Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и двадесет
и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 3686 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 108 от ЗС и обективно съединен с него иск с правно основание чл.
57, ал.2 от ЗЗД, както и с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Дружеството- ищец „П.к.“ ЕООД поддържа твърдение, че е собственик на индивидуализирана
по следния начин движима вещ: бял жилищен К. от метална конструкция, изградена
от студено огънати поцинковани метални профили, стени и таван от изолационни
сандвич- панели /ламарина с ядро от полиуретанова пяна - 40мм/ и под от
галванизирана метална конструкция, водоустойчив шперплат, капрон и водоустойчив
ламинат, с размери 800/300/ 250 см.,
състоящ се от две помещения и санитарен възел, модел Д1, по класификацията на
производителя „Б.К.“ ООД. Ищецът придобил К.а чрез договор за покупко-
продажба, сключен между него и третото лице „Б.К.“ ООД за сумата от 14 000
лева, за което била издадена фактура № **********/19.12.2013г.
Държател на фургона към месец март 2016г. било дружеството „К.Б.К.“ ЕООД,
по силата на сключения Договор за наем с ищеца „П.к.“ ЕООД. Споменатата движима
вещ първоначално била разположена от наемателя „К.Б.К.“ ЕООД в недвижим имот, с
местонахождение гр. София, ул. „********и са намирала там до 18 март 2016г. В последствие,
движимата вещ била вдигната с кран от мястото, където била поставена и била преместена,
в хода на принудителното изпълнение на Заповед № РД-20-121/21.09.2012г. изд. от
Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община. Действието
по преместване на процесната движима вещ било фактически реализирано в процеса
на отстраняване на наемателя „К.Б.К.“ ЕООД от части от процесния имот,
обозначени като „външна тоалетна,
бетонова площадка, бетонова септична яма, положени тръби за питейна и отпадъчни
води, асфалтова алея и ограда с метална порта“, разположен в терена,
заключен между улица „Невена Коканова“ и ул. „Дора Габе“, в която част според
твърдението на ищеца била поставена собствената на ищеца движима вещ.
В края на месец
февруари 2021г., наемателят на вещта – дружеството „К.Б.К.“ ЕООД уведомило
дружеството – ищец „П.к.“ ЕООД, в качеството на наемодател на фургона и негов
собственик, че отдадения под наем фургон всъщност бил предаден на ответника
„Софиинвест“ ЕАД, като бил разположен в складовата база на дружеството в ж.к.
„Младост“. Този факт бил отразен в съдържанието на Констативен протокол №
14-24-0228/18.03.2016г., който бил съставен между представители на „Ню Бояна
филм“ АД и ответника „Софиинвест“ ЕАД. Според становището на ищеца - именно
този протокол установявал факта, че не друг, а дружеството „Софиинвест“ ЕАД е
отнело от ищеца владението върху собствената му движима вещ – бял жилищен К. с
размери 800/300/250 см. и в последствие не върнало движимата вещ на нейния
собственик – ищеца, а ползвало вещта, в резултат от което бил реализиран
ефектът на неоснователно имуществено разместване, свързано с обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца. При изложените фактически твърдения, ищецът „П.к.“
ЕООД претендира, след като бъде
установено правото му на собственост върху споменатата движима вещ - К. с
размери 300/800 см. с парична стойност от 14 000 лева, да бъде осъден
ответника- да му предаде владението върху същата тази вещ. При условията на
евентуалност – ако ревандикационният иск бъде уважен, но процесната движима вещ
фактически не бъде намерена във владението на ответника, ищецът претендира да
бъде осъден ответникът, да заплати на ищеца нейната равностойност от
14 000 лева, заедно със законната лихва върху същата тази сума, считано от
датата на предявяването на иска, до деня на окончателното плащане. Наред с посочените
по- горе главен и евентуален искове, ищецът претендира за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, заради ползите, от които ответното дружество е било
лишено, поради това, че не е ползвало процесния К. за периода от 19.03.2016г.
