Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2695 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. Е.
Максимова, срещу Е.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от общо 569,76 лева, от които сумата от
сумата 482.17 лв. /Четиристотин осемдесет и два лв. и 17 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017
г., сумата 87.59 лв. /Осемдесет и седем лв. и 59 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата 482.17 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.10.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.09.2018 г. и
заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по
описа на съда за 2018г.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-
адв. Т. ***, е депозирал отговор на
исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същата
оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото
Дружество. Оспорва, че ответникът има качеството собественик и ползвател на
топлинна енергия и е в облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че оспорва размера на сумите, посочени като
дължими за доставена топлинна енергия в описания имот за посочения период. Моли
за отхвърляне на заявените претенции.
По
делото са били допуснати и назначени два
броя експертизи за изясняване на спорните по делото факти, а именно СТЕ и СИЕ,
като на ищеца са били издадени и съответни съдебни удостоверения, по силата на
които да се снабди с писмени доказателства досежно собствеността на процесния
имот. Съдът е изслушал и приел заключенията по изготвените експертни заключени,
като обективно изготвени. Приел е по делото представеното писмено доказателство
от страна на ищеца-от процесуалния представител на ищеца е било представено
писмо на Община-Перник, отдел Д“МПТ“, с което уведомяват съда, че при за имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД,
касаеща процесния имот, като същият е деклариран като собствен на Община-Перник,
като към деклерацията е представен и АКТ ЗА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ /стр.79 от
делото/ за процесния имот.
По
същество на спора, процесуалният представител на ищеца, моли съдът да постанови
решение, с оглед събраните по делото доказателства. Особеният представител на
ответника моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Спорът
е акцентирал, че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да
отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответникът, не е собственик или ползвател на
имота.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед по ч. г. д. №***** по описа на съда
за 2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално
допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В
процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на
процесуалния представител на Дружеството са били издадени и съдебни удостоверения,
за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда изрично е
посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно:че процесният имот е бил
топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител
на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия
до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния
период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество
и стойностите й през исковия период. По
делото са били изслушани два броя експертни заключения, видно от които се касае
за топлофициран имот, и до същия през процесния период и за процесните суми е
била доставена топлоенергия, която не е била заплатена на ищеца. Спорен по
делото се оказва въпроса дали ответникът е собствени или ползвател на имота.
Както съдът посочи по-горе по делото, юк С., е представила
пред съда писмени доказателства- писмо от Директор - Дирекция „МПТ“ при Община
Перник, адресирано до РС-Перник, с което уведомява, че за посочения информационен
масив в Дирекция „МПТ“ има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, и същият е деклариран като сочствен
на Община-Перник, и за имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД,
касаеща процесния имот, като същият е деклариран като собствен на
Община-Перник, като към деклерацията е представен и АКТ ЗА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
/стр.79 от делото/ за процесния имот. Видно от всичко дотук изложено,
то ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят възражението
на процисуалния представител на ответника, че ответникът не е нито собственик,
нито ползвател на процесната топлинна енергия в имота, като напротив представени са
доказателства, че имотът е общински.
По делото няма доказателства, от които
да е видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния
имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и
акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче в
случая, ответникът е бил представляван
от особен представител на разноски на ищеца, поради което и не следва да
се присъждат разноски.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Е.Х.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 569,76 лева, от
които сумата от сумата 482.17 лв. /Четиристотин осемдесет и два лв. и 17 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 87.59 лв. /Осемдесет и седем лв. и 59
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
482.17 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила, ч. г. д. №*****
по описа на съда за 2018г.. на ПРС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: