преди всяко заседание, което му влияело и в отношенията с близките, намерило
проявление в безпричинни скарвания, стрес и депресия произтичащи от факта, че
като току що навършил пълнолетие, без други противообществени прояви е бил
обвинен, с опасенията, че една несправедлива присъда би предрешила бъдещето му
като на лице от криминалния контингент.Засегнати са били честта и достойнството
му, създадено е било и поддържано чувство на несигурност и страх от незаконно
осъждане за нещо, което не е извършил , преживени душевни физически болки и
страдания,не можел да спи, станал сприхав, странял от приятели.
За установяване на посочените обстоятелства
ищецът е ангажирал по делото свидетелски показания в лицето на неговия баща Васил К., който заявява пред
съда, че във връзка с проблемите с моторче през 2017г., когато бил откаран за
ремонт и му бил съставен акт за това и
имало дело, но не е сигурен дали е било наказателно, станал затворен и
необщитетелен, отказвал да контактува с
родителите си, започнал да вика. Споделял притеснение, че ще го сочат с пръст,
ще го осъдят,затворил се в стаята си , не излизал, не споделял с родителите си
за разлика от преди инцидента когато излизал, помагал в земеделието на някакъв
човек.Станал нервен и раздразнителен.След приключване на делото през 2018г.
заминал за Англия, там работил, бил посъветван да заведе дело срещу държавата.Свидетелят
не знае синът му да е посетил лекар, да е приемал някакви медикаменти.Заявява, че в момента ищецът работи, като помага на някакъв човек.
При тези доказателства, като има предвид
оплакванията в жалбата относно срока на протеклото наказателно производство,
относно предложението за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание,
оспорване на твърденията за преживян страх и депресия, прецени обжалваното
решение, като неправилно с оглед размера на присъденото обезщетение за сумата
над 1000 лева до 2000 лева.Останалите оплаквания в жалбата съдът намира за
неоснователни.Съображения:
Предявен е за разглеждане иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Основателността на предявения иск по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; 2/лицето да е оправдано; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени
последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав
трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца-
чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това
обстоятелство не е спорно, че с Постановление за привличане на обвиняем от дата
03.07.2017 г. по ДП № 704/2017 г. по описа на РП - Кюстендил ищецът в
настоящото производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 345,
ал.1 вр. с ал. 1 от НК.Обвинителен акт във връзка с това престъпление не е бил
изготвен, в съда е било внесено предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание, ас решение
№289/29.05.2018г. по анд№1321/2017г. на КнРС, потвърдено с решение на КнОС по
нохд №570/2018г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.Изложеното обосновава извод, е по делото е установено наличието на
първата от обуславящите уважаване на иска предпоставки, която и не се оспорва в
жалбата.Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано. Неоснователността на материалната
претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й
процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то
задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно, в това
число незаконно се явява и ограничението, осъществено чрез метода на
процесуална принуда.
По доводите в
жалбата за липса на доказателства за негативни последици, в резултат на
образуваното наказателно производство следва да се отбележи, че съдът намира
същите за неоснователни.Приема се, че всяко човешко същество по време на
цялото наказателно производство, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване, както и, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди
от обвинение, за което лицето е признато за невиновно, съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно
увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинно
-следствената връзка между него и незаконното обвинение – Решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о Това състояние в случая е
било и проявено с оглед показанията на свидетеля Васил К., който свидетелства за раздразнителност,
нежелание за общуване с приятели и роднини, след инцидента до приключване на
делото.Основателни са обаче доводи за недоказаност на твърдения за настъпили
негативни последици с интензитет и отражения върху психическото състояние на
ищеца надхвърлящи обичайните, за изпадането му в депресия. Посоченото лице е
лице от обкръжението на ищеца, което е логично да има възприятия, за прояви и
състояние във връзка с които се претендира обезщетение, които както бе
отбелязано се приемат за обичайни за такива ситуации.Показанията на свидетеля
не са опровергани, поради което съдът не намира основание за игнорирането му .
Останалите доводи в
жалбата са относими към възраженията относно размера на присъденото
обезщетение, които съдът намира за основателни.Както
е посочил и районният съд в решението си, а и жалбоподателя в жалбата от
значение за определяне на обезщетението в тези случаи са продължителността на наказателното
производство, вида и тежестта на престъплението за което е обвинен, вида и
размера на предвижданото наказание, интензитета на претърпените страдания –
психоемоционален дискомфорт, взетите спрямо него мерки на процесуална принуда,
възраст,обществено положение, обществен отзвук на събитията, предишни осъждания
и пр. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005
по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.В случая ищецът се позовава на младата си
възраст, петното което едно такова обвинение остава за индивида,
продължителността на наказателното производство, като твърди негативни
последици, изразили се в страх, срам, раздразнителност, изолация и депресия.Размера
на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е обосновал с доказания факт,
че ищецът е изпитвал срам и притеснения, затворил се в себе си и спрял да
общува с роднини и приятели, както е ограничил работата си, ниската му
възраст-току що навършил пълнолетие, продължителност на съдебното производство,
тежестта на повдигнатото обвинение, изпитания срам и затваряне в себе си,
възрастта на ищеца.
Съдът намира така
определения размер за несъответстващ на критериите по чл.52 ЗЗД, като има
предвид и установената съдебна практика при определяне на обезщетенията за
вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление.От съществено
значение в случая, е обстоятелството, че във връзка с повдигнатото обвинение,
Прокуратурата е пледирала за налагане на административно наказание – глоба в
размер от 1000 до 5000 лева, а не предвиденото в чл.345, ал.1 във вр. с ал. НК
наказание – лишаване от свобода за срок до една година или с глоба от петстотин
до хиляда лева което показва, че неприятните изживявания и последици не биха
били с интензитет идентичен с тези на лице заплашено от налагане на по тежкото
наказание – лишаване от свобода.Жалбоподателят не е подчертал изрично
значението на този факт, но се позовава на същия, което е достатъчно.Наказателното
производство е протекло около 1г. и 6 месеца,
и не се установи настъпили за ищеца неблагоприятни последици извън
обичайните и с интензитет обосноваващ обезщетение в претендирания размер.Няма доказателства за изпадане на
ищеца в депресия, за проведени консултации със специалист във връзка с това, за
проведено лечение, станало ли е известно това обстоятелство, в социалната му
среда, за предприети рестриктивни мерки спрямо него, като следствие от това, за
създадени пречки във връзка с намиране на работа, или във връзка с
осъществяване на други права на ищеца, като следствие от повдигнатото обвинение
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност.По отношение на ищеца
не са приложени мерки на процесуална принуда. Иначе от факта, че не е бил ангажиран защитник при повдигане на обвинение, не може
да се правят изводи за липсващи притеснения във връзка с образуваното
наказателно производство, още повече, че такива са установени.Обезщетение в
такъв размер съдът намира и за
съобразено с обществено – икономическите условия в страната.
Предвид изложеното,
съдът ще отмени обжалваното решение в частта относно присъденото обезщетение за
сумата над 1000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда 10.12.2018г. до окончателното заплащане, като
отхвърли иска за сумата над този размер до претендираните 2000 лева, и да го
потвърди в частта относно присъденото обезщетение до 1000 лева.
При този изход на
спора направеното от ответника искане за заплащане на деловодни разноски се
явява основателно за сумата до 40 лева – съответна на неуважената част от иска
част от стойността на сторените за въззивното производство разноски в размер на
100 лв( платено адвокатско възнаграждение).
Следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта относно присъдените на ищеца разноски за сумата над 124 лева за
първоинстанционното производство.
Прокуратурата на РБългария не е представила
доказателства за извършени разноски и такива не и се дължат.Съгласно
Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г.,
ОСГК -прокуратурата на Република
България при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за
обезщетение на вреди по ЗОДОВ е
освободена от държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното решение
№260068/29.01.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1714/2020г. в
частта, в която Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена
да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата над 1000.00 лева до 2 000.00 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г.
на КРС, за което е оправдан, с решение на КнРС от 29.05.2018г. потвърдено с
решение на КнОС от 10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г., ведно със законна лихва,
считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта относно
присъдените на В.В.К. деловодни разноски
за сумата над 124.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.В.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** срещу Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.”***” №*** иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата над 1000.00 лева до 2 000.00 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, за което е
оправдан, с решение на КнРС от 29.05.2018г. потвърдено с решение на КнОС от
10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г, ведно със законна лихва, считано от
10.12.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖАДА постановеното решение №260068/29.01.2021г. на
Кюстендилския районен съд по гр.д.№1714/2020г. в частта, в която Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена да заплати на В.В.К., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата до 1000.00
лева.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по
НАХД №1321/2017г. на КРС, за което е оправдан, с решение на КнРС от
29.05.2018г. потвърдено с решение на КнОС от 10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г.,
ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул.”***” №*** да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с
адрес *** разноски за въззивното
производство за сумата до 40.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: