Решение по дело №88/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260107
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20211500500088
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260107

 

                                                        17.05.2021г., гр.Кюстендил

 

                                                В    И  М Е  Т  О   Н   А   Н  А   Р  О   Д  А

               

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично  заседание, проведено на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                                             

Председател:Ваня Богоева                                                           Членове:Евгения Стамова                                                                Веселина Джонева

               

При участието на секретаря:Галина Кирилова,  след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№88/21г. по описа на КнОС  и, за да се произнесе взе предвид:

               

С решение №260068 от 29.01.2021г. на Кюстендилския районен съд Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 2 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане.Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 50 лв.-обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г., както и деловодни разноски в размер на 310 лева.Иска за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди за разликата над 50, 00 лева до 300, 00 лева е отхвърлен, като неоснователен.

 

                Препис от решението е връчен на Прокуратурата на Република България на 02.02.2021г., на 10.02.2021г. е подадена въззивна  жалба, чрез Наталия Илева – мл.прокурор в Районна прокуратура – Кюстендил.В жалбата се твърди неправилност на решението.Жалбоподателят се позовава на факта, че К. е бил привлечен, като обвиняем на 03.07.2017г., но по отношение на същия не е била взета мярка за неотклонение, обвиняемият се е явил на разпит без защитник и е обявил, че не желае да ползва защитник.На 05.07.2017г. е било изготвено постановление за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, което е било внесено в РС Кюстендил на същата дата, образувано е анд №1321/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като с решение №289/2018г. В.К. е бил оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и признат за невиновен.Присъдата е протестирана от КнРС с протест от 30.05.2018г., образувано е било внад №570/2018г. по описа на КнОС, като с решение №164/10.12.2018г. първоинстанционният съдебен акт е потвърден.Въз основа на описаните факти, жалбоподателят обосновава извод, че разследването, както и съдебното производство са протекли в разумни срокове в рамките на година и 6 месеца при разглеждане на делото от прокуратурата и съда.Жалбоподателят оспорва наличието на категорични доказателства по гражданското дело, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи с в преживяни срам, унижение, засягане на честта и достойнството му, промяна в начина на живот, че е станал подтиснат, притеснен, че е ограничил контактите си и работата си, изолирал се от околните, изпитвал е страх, че щял да бъде осъден за нещо, което не е бил извършил.Счита, че не е доказано как воденото наказателно производство се е отразило на психическото и здравословно състояние на ищеца,че не е доказано, че К. е бил злепоставен, че са били засегнати честта и достойнството му пред обществото, че е изпаднал в депресия, която се е отразила на психическото му здраве, не са представени доказателства, за посещение на психолог/ психиатър и прием на антидепресанти – медицински епикризи и рецепти за изписани лекарства.Въззивникът поддържа, че не е доказано претърпяването на сочените в исковата молба вреди и непосредствената им причинно – следствена връзка с обвинението, за което е бил признат за невиновен и по – късно оправдан.Счита, че показанията на свид.В.К. не са достатъчни - това е лице от близкия семеен кръг на ищеца, излага само общи твърдения за преживян срам, притеснение, преустановяване на контакти с приятели и роднини, притеснявал се от неоснователно осъждане, чувствал се подтиснат и притеснен, ограничил е работата и социалните си контакти и поради това, че показанията му не са подкрепени от други доказателства.Въззивникът оспорва размера на присъденото обезщетение, като завишен, несъответен на икономическия стандарт в Република България, на съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ, несъобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.Позовава се на дадените в т.ІІ на ППВС №4/1968г. разяснения и приложимия съгласно чл.52 ЗЗД, принцип на справедливостта, при определяне на обезщетението, изискващ преценка на конкретни обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, както е прието и в решение на ВКС – решение №55/11.03.2013г. по гр.д.№1107/2012г., че обезщетението следва да е съобразено с конкретното обществено – икономическо развитие, икономическата конюктура, стандарта на живот, средно – статистически размер на доходите.Предвид решение №401/21.10.2011г. по гр.д.№483/2011г. на ВКС, ІV г.о излага, че подлежат на преценка – тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение  на обвиненото лице, с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда били упражнени, колко и с каква продължителност, и с какъв интензитет, действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефекта на всички действия по отношение на него и средата му.Въззивникът поддържа, че причинените в конкретния случай на ищеца вреди – интензитетът на принуда и засягане на законоустановените свободи е в най – ниска степен, причинените неудобства са обичайните при водено наказателно производство.Ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 НК, по отношение на него обаче, не е била взета мярка за неотклонение, както и не са постановени други мерки на процесуална принуда, с негово участие са извършвани множество действия по разследването и досъдебното производство не е продължило дълъг период от време, а с оглед спецификата на казуса е протекло в разумни срокове.Изтъква, че обвинението не е било публично разгласено.В жалбата се съдържа искане за изменение на постановеното решение, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение, който е завишен, като бъде присъдено обезщетение, което съответства на действително претърпените вреди и критериите за справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД.

 

Препис от жалбата е връчен на другата страна- ищецът в първоинстанционното производство В.К..Той не се е възползвал от правото да подаде писмен отговор.В хода на съдебното дирене, чрез пълн-к адв.Д. пледира за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, мотивирано и в съответствие със събраните докозателства.Излага, че неангажирането на адвокат на досъдебното производство не оневинява прокуратурата, показанията на бащата на ищеца, като лице  - близък, който няма как да не е наясно със състоянието му, при повдигнато срещу същия обвинение, исканото обезщетение е твърде ниско, като се има предвид, че средната работна заплата в страната е 2400 лева.    

               

Нови доказателства по делото страните не са ангажирали.

               

Жалбата е подадена в срок  от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

               

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 

Обжалваното решение е  валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,  в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение   - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба  защита – решението е допустимо.

 

Въз основа на представените по делото доказателства първоинстанцонният съд е приел за установено, че са се осъществили следните факти :

 

Образувано НАХД №1321/2017г., по внесено от КРП постановление по чл.78а НК срещу В.В.К. за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 НК.Проведени по това  дело  8 съдебни заседания, като с решение от 29.05.2018г. е признат за невинен и оправдан.По протест на КРП е образувано НАХД №570/18г. на КОС, като с решение от 10.12.2018г. е потвърдено решението на КРС.

 

С оглед изложените в жалбата доводи,  оспорено е наличието на неимуществени вреди от образуваното наказателно производство, протекло в разумен срок,   евентуално размера на дължимото обезщетение, а с оглед позоваване на обстоятелството, че ищецът не е ангажирал адвокат във връзка с воденото досъдебно производство – факт който е изтъкнал и в първоинстанционното производство, в подадения писмен отговор на исковата молба, съдът от представените по делото доказателства констатира, че  действително при привличането на лицето, като обвиняем с постановление от 03.07.2017г. той е заявил, че няма да ползва защитник, такъв не е участвал и при извършения на същата дата разпит на обвиняемия и изобщо в хода на досъдебното производство, но е участвал такъв в протеклото на две инстанции съдебно производство, от което първото в 8 заседания, с разпит на свидетели и изслушване на вещо лице, а въззивното в 1 заседание.

 

Постановлението за привличане на ищеца, в качеството на обвиняем  е от 03.07.2017г., на същата дата е проведен разпит на обвиняемия, а с Постановление от 05.07.2017г.,  КнРС е сезиран от РП- Кюстендил с искане обвиняемият  К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 28.06.2017г. в с.Багренци, в посока към центъра на с.Багренци, управлява МПС – мотоциклет „***“, с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях  и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС – престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 НК.

 

Искането си заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева, във връзка с повдигнатото му обвинение в исковата молба ищецът е основал на факта на неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление, съпроводено с полицейска регистрация – действие унизително и накърняващо доброто му име, съставен акт за административно нарушение – обжалван и отменен, в месеци обвиняем и подсъдим за умишлено престъпление, налагащо ограничения които е бил принуден да търпи, настъпили неблагоприятни последици – станал раздразнителен, изолирал се от околните и се затворил в себе си, тормозел се преди всяко заседание, което му влияело и в отношенията с близките, намерило проявление в безпричинни скарвания, стрес и депресия произтичащи от факта, че като току що навършил пълнолетие, без други противообществени прояви е бил обвинен, с опасенията, че една несправедлива присъда би предрешила бъдещето му като на лице от криминалния контингент.Засегнати са били честта и достойнството му, създадено е било и поддържано чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане за нещо, което не е извършил , преживени душевни физически болки и страдания,не можел да спи, станал сприхав, странял от приятели.

 

За установяване на посочените обстоятелства ищецът е ангажирал по делото свидетелски показания в лицето на  неговия баща Васил К., който заявява пред съда, че във връзка с проблемите с моторче през 2017г., когато бил откаран за ремонт и му бил съставен акт  за това и имало дело, но не е сигурен дали е било наказателно, станал затворен и необщитетелен, отказвал да  контактува с родителите си, започнал да вика. Споделял притеснение, че ще го сочат с пръст, ще го осъдят,затворил се в стаята си , не излизал, не споделял с родителите си за разлика от преди инцидента когато излизал, помагал в земеделието на някакъв човек.Станал нервен и раздразнителен.След приключване на делото през 2018г. заминал за Англия, там работил, бил посъветван да заведе дело срещу държавата.Свидетелят не знае синът му да е посетил лекар, да е приемал някакви  медикаменти.Заявява, че в момента  ищецът работи, като помага на някакъв човек.

 

При тези доказателства, като има предвид оплакванията в жалбата относно срока на протеклото наказателно производство, относно предложението за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно  наказание, оспорване на твърденията за преживян страх и депресия, прецени обжалваното решение, като неправилно с оглед размера на присъденото обезщетение за сумата над 1000 лева до 2000 лева.Останалите оплаквания в жалбата съдът намира за неоснователни.Съображения:

 

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/лицето да е оправдано; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

 

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.

 

В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че с Постановление за привличане на обвиняем от дата 03.07.2017 г. по ДП № 704/2017 г. по описа на РП - Кюстендил ищецът в настоящото производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 345, ал.1 вр. с ал. 1 от НК.Обвинителен акт във връзка с това престъпление не е бил изготвен, в съда е било внесено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност,  с налагане на административно наказание,  ас решение №289/29.05.2018г. по анд№1321/2017г. на КнРС, потвърдено с решение на КнОС по нохд №570/2018г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Изложеното обосновава извод, е по делото е установено наличието на първата от обуславящите уважаване на иска предпоставки, която и не се оспорва в жалбата.Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, осъществено чрез метода на процесуална принуда.

               

По доводите в жалбата за липса на доказателства за негативни последици, в резултат на образуваното наказателно производство следва да се отбележи, че съдът намира същите за неоснователни.Приема се, че всяко човешко същество по време на цялото наказателно производство, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, както и, че при  търсене на обезщетение за неимуществени вреди от обвинение, за което лицето е признато за невиновно, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинно -следствената връзка между него и незаконното обвинение – Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о Това състояние в случая е било и проявено с оглед показанията на свидетеля Васил К.,  който свидетелства за раздразнителност, нежелание за общуване с приятели и роднини, след инцидента до приключване на делото.Основателни са обаче доводи за недоказаност на твърдения за настъпили негативни последици с интензитет и отражения върху психическото състояние на ищеца надхвърлящи обичайните, за изпадането му в депресия. Посоченото лице е лице от обкръжението на ищеца, което е логично да има възприятия, за прояви и състояние във връзка с които се претендира обезщетение, които както бе отбелязано се приемат за обичайни за такива ситуации.Показанията на свидетеля не са опровергани, поради което съдът не намира основание за игнорирането му .

               

Останалите доводи в жалбата са относими към възраженията относно размера на присъденото обезщетение, които съдът  намира за основателни.Както е посочил и районният съд в решението си, а и жалбоподателя в жалбата от значение за определяне на обезщетението в тези случаи са  продължителността на наказателното производство, вида и тежестта на престъплението за което е обвинен, вида и размера на предвижданото  наказание,  интензитета на претърпените страдания – психоемоционален дискомфорт, взетите спрямо него мерки на процесуална принуда, възраст,обществено положение, обществен отзвук на събитията, предишни осъждания и пр. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.В случая ищецът се позовава на младата си възраст, петното което едно такова обвинение остава за индивида, продължителността на наказателното производство, като твърди негативни последици, изразили се в страх, срам, раздразнителност, изолация и депресия.Размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е обосновал с доказания факт, че ищецът е изпитвал срам и притеснения, затворил се в себе си и спрял да общува с роднини и приятели, както е ограничил работата си, ниската му възраст-току що навършил пълнолетие, продължителност на съдебното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, изпитания срам и затваряне в себе си, възрастта на ищеца.

 

Съдът намира така определения размер за несъответстващ на критериите по чл.52 ЗЗД, като има предвид и установената съдебна практика при определяне на обезщетенията за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление.От съществено значение в случая, е обстоятелството, че във връзка с повдигнатото обвинение, Прокуратурата е пледирала за налагане на административно наказание – глоба в размер от 1000 до 5000 лева, а не предвиденото в чл.345, ал.1 във вр. с ал. НК наказание – лишаване от свобода за срок до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева което показва, че неприятните изживявания и последици не биха били с интензитет идентичен с тези на лице заплашено от налагане на по тежкото наказание – лишаване от свобода.Жалбоподателят не е подчертал изрично значението на този факт, но се позовава на същия, което е достатъчно.Наказателното производство е протекло около 1г. и 6 месеца,  и не се установи настъпили за ищеца неблагоприятни последици извън обичайните и с интензитет обосноваващ обезщетение в претендирания  размер.Няма доказателства за изпадане на ищеца в депресия, за проведени консултации със специалист във връзка с това, за проведено лечение, станало ли е известно това обстоятелство, в социалната му среда, за предприети рестриктивни мерки спрямо него, като следствие от това, за създадени пречки във връзка с намиране на работа, или във връзка с осъществяване на други права на ищеца, като следствие от повдигнатото обвинение с предложение за освобождаване от наказателна отговорност.По отношение на ищеца не са приложени мерки на процесуална принуда. Иначе от  факта, че не е бил ангажиран  защитник при повдигане на обвинение, не може да се правят изводи за липсващи притеснения във връзка с образуваното наказателно производство, още повече, че такива са установени.Обезщетение в такъв размер  съдът намира и за съобразено с обществено – икономическите условия в страната.

 

Предвид изложеното, съдът ще отмени обжалваното решение в частта относно присъденото обезщетение за сумата над 1000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 10.12.2018г. до окончателното заплащане, като отхвърли иска за сумата над този размер до претендираните 2000 лева, и да го потвърди в частта относно присъденото обезщетение до 1000 лева.

 

При този изход на спора направеното от ответника искане за заплащане на деловодни разноски се явява основателно за сумата до 40 лева – съответна на неуважената част от иска част от стойността на сторените за въззивното производство разноски в размер на 100 лв( платено адвокатско възнаграждение).

               

Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ищеца разноски за сумата над 124 лева за първоинстанционното производство.

 

Прокуратурата на РБългария не е представила доказателства за извършени разноски и такива не и се дължат.Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК  -прокуратурата на Република България при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса.

 

Водим от горното, съдът

Р       Е      Ш     И:

 

ОТМЕНЯ постановеното решение №260068/29.01.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1714/2020г. в частта, в която Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата над 1000.00 лева до 2 000.00 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, за което е оправдан, с решение на КнРС от 29.05.2018г. потвърдено с решение на КнОС от 10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г., ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта относно присъдените на В.В.К. деловодни разноски  за сумата над 124.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу  Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за  сумата над 1000.00 лева до  2 000.00 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, за което е оправдан, с решение на КнРС от 29.05.2018г. потвърдено с решение на КнОС от 10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане.

 

ПОТВЪРЖАДА  постановеното решение №260068/29.01.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1714/2020г. в частта, в която Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** е осъдена да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата до 1000.00 лева.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, за което е оправдан, с решение на КнРС от 29.05.2018г. потвърдено с решение на КнОС от 10.12.2018г. по гр.д.№570/2018г., ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”***” №*** да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  разноски за въззивното производство за сумата до 40.00 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                              

Председател:                                                    Членове: