Решение по дело №524/2020 на Районен съд - Враца

 РЕШЕНИЕ 

гр. Враца, 14.08.2020г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на 07 август Две хиляди и двадесета година, в състав: 

                            Районен съдия: Н. Й.

 

При секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 524 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е образувано по постъпила искова молба от непълнолетната Р.А.В., лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Ц.И.К. за лишаването на А.Н.В. от родителски права по отношение на детето. Навеждат се твърдения, че детето Р.А.В. е родена от брака на Ц.И.К. с ответника, прекратен с развод с решение № 949 от 02.03.2007 год. по гр.д. № 1865/2006 год. на РС Благоевград. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да му заплаща издръжка. След прекратяване на брака, майката и детето заживяват в гр.Враца и от тогава бащата не е търсил детето, не го е виждал и не е плащал издръжка. В исковата молба се навеждат доводи, че действията на ответника не са в интерес на детето, тъй като същият трайно се е дезинтересирал като родител, не е търсил детето и не полага грижи за него без основателна причина, а детето не го познава като баща и родител. Ищцата моли съда да се произнесе с решение, с което да лиши ответника от родителските права по отношение на детето Р.В. поради трайно неполагане грижи и не плащане на издръжка, и желае да се присъди нова издръжка на детето в размер на минималната по закон.

Искът е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК и е процесуално допустим.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който не оспорва иска. Счита го за основателен и моли за решение при признание на иска и обстоятелствата, на които се основава.

С оглед на това пълномощникът на ищцата адв.И. е поискала постановяване на решение при условията на чл.237 от ГПК.

 

Районна прокуратура Враца, редовно призована, не се представлява и не изразява становище.

От Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Враца е изготвен социален доклад, със становище за решение в най-добър интерес на детето.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 949 от 02.03.2007 год. по гр.д. № 1865/2006 год. на РС Благоевград е прекратен с развод брака на Ц.И.К. и А.Н.В., упражняването на родителските права по отношение на детето Р.А.В. са предоставени на майката Ц.И.К.. По отношение на бащата А.Н.В. е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 50.00 лева, считано от датата на влизане в сила решението за прекратяване на брака, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от негова страна до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

По делото е приет социален доклад на ДСП – гр.Враца, в който е отразено споделеното от детето, че не познава баща си, никога не са се виждали и чували по телефона, не е получавала пари и подаръци от него. За детето грижи полага само неговата майка в семейна среда, осъществява необходимия родителски контрол и е авторитет за детето. Моли съда да се произнесе с решение в най-добър интерес за детето.

Разпитан е свидетеля Р.П. /баба на ищцата/, която твърди, че детето Р. е била на 1г. и 6 м., когато за последно се е виждала с баща си А.. От тогава до сега не е правил опити да се свърже с нея и реално Р. не го познава. Поддържа, че издръжка не е заплащал никога, а грижи за детето, както и нейната издръжка са поети изцяло и единствено от майката.

     При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск ищцата следва да докаже, че  ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

     Лишаването от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани по несъмнен начин обстоятелства за нейното налагане. Основателността на предявената искова претенция с правно основание  чл.132, ал.1, т.2 от СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата на ал.2 предпоставки, а именно, когато родителят без основателна причина трайно неполага грижи за детето и не му дава издръжка.

От събраните по делото доказателства, се установява, че детето е родено от сключения брак между страните по делото, като с влязло в сила решение на брачен съд от 2007 г., то живее с майка си, на която са възложени за упражняване и родителските права над него. Бащата трайно се е дезинтересирал от детето без основателна причина, като не е полагал грижи за него и не е давал издръжка. В тази насока съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля по делото, които се подкрепят и допълват и от изготвения и приет социален доклад от ДСП-Враца. Ответникът в писмения отговор признава фактическите твърдения, заявени с исковата молба.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото се установиха и двете изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно – трайно неполагане на грижи без основателна причина и недаване на издръжка от страна на ответника.

По режима на лични отношения:

Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК при лишаване от родителски права, съдът определя и мерките относно личните отношения между родителя и детето при съответното приложение на чл. 59, ал. 8 СК. Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Р № 539/1970 г. на ІІ г.о., Р 619/ 1970 г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят във всички случаи - както при ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. При всички случаи решаващ е интересът на детето (в този смисъл Р № 20/1984 г. на ОСГК, Р № 1374/ 1983 г. на ІІ г.о.). При определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е напр. в случай на развод). В настоящия случай с решението за прекратяване на брака съдът е определил режим на лични отношения, включващ правото на бащата да го вижда и взема при себе си в определени дни месечно и годишно. Предвид характера на настоящото производство и установена фактическа обстановка, съдът намира, от една страна, че е в интерес на детето режимът на лични отношения да не бъде променян, въпреки че и досега не е спазван от бащата. От друга страна, няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.

По издръжката:

Задължението на родителя да дава издръжка на ненавършилите  пълнолетие свои деца е абсолютно с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от това дали децата са трудоспособни, имат доходи и имущества. Задължението за издръжка обаче не е независимо от реалните възможности на длъжника да дава издръжка. По делото не са представени доказателства за реалните възможностите на ответника да дава издръжка на детето си, не се установи последният да има, респ. какво имущество, нито се доказа наличие на доходи. Определената по–рано издръжка в размер от 50.00 лева е с давност повече от 13 години и крайно недостатъчна за задоволяване потребностите на едно 15 годишно дете, поради което следва да бъде променена, с оглед и факта, че същата е под размера на нормативно определената минимална такава по чл.142 от СК от 153.00 лева. Затова и съдът намира, че месечна издръжка в този минимален по закон размер е подходяща в конкретния случай, поради което следва да се измени в посочения смисъл определената такава с бракоразводното решение.

При така установеното от фактическа страна и с оглед заявеното от ответника признание и направеното в тази връзка искане на ищцата за постановяване на решение при условията на признати искове, съдът намира същите за ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК съдът се произнася с решение съобразно признанието на иска при наличие на такова от страна на ответника и заявено искане в този смисъл от ищеца. В конкретния случай посочените предпоставки са налични в тяхната кумулативна даденост, поради което и като намира, че не са налице отрицателните предпоставки на ал.3, т.1 и 2 от същия нормативен текст, съдът счита, че следва да бъде постановено решение при условията на признати искове.

     По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъждат направените разноски в размер на 30.00 лева заплатена д.т. Тъй като представителството й в процеса е осъществено при условията на безплатно такова по чл.38, ал.1, т.2 и 3 от ЗАдв., то в полза на представлявалия я адвокат следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата 400.00 лева на основание чл.21 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС е дължима от ответника държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

 Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2027&ToPar=Art132_Al1_Pt2&Type=201/" СК от родителски права А.Н.В. с ЕГН ********** по отношение на детето Р.А.В. с ЕГН **********.

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 949 от 02.03.2007 год. по гр.д. № 1865/2006 год. на РС Благоевград месечна издръжка от 50.00 лева дължима от А.Н.В. с ЕГН ********** на детето Р.А.В. с ЕГН **********, като увеличава дължимата от А.Н.В. с ЕГН ********** на детето Р.А.В. с ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Ц.И.К., ЕГН ********** месечната издръжка на сумата 153.00 лева, считано от 19.02.2020г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА А.Н.В. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца държавна такса в размер на 148.32 лева върху увеличения размер на издръжката.

ОСЪЖДА А.Н.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.И.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 30.00 лева.

ОСЪЖДА А.Н.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. Д.Б.И. *** сумата 400.00 лева, за оказана безплатно адвокатска помощ на ищцата при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 от ЗАдв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….