№ 3037
гр. Варна, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело
№ 20253100501212 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 1027/24.03.2025
год. по гр. дело № 8004/2023 год. по описа на РС-Варна, както следва:
І. Въззивна жалба от В. А. Т., представляван от законния си
представител М. Д. Т., подадена чрез процесуален представител, срещу
горното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над
присъдените 41 370 лева до пълния предявен размер от 300 000 лева,
предявения от В. А. Т., чрез законния му представител М. Д. Т. срещу „БДЖ -
Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица,
Булсат 1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на
сумата от 300 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 02.10.2021
год. в гр. Белослав, при която е настъпила смъртта на баща му Атанас Жеков
Т. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
датата на увреждането – 02.10.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
II. Насрещна въззивна жалба от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД,
Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със
седалище гр. Горна Оряховица, подадена чрез процесуален представител
срещу горното решение, в частта му, с която ответното дружество е осъдено
да заплати на ищеца В. А. Т., чрез законния му представител М. Д. Т. сумата от
41 370 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 02.10.2021 год. в гр.
Белослав, при която е настъпила смъртта на баща му Атанас Жеков Т. ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата
на увреждането – 02.10.2021 год. до окончателното и изплащане.
́
1
В жалбата на ищеца са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати нарушнения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилен анализ и
преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано.
Твърде се, че неправилно е счетено за основателно възражението на
ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на пострадалия за настъпване
на увреждането, като не е съобразена влязлата в сила присъда по н. о. х. д. №
757/2022 год. на ОС-Варна, с която служител на ответното дружество – М. М.
М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 4,
вр. ал. 1 НК – на 02.10.2021 год. поради немарливо изпълнение на правмно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
причинил смъртта на Атанас Жеков Т.. Въззивникът счита, че присъдата е
задължителна за гражданския съд и от нея безспорно се установявало, че
определената (респ. приетата от съда) груба небрежност пострадалия се дължи
на работодателя чрез неговия работник – ръководителят на маневрената
бригада М. М. М., който е допуснал чрез бездействие да настъпи смъртта на
Атанас Жеков Т.. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната
от ищеца част и за постановяване на друго, с което предявеният от него
против ответника иск по чл. 200 КТ да бъде уважен в пълния предявен размер,
ведно със законната лихваа от датата на увреждането.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна „БДЖ - Товарни Превози“
ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат
1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, оспорва жалбата на
ищеца, счита решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настоява
да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения, които обобщено се
свеждат до това, че първоинстанционният съд правило е преценил
доказателствата и е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на трудовата злополука. Навежда, че вината на
настъпването на трудовата злополука на негов работник е без значение, тъй
като фактическия състав на чл. 201, ал. 2 КТ изисква да се изследва
поведението на самия пострадал и неговия собствен принос за настъпването
на трудовата злополука, което е сторено от първоинстанционния съд и
правилно е преценено, че пострадалият Атанас Т. е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
В насрещната въззивна жалба на ответника „БДЖ - Товарни Превози“
ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат
1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, са наведени оплаквания,
че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъборазно.
Счита, че неправилно е определен размера на дължимото от дружеството
обезщетение съобразно критериите на член 52 от ЗЗД, както и че не са
доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Не са обсъдени
доказателствата по делото, установяващи заболяването на ищеца и че той не
осъзнава заобикалящият го свят, при което и изводът на първоинстанционният
2
съд за търпени от ищеица неимуществени вреди е необоснован. Отправено е
искане за отмяна на решението в осъдителната му част и след определяне в
съответствие с чл. 52 ЗЗД на по – нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди, същият да бъде намален със степента на
съпричиняване от страна на пострадалия на вредите от 3 / 4 .
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната въззивна
жалба не е подаден.
Съдът като се запозна с делото, констатира следното:
В мотивите на решението си първоинстационният съд е приел, че
справедливото от гледище на чл. 52 ЗЗД обезщетение за ищеца е 300 000 лева,
което при отчитане на приноса на пострадалия от 3 / 4 за настъпването на
трудовата злополука е в размер на 75 000 лева. Приел е също, че от така
определения размер на обезщетението следва да се приспаднат, на основание
чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ, сумата от 180 лева – платено на ищеца обезщетение
по общественото осигуряване, както и сумата от 33 810 лева – платено на
ищеца обезщетение по сключен договор за застраховане на пострадалия и е
прието, че искът на ищеца е основателен до размера на сумата от 41 370 лева,
която сума е присъдена и с дизпозитива на решението. При аритметичното
пресмятане на приетите от първоинстанционния съд суми е видно, че сумата,
която (според мотивите на решението) следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца като обезщетение за неимуществени вреди от трудовата
злополука е 41 010 лева (75 000 лева – 180 лева – 33 810 лева = 41 010 лева), а
не пресметната (погрешно) от съда, възпроизведена и в диспозитива сума от
41 370 лева. Грешката в пресмятането съставлява очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл. 247 ГПК, която следва да бъде отстранена от
първоинстанциония съд.
Горното налага настоящото производство да се прекрати и делото да се
върне на районния съд за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК
за отстраняване на допусната в първоинстанционното решение очевидна
фактическа грешка относно размера на присъдената сума.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1212/2025 год. по описа
на ОС-Варна;
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за провеждане на производство
по чл. 247 ГПК по отстраняване на допусната в Решението № 1027/24.03.2025
год. по гр. дело № 8004/2023 год. по описа на РС-Варна, очевидна фактическа
грешка, съобразно указанията в съобразителната част на настоящото
определение.
След приключване на производството по чл. 247 ГПК делото, ведно с
администрирана жалба/жалби против решението за поправка в случай, че
такива бъдат подадени, да се изпрати обратно на Окръжен съд – Варна за
3
произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4