до 18.03.2021г., през който период ответникът бил ползвал същата движима вещ, както
и да заплати законната лихва върху същата тази сума, считано от датата на
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания положителен изход от процеса, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Предявената искова претенция е оспорена от ответника „Софиинвест“ ЕАД.
Ответното дружество преди всичко оспорва допустимостта на предявените искове,
като посочва, че процесната движима вещ не е достатъчно индивидуализирана, а
така не би могла обективно да бъде идентифицирана.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме извод за допустимост на
исковете, ответникът оспорва тяхната основателност, както и размера на
предявените искове за присъждане на равностойността на вещта, респ. на
обезщетение за неоснователно обогатяване.
В становището си пред съда, ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че
по възлагане на Столична община дружеството е реализирало изпълнение на Заповед
№ РД-20-121/21.09.2012г. изд. от Директора на Дирекция „Общински строителен
контрол“ на Столична община. Действията на „С.“ ЕАД обаче били резултат от
изпълнението на Договор, сключен през 2016г. със Столична община. Ответното
дружество не отрича твърденията, че негови работници са приели, а след това и транспортирали неиндивидуализирана
движима вещ фургон, със сходни на описаните в исковата молба външни характеристики. Това обстоятелство било
отразено в съдържанието на Констативен протокол № 14-24-0228/18.03.2016г.,
съставен и подписан от представители на „Ню Бояна филм“ АД и ответника
„Софиинвест“ ЕАД, но при това твърди, че обективно не могъл да бъде направен
извод за идентичност на процесната движима вещ и преместения обект. Поради
това, ответникът оспорва надлежната своя пасивна материална легитимация, поради
факта, че не е отнемал владение върху движима вещ, но приел и транспортирал
движима вещ със сходни характеристики, по възлагане на Столична община. Транспортираният
и предаден в складовете на дружеството фургон обаче, според ответника бил в
различно и много по- лошо техническо състояние, в сравнение с описаното, защото
бил силно повреден, до невъзможност за ползване по предназначение. По тази
причина, след предаване в склада на дружеството, където вещта престояла за
кратко, тя била транспортирана и депонирана в неохраняемо депо за строителни
отпадъци. Независимо от изложеното, била налице обективна невъзможност да се
идентифицират превозената вещ и процесната вещ, особено като се отчита факта,
че при предаването на вещта, състоянието й било напълно негодно за употреба. Ответникът
отрича да ползвал движимата вещ и да се е обогатявал няоснователно, като
поддържа тезата, че описаните от ищеца фактически действия генерирали за него
разходи, а не приходи. С оглед очаквания изход от процеса, ответникът
претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като
доказателства и представени от ищеца фактура № **********/19.12.2013г., Приемо -
предавателен протокол от 21.12.2013г. и публично достъпни констурктивни схеми
на фургон от типа Д1, установяват факта, че „П.к.“ ЕООД е придобило чрез договор
за покупко- продажба, сключен между него и третото лице „Б.К.“ ООД за сумата от
14 000 лева движима вещ, носеща следните технически характеристики: бял
жилищен К. от метална конструкция, изградена от студено огънати поцинковани
метални профили, стени и таван от изолационни сандвич- панели /ламарина с ядро
от полиуретанова пяна - 40мм/ и под от галванизирана метална конструкция,
водоустойчив шперплат, капрон и водоустойчив ламинат, с размери 800/300/ 250 см., състоящ се от две
помещения и санитарен възел. На 21.12.2013г. купувачът е приел владението на
движимата вещ, като е отбелязал в забележка възражение относно комплектността
/цит.“не е доставено огледало в банята“/.
Посредством
приетите като доказателства по делото преписи от Заповед №
РД-20-121/21.09.2012г. изд. от Директора на Дирекция „Общински строителен
контрол“ на Столична община, Заповед № РД-20-39/24.04.2013г. изд. от Директора
на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община и Констативен
протокол № 14-24-0228/18.03.2016г., който бил съставен между представители на
„Ню Бояна филм“ АД и ответника „Софиинвест“ ЕАД се установява, че на 18.03.2016г.
ответното дружество е реализирало изпълнението на споменатите две заповеди,
осъществявайки чрез свои служители отстраняване на държането на „К.Б.К.“ ЕООД
от части от имот, обозначени като „външна
тоалетна, бетонова площадка, бетонова септична яма, положени тръби за питейна и
отпадъчни води, асфалтова алея и ограда с метална порта“, разположен в
терена, заключен между улица „Невена Коканова“ и ул. „Дора Габе“. При това от
мястото са били вдигнати и транспортирани три преместваеми вещи обозначени
като: два строителни фургона 2х6 метра и бял К. 3х8 метра, който е
транспортиран в складовата база на „С.“ ЕООД.
Съдържанието
наприетия като доказателство Договор от 02.2016г. между Столична община, в
качеството на възложител и „С.“ЕООД в качеството на изпълнител установява
твърдението наответника, че по възлагане от столична община, ответникът е поел
задължениетосрещу заплащане да извършва принудително премахване на строеж: „външна тоалетна, бетонова площадка, бетонова
септична яма, положени тръби за питейна и отпадъчни води, асфалтова алея и
ограда с метална порта“, разположен в терена, заключен между улица „Невена
Коканова“ и ул. „Дора Габе“, който е описан в Заповед № РД-20-121/21.09.2012г.
изд. от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община.
В съдържанието на чл.2 -
3 от договора се посочва изрично, че за началото на изпълнението на договорните
задължения се счита датата на подписване на Протокол приложение към чл.9,
ал.1 от Наредба № 3 за принудителноизпълнение на заповеди по чл. 195, ал.4-6 от ЗУТ, приета с Решение №330 по протокол № 63/12.06.2015г.
В даденитепред
съда показания, свидетелят Г.М.Г.заявява, че работи в имението
на Н.Б.и по този повод е бил
ангажиран със задачата: да бъде
купен фургон. Според свидетеля, това бил точно фургона, за който се води делото и да бъде
монтиран в едната част на имението, намиращо се
на ул. „********в гр. София. Свидетелят си спомня, че фургонът бил метален и
бил поставен върху циментов постамент, като включвал в помещението една стая, още една по-голяма стая,
тоалетна с баня. Фургонът имал готови изводи за електро и ВиК инсталации и при
монтажа - бил свързан с канализацията, прокарани
били тогава и ВиК тръбите. Вдигането на фургона било
осъществено, посредством закачване на четирите
приспособления „куки“, намиращи се
върху покривната конструкция с кран.
Монтирането на фургона и свързването на тези проводи и мрежи станало с участието на свидетеля за период от два,
три дни. Фургонът след монтажа бил използваем от охраната. Във фургона имало мебели, които останали в
него при вдигането му върху платформата на камиона. Свидетелят
присъствал, когато вдигнали фургона. Това се случило
през 2016г., но свидетелят не помни дата и час, нито време от деня, а помни
само, че било светло. Свидетелят описва тези събитиякато
посочва, че фургонът бил вдигнат, качен
на камион и откаран от група работници с техника.
Свидетелят заявява, че не може да назове марка и модел на камиона, спомня си,
че с камиона дошли пет- шест човека, но не може да каже дали те са се
представяли, дали са говорили с някого преди да
пристъпят към действие, а също така, заявява, че
не помни да е имало
реакция от ползващите фургона лица или
конфликтна ситуация /цит. „разправии“/.
Свидетелят не обърнал внимание на случващото се, защото
лично бил зает да демонтира връзката на електрическата
инсталация, предвид предстоящото вдигане на фургона. Откачането на свързващите
кабели и на бойлера в банята отнело на свидетеля един-
два часа. Фургонът изобщо не бил прикрепен фиксирано към терена, но бил
поставен върху бетонова площадка, която била изработена от свидетеля и от други работници /неуточнено/. След вдигането на фургона,
върху площадката не останали да стърчат кабели и тръби, доколкото те предварително били демонтирани предварително именно от
свидетеля. Свидетелят
не е виждал при вдигане на фургона да е била нарушена конструктивната му
цялост. Свидетелят твърди, че ако види процесния фургон, би могъл да го
идентифицира, но не е в състояние да посочи индивидуализиращи белези на този
фургон. По време на акцията в обекта били вдигнати общо три фургона – два от по-стария модел, които били на
колела и описания от свидетеля по- нов фургон, които бил на бетонен постамент.
Трите фургона били разположени върху терена на разстояние от пет- шест метра.
Свидетелят не знаел къде са били откарани фургоните, след като са били вдигнати
и по каква причина е станало това.
В дадените пред
съда показания, свидетелят М.М.К. заявява, че работи в ответното дружество, като началник на складова
база „Младост 4“ . Свидетелката лично е виждала фургон, за който знаела,
че бил докаран следкато е премахнат от незаконен строеж. Фургонът бил докаран в
склада, в който тя работела. Фургонът,
който описва свидетелката бил бял на цвят, с дължина около
осем метра, но при това свидетелката не си спомня материала на изработка, а
описва фургона само като такъв цит. „от новия модел“. Според спомените
на свидетелката, страничните стени и покривната конструкция на фургона били здрави, но тя нямала преки впечатления
от състоянието на пода, понеже не била влизала във фургона. Никой от работещите
в складовата база не бил влизал във фургона по
време на престоя му в базата. Свидетелката още при
разтоварването забелязала, че стъклопакетите били счупени и от
двете страни, което предизвикало безпокойството и за да съхрани фургона - тя незабавно след пристигане на този фургон, указала
на работник с мотокар, да
обгради фургона с
палета, които са натоварени с тротоарни плочи, създавайки прегради, които да попречат
на достъпа на всички лица до стените на самия фургон и да ограничават
фактическия достъп на всички лица до
вътрешните помещения. Огражденията около фургона били ефективни, на височина - над височината на прозорците.
След кратък /с неуточнена продължителност от два- три месеца/ престой в
складовата база, фургонът отново бил вдигнат и откаран с камион. Освен този фургон, други фургони не били
складирани в същата база. Фургонът бил докаран от служителя И.А., за когото свидетелката узнала по-
късно, че е починал. Цялата документация за фургона останала при това лице, а
за поставянето на фургона в тази складова база
- свидетелката не се била подписвала никъде.
Свидетелката узнала, че след като е вдигнат от нейната складова
база, фургонът бил откаран на разтоварище „Враждебна“,
на което работодателят й е концесионер и предполага, че това е мястото, където е
депониран.
Заключението на
допуснатата съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещо лице Р.Ш.
мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правнозначими факти:
·
Според актуалните
оферти, средната пазарна наемна цена на К., от типа на описания в исковата
молба Д1, се изчислява на ден и възлиза приблизително на около 10 лева за ползване
на ден. За посочения от ищеца период, цената на ползването на процесния К. би
била 18250 лева.
·
Прилагайки
амортизационните норми, вещото лице изчислява действителната стойност на фургон
от типа на процесния, към момента на изготване на експертното заключение в
размер на сумата от 9 301, 50 лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на
предявените искове;
Предявените от ищеца обективно съединени искове са
процесуално допустими, тъй като са
насочени от и срещу надлежно процесуално легитимирани субекти, а процесуалната
легитимация на страните се определя от естеството на изложените в исковата
молба фактически твърдения.
Релевираните от ответника възражени срещу процесуалната
допустимост на исковете не могат да бъдат споделени. Настоящият състав на съда
счита, че доводите на ответника имат отношение към материалната легитимация на
страните, която обаче има отношение към основателността на исковете, а не към
тяхната допустимост.
Исковата молба е редовна от външна страна и с нея е
сезиран компетентен да се произнесе по спора съд, според правилата на родовата,
местната и функционалната подсъдност.
По основателността на
предявените искове;
Ищецът основава предявения срещу ответника
ревандикационен иск, позовавайки се на правото си на собственик върху процесния
фургон.
Според разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът е
легитимиран да иска връщането на притежаваната от него вещ от всяко лице, у
което тязи вещ се намира. Вещните права са абсолютни по характер тоест не са
противопоставими на облигационните права, които трети лица /извън носителя на
правото на собственост/ биха могли да релевират в спора за вещното право на
собственост.
При това обаче, за основателността на иска е необходимо
ищецът преди всичко да установи правото си на собственост върху конкретната
вещ, чието връщане претендира.
В хода на съдебното дирене, ищецът установи, че е закупил от третото
неучастващо по делото лице „Б.К.“ ООД фургон от типа Д1, по класификацията на
производителя /продавача/ за сумата от 14 000 лева, за което е била
издадена и приетата като доказателство фактура № **********/19.12.2013г.
Описаният в исковата молба и в допълнителната уточнителна
молба на ищеца фургон, носи белезите на
родовоопределена, движима вещ. Това е така, доколкото севижда, че този тип фургон е серийно производство и всеки един образец от тип Д1 се отличава със
следните характеристични данни: бял жилищен К. от метална конструкция,
изградена от студено огънати поцинковани метални профили, стени и таван от
изолационни сандвич- панели /ламарина с ядро от полиуретанова пяна - 40мм/ и
под от галванизирана метална конструкция, водоустойчив шперплат, капрон и
водоустойчив ламинат, с размери 800/300 см.,
състоящ се от две помещения и санитарен възел.
Самото описание на движимата вещ, както и приетите в хода
на съдебното дирене писмени доказателства категорично налагат извода, че макар да
е вещ на значителна стойност – К.ът, който е бил закупен от ищеца, обективно не
би могъл да бъде индивидуализиран по външни характеристики, защото не притежава
производствен сериен или пък инвентарен номер, производствена марка или друго
индивидуално обозначение.
Правната теория и съдебната практика приемат, че
родовоопределените движиме вещи по принцип биха могли да бъдат характеризирани
посредством тяхното пространствено местонахождение и/ или мястото където се
разположени или се съхраняват. Това правило принципно следва да бъдеприложено и
за конкретния К., докойто сеотнася предявенияот ищеца реванзикационен иск.
Внимателният анализ на събраните в хода на делото гласни
и писмени доказателства обаче, категорично не допринасят за необходимата идентификация между
закупения на 19.12.2013г. от „П.К.“
фургон от типа Д1, с онзи фургон, за който има данни да е бил вдигнат от
работници на „С.“ ЕАД приблизително три
години по- късно т.е. на 18.03.2016г., от терена на улиците „Невена
Коканова“ и „Дора Габе“, в процеса на изпълнението на Заповед №
РД-20-121/21.09.2012г. изд. от Директора на Дирекция „Общински строителен
контрол“ на Столична община.
Единствения извод, който може да бъде направен от
събраните доказателства и то при условие, че свидетелките показания бъдат
кредитирани безрезервно, е че
и в двата случая става въпрос за фургони с идентични характеристики, защото
няма никакви доказателства, насочващи към извода, че след приемането и
предаването на закупения на 19.12.2013г. от „П.К.“ фургон от типа
Д1 точно този /закупения/ фургон е бил поставен на терена, от който е бил
вдигнат друг фургон – носещ външните характеристики на фургон от същия тип.
В хода на съдебното дирене не са представени нито
документи за монтаж на закупения фургон с достоверна дата, които евентуално да
биха били съставени от трето лице, което
е извършело монтажа, нито пък строителни или транспортни книжа, които да биха
могли да създадат дори някаква индиция за идентичност между двата фургона. Както
вече беше споменато, фургоните са движими вещи от серийно производство и тяхната
идентичност не се предполага, а тъкмо напротив- тя подлежи на доказване по ясен
и категоричен начин.
Твърденията на ищеца, че той бил отдал под наем закупения
фургон на трето, неучастващо по делото лице и именно това лице било поставило именно
същия фургон на мястото, от където три години по- късно той бил вдигнат от
работници на „С.“ ЕАД останаха напълно недоказани.
Твърденията на свидетеля Г.не биха могли да бъдат
кредитирани, тъй като са непоследователни и в известна степен логически и
житейски противоречиви, а при това – самият свидетел не посочи ясно и
убедително как точно идентифицира на закупения от ищеца фургон с онзи, който
описва в показанията си. Главен аргумент в тази посока е неспособността на
свидетеля, при провеждане на разпита му, да посочи по кои конкретни
идентифициращи белези би познал описания фургон „със сигурност“ /цит./.
По тези съображения, съдът намира, че в хода на
първоинстанционното производство, ищеца не успя да установи надлежната своя
материална легитимация - на собственик на конкретната родово опредлена движима
вещ - фургон, за който бяха събрани доказателства, че е бил вдигнат на 18.03.2016г.
в процеса на изпълнението на Заповед № РД-20-121/21.09.2012г. изд. от Директора
на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община.
В този контекст, следва да се отбележи също, че
съдържанието на самата заповед никак не сочи ищеца „П.к.“ ЕООД като адресат на
изпълнението на вмененото с нея административно задължение за премахване на
обект, включително и на разположен в обекта фургон. На практика, премахнатият
фургон би могъл да бъде както закупения от ищеца, така и всеки друг фургон от
серията фургони, произведени от „Б.К.“ ООД.
Липсата на наделжна материална легитимация на ищеца по
предявения иск за ревандикация, на практика мотивира единствения възможен извод
за неоснователност на този иск, който следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Тъй като основателността на предявените наред с иска по
чл. 108 от ЗС обективно съединени искове - с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД и с иск
с правно основание чл. 59 от ЗЗД също е
предпоставена от установяване правото на собственост на ищеца върху процесната
движима вещ – тезиискове също следва да бъдат отвърлени като недоказани и
неоснователни.
В заключение на
изложените изводи, съдът намира, че всички предявени
искове следва да бъдат отхвърлени - поради липсата на достатъчно убедителни доказателства за собствеността
на ищеца, именно върху родово опредлената движима вещ фургон от типа Д1, за която
бяха събрани доказателства, че е била вдигната на 18.03.2016г. в процеса на
изпълнението на Заповед № РД-20-121/21.09.2012г. изд. от Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ на Столична община.
При тозиизход на спора, ответникът,
който е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК има право да получи от
ищеца сумата от 1930 лева, представляваща разноски за събиране на доказателства
и за процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.“ с ЕИК ********и сдалище – гр. София, бул.
„********, срещу „С.“ ЕАД с ЕИК ********и адрес ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за установяване
на собствеността и предаване владението на движима вещ: бял жилищен К. от метална
конструкция, изградена от студено огънати поцинковани метални профили, стени и
таван от изолационни сандвич- панели /ламарина с ядро от полиуретанова пяна -
40мм/ и под от галванизирана метална конструкция, водоустойчив шперплат, капрон
и водоустойчив ламинат, с размери 800/300/
250 см., състоящ се от две помещения и санитарен възел, модел Д1, по класификацията
на производителя „Б.К.“ ООД,придобит с фактура № **********/19.12.2013г., както
и предявения при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД за сумата от 14 000 лева,
представляваща парична равностойност на описаната движима вещ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.“ с ЕИК ********и сдалище – гр. София, бул.
„********, срещу „С.“ ЕАД с ЕИК ********и адрес ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползването без основание през
периода от 19.03.2016г. до 18.03.2021г. на движима
вещ: бял жилищен К. от метална конструкция, изградена от студено огънати
поцинковани метални профили, стени и таван от изолационни сандвич- панели
/ламарина с ядро от полиуретанова пяна - 40мм/ и под от галванизирана метална
конструкция, водоустойчив шперплат, капрон и водоустойчив ламинат, с размери 800/300/250 см., състоящ се от две
помещения и санитарен възел, модел Д1, по класификацията на производителя „Б.К.“
ООД, придобит с фактура № **********/19.12.2013г., както и за законната лихва върху същата сума, считано от
предявяването на иска на 18.03.2021г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.К.“ с ЕИК ********и сдалище – гр. София, бул. „********, да заплати на „С.“ ЕАД с ЕИК ********и адрес ***,, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 1930 (хиляда деветстотин и тридесет) лева
за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: