Решение по дело №1419/2020 на Окръжен съд - Варна

                                                                                                                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№              /               2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,         

ІVс. в публично съдебно заседание на 02.11.2020г. в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                 МАЯ НЕДКОВА 

Секретар : ПЕТЯ П.

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№  1419/ 2020г. 

Производството е образувано по въззивна  жалба на Д.П.П. , представляван от процесуален представител- адвокат П.Р., срещу решение № 686/ 14.02.2020г. по гр.д.№7202/ 2019г. на Районен съд-Варна , в частта, в която  е изменен размера на издръжката, присъдена по гр.д.№ 793/ 2008г. ВРС, за детето М.Д.П., с увеличаването на размера от 120лв. на 500лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- 13.05.2019г., с падеж- първо число на месеца за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на задължението. Постановено е предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 ГПК. Присъдени са дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, и направените от страните съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.

Жалбата съдържа възражения за неправилност, поради незаконосъобразност на решението, и необоснованост. Оспорени са изводите за възможностите на бащата да осигурява издръжка в по-висок размер , като несъответстващи на събраните доказателства . При липсата на данни за трудова ангажираност, пенсия или друг осигурителен доход, необосновано е предположено, че може да осигури доход в размер на 1000лв.  В процеса не са  доказани  предпоставките за изменение на присъдената издръжка, поради което  претенцията е неоснователна. По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и  постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. В евентуалност- да се допусне увеличение до минималния размер на издръжката към настоящия размер/ 152.50лв./. Претендира присъждане на всички съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна –Д.Д.Г., като майка и законен представител на детето М.Д.П., чрез адвокат С.А., аргументира становище за неоснователност на жалбата по изложените в писмен отговор съображения. Претендират се разноските направени във  въззивнто производство

            Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не изразява становище. 

            Съставът на Варненски окръжен съд, при съобразяване становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 269 ГПК и чл.235, ал.2 и 3 ГПК , констатира:

Решение № 686/ 14.02.202г. по гр.д.№ 7202/ 2019г. на Районен съд-Варна, е постановено по иск с правно основание чл.150 СК, за изменение на първоначално присъдената издръжка за детето М.П., чрез увеличаването й по размер, от 120лв. до 500лв.  Решението не е обжалвано в частта,в която искът е отхвърлен , за разликата над 500лв. до предявения размер от 600лв.

Искът за увеличение на присъдената първоначална издръжка с решение № 1414/ 8.5.2009г. по гр.д.№793/ 2008г. РС-Варна, е доказан по основание. Основава се на твърдения за трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена, както по отношение действителните и различни потребности на детето, произтичащи от възрастта и разходите за базови нужди, необходимите  специални грижи и лечение за подобряване на здравословното състояние. Твърди се настъпила промяна във възможностите на задълженото лице, което е трудоспособно, в състояние на реализира доход около средния за страната, и да осигурява издръжка в по-висок размер.

Обобщено от изложеното, в десетгодишния период от постановяване на решението до предявяване на иска по чл. 150 от Семейния кодекс, промени са настъпили в персоналните потребности на нуждаещото от издръжка дете, навършило 14-годишна възраст на 13.03.2020г., необходимите за тях разходи. По-висока е нормативната граница на задължителния минимум, определена по правилото на чл. 142, ал.2 от Семейния кодекс като функция от минималната работна заплата, утвърдена от МС за съответната календарна година. Изменението е самостоятелно основание да се претендира издръжка в съответстващ размер.

Спорът е за размера  на присъдената издръжка, след увеличението от 120лв. на 500лв. Възражението за материална незаконосъобразност се поддържа с довода за прекомерно висок размер спрямо установения минимум  от 152.50лв. / ¼ от минималната работна заплата за 2020лв./ , предвид липсата на трудова ангажираност и недоказано имуществено състояние на ответника да реализира доходите посочени в решението .

При определяне на задължението съдът преценява всички събрани в производството данни за обичайни и специфични  потребности на детето, предполагаеми и необходими за тях разходи.

Детето М.П. е с навършени 14 години на 13.03.2020г.

Приложени са медицински документи- Експертно решение № 3368/ 2016г. и Експертно решение № 2165/ 2019г.на ТЕЛК към УМБАЛ „ Св.Марина“ ЕАД-Варна, с които е  преосвидетелствано за срок от три години, при водеща диагноза „Детска церебрална парализа“,   „Спастична церебрална парализа“ и призната  степен на увреждане 100% с чужда помощ. Заболяването е съобразено при първоначалната издръжка въз основа на ЕР  ТЕЛК № 1179/ 10.04.2007г., във връзка с доказаните специфични потребности на детето и нуждата от постоянна ежедневна грижа за него.

Развитието на болестта и провежданите лечения, съобразно становището на ответника в  писмения отговор, не са спорни между страните Според заключението на съдебно-медицинската експертиза / СМЕ/, което съдържа констатации и изводи базирани на обстоен анализ на наличната мед.документация, детето има  увредено общо състояние, няма развита реч и не може да се обслужва самостоятелно. Нуждае се от непрекъснато обгрижване и наблюдение. При неоспорени от насрещната страна данни за здравословния статус към датата на обследването, изчерпателното им възпроизвеждане е безпредметно.

Вещото лице потвърждава тежестта на заболяването- ДЦП/ т.1 и т.2/, за което не се прилага медикаментозно лечение. Подчертава ежедневната необходимост от рехабилитация, кинезитерапия и говорна рехабилитация, за подобряване на мускулния тонус и пареза на  крайниците, които водят до нарушения в позата- невъзможност да се изправи и да се придвижва самостоятелно, както и наличните говорни смущения. Посочва, че през изминалия период са проведени лечения в  Украйна и няколко пъти в Израел, допринесли за подобряване на неврологичното  състояние - поза, движение, говор. Получава две платени рехабилитации в месеците, през които е на училище / Специализирано училище за деца с увреждания-Варна/, и по инициатива на майката още две рехабилитации в дома, които не се финансират от НЗОК /Социални грижи. При повече ежедневни занимания / с рехабилитатор и с логопед за развитие на речта/  ще се постигне по по-благоприятен ефект върху общото здравословно състояние.

Със заключението на съдебно –счетоводната експертиза, съобразено с приема на лекарства / посочени от медицинската експертиза/ провеждани процедури в домашни условия- два пъти седмично с рехабилитатор, а при необходимост след травма- ежедневно, и с логопед всяка седмица, са определени разходи общо в размер на 53лв. за лекарства / 3.1.1./ и общо 300лв. месечно за процедури/ 3.1.2./. Отделно са предвидени ежемесечно , разходи за хигиенни консумативи / памперси, мокри кърпи, перилни препарати , крем/, общо 160лв. , и разходи за транспорт- 140лв., от които 80лв. при използване на лично превозно средство.

Според статистическите данни на НСИ за последното тримесечие на 2019г. неотложните за едно лице разходи за живот са около 324.64лв. и включват : разходи за храна и безалкохолни напитки- 158.74лв.,  облекло и обувки- 16.17лв., жилище, вода ,ел.енергия, горива- 66.45лв.; жилищно обзавеждане и поддръжка на дома- 18.26лв.; здравеопазване- 28.04лв., транспорт- 36.98лв.

Според вещото лице част от изброените разходи- за вода, ел.енергия, транспорт, здравеопазване, в конкретния случай са по-големи. Към общата сума в графа „ Разходи за живот“ по средностатистически данни на НСИ, са добавени 30лв.- завишен разход вода и ел.енергия, 53лв.-медикаменти, 300лв.- процедури  и посещения на специалисти в дома на детето, 100лв.- транспортни разходи, 160лв.-хигиенни консумативи, които формират месечен разход в размер на 967.64лв. Извън посочените суми са евентуални разходи за ремонт и подмяна на инвалидна количка, уреди и помощни средства, които се ползват при рехабилитация, за ученически пособия, разходки, при лични и национални празници.

Според констатациите в т. 3 от заключението , начин на живот и предполагаеми, но неустановени по размер текущи разходи за медикаменти, лекарства и хранителни добавки за детето, е калкулиран общ месечен разход в размер на сумата 1000лв.

По същество на спора:

Анализът на данните категорично поставя доминантата на потребности, които са свързани със здравословното състояние на детето и нуждата от непрекъснато внимание, родителска грижа и медицинска помощ.

В месечният разход задължително участват средства за покриване на базови нужди- храна, облекло, консумативи, транспорт, за здравна профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си характер  се предполагат без да се доказват.

Според дадените показатели за  високия размер на разходите за детето, които имат постоянен и периодичен характер, предполагаемо и  адекватно е по-голямото участие на задължените лица с непосредствени грижи и финансови средства в издръжката на детето.

Относно възможностите на бащата да осигурява издръжка в размер надхвърлящ нормативния минимум, преценява всички релевантни факти и обстоятелства за неговите доходи, упражнява дейност и имотно състояние.

По делото са представени и по същество ценени като доказателства за здравословното му състояние- Епикриза от 03.08.2009г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Експертно решение на ТЕЛК  № 0376-017/ 01.02.2010г. на МБАЛ „Св.Анна“ АД,  с диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето“ , и призната  51% тр.намалена работоспособност , със срок на инвалидност- 01.02.2013г . Допълнителни данни за следващ период липсват.

Ответникът получава доход от наем, деклариран в размер на 3600лв. годишно. На негово име са регистрирани два леки автомобила, три недвижими имота./ с.71-75 от делото на РС/. Няма промяна в актуалната търговската регистрация на „РУДО- КАРС“ ООД, при  декларирани два търговски обекта / сервиз и автосалон, с.37, 67-68/, от което следва , че фирмата е активна и извършва търговска дейност. В качеството му на ЕТ“ Рудо кар автосервиз-Д.П.“, ответникът няма регистрирани търговски обекти.

Не се установяват по вид и размер доходи от трудова дейност, пенсия или на друго законово основание, съгласно изисканите сведения от ТД-НАП . Липсващите данни не водят до обективен извод за финансова невъзможност, предвид осъществяваната търговска дейност и представителна власт в две фирми с конкретен предмет в сферата на услугите.

Майката Д.Г. реализира средства в изпълнение на задължението и като „ помощник-възпитател“ на детето М., по силата на издадена заповед № ЗСП/Д-В/ 598/ 16.02.2018г.ДСП-Варна, и сключените трудови договори- № ОА-Д-Вн-02-2/ 23.02.2018г., № ОА-Д-Вн-02-2/ 9/ 08.03.2019г. с Агенцията за социално подпомагане ,чрез ДСП- Варна. Получаваното възнаграждение е в размер на 3.37лв. на час, за определеното максимално работно време от 5 часа,  се изплаща според действително отработените часове. Не получава доходи на друго правно основание и от друга, регламентирана дейност.

От Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, е изготвена индивидуална оценка  на потребностите на лицата с увреждане за детето М.Д.П. по заявление-декларация вх.№ ЗХУ-ИО/ Д –В/ 6704/ 13.11.2019г. Констатирана е четвърта степен на функционални затруднения- тотална зависимост, постоянна грижа и подкрепа от друго лице за извършване на различни дейности в ежедневния живот / повече от четири пъти дневно/, поради пълна липса на физическа и интелектуална автономност. Прието, че правото на лична помощ е в размер на 168 часа месечно за периода на изготвената индивидуална оценка.

Установена е необходимост от предоставяне на целева помощ за осигуряване на  ПСПСМИ : антидекубитална  възглавница за 3 години , комбиниран стол за тоалет и баня, детска инвалидна количка – за три години с право на един основен ремонт по спецификация , комплект гуми и лагери на всеки две години , вертикализатор – за три години, с право на един ремонт по спецификация , съгласно т.12г, т.13, т.14 и т.15 от Прил.№2 към чл.68, ал.1 от ППЗХУ. Установена е необходимост от предоставяне на целева помощ за ползване на балнеолечение и/ или рехабилитационни услуги , и на покриване разходите на един придружител , ако ползва такъв, в размер до 80% от линията на бедност, но не повече от действително направените разходи съгласно чл.76 , ал.1, 3 от ЗХУ.  

Със заповед № ЗСПД/Д-В/46572/ 20.01.2017г. на директор Дирекция“Социално подпомагане“-Варна, е прекратена отпуснатата преди 31.12.2016г. месечна помощ / 9лв./по реда на чл.7 от ЗСПД на Д.Д.Г. за детето М.П., на основание §1 и §15 , т.2 от ПЗР на ЗДБРБ / ДВ, бр. 98-09.12.2016г.

Със заповед № ЗСПД/ Д-В/38683/ 20.01.2017г., във връзка с чл.10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за дела, е прекратена  отпуснатата преди 31.12.2016г. месечна добавка по реда на чл.8д , и отпусната  месечна помощ за дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД , в размер на 930лв., считано от 01.01.2017г., със срок до 31.08.2019г.

По реда на чл.176 ГПК пред въззивния съд майката заявява, че от сумата 930лв.реално получава 550лв., а останалите 380лв. са възнаграждението й  като личен асистент.

Получаваната месечна помощ, на основание чл.8д от Закона за семейните помощи за деца, е предназначена за отглеждане на дете с трайни увреждания в семейна среда и се предоставят  независимо от доходите на семейството за задоволяване на основните специфични  поради увреждането потребности- чл.8д, ал.2,ал.4 и ал.5 от Закона за семейните помощи за деца.  Размерът се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България , в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност, и в съответствие с предназначението им  определено в ал. 5, съгласно  чл.8д, ал. 3 от закона. Месечната помощ се отпуска по реда на чл.8д, ал. 7 от ЗСПД  за определен срок- от началото на месеца, през  който е подадено заявлението- декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК.

Съгласно постановките на ППВС № 5/ 1981г. получаваната помощ следва да се включи в доходите на родителя, който се грижи за детето, и да се съобрази при определяне на издръжката.

При наличните данни следва да се приеме, че обективно за детето са необходими средства около 1000лв. месечно, част от които са предназначени за процедури и занимания / рехабилитация, работа с логопед/, подобряващи общото му здравословно състояние, и медицинско наблюдение, и са доказани като периодичен, ежемесечен  разход според СМЕ и ССЕ.

Обосновано от горните факти е финансово участие на бащата, който не е пряко и ангажиран с отглеждане , възпитание и ежедневна помощ за детето, за разлика от майката, и следва да изпълнява задължението си добросъвестно и в интерес на детето, което е приоритетно по смисъла на чл.143, ал.1 и 2 от Семейния кодекс.

Специфичните нужди, обосноваващи висок размер на издръжката, както и общоприетите- битови, образователни и социални потребности на детето, определят неговото участие в размер на 400лв. месечно.  Останалите, необходими за детето суми, следва да се покриват от средствата отпуснати на основание  чл.8 д от ЗСПД,  които са индивидуализирани според потребностите на дете с увреждане и не представляват личен доход на родителите / ППВС № 5 от 16. XI.1970г./. По този начин бащата ще участва в издръжката, извън законово регламентираната помощ при отглеждане на дете с увреждане.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция по чл.150 СК е уважена за разликата над 400лв. до присъдените 500лв., в която следва да се отхвърли. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, на основание чл.271  и чл.280, ал.3  от ГПК

Р      Е      Ш      И  :

 

            ОТМЕНЯ решение № 686/ 14.02.2020г. по гр.д.№7202/ 2019г. на Районен съд-Варна,  в частта, в която на основание чл. 150 от СК е изменен размера на издръжката по гр.д.№ 793/ 2008г. ВРС, дължима от бащата Д.П.П., ЕГН- **********, в полза на  детето М.Д.П., ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Д.Г., ЕГН- **********,  чрез увеличаването й, за разликата над 400лв. до 500лв. , считано от датата на предявяване на исковата молба -13.05.2019г., и в частта на определената държавна такса, за разликата над  782.53 лв. до 926.53лв. , и вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ  предявения иск за разликата над 400лв. до 500лв., като неоснователен, на основание чл. 150 СК вр. чл. 142 , ал.1 СК.

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.