Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
гр.Кубрат, 18.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
заседание на двадесет и пети юни,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера
Димова като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 625 по
описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова претенция с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.С., ЕГН ********** *** твърди, че
на 15.06.2018 г. с ответника сключили неформален договор за доставка на МПС, по
силата на който ищецът доставил на Г.С.К. лек автомобил „Пежо 407“, а тя се
задължила да плати за същия сумата 7 000 лева. В деня на постигане на
договореностите ищецът предоставил на ответника оригинал на талон за
регистрация от Италия и документ за отчисление на автомобила, издаден от
компетентните италиански власти, с които К. регистрирала моторното превозно
средство в КАТ – Разград на свое име. При получаване на автомобила, ответникът
платил част от договорената сума, а именно – 2 000 лева, а за остатъка в
размер на 5 000 лева подписала запис на заповед. Поради това, че и към
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си да плати остатъка, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща
неплатена част от цената на МПС - лек
автомобил „Пежо 407“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. В условията на
евентуалност претендира осъждането на ответника, който неоснователно се е
обогатил за сметка
на ищеца, да му заплати сумата
5 000 лева, на
основание чл. 59,ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът Г.С.К., ЕГН ********** с пост./наст.
адрес *** чрез особения си представител адв. Пламен Христозов от АК-Разград
оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е бил собственик на лекия
автомобил „Пежо 407“ към момента на предаване на владението на ответника и
никога не е бил собственик на този автомобил, поради което няма никакво
основание да претендира получаването на каквато и да е сума от него,
включително получените вече 2000 лева. Заявява, че неоснователно ищцовата
страна подменя приложимия договор за покупко-продажба на МПС с друг вид
облигационна връзка, а именно с договор за доставка, но такъв договор между страните не е съществувал, той
не съществува в правния мир, поради което няма основание въз основа на което
ищецът да иска заплащането на сума в такъв вид и размер, и иска по чл. 79, ал.
1 от ЗЗД следва да се отхвърли. Неоснователен е и иска с правно основание
чл.59, ал. 1 от ЗЗД, поради което също моли за отхвърлянето му.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл.235, ал.2 и ал. 3 ГПК, във връзка с
доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото се договорили
ищецът да достави и предаде на ответницата лек автомобил „Пежо 407“, нов внос
от Италия, чиято обява била публикувана на интернет сайта „Мобиле.бг“. На
15.06.2018 г. при проведена среща с Г.С.К. в присъствието на св. С.Б. – неин
работодател към този момент, страните договорили автомобилът да й бъде доставен
за сумата 7 000 лв., като при постигане на договорката тя изплатила сумата
2 000 лв., предоставена й в заем от свидетеля, а останалата част от цената
в размер на 5 000 лв. се уговорили да плати в тримесечен срок, за което К.
издала в полза на ищеца Запис на заповед от същата дата.
Ищецът С.Г.С. предал процесния
автомобил на ответницата, ведно с всички документи за вноса му от Италия – един
екземпляр от ключ за колата, оригинал от талон за регистрация в Италия и
документ за отчислението му, издаден от компетентните италиански власти, въз
основа на които Г.С.К. регистрирала л. а. „Пежо 407“ с рама № VF36DRHRH21206773 и двигател № 4008636 на свое име
в КАТ – Разград с регистрационен номер РР 7617 ВК.
Тези обстоятелства се установяват
от показанията на св. С.Б., които преценени на основание чл. 172 от ГПК, съдът
кредитира, защото той възпроизвежда факти, които е възприел лично и
непосредствено и които кореспондират със събраните писмени доказателства -
преписката изпратена от ОДМВР – Разград с рег. № 33000010409/18.04.2019 г.,
приложена по делото, както и от препис на Свидетелство за регистрация на МПС,
част I, № *********/15.06.2018 г., представено с исковата молба.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
По предявения главен иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
Съдът приема, че между страните
по делото е възникнало валидно облигационно отношение по повод на сключен
договор за доставка на лек автомобил. Касае се за неформален, консенсуален
договор, по който ищецът и ответницата разполагайки с възможността по чл. 9, ал. 1 от ЗЗД, свободно са определили
съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Така сключения договор съдържа елементи както на договор за
поръчка, така и на договор за услуга.
В изпълнение на постигнатото
съглашение ищецът следвало да достави и предаде на ответницата процесния лек
автомобил ведно с всички документи, необходими за неговата регистрация пред
съответните органи от сектор „КАТ“ към ОДМВР – Разград, а ответницата от своя
страна е следвало да заплати договорената цена от 7 000 лв. Не е спорно,
че ищецът е изпълнил задължението си и е предал процесния лек автомобил със
съответните документи на 15.06.2018 г., а ответницата платила сумата 2 000
лв., а за остатъка от 5 000 лв. подписала запис на заповед, че ще плати в
тримесечен срок, т. е. до 15.09.2018 г. Категорично се установи, че ответницата
е неизправна страна по сключения договор, защото нито в срока, нито към датата
на подаване на настоящата искова молба, е платила остатъка от 5 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответната страна, че за валидността на договора е следвало ищецът първо да
регистрира автомобила на свое име. Ноторно известен факт е, че леките
автомобили, които са нов внос се регистрират в КАТ с оригиналните документи от
държавата на произход.
Безспорно се установи, че ищецът е изпълнил
задълженията си съобразно уговореното, тъй като ответницата на посочената в
записа на заповед дата – 15.06.2018 г. е регистрирала лекия автомобил „Пежо
407“ в Сектор „КАТ“ към ОДМВР – Разград. Тя от своя страна не е изпълнила
задължението си да доплати разликата от 5 000 лв., като в рамките на
производството не са събрани доказателства сочещи на това, че тя е изправна
страна и е платила изцяло.
Предвид изложеното съдът намира,
че претенцията по главния иск е основателна и доказана, поради което следва
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 5000 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2018 г.
до окончателното плащане.
С оглед уважаването на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност такъв
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от
ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете. Представени са доказателства за
сторени такива в размер на 200 лв. – платена държавна такса, 20 лв. – депозит
за призоваване на свидетел и 200 лв. – възнаграждение за особен представител
или общо 420 лв., поради което
претенцията за възлагане на разноски следва да се уважи в този размер.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** с пост./наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН ********** *** сумата 5 000.00 лева (пет хиляди лева, нула стот.), представляваща
неизпълнено задължение по неформален договор от 15.06.2018 г. за доставка на
лек автомобил „Пежо 407“ с рама № VF36DRHRH21206773 и двигател № 4008636, нов внос от Италия, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 08.11.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** с пост./наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН ********** *** сумата 420.00 лева (четиристотин и двадесет лева, нула стот.) – разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с
връчване на препис
пред ОС– Разград.
Председател:
/П/ Ал. Великова