Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, .......................2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН  СЪД граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№211 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.С.Х.,***  против Г.Н.К.,*** с посочено правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 15 000 евро, с равностойност 29 337.45 лева, ведно с лихва за забава на плащането считано от 27.01.2017г. до окончателното изплащане.

Ищецът излага, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 31 от 30.01.2017 г. по ч.гр.д. № 73/2017 г., Тетевенския районен съд е разпоредил длъжникът и ответник в настоящото производство да му заплати сума в размер на 15 000 евро или сумата от 29 337.45 лева по фиксирания курс на евро спрямо лева - 1 евро за 1.95583 лева главница, дължима по издаден на 30.06.2016 г. запис на заповед с падеж 30.06.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 592.76 лева и 588.00 лева - за адвокатско възнаграждение. За горните задължения на ответника на 30.01.2017г. Тетевенският районен съд е издал в полза на ищеца и изпълнителен лист за посочените суми. Срещу издадената заповед за изпълнение от страна на длъжника - ответник в настоящото производство е постъпило възражение, в което същият сочи, че не е получавал тези пари и подписът в записа на заповед не е негов. Със същото възражение ответникът заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с постъпилото възражение съдът указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, като довнесе и дължимата държавна такса, поради което в изпълнение на посочените указания депозира настоящата искова молба.

С приложения по ч.гр.д. № 73/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен Запис на заповед-оригинал от 30.06.2016г., ответникът безусловно се е задължил да заплати на ищеца на датата на падежа - 30.06.2016 г., без разноски и без протест, сумата от 15 000 евро. Макар и падежът да е настъпил, длъжникът - ответник в настоящото производство, не е изпълнил безусловно поетото задължение да заплати сумата, за която е издал записа на заповед. Предвид на това ищецът е депозирал искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист. Твърди, че записът на заповед, както е приел и заповедният съд, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Валидно поетото от него парично задължение не е било изпълнено, като съществуването му е оспорено по реда на чл. 414 от ГПК. Сочи, че възражението на ответника е напълно неоснователно, тъй като самият Запис на заповед е издаден от него, в графата издател същият собственоръчно е попълнил личните си данни, собственоръчно е попълнил дължимата сума, датата на издаването, имената на издателя, датата на връчване и подписа му. Дали същият така се подписва, ищецът не знае, но подписът под издател е положен от самия ответник!

При изложеното ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането ни, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 31 от 30.01.2017 г. по ч.гр.д. № 73/2017 г. на Тетевенския районен съд.

Моли да бъдат призовани на съд и след като докаже основателността на иска си да бъде признато за установено,че Г.Н.К., ЕГН ********** има парични задължения към П.Д.Д., ЕГН**********, в размер на 15 000 евро или сумата от 29 337.45 лева по фиксирания курс на евро спрямо лева - 1 евро за 1.95583 лева - главница, дължима по издаден на 30.06.2016 г. запис на заповед с падеж 30.06.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми в полза на ищеца и против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 73/2017г. на Тетевенския районен съд. Моли и за разноските по делото, от които направените в заповедното производство в размер на 592.76 лева  държавна такса и сумата от 588.00 лева за адвокатски хонорар, както и за тези направени в настоящето производство.

В едномесечния срок от страна на ответника е постъпил отговор, с който възразява, че не е подписвал запис на заповед от 28.10.2015 година. В отговора пространно са изложени вижданията на ответника от позицията на неговата житейска правда, навеждани са неотносими факти и обстоятелства, сочи, че във възражението срещу заповедта за изпълнение е написал всичко за да направи опровержение, че няма задължение по записа на заповед, което е видно от представени  около двадесет и документа към възражението и ще представи още „стотина” по делото. Заявява, че си запазва правото  да се защити, след като му се даде думата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Н.Х. ***, който моли да се уважи предявения иск. Представя писмени бележки.

Ответникът се явява лично, заявява, че експертите са казали, че няма положен негов подпис.

Съдът след преценка на всички събрани по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №73/2017г. с Разпореждане от 30.01.2017г. Районен съд – Тетевен е разпоредил длъжникът Г.Н.К., ЕГН ********** да заплати П.Д.Д., ЕГН ********** сума в размер на 15 000 евро или сумата от 29 337.45 лева по фиксирания курс на евро спрямо лева - 1 евро за 1.95583 лева главница, дължима по издаден на 30.06.2016 г. запис на заповед с падеж 30.06.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 592.76 лева и 588.00 лева - за адвокатско възнаграждение.

Разпореждането е издадено въз основа на Запис на заповед от 30.06.2016г., представена в оригинал, с която ответникът безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро на 30.06.2016 г., без разноски и без протест,

На издадената Заповед №31 от 30.01.2017г. е направено отбелязване и положен подпис за получен изпълнителен лист на 31.01.2017 година.

По реда на чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение в двуседмичния срок от получаване на призовките за доброволно изпълнение.

С Разпореждане от 15.03.2017г. на основание чл.415, ал.1 от ГПК Районен съд – Тетевен е  указал на заявителя П.Д.Д., че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу Г.Н.К..

 С вх.№2209 от 12.04.2017г. в Районен съд – Тетевен е постъпила искова молба от П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.С.Х.,***  против Г.Н.К.,***, с посочено правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 15 000 евро, с равностойност 29 337.45 лева, ведно с лихва за забава на плащането считано от 27.01.2017г. до окончателното изплащане.

С Определение №213 от 13.03.2017г. по гр.д.№291 по описа на 2017г. Районен съд – Тетевен е прекратил производството по делото на основание чл.118, във връзка с чл.104, т.4 от ГПК и изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч.

При спазения преклузивен срок предявеният иск е допустим.

С оглед необходимостта от специални знания, както и по повод направените от страните искания, съдът е допуснал назначаването на единична съдебно-графическа експертиза.

От приетата експертиза се установява, че текстовете изписани в Запис на заповед от 30.06.2016г. /в оригинал/ от страна на ответника Г.К. и поставения подпис са изписани с една и съща химикална паста, като липсва методика, при която да се определи времето на изписване. Текстовете изписани от ищеца в Запис на заповед от 30.06.2016г. /в оригинал/ са изписани с друга химикална паста, различна по състав от химикалната паста, с която е изписан ръкописния текст и подписът в Запис на заповед от 30.06.2016 година. При направеното сравнително изследване на подписа за съставител във фактура №4 от 02.04.2016г. и подписите представени като сравнителен материал изписан от лицето Г.Н.К., експерта е установил несъвпадение в общите графически признаци, свързаност и транскрипция на подписите, при което е направил извод, че подписът обект на експертизата – във фактура №4 от 02.04.2016г. за съставител не е на  лицето Г.Н.К.. При направеното разделно и сравнително изследване на почеркът на подписите – обект на експертизата, изписани за издател в запис на заповед от 30.06.2016г. и за съставител на фактура №4 от  12.04.2016г. вещото лице установило, че се характеризират със средна степен на обработеност, среден размер, свързан преобладаваща посока – дясно окръжни примки, преобладаваща дъговидно-примковидна форма, транскрипцията на подписа щрихова, започва с изписване на овален елемент с посока от ляво на дясно, следва изписване на щриховидни елементи примковидно и праволинеен параф, при което е направен извод, че двата подписа са на едно и също лице. Експерта е заключил, че  подписите обект на експертизата в Запис на заповед от 30.06.2016г. и подписът за съставите във фактура №4 от 02.04.2016г. не е на лицето Г.Н.К., с оглед на представения сравнителен материал в Протокол за вземане на образци  за сравнително изследване от същия.

По искане на ищеца съдът е назначил тройна съдебно-почеркова експертиза. От извършеното изследване на образците от подписа на Г.Н.К. експертите са установили, че същите се характеризират с щрихова транскрипция, състояща се от начален елипсовиден елемент започващ отгоре надолу и изтеглен вертикално нагоре, свързан ъгловидно с кратка средна, щрихова част и праволинейно хоризонтална парафен щрих, със степен на обработеност средна, висока степен на свързаност, десен наклон, над средния размер на движения, разтегнат по вертикала и хоризонтала, смесена форма и преобладаваща дъсноокръжна посока и посредствена степен на сложност.

Експертите са изследвали представените оригинали на Запис на заповед с издател Г.Н.К., с дата на издаване 30.06.2016г. и фактура №********** от 02.04.2016г., при което са установили съвпадения в общия вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, свързаност, форма и посока на движенията, размер, разтегливост, а така също и в частните признаци: форма на движение при изписване, форма на движение при свързаност, продължителност на движението при изписване, при които признаци са направили извод, че в тези документи подписа на „издател” и подписа на „съставител” са положени от едно и също лице.

Вещите лица изследвайки подписите на ищеца и ответника са констатирали различия между устойчиви признаци, при това в малко количество. Допуснали са  възможността това да се дължи на  умишлени изменения, изопачаване на собствен подпис (автоподлог), като от друга страна сочат,  че  установените сходства не са рядко срещащи се, устойчиви и самостоятелни.

При тези изследвания вещите лица заключават, че не е възможно да се направи категоричен положителен или отрицателен извод по въпроса, подписа за „издател” в Запис на заповед от 30.06.2016г. и подписа за съставител във фактура №********** от 02.04.2016г. положени ли са или не от Г.Н.К..

Експертите са категорични, че подписите за „издател” в Запис на заповед от 30.06.2016г. и подписа за съставител във фактура №********** от 02.04.2016г. се различават по обши и редица частни признаци с образците от подписа на Г.Н.К.. Допуснали са, че е възможно подписите обект на експертизата да са умишлено изменени чрез изопачаване на собствения подпис (автоподлог), но за категорично заключение в тази насока е необходим допълнителен възможно по-разширен сравнителен материал от лицето.

Страните са приели депозираното в съдебно заседание заключение.

Съдът приема и двете заключения за компетентно изготвени, тъй като в тях е направен задълбочен анализ на отделните детайли. И в двете експертизи при изследване авторството на подписа за издател в Запис на заповед от 30.06.2016г. и фактура №********** от 02.04.2016г. са единодушни в отговора, че подписите се различават по общи и редица частни признаци с образците от подписа на Г.Н.К.. Въз основа на заключенията, съдът не приема, че процесния запис на заповед е подписан от лицето Г.Н.К..

С оглед на този категоричен извод без значение за спора е, че текстовете изписани в Запис на заповед от 30.06.2016г. /в оригинал/ са изписани от две различни лица, с различна по състав от химикалната паста, с която е изписан ръкописния текст и подписът в Запис на заповед от 30.06.2016 година, както и времето между попълването и подписването на записа на заповед.

Записа на заповед е едностранна правна сделка, която за да бъде действителна, трябва да бъде сключена в писмена форма, както и да съдържа реквизитите на чл.535 от Търговския закон. В случая ищецът не доказа, че Запис на заповед от 30.06.2016г. съдържа автентичен подпис на издателя - ответника Г.Н.К., която непълнота на съдържанието записа на заповед не представлява валиден менителничен ефект, за да е възникнало парично задължение.

Нито ищецът в исковата молба, нито ответникът с отговора на същата  не твърдят наличието на каузално правоотношение, поради което съдът няма задължение да обсъжда налице ли е основание извън съдържанието на документа. Затова за ищеца не съществува задължение да посочи дали менителничния ефект е свързан с конкретна каузална сделка.

При изложените съоръжения, след като съдът приема, че ищецът не е установил валидността на процесния запис на заповед от формална страна,  предявения установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за признаване за установено дължимостта на следните суми, за които е издадена Заповед №31 от 30.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№73/2017г. на Районен съд – Тетевен, а именно: за сумата 15 000 евро, с равностойност на сумата от 29 337.45 лева по фиксирания курс на евро спрямо лева - 1 евро за 1.95583 лева - главница,  неизплатена по Запис на заповед от 30.06.2016 г., с падеж 30.06.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските направените в заповедното производство в размер на 592.76 лева  държавна такса и сумата от 588.00 лева за адвокатски хонорар, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на процеса ответникът не е претендирал разноски по делото, затова не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

        

ОТХЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Н.С.Х.,***  против Г.Н.К.,***, установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за признаване за установено дължимостта на следните суми, за които е издадена Заповед №31 от 30.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№73/2017г. на Районен съд – Тетевен, а именно: за сумата 15 000 евро, с равностойност на сумата от 29 337.45 лева по фиксирания курс на евро спрямо лева - 1 евро за 1.95583 лева - главница,  неизплатена по Запис на заповед от 30.06.2016 г., с падеж 30.06.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските направените в заповедното производство в размер на 592.76 лева  държавна такса и сумата от 588.00 лева за адвокатски хонорар, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: